МОТИВИ
към
присъда № 27 по НОХД № 872 по описа за 2018 година на
Варненския
окръжен съд, наказателно отделение
Варненският
окръжен прокурор е внесъл в съда обвинителен акт за извършено престъпление от
общ характер от подсъдимия Д.Ж.Ж. ЕГН ********** по чл. 116 ал.1 т.6
пр.2 и пр.3 и т.11 пр.1 вр. чл. 115 вр. чл.20 ал.2 вр. чл. 63 ал.1 т.1 от НК, затова че:
На 20/21.01.2018 г. в гр.Варна, като непълнолетен, но след като е
разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи
постъпките си, в съучастие, като съизвършител с наказателно неотговорното
малолетно лице - К.Р.М., умишлено умъртвил К.А.К., по особено мъчителен начин
за убития, с особена жестокост, като деянието е извършено по хулигански подбуди.
В пледоарията си по съществото на делото
представителят на Окръжна прокуратура-Варна поддържа обвинението и моли съда да
признае подсъдимия за виновен по така внесеното обвинение. Счита, че
фактическата обстановка е изяснена, както в хода на предварителното
разследване, така и в хода на съдебното следствие.Прокурорът изключително
мотивирано и подробно прави анализ на доказателствата, като изразява своите
доводи включително и с практика на ВКС,
защо следва съдът да приеме, че деянието е по чл.116 от НК, а не по чл. 124 от НК. По въпроса за наказанието представителят на обвинението предлага на съда да
определи наказание над средния размер предвиден след редукцията по чл. 63 от НК
в закона за този вид престъпления, като отчита съответните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подс. Ж..
В своята
защитна пледоария адв. К.- защитник на подс. Ж. също
прави подробен анализ на доказателствата, като съответно акцентира върху СМЕ и
нараняванията, които е получил починалия К., като подробно обсъжда поведението
на подс. Ж. и свид. К.М.. Според адв. К. същите не са
имали намерение да убиват някого, а се касае за настъпила смърт по
непредпазливост. В този смисъл предлага на съда да преквалифицира деянието от
чл.116 от НК в чл. 124 от НК и да му бъде наложено наказание определено към
минимума на чл. 124 от НК. В противен случай наказанието по чл. 116 от НК би
било изключително тежко, в какъвто и размер да бъде определено.
В защитната
си пледоария адв. Х.- защитник на подс. Ж. се спира
подробно на показанията на свид. И.Х. и защо същите
не следва да бъдат кредитирани от съда. Взема отношение и относно умисъла на
извършеното престъпление, като навежда доводи, защо следва престъплението да
бъде преквалифицирано по чл.124 от НК , а по отношение на наказанието се
присъединява към колегата си адв. К..
Подсъдимият Д.Ж. по време на съдебното следствие не
желае да дава обяснения, тъй като преживявал случилото се. Съжалявал много за
случилото се. При правото на последна дума подс. Ж. отново изразява съжаление
за постъпката си и моли съда да му даде справедлива присъда, за да се върне при
майка си и баща си.
От фактическа
страна съдът счита за установени следните обстоятелства:
Подсъдимият Д.Ж.Ж., по прякор „М." е непълнолетeн и към момента на извършване на деянието
бил на 14 години. Същият учи в Професионална гимназия по горско стопанство и
дървообработване „Николай Хайтов", гр.Варна със специалност „Парково
строителство и озеленяване", в 8г клас.
Подс. Ж. се познавал със свид.
К.Р.М. по прякор „К." , който бил малолетен към момента на извършване на
деянието, на 13 години. Двамата били втори братовчеди и отраснали заедно в
махалата в гр.Варна, ж.к."Владислав Варненчик". Свид.
М. завършил 5 клас през учебната 2016/2017 г. в Основно училище „Св.Патриарх
Евтимий" - Варна, след което прекъснал. И двамата не създавали проблеми и не
се водили на отчет в детска педагогическа стая.
В неустановен ден преди
деянието, подс. Ж. и свид. М. излезли да се разходят
до блок 4 и блок 5 в ж.к. „Владиславово". Тогава
видели К.К., който водил скитнически начин на живот и
бил от така наречените „клошари". Те решили да го
набият без никаква причина, като подс. Ж. го блъснал в гърба и той паднал на
земята. Момчетата избягали на разстояние и започнали да наблюдават какво ще се
случи. Мъжът се изправил и продължил по пътеката, пресякъл булеварда в посока
Супермаркет № 5. Там двамата отново го настигнали и този път свид. К. М. го блъснал в гърба, при което К. паднал в
храстите. След това двамата извършители побягнали и се прибрали.
Два дни по - късно на
16.01.2018 г. около 14,30 часа, свид. К. М. се
разхождал със свой приятел Меймет и видял двама мъже
пред пункт за вторични суровини, намиращ се на ул."Г. М." № 1. Той
разпознал човека, който заедно с подс. Ж. блъснали. Свид.
К. М. излъгал приятеля си, че този човек го е псувал и между тях възникнал
словесен конфликт. От пункта излязла свид.Д.И., която
работила там като изкупчик. Тя видяла как свид. К. М.
се кара с пострадалия К.К. и неговия приятел свид.П.П., но не разбрала защо и
изгонила всички, при което скандала приключил. Според нея никой е нямал
наранявания и била сигурна, че скандалът не е прераснал в бой. Това се
потвърждавало и от показанията на свид.П..
На следващият ден
17.01.2018 г. свид. К. М. отишъл до училището на подс.
Ж. и го изчакал за да се разходят. След като се видели, първо изпратили
приятелката на подсъдимия и след това тръгнали към пазара. На спирката пред
този пазар видели същият мъж, който блъскали, да събира фасове . Изчакали го,
за да видят накъде ще тръгне.Той пресякъл бул."Трети март" в посока
обратна на пазара и вървял по ул."Асен Разцветников"
или близо до нея в посока бул."Цар Освободител" и снек
-бар „Домино". Това място било парк, затревено и залесено с храсти и
дървета, имало детски площадки, увеселителни съоръжения, игрища и други обекти.
В този район двамата настигнали К.К. и свид. К. М. го ударил силно в лицето, при което мъжът
паднал. Двамата с подс. Ж. започнали да го ритат, а последния на няколко пъти
скочил върху тялото му с колене. След това си тръгнали, обиколили пазара и
отново се върнали на същото място, за да видят дали човекът е още там. К.К. бил седнал на камък. Подс. Д.Ж.
минал зад него и го ритнал в гърба, при което пострадалият отново паднал, а
подсъдимият продължил да го рита. След това момчетата си тръгнали, като се срещнали с приятелката на подс. Ж.. По-късно,
след като я изпратили, вниманието им отново било насочено към К.К.. Намерили същият до бл.408, вх.11, при което, свид. К. М. го ударил с юмрук а подс. Ж. продължил да го рита.
След това го оставили и след малко пак се върнали и го проследили. Намерили
пострадалия до бариерата на пазара и тръгнали след него с намерение отново да
го бият. Двамата го настигнали, сритали го и му казали да върви в посока на
църквата, която се намира на ъгъла на пазара и голямото кръстовище. Там К. се
подпрял на стената до бараката за застраховки, свид.
К. М. го хванал за ръката и го съборил на земята.Отново започнали да го ритат.
След това подс. Ж. му надигнал главата с едната ръка, а с другата му нанесъл
удари с юмрук в лицето. Потекла кръв и той го пуснал. Малолетния М. направил
същото, но при втория удар ръката му се изцапала с кръв и го пуснал. Двамата
оставили К. на тревата и си тръгнали. Този побой, нанесен от двамата отново бил
без причина и мотив.
В следващите три дни
свидетелите П.П., Д. И., П.П.,
Г.Г., Б.С., Ал.Т. и К.К.
