№ 616
гр. Русе, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520201884 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Т. Г. Т., от гр. Попово, обл. Търговище, до
Русенския Районен съд против наказателно постановление № 38-
0002327/13.08.2021г. на Директора на Регионална дирекция “Автомобилна
администрация” гр.Русе, с което за нарушение по чл.87, т.3 от Наредба № 33
от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията
на Република България /Наредба № 33/1999 г./ и на осн. чл.93, ал.1, т.2 от
Закона за автомобилните превози /ЗАПр/ на Т. било наложено наказание
“Глоба” в размер на 4000.00лв.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление
като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както и поради наличието на предпоставките на чл.28
от ЗАНН, деянието да бъде оценено като маловажен случай..
За административнонаказващия орган, редовно призовани, не се явява
упълномощен или законен представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и
упълномощеният от него процесуален представител. Последният депозира
1
писмено становище, с което моли Съда да отмени наказателното
постановление на основанията посочени в жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 05.07.2021г., около 08.00 ч., по път Е85 /гр. Русе - гр. София/, в
района на КПП „Приста“, свид. Д.Д. и Й.П. – инспектори в РД“Автомобилна
администрация”-Русе спрели за проверка товарен автомобил „Скания“ с рег.
№ Т 7623 СТ, с прикачено полуремарке, управляван от жалб.Т.Т.. Въз основа
на представените от водача документи за автомобила и превоза,
проверяващите приели, че с процесното превозно средство се извършва
обществен превоз на товари от гр.Попово за гр.Русе, без товар.
В хода на проверката жалб.Т. не представил карта за квалификация на
водач. Свид.Д. извършил справка в информационната система на ИА
„Автомобилна администрация“ и установил, че последната издадена на Т.
карта за квалификация на водач е с изтекъл на 17.05.2018 г. срок на
валидност.
С оглед установеното свид. Д. приел, че жалб. Т.Т. е извършил
нарушение по чл.89, т.3 от Наредба № 33/1999 г. на МТ, за което му съставил
акт.
Въз основа на този акт и след като при извършена служебна проверка се
установило, че с влязло в сила на 20.01.2021г. наказателно постановление, Т.
бил наказан за същото по вид нарушение, Директорът на РД “Автомобилна
администрация” гр. Русе, издал обжалваното наказателното постановление,
като приел, че нарушението по чл.87, т.3 от Наредба №33/1999г. на МТ е
извършено повторно, поради което на осн. чл.93, ал.1, т.2 от ЗАПр наложил
на Т.Т. наказание “Глоба” в размер на 4000.00 лв.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимното за
това действие лице, при наличието на правен интерес, поради което е
допустима, а разгледана по същество, се явява основателна.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението
било описано достатъчно пълно и ясно, като били посочени всички елементи
2
от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към
него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на
нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си.
Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява по
безспорен начин, че съставът на нарушението по чл.87, т.3 от Наредба №
33/1999 г. на МТ е осъществен виновно от жалб.Т.Т..
Съобразно цитираната правна норма, водачът на автомобил за
обществен превоз на товари трябва да притежава валидна карта за
квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл.7б, ал.5 от Закона за
автомобилните превози /Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за
провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и
товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация/.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1/изм./ Наредба № 41/04.08.2008 г.,
водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква
свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории C1,
C1E, C, CE, D1, D1E, D или DE, когато с тези превозни средства се извършват
обществени превози, превози за собствена сметка или пътна помощ, трябва
да отговарят на изискването за квалификация на водача и да притежават карта
за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач
на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе.
Задължението е за водача и именно той следва да притежава карта за
квалификация към момента на осъществяване на всеки един превоз, като това
задължение е императивно въведено с цел да бъде възможно
удостоверяването на придобитата от него професионална компетентност.
