ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45
гр. гр. София, 17.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Георгиева
Членове:Магдалена Ат. Лазарова
Николай Д. Димитров
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600032 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.345 ал.1 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.249 ал.3 вр. чл.
248 ал.1 т.3 НПК.
Образувано е по повод депозирана частна въззивна жалба адв. Ю. -
защитник на подс. Е.Д. М. срещу определение произнесено в разпоредително
съдебно заседание на 25.01.2022г., с което СНС е оставил без уважение
искането за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 1006/2016г.
по описа на СНС и за връщане делото на прокурора, приемайки че не са
допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство.
Излагат се съображения за недостатъчна конкретизация на обвинението и
допусната неточност в обвинителния акт. В обстоятелствената част на
обвинителния акт /на стр. 28/ било записано, че Е. М. е осъществил състав на
престъпление по чл.200 от НК, а в заключителната част повдигнатото
обвинение е по чл.199 от НК, като това го възпрепятствало да разбере в какво
точно е обвинен и да реализира правото си на защита. В заключение се прави
искане за отмяна на определението на СНС за произнасяне по същество по
поставените въпроси. Жалбата е подадена на 03.02.2022г., извън
законоустановения срок за обжалване по чл.342 ал.1 от НПК, което е
обяснено с отсъствието на защитника от съдебното заседание на 25.01.2022г.
поради служебна ангажираност и получаване на определението по електронен
път на 28.01.2022г.
Постъпила е и ръкописна жалба от подс. М., подадена в установения от
закона седемдневен срок, с която атакуваният съдебен акт се определя като
порочен, немотивиран, превратен, незаконен, шаблонен и абстрактен. Излагат
1
се твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения на ДП,
изразяващи се в проведени разпити на анонимни свидетели, без да му е
дадена възможност за задаване на въпроси, в неуважаване на направени
доказателствени искания, за ползвани в нарушение на чл.105 ал.2 от НПК
„незаконни доказателства и професионални лъжесвидетели“. Наред с това се
навеждат съображения, че „делото изобщо не е подсъдно на СНС“, като се
прави съответно искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на
делото на досъдебна фаза за извършване на разследване съгласно чл.13 и 14
от НПК.
Въззивният съд намира подадените жалби за допустими, но разгледани
по същество за неоснователни.
Първоинстанционното производство е било образувано въз основа на
внесен на 07.04.2016г. обвинителен акт от СП срещу 12 лица, сред които и
настоящия въззивен жалбоподател М., чието обвинение е за престъпление по
чл. 199 ал.2 т.3 вр. ал.1 т.5 вр. с чл. 198 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 НК.
След пет години и половина съдебното производство по делото за
пореден път е започнало отначало, този път поради смяна на член на състава,
който е бил избран за европейски делегиран прокурор за РБългария в
Европейската прокуратура, като с оглед спазване на принципа на чл.258 НПК
за неизменност на съдебния състав е било насрочено и проведено ново
разпоредително заседание от новия съдебен състав.
От материалите по делото е видно, че произнасянето на СНС в
предходното разпоредително заседание, проведеното на 02.06.2021г., по
въпроса по чл.248 ал.1 т.3 от НПК е било идентично като настоящото – за
отсъствие на допуснати съществени процесуални нарушения на ДП по
смисъла на чл. 249 ал.4 от НПК, като АСНС, сезиран отново по жалби на
подс.М. и адв. Ю., се е солидаризирал с това становище при осъществения
инстанционен контрол с определение от 11.06.2021г. по внчд № 246/2021г.
Съдържанието на настоящата частна жалба на адв. Ю. е напълно
идентично с предходната му такава, по повод на която е посоченото
произнасяне на въззивния съд. На първо място следва да се отбележи, че
същите касаят един и същи обвинителен акт, внесен на 07.04.2016г., при
запознаването с който настоящият въззивен състав също не намира основания
в направеното искане за връщане на делото на прокурора.