виждали при различни обстоятелства К., като описват визуално неговите
наранявания. Пострадалият споделил със свидетелите Пл.П. и Г. Г., че е „бит от
двама цигани“. Според свидетелите неговото състояние било сериозно, но той
отказал да отиде в болница, защото нямал пари и не е имало кой да се грижи за
него. Пострадалият К.К. помолил единствено свид.
Пл.П. да пренощува при него в апартамента в бл.18, на 19 - ти срещу 20 януари 2018г.
На сутринта, когато се събудили към 08.00 часа на свид.П.
му направило впечатление, че К.К. диша много тежко и
го посъветвал да отиде на лекар. След това пострадалият излязъл.
На 20.01.2018 г.,
вечерта около 18,00 ч. подс. Ж. се срещнал в махалата със свид.
М.. Двамата се видели със свидетелите В.М. –по прякор „К." и А.И.- по
прякор „М.". Четиримата останали
около един час в парка. След това подс.Д.Ж. и свид. К.М. предложили да отидат на пазара в кв."Владиславово", за да набият някого. Около 19,00 ч.
отишли на пазара и подс. Ж. открил пострадалия К., който спял в барака близо до
бл.20. Подс. Ж. и свид. К.М.
се похвалили, че това е човека, който са
бил в предходните дни. Двамата влезли в помещението последвани от свид. А.И. - „М.", който по техен съвет осветявал
тъмното място с мобилния си телефон. Свид. К. М.
започнал да рита пострадалия и го събудил. Заповядал му да става. Подсъдимият Ж.
нанесъл три силни удара с крак в областта на главата на пострадалия, след което
изсипал съдържанието от шише намиращо се в близост до пострадалия върху
неговото лице. В същото време малолетния М. нанасял удари с ритници по тялото и
крайниците на К., който бил в съзнание и се молил да бъде оставен на мира.Двамата
продължавали да го бият, като действията им били възприети от техните приятели свид. М. и свид. И.. Свид. В.М. ги посъветвал веднага да се махнат от това място,
защото разбирал какво се върши. Двамата нападатели извлекли пострадалия К.К. извън бараката през нейния прозорец. Навън нанасяният
побой от подс. Ж. и неговият приятел малолетния свид.К.М.
продължил. Подс. Ж. нанесъл множество силни удари в
областта на главата и гърдите на пострадалия. К. също нанасял удари с крак в
областта на гърдите. В резултат на ударите пострадалият се подпрял на стената,
но не паднал. Това станало, след като подс.Д.Ж. и
малолетния К.М. го подсекли в крайниците с удари. Двамата продължили задружно
да го бият, като нанасяли силни удари с крака в областта на жизненоважни органи
-главата на К.К., скачали с крака в областта на
неговите гърди. По твърдение на свидетелите М. и И. боят в помещението продължил около 40-45
м. , като в бараката подс. Д.Ж. и свид. К.М.
уринирали върху тялото на пострадалия. Побоят извън помещението също продължил
около 10 - 15 минути. В един момент подс. Ж. и свид.
К. М., заедно със свидетелите М. и И.
решили да се разходят около близките бараки, като оставили пострадалия. Същият
седял пред бараката отпред и дишал трудно. След кратък период от време
четиримата се върнали отново при пострадалия. Подс.Д.Ж.
поискал от свид.А.И. - „М." да снима видеоклип
докато той и свид. К.М. бият отново К.К.. Свидетелят И. започнал да снима и провел заснемане на
последвалата агресия от двете момчета- подс. Ж. и малолетния К.М., които
нанасяли силни удари с крака в областта на главата на пострадалия, който в този
момент бил приседнал облегнат на стената на барака.
Подс.Ж. заедно със своите приятели възприел
безпомощното състояние на пострадалия в резултат на нанесения побой. Независимо
от това той и наказателно неотговорният малолетен свид.
К.М. продължили да го бият, като нанасяли силни удари с крака по главата и
тялото, като в процеса на побоя го изправили, тъй като след ударите той падал
на земята. По идея на подс. Ж., той и К.М. съблекли дрехите на пострадалия като
го оставили по тениска без бельо. Дрехите му хвърлили върху покрива на
бараката. След това четиримата си тръгнали и оставили пострадалия да лежи гол
на земята. По същото време валял дъжд, който през нощта преминал за кратко в
сняг при температура на въздуха 0,8 градуса. /справка от НИМХ - Филиал Варна,
том 3 лист 125 /.
Около 08,00 часа на
21.01.2018 г., трупът на пострадалия К.А.К. бил открит от свидетеля П.Б..
Последният, от балкона на своето жилище видял безжизненото тяло на пострадалия,
което лежало на земята в близост до бараката, която обитавал. Свидетелят
незабавно сезирал полицейските органи. В последствие след установяване
насилствената смърт на пострадалия бил извършен оглед на местопроизшествие / том
1 лист 61 - 75 /и започнало наказателно производство в хода на което
извършителите на деянието били разкрити. В последствие бил извършен втори оглед
на местопроизшествието - / том 1 лист 90 - 108/. И при двата огледа били
изготвени фотоалбуми.
В хода на проведените
огледи били иззети веществени доказателства подробно описани в
обстоятелствената част на огледните протоколи. Чрез
протокол за доброволно предаване - / том 1 лист 132 / от свид.А.И.
бил иззет мобилен телефон „СОНИ“, с който било заснето нанасянето на побоя. В
последствие по отношение на иззетото веществено доказателство мобилен телефон
били извършени два огледа на ВД и изготвена Комплексна Видео -техническа и
лицево идентификационна експертиза.
В хода на разследването
бил постановен отказ от образуване на наказателно производство срещу малолетния
К.Р.М.- „К.“, с постановление от 01.02.2018 г. /том 1, л. 10/ на основание чл.
213 ал.1 и чл.24 ал.1 т.1 от НПК. Впоследствие по отношение на малолетния били
предприети действия по реда на чл. 16 ал.1 т.1 от ЗББППМН. С решение №
462/21.03.2018г., на ВРС, 23 състав, малолетния К.М. бил настанен във
възпитателно училище интернат. / том 1 лист 13-18/.
От заключението на
изготвената Съдебномедицинска експертиза
-том 4 лист 2 - 13 се установява, че смъртта на К.К.
се дължи на травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка довела до остра
дихателна и сърдечносъдова недостатъчност от централен произход, които са и
непосредствен механизъм за настъпване на смъртта.
Всички увреждания са получени по механизма на
удари с или върху твърди тъпи предмети и са причинени прижизнено.Съществува
пряка причинна връзка между получените травми и смъртта на К. .
Смъртта
е настъпила сравнително бавно. Оставянето
на пострадалия в безпомощно състояние и без дрехи след нанесения побой при
ниски температури на околната среда допълнително е причинило страдания на К..
Счупването на ребра с разместване на фрагменти е довело до силно болезнени и
мъчителни усещания при всяко дихателно движение.
От заключението на
допълнително изготвената Съдебномедицинска
експертиза / том 4, л. 16 – 35/ е
видно, че се разграничават четири групи травматични увреждания – 1. черепно-мозъчна
и лицева травма; 2.гръдна травма;3. остра дихателна и сърдечносъдова
недостатъчност при оток на мозъка и белите дробове и 4. ожулване и
кръвонасядане по ръцете и краката. От заключението на вещото лице се
установява, че смъртта на пострадалия е
била неизбежна, без оказване на своевременна и високоспециализирана медицинска
помощ. Настъпването на смъртта не може да се изключи и при оказване на
горепосочената медицинска помощ.Експертизата доказва кървене в неголямо
количество от лявата и дясната ушна мида. Вътрешно кървене е имало в черепната
и гръдната кухина. Нанесени са множество удари със значителна сила по жизнено
важни органи на тялото на пострадалия при които той е изпитвал мъчителни болки
и страдания. Оставянето на пострадалия К. в безпомощно състояние от нанесения
побой, без дрехи, при ниски температури на околната среда /в периода 20.00 ч.