В настоящият случай безспорно бе установено, че към момента на
проверката, жалб.Т.Т., като водач на товарен автомобил, извършващ
обществен превоз на товари, не е притежавал карта за квалификация на
водача за придобитите от него категории С и СЕ. Установява се
действително, че жалб.Т. имал издадено удостоверение за професионална
компетентност от 22.11.2020г. В същото време обаче, наличието на
удостоверение за професионална компетентност не изпълнява изискванията
на чл.2, ал.1 от Наредба № 41/2008 г. на МТ за притежаване на карта за
3
квалификация, а е предпоставка за нейното издаване. В конкретния случай се
касае за нарушение на въведено изискване към водачите и то на ниво
Европейски съюз, което цели не само да се хармонизира удостоверяването на
професионалната компетентност на водачите, а има за цел взаимно
признаване на различните удостоверение за професионална квалификация, в
контекста на целите на Директива 2003/59/ЕО. Т.е. притежаването на
удостоверение за професионална компетентност не е достатъчно за
извършването на обществен превоз на товари, тъй като то е само
доказателство за притежаването на умения и познания, придобити чрез
посещения на курсове и полагане на изпит и е предпоставка за издаването на
нормативноизискуемата карта за квалификация на водача, но няма същите
удостоверителни функции като нея. Изрично в чл.2, ал.2 /изм/ от Наредба №
41/ 04.08.2008 г. е посочено, че карта за квалификация на водача (приложение
№ 1) се издава на лица, притежаващи удостоверение за професионална
компетентност (приложение № 2), удостоверяващо началната квалификация
или периодичното обучение на водача. Следователно единственият
нормативнопризнат документ за удостоверяване на професионална
компетентност е картата за квалификация на водача, а не удостоверението за
професионална компетентност, аргумент за което е и разпоредбата на чл.10
от Директива 2003/59/ЕО. Тази карта съдържа хармонизирания код на
Общността и отговаря на по-големи изисквания за сигурност с оглед на
важността на правата, които дава за пътната безопасност и равните условия
на конкуренция, поради което не може да бъде заместена от друг
удостоверителен документ. Удостоверението за професионална
компетентност е доказателство единствено и само за придобита начална
квалификация или преминато периодично обучение от водача и това изрично
е записано в самия образец на удостоверението, съгласно приложение № 2
към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 41/04.08.2008г., поради което притежаването му
не е равнозначно на притежаването на карта за квалификация на водача.
Поради това, правилно АНО е приел, че е налице извършено от
жалб.Т.Т. нарушение на чл.87, т.3 от Наредба №33/1999г. на МТ.
Правилно е преценено, че това нарушение Т. извършил в условията на
повторност.
Съобразно §.1, т.27 от ДР на ЗАПр, повторно е нарушението,
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП, с което е наложено
4
наказание за същото по вид нарушение. Установява се, че с НП № 38-
0002333/14.12.2020г. на Директора на РД“АА“-Русе на жалб.Т. било
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000.00лв. за
извършено от него нарушение по чл.87, т.3 от Наредба №33/1999г. на МТ.
Това наказателно постановление, като необжалвано, влязло в сила на
20.01.2021г.
След като настоящото нарушение по чл.87, т.3 от Наредба №33/1999г.
на МТ е извършено от Т. на 05.07.2021г., то очевидно е извършено при
условията на повторност. С оглед на това Съдът намира, че
административнонаказващият орган правилно приложил санкционната норма
на чл.93, ал.1, т.2 от ЗАПр, като индивидуализирал размера на глобата в
нейната абсолютна стойност – 4000.00 лв.
Съдът намира, че в случая не е налице хипотезата на маловажност по
чл.28 от ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава съществено
от останалите нарушения от същия вид за да се приеме, че обществената му
опасност е явно незначителна. Липсват множество или значими смекчаващи
отговорността обстоятелства, което очевидно е преценено и от
административнонаказващия орган. Напротив, установява се от
представената от АНО и приобщена от Съда справка за нарушител, че Т. е
наказван многократно, с влезли в сила наказателни постановления, за
извършени различни административни нарушения на правилата на
автомобилните превози и на движението по пътищата. В тази насока следва
да бъде отчетен и факта, че до приключване на съдебното производство, не се
събраха и не бяха представени доказателства за това, че жалбоподателя е
предприел необходимите действия, за да се снабди с карта за квалификация
на водач.
Предвид изложеното Съдът намира, че наказателното постановление,
като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Поради това и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-
0002327/13.08.2021г. на Директора на Регионална дирекция “Автомобилна
администрация” гр.Русе, с което за нарушение по чл.87, т.3 от Наредба № 33
5
от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България и на осн. чл.93, ал.1, т.2 от Закона за автомобилните
превози на Т. Г. Т., от гр. Попово, обл. Търговище, ЕГН-********** било
наложено наказание “Глоба” в размер на 4000.00 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6