Съдържанието на обвинителния акт отговаря на законовите изисквания
по чл.246 НПК - съдържа достатъчно подробно и ясно описание на
фактическата обстановка, претендираното престъпление, включително с
посочване на неговите обективни и субективни признаци, както и
конкретното персонално участие на Е.М. в него. Един от съществените
елементи на справедливия наказателен процес е правото на подсъдимия да
бъде подробно информиран за фактите и правна квалификация на
повдигнатото му обвинение, за всички обстоятелства, на които то се базира и
които са от значение за определяне на фактическия състав на престъплението
от обективна и субективна страна, като съответно му се осигури възможност
и достатъчно време за ефективно организиране на защитата. Именно
обвинителният акт като процесуален документ очертава границите, в които
2
съдът следва да изследва конкретните събития, кръга на лицата, чиито деяния
ще бъдат предмет на съдебно разглеждане и в този смисъл рамкира от
фактическа и правна страна предмета на доказване, който предстои да бъде
изяснен в хода на съдебно следствие. Не всички нарушения и пропуски в
съдържанието на обвинителния акт обаче могат да бъдат окачествени като
съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 249 ал.4 т.1 НПК,
обуславящи необходимост за прекратяване на съдебното производство и
връщане делото на прокурора.
Действително, на страница 28 в обстоятелствената част на
обвинителния акт се канстатира допусната грешка само относно цифровото
изражение на правната квалификация, посочена като чл.200 вр. чл.199 ал.1
т.5 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК, но в диспозитива същата е
изписана коректно - по чл. 199 ал.2 т.3 вр. ал.1 т.5 вр. с чл. 198 ал.1 вр. с чл.
20 ал.2 от НК, и не създава съмнение относно волята на прокурора. В този
смисъл заявеното от защитата противоречие в обвинителния акт не води до
неяснота на обвинението и не е от естество да затрудни организирането и
упражняването на защитита по него. В случая по –скоро се касае за
допусната очевидна фактическа грешка, а не за съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл.249 ал.4 от НПК.
Наред с това следва да се отбележи, че обстоятелствената част има
основно предназначение да постави рамките на „фактическото обвинение“ –
чрез посочване на времето, мястото и начина на извършване на
престъплението, пострадалото лице, размера на вредите, пълни данни за
личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл.53 от
НК, отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и
доказателствените материали, които ги установяват. В конкретния случай на
стр. 9-10 е представено подробно изложение на фактите и обстоятелствата,
относими към деянието за което М. е предаден на съд, като ясно е
отграничено и личното му участие в претендираната съучастническа дейност,
а на стр. 28-29 и 33 се съдържат и останалите необходими реквизити.
Ето защо въззивният съд не споделя становището на защитата, че
внесеният обвинителен акт страда от съществени пороци и по тази причина
не може да изпълни процесуалната си роля. Същият съдържа всички
изискуеми от закона реквизити, пълно описание на правно - релевантните
факти, въз основа на които са изведени съставомерните признаци на деянията,
предмет на обвинението, което е фактически и юридически формулирано по
начин, позволяващ на всеки един от подсъдимите да разбере в какво е
обвинен и да организира пълноценно защитата си.
По отношение на жалбата на подс. М., е необходимо да се
подчертае, че на настоящия етап от производството не съществува
възможност за обсъждане на процесуални нарушения, свързани с
допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствения
материал, доколкото преценката на инкорпорираните доказателства и тяхната
годност е въпрос по съществото на делото. Нарушенията от този вид не са в
състояние да накърнят процесуалните интереси на обвиняемия или неговия
защитник, тъй като по искане на страните и по свой почин, съдът в хода на
съдебното следствие е длъжен да събере и провери всички необходими
3
доказателства за разкриване на обективната истина и в този смисъл
доказателствените пропуски и нарушения в досъдебната фаза, имаща
подготвителен характер, е възможно да бъдат отстранени или балансирани в
съдебната фаза, която съгласно чл.7 ал.1 от НПК заема централно място в
наказателния процес.
Съгласно разпоредбата на чл.249 ал.3 от НПК на обжалване и
протестиране подлежи само определението по чл. 248 ал.1 т.3 и 6 от НПК и
отказа на съда по чл.248 ал.2 от НПК за допускане на частен обвинител т.е. по
отношение на произнасянето на СНС по въпроса по чл.248 ал.1 т.1 от НПК,
относно подсъдността на делото, не е предвидена процесуална възможност за
осъществяване на въззивен контрол, каквато претенция отправя подсъдимия.
Водим от горното АСНС намира обжалвания съдебен акт за правилен и
законосъобразен, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение, произнесено в разпоредително съдебно
заседание на 25.01.2022г. по НОХД № 1006/2016г. по описа на СНС, с което е
оставено без уважение искането на подс. М. за прекратяване на съдебното
производство и връщане делото на прокурора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4