на 20.01.2018г. до 07.00 . на 21.01.2018г. температурата на въздуха е била в
границите 0,8-6,0 градуса по Целзий, като за времето от 19.10 ч. на
20.01.2018г. до 00.50 ч. на 21.01.2018г. е валял слаб дъжд, а след това до
01.30 ч. е валял слаб сняг/ са предизвикали силно изразени допълнителни
страдания от осъзнаването, че е безпомощен и измръзва. Въпреки, че пряката
причина за смъртта на К. в конкретния случай е черепно мозъчната травма, то
оставянето на човек в безпомощно състояние и без дрехи при ниски температури
също може да бъде самостоятелна причина за мъчително настъпване на смъртта.
Заключенията на двете СМЕ бяха поддържани от вещото лице в съдебно заседание и
приобщени от съда към доказателствата по делото на основание чл. 282 от НПК.
По делото били
назначени и четири съдебномедицински
експертизи, като вещото лице е имало за задача да освидетелства лицата Д.Ж.,
К.М., В.М. и А.И. за травматични увреждания, следи, белези, рани и други.
При освидетелстването
на подс. Д.Ж.Ж. било установено драскотина па
пестницата на дясна ръка и драскотини по основата на фалангите на трети и
четвърти пръсти на същата ръка към пестницата. Драскотините били получени в
резултат на тангенциално действие на твърди тъпи предмети. /т. 4, л.41/
При освидетелстването
на свид. К.М. било установено ожулване на ляв и десен
лакет, които били в резултат на тангенциално действие
на твърди тъпи предмети. /т. 4, л.43/
При освидетелстването
на свид. А.И. не били установени травматични
увреждания. /т.4, л.45/
При освидетелстването
на свид. В.М. не били установени травматични
увреждания. /т.4, л.47/
Заключенията на
четирите СМЕ бяха поддържани от вещото лице в съдебно заседание и приобщени от
съда към доказателствата по делото на основание чл. 282 от НПК.
По делото е била
изготвена СМЕ на веществени
доказателства /т. 5, л.7-16/, като заключението бе поддържано от вещото
лице в съдебно заседание и приобщено от съда по реда на чл. 282 от НПК към
доказателствата по делото.
По делото е била
изготвена и СМЕ на веществени
доказателства чрез ДНК анализ / т.5, л.31-50/, като заключението на вещите
лица бе приобщено от съда по реда на чл. 282 от НПК към доказателствата по
делото. Експертизата бе приобщена по реда на чл. 282 ал.3 от НПК
От заключението на
изготвената Видео-техническа експертиза
се установява, че заснемането е в два файла, като не се установяват следи от
манипулация- намеса върху записаната информация - нарушаване на пикселната решетка. Описва се възприетото от проведеното
заснемане и действията на проявеното насилие от страна на двете лица срещу
пострадалия. Заключението на техническата експертиза сочи безспорно, че лицата
нанасящи удари по пострадалия са подс.Д.Ж.Ж. „М." и малолетния свид. К.Р.М.
„ К.". /том 6, л.26-57/. На
основание чл. 282 ал.1 от НПК експертизата бе приобщена към доказателствата по
делото.
По делото били
назначени и четири комплексни Съдебнопсихиатрични
експертизи с психологическо изследване на
лицата Д.Ж., К.М., В.М. и А.И..
От комплексната Съдебнопсихиатрична експертиза с
психологическо изследване /т.7, л.3-10/ на
подс. Д.Ж. е видно, че той е
психично здрав. Цялостното му физическо и психично развитие на осв.Ж. съответстват на нормите за календарната му възраст.
По време на извършване на деянието е бил „под влияние“ на общото емоционална
състояние на групата, желаел е да се изяви и да се покаже пред останалите. Не е
бил в състояние на стрес или уплаха. Не е смятал, че носи отговорност за
случилото се, тъй като те я била разпределена върху повече лица, а от това е
станал още по-уверен и решителен в агресивните си действия. След деянието
декларира, че са отнели човешки живот, но последният за него няма стойност и не
представлява ценност, каквато е в действителност. Подс.
Ж. е с нисък самоконтрол, с объркана идентификация, като няма и подходящи
образци за поведение. Заключението на вещите лица бе поддържано в съдебно
заседание и бе приобщено от съда към доказателствата по делото по реда на чл.
282 от НПК.
От комплексната Съдебнопсихиатрична експертиза с
психологическо изследване /т.7, л.19-26/ на
свид. К.М.
е видно, че е психично здрав.Поведението му по време на деянието е израз на
неговия начин на живот, интереси и ценностна система. Независимо от възрастта
му, психичното състояние на свид. К.М. е дало
възможност да разбира свойството и значението на действията си.Стреми се да
оневини вината си, която признава частично, но не я преживява дълбоко.
Психологичните защитни механизми са оневиняване, пренасяне/изнасяне на вина,
потискане, омаловажаване. Заключението на вещите лица бе поддържано в съдебно
заседание и бе приобщено от съда към доказателствата по делото по реда на чл.
282 от НПК.
От комплексната Съдебнопсихиатрична експертиза с
психологическо изследване /т.7, л.37- 42/ на свид. А.И. е
видно, че той няма медицински данни за психични проблеми. Налице е психическа
годност да разбира свойството и значението на извършеното по време на деянието
на 20.01.2018г.Инкриминираното деяние се преживява болезнено от свид. И., като стресът от същото все още не е преработен. Заключението
на вещите лица бе поддържано в съдебно заседание и бе приобщено от съда към
доказателствата по делото по реда на чл. 282 от НПК.
От комплексната Съдебнопсихиатрична експертиза с
психологическо изследване /т.7, л.51- 57/ на свид. В.М. е
видно, че е психично здрав. Налице е психическа годност да разбира свойството и
значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си. Заключението на
вещите лица бе поддържано в съдебно заседание и бе приобщено от съда към
доказателствата по делото по реда на чл. 282 от НПК.
В хода на съдебното
следствие бяха разпитани няколко групи
свидетели:
Първата група включва
очевидците на престъплението, а именно наказателно неотговорното лице свид. К.М. „К.", свид. А.И.
и свид. В.М..
Втората група са
лицата, които са познавали пострадалото лице К.К.- П.П., Д.И., П.П., Г.А.Г., Б.С., А.Т.,
Г.Б.Г., В.Й., А.К. и П.К..
В третата група
свидетели влизат К.К.,
П.Б., И.Х., Ж.Ж., А.Р., Р.М.,
Р.И., К.М..
По отношение на
показанията на свидетелите в първата група, съдът намира, че следва да
кредитира изцяло показанията на свидетелите А.И. и В.М., тъй като същите са
дадени обективно, въпреки, че тези лица са в приятелски отношения със свид. К.М. и подс. Ж.. И двамата пресъздават фактическата
обстановка, такава каквато е била изяснена в хода на досъдебното производство с
помощта на гласни и писмени доказателства. Същите дават изключително подробно
описание на случилото се, като описват с най-малката подробност действията на
подс. Ж. и неговия съучастник, наказателно неотговорното лице К.М.. Категорично
заявяват, че не са участвали в побоя над пострадалия К.. Свид.
И. разказва, че е бил заставен да снима с телефона си, как подс. Ж. и свид. К.М. го ритат навсякъде по тялото и лицето, а пострадалият
викал за помощ. Свид. И. не искал да прави това, тъй
като съжалявал К., но подс. Ж. започнал да го проклина, както и семейството му
и майка му. Свид. И. изпитал страх, ако не изпълни
заповедта му, тъй като е бил потърпевш от двамата, които са го удряли
постоянно. В показанията си свид. И. казва: „ Мисля,
че искаха да се покажат пред нас, просто искаха да ни покажат колко те могат да
бъдат лоши.“. Посочва, че и двамата са уринирали върху лицето му. Показанията
на свид. И. бяха приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т.5 НПК и изцяло кредитирани от съда. По
отношение показанията на свид. В.М. съдът намира, че
са дадени обективно и пресъздават фактическата обстановка възприета лично от М.
в нощта на инкриминираното деяние. Същата се припокрива с показанията на свид. И. и частично с показанията на свид.
К.М.. Безспорен факт е, че свид. М. е бил през цялото
време извън бараката и по никакъв начин не е участвал в побоя над К.. М. е бил
много изплашен от случващото се, което заедно и с клетвите, които е получил от
страна на подс. Д.Ж. по отношение на семейството си, го е принудило да мълчи в
момента на побоя. Видно от показанията на тогава малолетните А.И. и В.М.,
същите са повярвали на тези клетви, които са често срещани като форма на
заплаха и принуда в техния етнос.
Що се отнася до показанията
на свид. К.М.- основен участник в побоя и измъчването
на пострадалия К., но тогава нямал навършени 14 години, за да бъде подведен под
наказателна отговорност заедно с подс. Д.Ж. съдът кредитира отчасти показанията
му, тъй като свид. К. М. прехвърля основно вината на
подс. Ж., като през цялото време се стреми да оневини или смекчи в голяма
степен стореното от тях. Посочва, че в ударите са участвали и другите двама
свидетели А.И. и В.М.. Заявява, че пострадалия К. ги дразнил и напсувал и
затова решили да го бият. Така или иначе безспорно се установява участието на
всеки един от двамата в побоя над К.. И показанията му в голяма степен се
припокриват с установената фактическа обстановка по делото. В този смисъл съдът
не приема възраженията на защитата, че е възможно побоя да е бил нанесен от А.И.
или В.М., или и те да са допринесли за настъпването на смъртта на К., тъй като В.М.
бил със здраво телосложение, а свид. И. тренирал
силов спорт. Видно от освидетелстването на двамата по тялото и крайниците им
липсват следи от травматични увреждания, за разлика от подс. Ж. и свид. К.М., които имат такива.
Показанията на
свидетелите от условно разделената от съда втора група, а именно на П.П., Д.И., П.П., Г.А.Г., Б.С., А.Т.,
К.К., Г.Б.Г., В.Й.,
А.К. и П.К. съдът кредитира изцяло, тъй като всички те дават непротиворечиви
сведения за това какво лично са възприели от общуването си с К..
Бившата му съпруга и
синовете му- В.Й., А.К. и П.К. споделят пред съда, че К.К.
бил кротък човек, неконфликтен. Сам избрал начина си на живот, а именно на
клошар, тъй като и злоупотребявал с алкохол. Бил много здрав и когато ги
посещавал в дома им винаги бил посрещан добре, като когато си тръгвал получавал
храна и топли дрехи. Свид. Г.Г.-
партньорът на свид. Й. също приемал добре К. в дома
им, като не се противопоставял, а напротив поощрявал оказваната му помощ от
страна на Й. и нейните синове. В този смисъл съдът не споделя възраженията на
защитата, че явно К. бил конфликтна личност и сам предизвикал агресивното
поведение на момчетата спрямо себе си.
Не се споделя и становището, че К. бил изоставен от близките си, и едва
ли не оставен без дом и пари, без някой от синовете му да се интересува от
него. Напротив, установи се, че след продажбата на апартамента му, той
притежавал каравана, която му била открадната в последствие.
Що се отнася до
показанията на неговите приятели П.П., П.П., Г.А.Г., Б.С., А.Т., съдът ги кредитира изцяло, тъй като
всички говорят, че са видели К. преди нощта на неговата насилствена смърт да е
бит и да се движи трудно в следствие на нараняванията му. Трудно дишал и не бил
добре. Свид. П. разказва, че К. го е помолил да
нощува у тях и това е станало в нощта преди инцидента. Лично той го посъветвал
да отиде на лекар, но К. не го послушал. На сутринта си тръгнал и на следващия
ден свид. П. бил извикан да разпознае трупа му.
Свид. Д.И., която работила в пункт за вторични суровини също потвърждава, че
виждала К. често пиян, и също го видяла няколко дни преди инцидента пребит.
Никой от свидетелите не
потвърждава теорията на защитата, че К. бил конфликтен. По-скоро бил страхлив.
Съдът изцяло кредитира
показанията и на свидетелите от трета група- К.К., П.Б.,
И.Х., Ж.Ж., А.Р., Р.М., К.М.. Родителите на подс. Ж. дават показания
в насока събиране характеристични данни относно неговата личност. Същите
заявяват, че са останали изненадани от постъпката на сина си и прехвърят вината върху свид. К.М..
Заявяват, че сина им е добро момче, което ходи на училище и не им създава
проблеми. Редовно посещава църква заедно с тях и никой от двамата родители не
го е учил да се държи агресивно, камо ли да отнеме човешки живот. Свидетелите Р.М.
и К.М., като родители на свид. К.М. и свид. В.М. говорят
добри неща за синовете си и също са били изненадани от случилото се.
Що се отнася до
показанията на свид. И.Х., то същите се кредитират от
съда, въпреки безапелационните възражения на защитата, относно нейното
процесуално качество в наказателния процес. Съдът намира, че показанията й
следва да бъдат възприети, като дадени обективно и безпристрастно и няма
причина да не бъдат включени в доказателствения материал. Същата не е била
разследващ в нито един момент на досъдебното производство. Като отговаряща за
приемника за малолетни и непълнолетни е разговаряла със свид.
К.М., който бил настанен там до приключване на производството по неговото
настаняване във ВУИ. Тя не е присъствала, като педагог по време на разпит на свид. К.М., както твърди защитата. Свид.
Х. пресъздава разказаното от К.М., това което той е пресъздавал по време на 2
месечния му престой в приемника. От нейните показания става ясно, че
първоначално К. е прехвърлил изцяло вината върху подс. Ж., но в последствие
разказал и за своето участие в нанесения побой над К..
Горната фактическа обстановка се доказва
от събраните по делото
доказателства: протоколи за
разпити на свидетели, протокол за оглед
на местопроизшествие, фотоалбум,
скица, СМЕ, ДСМЕ, ССП и психологическа експертиза комплексна видео техническа
лицево идентификационна експертиза, ДНК експертиза, справки-съдимост, справка
от ПД-Враца и други.
От
правна страна
Безспорно съдът приема, че подс. Д.Ж. е извършил престъпление по чл.116, ал.1,
т.6, пр.2 и пр.3 и т.11, пр.1, вр.чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.1
от НК.
Съдът споделя изцяло изключително мотивираното
становище на представителя на обвинението изложено в хода на съдебните прения.
Същият прави задълбочен анализ на доказателствата и мотивира обвинението, което
е предявил на подс. Ж. за извършеното от него тежко умишлено престъпление.
Безспорен факт е, че подс. Ж. е
извършил убийство по чл. 116 от НК, а не телесна повреда, от която да е
настъпила смъртта на К. по чл. 124 от НК. Видно от заключението на допълнителната
СМЕ травматичните увреждания, които са установени по трупа на пострадалия К. са
разделени на 4 групи. Налице е тежка
черепно-мозъчна травма, лицева травма, довели до кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка, двустранен кръвоизлив по меката мозъчна обвивка, лицева
травма, кръвонасядане и ожулване по лицето. За получаването на тези удари вещото лице заключава, че те не могат да
бъдат по-малко от 4-5. Втората група травматични увреждания е тежката гръдна
травма. Счупена е странично гръдната
кост, счупени са повече от ребрата, те са 6 на брой, с разместване на
фрагментите. Тези 2 травматични увреждания
- черепно-мозъчната и гръдната травма, са довели до третата група травматични
увреждания, а именно остра дихателна сърдечносъдова недостатъчност, която е
довела до смъртта на пострадалия.Четвъртата група са ожулвания, кръвонасядане
по ръцете и краката. Видно от заключението на СМЕ причината за смъртта е
неизбежна, тя би могла да настъпи дори при оказана медицинска помощ, причините
за смъртта са комплексни. За смъртта са допринесли и последващите действия на
подсъдимия Ж. заедно с наказателно неотговорното лице К.М., тъй като са
съблекли пострадалия К. чисто гол и са
го оставили на минусовите температури в нощта на
20/21.012018г. Както бе посочено при описване на фактическата обстановка, от
справката на Метеорологична служба – Варна се установява, че към момента на
извършване на деянието времето е било студено, с температура около нулата,
валяло е дъжд, който впоследствие е
преминал в сняг. Налице е замръзване от страна на пострадалия, който е разбирал
какво се случва с него, изпитвал е особени болки и страдания, които са
продължили часове наред, тъй като при строшаване на гръдната кост няма какво да
държи мускулатурата, от там се довежда до остра сърдечна дихателна
невъзможност, поради липса на място за сърцето. Именно това състояние на
пострадалия води до доказване на елемента - особено мъчителен начин на
извършване на деянието. Нанесени са множество удари, които са продължили 40-45 мин,
и които се доказват и от гласните доказателства по делото, от свидетелските
показания на К.М., В.М.. А свид. А.И. говори за бой,
който е продължил около час, час и половина. В този
смисъл съдът не приема тезата на защитата, че подс. Ж. и наказателно
неотговорния К.М. не са имали намерение да го убиват, а просто да му причинят
телесно увреждане. Всички действия оборват тезата на защитата. От търсенето на К.
без причина, когато са му нанесли предходния побой, за който има постановление
за прекратяване от страна на прокуратурата, и се стигне до вечерта на
20.01.2018г., когато момчетата целенасочено са търсили К., за да го бият
отново, правейки се на герои в очите на техните връстници-
свидетелите И. и М.. Намирайки го в бараката, те нападат напълно беззащитния
човек, който спял по това време, разбуждайки го с ритници, преминавайки през
поливането му с ракия, гаврата с пребития мъж, давайки му цигара, въпреки
скачането върху гръдния му кош и тежките многобройни ритници, стигайки до
подпирането му на стената извън бараката и продължаването на боя, изключително
нагло отново с ритници и скачане върху тялото на вече напълно безпомощен човек.
Правилно прокурорът отбелязва, че ако беше налице желание от страна на подсъдимия
Ж. и К.М. да помогнат на пострадалия К., и след като не са имали за цел да го
убиват, както твърди защитата, то след като е бил бит по особено жесток начин и
К. ги е молил да спрат и да го оставят, те не само, че не са прекратили побоя,
но напротив поискали са от свид. И. да ги снима с
телефона си. В този момент и И. и М. са били много изплашени от случващото се и
не са могли да реагират адекватно. Още повече, както съдът бе описал по-горе
клетвите, които били отправени към тях и семействата им от страна на Д.Ж.
оказали своето въздействие. Ето защо
становището на защитата, че те също имат вина за случилото се с К. не се
споделя от съда. Никой от двамата свидетели не се е сетил, че може да позвъни
на полицията, но в същото време не е и участвал в нанасянето на побоя, тъй като
няма доказателства в тази насока. Капки от кръвта на К. са намерени по дрехите
на свид. К. М., както и травматични увреждания по
ръцете на свид.К.М. и подс.Д.Ж..
Гаврата продължила и с уринирането върху лицето на вече пребития до смърт К.,
както и оставянето му на студа в зимната януарска вечер, напълно гол, като
дрехите му били хвърлени на покрива на бараката, за да не може да ги стигне.
Дали са осъзнавали в този момент и до каква степен, че ще настъпи смъртта на К.К. е ирелевантно за съда. Факт е,
че са били безпощадни действията им
спрямо К.. Тежкото състояние на пострадалия е било видимо. То се доказва от
гласните доказателства по делото - тежко е дишал, бил е в безпомощно състояние,
молил се е да спрат агресията срещу него, молил се е да не го събличат гол. В
конкретния случай наслагването на тези удари, които са причинявали усилена
болка и страдание, обективират и самите действия на подсъдимия,като
особено жестоки. А замръзването е допринесло за неговата смърт. Всичко това
говори, че тези удари не са насочени към накърняване телесния интегритет на
пострадалия, а именно към лишаване на същия от живот. По това се съди от
множеството силни удари, нанесени задружно от двете лица – наказателно
неотговорния К.М. и подс. Д.Ж., които обективират и
техния умисъл. В този смисъл съдът не споделя становището на защитата, че те
желаели да причинят телесна повреда. Според Р. 399-2008–ІІІ разликата между
двете престъпления – по чл.124 от НК и чл. 115 от НК се състои в различното
психическо отношение на дееца към смъртния резултат. В първия случай, смъртният
изход не е целена последица, но възможна и предвидима в съзнанието на дееца,
предвид характера на въздействието върху здравето на пострадалия, което той
обективно не е допускал, но е могъл и е бил длъжен да предвиди, а във втория общественоопасната последица е желана или допускана от
извършителя.
Сочи се също
така, че умисълът за причиняване на телесна повреда се отличава от умисъла за
убийство по това, че деецът цели не само накърняване на телесната
неприкосновеност на жертвата, но лишаването му от живот. Затова той действа с
такова оръжие върху жизнено важна част от тялото на пострадалия и с такава
сила, че целеният резултат да бъде постигнат, т. е. да бъде умъртвена жертвата.
При престъплението телесна повреда деецът цели накърняване само на телесния
интегритет на жертвата. Той нито иска, нито допуска смъртта на пострадалия.
Когато обаче деецът действа с такова оръжие, върху такава част от тялото на
жертвата и с такава сила, както е действал подсъдимият, смъртта на пострадалия
е била неизбежна. В тази връзка отново следва да се подчертае, че в случаите,
когато деецът причинява множество телесни увреждания на пострадалия с нанасяне
на тежки удари върху жизненoважни центрове на тялото,
в резултат на което настъпва смъртта, е налице умисъл за убийство, а не за
причиняване на телесна повреда. Това е така защото в съзнанието на дееца се
съдържат представи, че с деянието се причиняват телесни увреждания на
пострадалия, несъвместими с живота. За умисъла на дееца да извърши умишлено
убийство или телесна повреда може да се съди само като се направи пълна
преценка на средството, с което си е послужил, насоката и силата на ударите,
разстоянието и положението, от което са нанесени и върху каква част от тялото
са били насочени. Когато смъртта е неминуема последица на тежък побой, деянието
следва да се квалифицира като умишлено убийство, а не като непредпазливо
такова, причинено чрез умишлена телесна повреда.”- Р. 63-88-ОСНК, Р.
380-81-ВКС. Какъвто е и настоящият случай.
По отношение
личността на пострадалия К. съдът не приема становището на защитата, че той е
бил конфликтен, алкохолик и клошар и е предизвикал агресивното отношение от
страна на двете момчета. Както правилно изтъква прокурорът той е бил
интелигентен мъж с професия, който е избрал сам пътя на бездомник и клошар, на
човек със своята зависимост към алкохол. Но това не означава, че на такива хора
животът им може да бъде отнеман с лекота, и не следва да бъдат защитавани. Още
повече, че той се е страхувал от двете
момчета в резултат на предхождащия побой, когато също е бил пострадал сериозно. Факт е, че видно от
комплексната СППЕ подс. Д.Ж. не приема и не осъзнава значимостта на човешкия
живот.Същият се изживява, като герой и се стреми да бъде значим сред своето
обкръжение. Това обстоятелство не следва да омаловажава извършеното от него и свид. К.М. деяние.
Без значение дали те, като деца се изживяват, като герои от филм или не
осмислят в пълнота постъпките си, продиктувано дори и от обичаите и нравите на
техния етнос, за които животът има други измерения, различни от приетите в
обществото, подс. Ж. следва да носи наказателна отговорност за убийство по чл.
116 от НК, а не за деяние по чл.124 от НК.
Предвид горното
съдът намира, че от обективна и субективно страна подс. Д.Ж. е извършил
престъпление по чл. 116 ал.1 т.6 пр.2 и пр.3 и т.11 пр.1 вр. чл. 115 вр. чл.20
ал.2 вр. чл. 63 ал.1 т.1 от НК.
Обект на
престъплението- разпоредбата на чл. 28 от Конституцията прокламира, че всеки
има право на живот, както и че посегателството върху човешкия живот се наказва
като най-тежко престъпление. Ето защо сред престъпленията против личността по
Глава ІІ от Особената част на НК централно място заемат престъпленията по
Раздел първи „Убийство”. Техен непосредствен обект са обществените отношения,
които осигуряват физическата неприкосновеност на човешкия живот.
Субект на
престъплението е непълнолетно,вменяемо физическо
лице.
Обект
на престъплението- обект на убийството е животът на другиго, т. е. на всеки
друг, освен на самия деец. Изпълнителното деяние е умъртвяване, лишаване от
живот на друго живо човешко същество, като за
съставомерността на деянието не е необходимо смъртта да настъпи веднага след
въздействието. За нея от съществено значение е наличието на пряка и
непосредствена причинна връзка между поведението на извършителя и настъпилия
резултат. Ето защо, независимо дали смъртта на жертвата е настъпила
непосредствено след деянието или в един по-късен момент, щом е установено
съществуването на такава причинна връзка и при наличието на всички други
обективни и субективни признаци от състава на престъплението, деянието ще бъде
квалифицирано като убийство по смисъла на чл. 115 НК. В настоящият случай
безспорно бе установено, че смъртта е настъпила вследствие на множеството
удари, които са били нанесени по жизненоважни органи и главата на пострадалия К..
Както безспорен факт е и оставянето му гол на студа, което е допринесло за
неговата смърт.
Субективна
страна- деянието е извършено от страна на подс. Ж. при пряк умисъл. В правната
доктрина е прието, че изводите за субективната страна на деянието се изграждат
върху доказаните по делото реални действия на подсъдимия, които обективират, материализират формираните в съзнанието му
представи, а не върху обясненията на дееца. В същото време, освен действията на
подсъдимия, от съществено значение са броят, насочеността на ударите, силата,
продължителността и интензитетът на въздействие върху пострадалия, броят,
тежестта и локализацията на нараняванията, както и използваните средства,
разстоянието, от което се посяга на жертвата. Когато са причинени множество
телесни увреждания на пострадалия с нанасяне на тежки удари върху жизненoважни центрове на тялото, е налице умисъл за
убийство. Когато деецът съзнава, че наред с целения резултат ще настъпи с
положителност и смъртта на пострадалия, но въпреки това извършва деянието, е налице
убийство, извършено с пряк умисъл. Пряк умисъл е налице, когато деецът с голяма
сила нанася множество удари в главата на човек, той съзнава, че не може да
отмери ударите си така, че да се ограничи само до нанасянето на телесна
повреда, и в представното съдържание на умисъла се
включва представата, че смъртта закономерно ще настъпи, затова е налице пряк, а
не евентуален умисъл.
По отношение на квалификацията по чл. 116
ал.1 т.6 пр.2 и пр.3 от НК- В практиката на ВКС се приема, че това е начин,
който причинява изключителни страдания на жертвата - като лишаване от живот. Преживените
страдания носят белезите на изключителност, необичайност по своето качество и
обем, така че параметрите на физически и душевни страдания са неприсъщи за
обикновеното настъпване на смъртта.
За приложението
на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 НК е необходимо да се установи, че деецът е
проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, коравосърдечие и безчовечност, като практиката е
противоречива до известна степен дали особената жестокост е качество на дееца
или на деянието. В настоящият случай, както съдът описа по-горе действията на
подс. Ж. и свид. К.М. могат да бъдат, като
изключително жестоки- множество удари и ритници, нечовешко отношение, изпълнено
с вулгарност и цинизъм. Пострадалият К. е молил да бъде оставен на мира, но
това не ги е смилило, напротив ударите ставали по-жестоки, като накрая го
оставили гол на студа, за да измръзне. К. е намерил смъртта си бавно и в
нечовешки мъки и болки.
По отношение на квалификацията по чл. 116
ал.1 т.11 от НК- убийството е по хулигански подбуди, тъй като с действията
си подс. Ж. грубо е нарушил обществения ред и е изразил явно неуважение към
обществото, както и че тези прояви са мотивирали самото поведение на дееца да
извърши убийство. Подс. Ж. е
демонстрирал такова неуважение не само към пострадалия К., но с действията си
грубо е погазил обществения ред. Безпричинно немотивирано, по хулигански
подбуди, за удоволствие К.К. е пребит. Нанесени са му сериозни травматични
увреждания, довели до сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, което обективира и деянието – убийство по смисъла на чл. 116 ал.1
т.11 от НК- по хулигански подбуди.
Квалификацията
по чл. 20 ал.2 от НК
се обуславя от факта, че и подс. Ж. и свид. К.М. са
нанасяли удари и ритници на К.. В наказателната практика на ВС, при доказано
съучастие по чл. 20, ал 2 от НК, това кой какви удари от двамата съучастника е
нанасял е ирелевантен факт и няма значение за обвинението. Когато всеки един
има самочувствието и възприятието, че участва за постигане на общата цел и възприема
действията на другия, се приема, че няма абсолютно никакво значение какви удари
са нанасяни. Важна е тяхната характеристика и възприемането от двамата
съучастника на тяхното нанасяне, както и възприемане на неговото безпомощно
състояние в резултат на ударите. В този смисъл, е и посочената от прокурора
практика- Решение № 586/83 г. по НД № 527/83 г.
- практика на ВС, НК от 1983 г. и Решение № 352/94 г. от 27.02.95 г. по
НД № 175/94 г. на Първо НО, Съдебна практика на ВС от 1995 г.
Квалификацията
по чл. 63 ал.1 т.1 от НК
се обуславя от обстоятелството, че подс. Ж. е бил на 14 години по време на
извършване на деянието.
Причини
за извършване на деянието-
незачитане на законите в страната, обществените порядки и правото на всеки
човек на лична неприкосновеност и правото му на живот.
При определяне на съответното на стореното
наказание по отношение на подсъдимия Д.Ж. съдът съобрази следното:
С оглед принципа на индивидуализация на наказанието, съдът отчита като
смекчаващи отговорността на подсъдимия Ж. следните обстоятелства - чисто
съдебно минало, младата му възраст, изразява съжаление за извършеното. Към
момента на инкриминираното деяния подс. Ж. е бил ученик в 8 клас в Професионална гимназия по горско
стопанство и дървообработване „Николай Хайтов", гр.Варна със специалност
„Парково строителство и озеленяване. Видно от характеристичната справка в
Поправителния дом за непълнолетни младежи Затвор-Враца подс. Ж. е адаптиран към
условията на изолацията и режима в дома. Изпълнява възложените от
администрацията и надзорния състав разпореждания, избягва конфликти. Продължава
обучението си, като е записан ученик в 8 клас, дневна форма на обучение.
Включен е в клубове по интереси. Избран е за председател на съвета на колектива
и отговорник на секция „Учебна дейност“. По
делото не събраха доказателства, които до обусловят отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Всичко това навежда на извода за ниска степен
на обществена опасност на личността на дееца.
Инкриминираното
деяние разкрива висока степен на обществена опасност с оглед характера на
засегнатите отношения. Деянието е извършено с изключителна арогантност, нанесени са множество удари и ритници на човек, който е бил беззащитен от самото
начало. Но това не е попречило
на подс. Д.Ж. и неговия съучастник
свид. К.М.-наказателно неотговорен, да се гаврят с личността на К., да го пребият, след което да го съблекат гол и да го оставят на студа, въпреки зимните метеорологични условия. През последните години зачестяват случаите на безпричинната агрессия спрямо беззащитни лица, агресия към лица, които водят скитнически начин на живот и които
са уязвими от заобикалящата ги среда. Забелязва се и тенденция към увеличаване на тежките
противоправни прояви от непълнолетни лица, което води до извода, че чрез наказанието
което съдът наложи на подс.
Ж. следва да се действа превантивно
и възпитателно и върху останалите членове на обществото, особено връстниците му. Целта на наказанието е и да се превъзпита подсъдимия, за да може, когато го
изтърпи да се поправи и да
се впише с поведението си в
нормите на обществото. В тази
връзка съдът намира, че продължителността на наказанието не гарантира
автоматично по-добър превъзпитателен ефект върху осъденото лице. / в този
смисъл е и Решение № 48/2006г. на ІІ н.о./. А с оглед на генералната превенция
следва да се има предвид, че за да може една санкция да въздейства възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото, тя трябва да е
справедлива- обемът наказателна принуда приложена по отношение на подс. Ж.
следва да съответства на неговата и извършеното престъпление обществена
опасност и морална укоримост. /в този смисъл е
Решение № 317/2008г., ІІ н.о./. Наказателната
репресия не се осъществява самоцелно, като основното й предназначение е насочено
към личността на дееца и въздействието върху него, докато ефективността на
санкцията от гледна точка на обществената й значимост винаги е поставена в
пряка зависимост от повлияването на индивида като субект на конкретната
наказателна отговорност. Затова и поставянето на подс. Ж. за 10 години в
изолация от семейство, учебната и трудова среда и обществен живот не би допринесла за неговото
превъзпитание.
Горното мотивира съда да определи наказание на основание чл. 63 ал.1 т.1 и чл. 54 от НК,
като след редукцията му спрямо наказанието което следва да бъде наложено на
непълнолетен, навършил 14 годишна възраст, му наложи наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, което на основание чл. 191, ал.2
от ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален ОБЩ режим в Поправителен дом за непълнолетни при Затвора - гр. Враца.
На основание чл. 59, ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което подс. Ж. е бил задържан под стража и със
заповед по ЗМВР, считано от 21.01.2018 г.
С така
наложеното на подсъдимия Ж. наказание, съдът счита, че ще се постигнат целите
визирани в чл.36 от НК.
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК съдът
осъди подс. Ж., със съгласието на
своите родители – Ж.Г.Ж. и А.Н.Р.,
да заплати направените по делото разноски в полза на Държавата, от които – 11 087.35 лв. по сметка на ОП-Варна и 729 лв. по сметка на
Окръжен съд – Варна.
По отношение на веществените доказателства съдът реши следното:
Мобилен телефон марка „Сони",
в черен
калъф, модел „ ХРЕRIА", ведно с батерия, зарядно устройство и
СИМ карта с номер „89480227 17 0347 66829 U heyah",
след влизане на присъдата в сила ДА СЕ ВЪРНАТ на Р.И.С..
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Един
чифт боти, черни на
цвят с жълти ленти, с надпис на подметките отдолу „Reebok“,
опаковани в кафяв плик с две слепки
Зелено яке с
качулка, опаковано в светло
бежова хартия със слепки
Тъмносини
дънки, с
изцапани крачоли, с направени фабрично на места по- бели петна, опаковани в светлобежова хартия със слепка .
Косми от главата на К.К. в
бял плик с два стикера
Червено
кафяво петно по
десен ръкав в близост до вътрешен ръб на сиво горнище от дреха на Д.Ж., която
представлява анцунг с качулка, с надпис на ляв ръкав „AIR
FORCE 78" и над цифрите
има три звезди с етикет „Размер М" и марка „DASAIA".
Бял
хартиен плик съдържащ обект V.1
– петно, иззето от лява бота по
подметката, без стикери.
Обтривка от касата на вратата в ляво - обект III.4, в бял хартиен правоъгълен плик с два
стикера.
Обтривка от средната
каса на прозореца, обект
III.3 сложена в бял хартиен правоъгълен плик с два стикера Две малки
хартиени пликчета, в които има обекти VII 2.1 и обект VII 2.1 - червени
кафяви петна от обувките на Д.Ж.
Три броя малки бели хартиени
пликчета прикачени заедно.
Съдържат червено-кафяви петна иззети от тъмносини дънки,
с изцапани крачоли, с направени фабрично на места по-бели петна.
Три
бели плика, прихванати
заедно и съдържащи обтривка с поднокътно
съдържание от лява ръка, обтривка с поднокътно съдържание от дясна ръка, на К.М.. Трети
по-малък плик, съдържащ също обтривки.
Три бели плика с обтривки от
лява, дясна ръка, поднокътно съдържание от В.М..
Три
бели плика с обтривки
от лява, дясна ръка, поднокътно съдържание от А.И..
Голям
кафяв чувал с приблизителни размери 60 на 90 см., съдържащ сравнителен материал, запечатан
от УМБАЛ „Александровска" ЕАД, Клиника по
съдебна медицина, ДНК Лаборатория.
Обект №1.Полиетиленова
торбичка с логото на м-н „Кауфланд", скъсана с
червени капки - наличие на червено - кафяви петна по горната част на дръжките,
силно замърсена -поставена в кафяв хартиен плик с приблизителни размери
25 см на 34,5 см.
По-малък хартиен плик с размери 10
на 7,5 см. надписан с химикал „ВД 1" със залепен на него стикер. Обекти:
1.1 -полиетиленова торбичка с лого на м-н "Кауфланд", скъсана с подпис срещу вещо лице,...име и
фамилия - В.Д.." . Съдържа проби, работа по установяване на кръв,
биологичен материал в БНТЛ. Пликът е приложен и скачен към обект № 2.
Обект №2 1
бр. обтривки
от червени капки пред магазина за сувенири, поставени в малък бял плик с
дължина 18 см. на 10 см. с поставен стикер с ръкописни надписи с химикал. ВД - обект 2 се представя заедно с обтривки от капки върху плочки. Поставени са заедно в
плика.
Обект
№ 1. Обтривка от поднокътно
съдържание от лява ръка,
поставени в бял плик с размери 21,5 см на 11 см. с надпис с химикал долу в ляво
„лява ръка", със стикер.
Обект
№ 2. Обтривка от поднокътно съдържание на дясна ръка,
поставени в бял плик с размери 21,5 см на 11
см. с надпис с молив на плика горе в дясно „П.2" и надпис с химикал долу в
ляво „дясна ръка", със стикер.
Обект
№ 3. Нокти с поднокътно съдържание от лява ръка, поставени в бял плик с размери 10 см на 7,5
см. със стикер.
Обект
№ 4. Нокти с поднокътно съдържание от дясна ръка,
поставени в бял плик с размери 10 см на 7,5 см. със стикер.
Обект
№ 1. Обтривка с тампон от 5 броя слънцевидни
капки червена течност с
размери 1 см. - 1,5 см. в окръжност с диаметър около 30 см., поставена в бял
плик с размери 16 на 11,5 см с надпис горе в дясно с молив.
Обект
№ 2.Продълговато петно от ръждива червена течност с размери с дължина 7,5 см. и ширина 1
см., поставени в хартиен бял плик с размери 18,5 на 10,5 см. с надпис на плика
долу в ляво „ВД 2 " и надпис с молив в центъра на плика.
Обект
№ 6. Дънков панталон обърнат наопаки, опакован в светла бежова хартия с тиксо
и стикер с надписи с химикал. Към обект 6 приложен отделно при малките пликове:
Малък бял плик с размери 12,5 на 11,5 см. с надпис на самия плик. Към обект 6 приложен отделно при малките
пликове: Малък бял плик с размери 12,5 на 11,5 см. с надпис на самия плик „ДП №
11/18 г. ОСлО обект № III.6 дънков панталон обърнат наопаки."
Обект
№ 7. Зелен платнен гащеризон с цип - силно замърсен,
поставен в голям хартиен плик с по-тъмен цвят и запечатан, с размери
приблизително 35 на 45 см. с обекти: 1
Кафяво кожено яке 2. Зелен гащерезон с дълги ръкави
3. Черна дънкова риза с метални копчета
Обект
№7.1. Червено - кафяво петно по левия крачол отпред над коляното, поставено в малък бял хартиен плик с размери
11,3 на 7,5 см. със стикер с надпис саморъчно с химикал.
Обект
№7.2. Червено - кафяво петно по десния джоб отред, поставено в малък бял хартиен плик с
размери 10,8 на 7,6 см. със стикер с надпис саморъчно с химикал.
Обект
№ 1. 1 бр. сиво горнище на анцунг с качулка, с надпис
на ляв ръкав ръкав „AIR
FORCE 78"
и над цифрите има три зведзи с етикет „Размер М"
и марка „DASAIA",
опаковано в бежова хартия в пакет с приблизителни размери 25 на 14 см. с надпис
на пакета с молив „сиво горнище". На пакета има стикер с надпис саморъчно
с химикал.
Обект
№ 1.1. Червено - кафяво петно от лявата страна отпред
на около 3 см. от ципа и
около 7-8 см. от долния ръб на ластика, от сиво горнище, поставени в малък бял
плик с размери 11 на 7,6 см. със
стикер с саморъчни надписи със син химикал.
Обект
№ 2. 1 бр. долница на анцунг,
синьо - сива с бели звезди по двата крачола, с етикет с надпис „Размер „S" , опаковано в бежова хартия в пакет с
приблизителни размери 25 на 14 см. с надпис на пакета с молив под стикера „долница анцунг". На пакета
има стикер с надпис саморъчно с химикал.
Обект
№ 2.1. Червено - кафяво петно по десния крачол, на около 22 см. от долния ръб, отпред в
областта на синята част - поставено в малък бял плик с размери 11 на 7,5 см.
със стикер с саморъчни надписи със син химикал.
Обект
№ 2.2. Червено - кафяво петно по предната част на
десен крачол, на сиво-бялата част,
на около 20 см. от долния ръб, поставено
в малък бял плик с размери 11 на 7,5
см. със стикер с саморъчни надписи със син химикал.
Обект
№ 2.3. Червено - кафяво петно между предния и задния джоб от дясната страна, поставено в малък бял плик с размери 11
на 7,5 см. със стикер с саморъчни надписи със син химикал.
Обект
№ 2.4. Червено - кафяво петно по левия крачол в областта на бедрото от вътрешната
страна до ръба между предната сива и задната синя част, поставено в малък бял
плик с размери 11,5 на 8,3 см. със стикер с саморъчни надписи със син химикал.
Обект
№ 2.5. Червено - кафяво петно по левия крачол на ластика около глезена, поставено в малък бял плик с размери 11
на 7,5 см. със стикер с саморъчни надписи със син химикал.
Обект №1-1
чифт спортни сиви обувки № 42, износени, с гумени подметки, мрежести отпред и
две кръстосани ленти,
всяка от обувките е опакована поотделно в бежова хартия,с надпис с молив „VII.
1 дясна маратонка" , и „лява
маратонка".
Обект
№ 1.1. Червено-кафяво петно по дясна обувка, по външния ръб на подметката, поставено
в 2 бели еднакви хартиени пликове, и двата с размери 22 на 11 см.
Обект
№ 1.2. Червено - кафяво петно по сивата лента, по вътрешната страна на дясната обувка -
поставено в малък бял хартиен плик с размери 10,5 на 7,5 см. със стикер с
надпис саморъчно с химикал.
Обект
№ 1. Нокти от лява ръка от Д.Ж.,
поставени в бял плик с размери 16 на 11,4 см. с надпис на самия плик с химикал
саморъчно .
Обект № 2 Обтривка
с поднокътно съдържание от лява ръка на Д.Ж.Ж. ,
поставена в плик с размери 22 на 11 см. с надпис на плика със син химикал.
Обект № 3. Нокти от дясна ръка от Д.Ж., поставени в плика - виж обект 1
/ VIII. 1 / по-горе . Това е VIII.2.
Намират се в един плик.
Обект № 4. Обтривка
с поднокътно съдържание от дясна ръка на Д.Ж., поставена в плик с размери 22
на 11 см. с надпис на плика със син химикал, след влизане в сила на присъдата ДА БЪДАТ УНИЩОЖЕНИ.
СРАВНИТЕЛЕН МАТЕРИАЛ:
1.
Плик с размери 22,5 на 16 см. , бял на цвят съдържаш ДНК материал иззет от
трупа на К.А.К. по Съдебномедицинска експертиза за аутопсия № 17/2018 година от
д-р Вилиам В.Д., Началник Катедра Съдебна Медицина при МУ Варна - вътре има
марля, тампон с пластмасов малък съд. Пликът е надписан с химикал „Аутопсия
№17/2018 г. сравнителен биологичен материал от трупа на К.А.К..***.Копие от
Съдебномедицинската експертиза № I - 17/2018 г. назначена на 21.01.2018 г. за аутопсия на К.А.К..
3. Протокол за вземане на сравнителни
образци за ДНК от 24.01.2018 г. от А.Р.И., ЕГН:********** с пластмасов тънък
джоб в който са поставени самите образци в бял плик с размери 25 на 12 см. и
надписан със `син химикал с надпис „ А.Р.И. ********** сравнителни образци за
ДНК.
4. Протокол за
вземане на сравнителни образци за ДНК от 30.01.2018 г. от К.Р.М., ЕГН: **********
с пластмасов тънък джоб в който са поставени самите образци в бял плик с
размери 21,8 на 11 см. и надписан със
син химикал с надпис „ Сравнителен материал за ДНК К.Р.М. ЕГН ********** „.
5. Протокол за
вземане на сравнителни образци за ДНК от 30.01.2018 г. от В.К.М., ЕГН: **********
с пластмасов тънък джоб в който са поставени самите образци в бял плик с
размери 21,8 на 11 см. и надписан със син химикал с надпис „ Сравнителен
материал за ДНК В.К.М., ЕГН: **********
6.
Протокол за вземане на сравнителни образци за ДНК от 31.01.2018 г. от Д.Ж.Ж., ЕГН: ********** с пластмасов тънък джоб в който са
поставени самите образци в бял плик с размери 23 на 16 см. и надписан със син
химикал с надпис „ Сравнителен материал иззет от устна кухина на лицето Д.Ж.Ж., ЕГН: ********** на 30.01.2018 г. по ДП 11/18 по описа
на ОСО - ОП - Варна.
7. Копие от Съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства.
8 . Копия от преписите на всички протоколи,
изготвени на ДП, след влизане на присъдата в сила ДА БЪДАТ УНИЩОЖЕНИ.
Предвид гореизложеното съдът постанови присъдата си.
Председател:
Съдия: