Решение по дело №437/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 76 ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 465 ал. 4 от Национален рамков договор № РД-НС-1-2 от 01.09.2023 г. за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2023 – 2025 г. (НРД за МД 2023-2025).

Образувано е по жалба от „Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация - Котел“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. „Изворска“ № 85, представлявано от У. Г. К. М., ЕИК ********* срещу Заповед за налагане на санкция № РД-09-1008/05.08.2024 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса - Сливен, с която на основание чл. 74 ал. 5 от ЗЗО и чл. 449 ал. 1 т. 1 от НРД за МД 2023 – 2025 г. за нарушение на установения ред за работа с първични медицински документи по чл. 55 ал. 2 т. 5 от ЗЗО, във вр. с чл. 426 ал. 2 от НРД за МД 2023-2025 г. и на основание чл. 74 ал. 5 от ЗЗО, чл. 449 ал. 1 т. 1 от НРД за МД 2023 – 2025 г. са наложени две санкции „финансова неустойка“ в размер на по 300,00 (триста) лева на основание чл. 457 ал. 3 от НРД за МД 2023-2025 г., с общ размер на санкцията 600,00 (шестстотин) лева.

В жалбата се релевират оплаквания за материална незаконосъобразност и несъответствие с целта на закона на оспорената заповед. Твърди се, че завишеният размер на санкцията не е обусловен от обективни факти, като предоставената медицинска помощ било в съответствие с договорената такава. Поставя въпрос как невписването на направленията за хоспитализация в болнични листове влияе върху удостоверяване и доказване правилността на извършените от лекаря действия. Счита, че деянието е отразено бланкетно, като досежно размера на санкцията липсвали мотиви. Моли съда за отмяна на оспорената административна заповед, с претенция за сторените в производството разноски.

В открито съдебно заседание оспорващото дружество, редовно и своевременно призовано, се представлява от надлежно упълномощен адв. М. Х. от АК - С., която поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорената административна заповед, респ. да намали санкцията. Претендира разноски по представен списък. В писмени бележки излага допълнителни съображения във връзка с твърдението си за незаконосъобразност на атакувания акт. От експертизата по делото се установило, че и в двата случая болничните листове са вписани в ИЗ на ЗОЛ и цялата информация е своевременно изпратена към НОИ и НЗОК, а проверяващите са направили погрешни констатации, извършвайки проверката само на хартиен носител. Моли съда за отмяна, алтернативно – за изменение на обжалваната заповед, чрез налагане на най – ниския размер на санкцията.

В открито съдебно заседание административният орган Директор на РЗОК - Сливен, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен гл. юрк. Х. Д., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. В писмено становище заявява, че според експертизата при двете ЗОЛ формуляр „Напуснал лечебното заведение“ е издаден в по – ранен час от часовете на издаване на болничните листове. От намиращите се в кориците на делото направления за хоспитализация и формуляри „Напуснал лечебното заведение“ било видно, че реквизит „Болничен лист №“ не е попълнен. Претендира разноски по извършената съдебна експертиза и юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 13.10.2023 г. между „Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация – Котел“ ЕООД и НЗОК бил сключен Индивидуален договор № 200566. Със Заповед № РД – 09 – 871/15.07.2024 г. на Директора на РЗОК - Сливен на основание чл. 72 ал. 2 от ЗЗО, чл. 97 и чл. 98 от НРД за МД 2023-2025 г. и Инструкция № РД-16-46/03.07.2023 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72 ал. 2 - 8 от ЗЗО било разпоредено извършване на тематична проверка на лечебно заведение за болнична помощ „Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация – Котел“ ЕООД, със срок от 15.07.2024 г. до 31.07.2024 г., задача – осъществяване на контрол във връзка с извършената от лечебното заведение дейност по КП № 265.1 през м. май 2024 г. В същата заповед били посочени и длъжностните лица, на които се възлага описаната задача и формата на актовете, в които следва да се обективира резултата от проверката.

На основание издадената заповед, определените в същата длъжностни лица – к. в о. „ДКБМП“ К. М. А. и М. А. Х. извършили проверка по поставеното задание, резултатите от която обективирали в Протокол № РД-13-05-207/23.07.2024 г. Съгласно данните в същия, проверяващите констатирали, че в ИЗ № 257/2024 за ЗОЛ Ц. Г. К. и в ИЗ № 276/2024 за ЗОЛ Д. Т. Ч., предоставени от лечебното заведение в ИЗ (стр. 2 – „напуснал ЛЗ“) и в Направление за хоспитализация (бл. МЗ-НЗОК № 7) не са вписани/отразени издадените болнични листове № № Е20223101788 и Е20223101789. При тези фактически констатации контролният екип формирал извод, че лечебното заведение е нарушило изискванията на чл. 55 ал. 2 т. 5 от ЗЗО и чл. 426 ал. 2 от НРД за МД 2023-2025.

По доказателствата са приобщени ИЗ № 257/2024 за ЗОЛ Ц. Г. К. и ИЗ № 276/2024 за ЗОЛ Д. Т. Ч., от които се установява, че в графи „Болничен лист №“ във формуляри „Напуснал лечебното заведение“ и в съответните графи „Болничен лист №“ в Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури не са попълнени данни за издадени такива. Издадени на двете ЗОЛ болнични листове са вписани в съответните епикризи.

На 05.08.2024 г. Директорът на РЗОК - Сливен издал Заповед № РД – 09 – 1008, с която на основание чл. 74 ал. 5 от ЗЗО и чл. 449 ал. 1 т. 1 от НРД за МД 2023-2025 г. наложил на „Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация – Котел“ ЕООД две санкции „финансова неустойка“ в размер на по 300,00 (триста) лева на основание чл. 457 ал. 3 от НРД за МД 2023-2025 г., с общ размер на санкцията 600,00 (шестстотин) лева за извършено нарушение на реда за работа с първични медицински документи, подробно описано в Протокол № РД-13-05-207/23.07.2024 г. и квалифицирано като нарушение на чл. 55 ал. 2 т. 5 от ЗЗО, във вр. с чл. 426 ал. 2 от НРД за МД 2023-2025 г.

Заповедта била връчена на нейния представляващия лечебното заведение - адресат на 07.08.2024 г. Жалбата срещу същата е подадена пред настоящия съд, чрез административния орган, на 21.08.2024 г.

По делото е назначена, извършена и приета като неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза от вещо лице със специалност „Компютърни системи и технологии“, която съдът кредитира изцяло като изготвена компетентно, безпристрастно, подробна и аргументирана. Съгласно заключението на експерта, изготвено въз основа на проверка в електронната система на „СБПЛР – Котел“ ЕООД, от записите в използвания от ЛЗ софтуер е установено, че за пациент Ц. Г. К. с ИЗ 257/2024, формуляр „Напуснал лечебното заведение“ е издаден в 08:25 часа на 27.05.2024 г., а Болничен лист № Е20223101788 е издаден в 09:18 ч. на същата дата; за пациент Д. Т. Ч. с ИЗ 276/2024, формуляр „Напуснал лечебното заведение“ е издаден в 08:55 часа на 30.05.2024 г., а Болничен лист № Е20223101789 е издаден в 09:55 ч. на същата дата. Формулярът „Напуснал лечебното заведение е отпечатан преди съставянето на болничния лист, поради което системата не е попълнила съответните полета и номера на болничният лист не е виден. Към момента на разпечатване на същия формуляр, системата автоматично е попълнила съответния номер на документ. Според експертното заключение, проверката на РЗОК е извършена само на хартия, довело до направените от проверяващите констатации. Данните не могат да бъдат дописвани в по-късен момент, тъй като след ежедневното предаване на информацията към НЗОК данните се заключват и не могат да бъдат променяни от потребителите. Съгласно заключението, болничен лист № Е20223101788 е издаден в 09:55 ч. на 27.05.2024 г., като след това номерът е отразен автоматично във всички документи, подавани към НОИ и НЗОК, болничен лист № Е20223101789 е издаден в 09:18 ч. на 30.05.2024 г., като след това номерът е отразен автоматично във всички документи, подавани към НОИ и НЗОК. Към експертизата вещото лице прилага отпечатана налична в софтуера информация за пациентите Д. Т. Ч. и Ц. Г. К. – направления за хоспитализация и формуляри „Напуснал лечебното заведение“. Видно от Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури за ЗОЛ Д. Т. Ч. № 241430074256/22.05.2024 г., в графа „болн. лист“ фигурира такъв с № Е20223101789, същият номер на болничен лист е вписан и във формуляр „Напуснал лечебното заведение“ на същото ЗОЛ; в Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури за ЗОЛ Ц. Г. К. № 241382004630/17.05.2024 г., в графа „болн. лист“ фигурира такъв с № Е20223101788, същият номер на болничен лист е вписан и във формуляр „Напуснал лечебното заведение“ на същото ЗОЛ. Към експертизата вещото лице прилага и екранни разпечатки от наличната в софтуера на лечебното заведение информация за двете ЗОЛ и параметри на същите, като в съдебно заседание разяснява, че въведените данни за болничните листове няма как да не бъдат видяни в системата, а съответните файлове вече са заключени и няма как в по-късен момент да бъдат променяни. Такова действие става възможно само след обаждане до фирмата, разработила софтуера, но при такова последващо действие ще остане следа със съответната дата, на която е направена промяната – ще има следващ ред, на който това ще е отразено. Приложените към експертизата направления за хоспитализация и „Напуснал лечебното заведение“ са разпечатани в момента на посещението на вещото лице в болницата и съдържат номера на болничния лист. Информацията се подавала ежедневно към касата в 00:00 ч., като не е възможна манипулация. В болницата експертът видял и тези документи на хартия с липсващ номер на болничен лист, но е приложил този, който може да бъде отпечатан от системата във всеки момент. Документално работят в електронен вид, включително направленията, като на пациентите отпечатват определени документи, но отчетите ежедневно се изпращат в касата и болничният лист се подава към НОИ, когато такъв е издаден. Вещото лице потвърждава, че към момента, в който отчетът е тръгнал към касата за процесните ЗОЛ, в него се е съдържал и болничният лист.

По делото са разпитани като свидетели извършилите процесната проверка служители на РЗОК – Сливен М. Х. и К. А., които заявяват, че при посещението в лечебното заведение са изискали ИЗ на хартиен носител, като някои от документите са в електронен вид. ИЗ трябвало да е на хартиен носител, а някои от документите - на електронен носител като декурзусите. Последните ги проверявали в електронен вид в системата. Според показанията на свид. А., проверката е извършила както на хартия, така и в електронен вариант на компютъра, като имало пропуски и на двете места. Първо установявали пропуска в хартиения документ, след което искали достъп до системата, за да видят нещата в електронен вариант.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна въз основа на всички приложени към административната преписка и представени от страните писмени доказателства, които не бяха оспорени по предвидения законов ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Жалбата е подадена от „Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация – Котел“ ЕООД на основание чл. 76 ал. 5 от ЗЗО срещу Заповед на Директора на РЗОК - Сливен, с която на оспорващото дружество, на основание чл. 74 ал. 5 от ЗЗО и чл. 449 ал. 1 т. 1 от НРД за МД 2023-2025 г. е наложена санкция – финансова неустойка за нарушение на установения ред за работа с първични медицински документи. Оспорването е направено от легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законовия 14 – дневен срок, поради което е допустимо. Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция и като основателна.

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери най – напред неговата валидност. Това се налага поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия, въз основа на нормативно установени, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден и процесуално законосъобразен. Обжалваната заповед е издадена от Директора на РЗОК - Сливен, действащ в при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от закона материална компетентност. При издаването на процесната заповед не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е резултат от предшестващи я, нормативно установени действия и процедури, проведени в съответствие с особените изисквания на закона. Административното производство е започнало по Заповед на Директора на РЗОК - Сливен за извършване на тематична проверка с определени в акта предмет, задачи, времеви обхват, обект и изпълнител, връчена по надлежния ред на жалбоподателя. Констатациите от извършената проверка на отговорните длъжностни лица - контрольори са обективирани в протокол, екземпляр от който е връчен на оспорващото лечебно заведение, с което е спазена процедурата по чл. 74 ал. 3 от ЗЗО. В тази връзка и в резултат на така проведените процесуални действия, на основание чл. 74 ал. 5 от ЗЗО и чл. 449 ал. 1 т. 1 от НРД за МД 2023-2025 г. е издадена обжалваната заповед. Така изложеното мотивира съда да приеме, че оспореният административен акт е постановен при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила, в т. ч. и нормативноустановените срокове, предвид което същият се явява процесуално законосъобразен. Макар валидна и процесуално законосъобразна, с оглед събраните по делото доказателства настоящата съдебна инстанция преценява обжалваната заповед като издадена в противоречие с материалния закон, при следните съображения:

Оплакванията на оспорващия са за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради липса на извършено нарушение, подлежащо на санкция. При цялостната преценка на събрания по делото доказателствен материал и анализ на относимите към предмета на конкретния спор материални норми, настоящият съдебен състав намира, че тези оплаквания са основателни. В настоящото производство обект на съдебен контрол, съгласно нормата на чл. 76 ал. 5 от Закона за здравното осигуряване е наложена с оспорената заповед санкция, мотивирана с констатациите, обективирани в протокол за извършена проверка. Този акт няма самостоятелно действие, а е част от процедурата по издаване на индивидуалния административен акт – Заповед на специализирания административен орган Директор на РЗОК. Доколкото в случая срещу констатациите на длъжностните лица – к. по т. 1 от протокола за проверка не е депозирано становище, респ. възражение, то и съобразно разпоредбата на чл. 74 ал. 5 от ЗЗО, за Директора на РЗОК липсва задължение да сезира съответната арбитражна комисия, т. е. не е налице предмет за разглеждане от същата. Според цитираната норма, когато лицето – обект на проверката, не изрази становище по ал. 4 или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция. Следователно, органът е обвързан с фактическите установявания в протокола и същият, посочен като основание за издаване на обжалваната заповед, съставлява мотиви към нея. Фактическо основание за издаване на оспорения административен акт е констатирано от контролиращото длъжностно лице нарушение, формулирано и от административния орган като нарушение на реда за работа с първични медицински документи. Видно от процесния протокол, при извършената проверка проверяващият екип приема като нарушение, че по две ИЗ в епикризата е отразен издаден болничен лист, като същият не е посочен в „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ – бл. МЗ-НЗОК № 7 и на стр. 2 в ИЗ – „напуснал ЛЗ“. Така възприетото от фактическа страна е квалифицирано като нарушение на чл. 55 ал. 2 т. 5 от ЗЗО и чл. 426 ал. 2 от НРД за МД 2023-2025 г. В оспорения акт като нарушение ответният административен орган приема липсата на описания на болничните листове само в направлението за хоспитализация, обвързвайки същото с цитираните разпоредби.

За да се извърши преценка относно правилното прилагане на материалния закон спрямо фактическото описание на възприетото като нарушение, следва да се извърши проверка за съответствие между установените факти и посочените от органа разпоредби. Съгласно първата от тях – чл. 55 ал. 2 т. 5 от ЗЗО, националните рамкови договори съдържат документацията и документооборота, а съобразно чл. 426 ал. 2 от НРД за МД 2023-2025 г., "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 7) се издава от лекар от лечебно заведение – изпълнител на ПИМП, СИМП, БП, в условията на спешност и за КП по физикална и рехабилитационна медицина; КОЦ и ЦКВЗ; ЦСМП, като в случаите на издаден болничен лист, същият се отразява в "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 7), "Медицинско направление за клинични процедури/амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 8) и "Медицинско направление за провеждане на клинични процедури/амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 8А), като задължително се вписва уникалният номер на болничния лист съгласно формата, определен от НОИ. Очевидно е, че първата от посочените норми няма как да е нарушена, доколкото не вменява задължение за ИМП, а указва на съдържанието на националните рамкови договори и в този смисъл има препращащ характер към втората разпоредба – чл. 426 ал. 2 от приложимия НРД, като според административния орган проверяваното лечебно заведение (настоящ оспорващ) не е вписало в процесните две бланки "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 7) издадените болнични листове на ЗОЛ. Действително, в представените от ответника екземпляри от последните по ИЗ с № № 257/2024 и 276/2024 в графа „болн. лист №“, такъв не е изписан, като от разпита в качеството на свидетели на проверяващите длъжностни лица от РЗОК – Сливен се установява, че в рамките на проведения контрол са им предоставени тези документи на хартиен носител. Надлежното оформяне обаче на направленията за хоспитализация с вписване на болничните листове се установява по безспорен начин от приетата по делото съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещо лице със специалност „Компютърни системи и технологии“. Съгласно експертното заключение, при извършване на проверка в софтуерната система на лечебното заведение, вещото лице установява, че болничните листове са вписани в направленията за хоспитализация и при двете ИЗ, като към експертизата са приложени отпечатани цитираните документи с попълнен изискуемия реквизит. Според експертизата, в чиято компетентност, достоверност и доказателствена сила съдът няма основание да се съмнява, от записите в използвания от ЛЗ софтуер е установено, че за пациент Ц. Г. К. с ИЗ 257/2024, формуляр „Напуснал лечебното заведение“ е издаден в 08:25 часа на 27.05.2024 г., а Болничен лист № Е20223101788 е издаден в 09:18 ч. на същата дата; за пациент Д. Т. Ч. с ИЗ 276/2024, формуляр „Напуснал лечебното заведение“ е издаден в 08:55 часа на 30.05.2024 г., а Болничен лист № Е20223101789 е издаден в 09:55 ч. на същата дата. Този формуляр е отпечатан преди съставянето на болничния лист, поради което системата не е попълнила съответните полета и номера на болничният лист не е виден, но при последващо отпечатване системата автоматично го генерира с попълнен съответния номер на болничен лист. Съгласно заключението, болничен лист № Е20223101788 е издаден в 09:55 ч. на 27.05.2024 г., като след това номерът е отразен автоматично във всички документи, подавани към НОИ и НЗОК, болничен лист № Е20223101789 е издаден в 09:18 ч. на 30.05.2024 г., като след това номерът е отразен автоматично във всички документи, подавани към НОИ и НЗОК, с което е даден отговор на въпроса вписан ли е в направлението за хоспитализация издаденият при дехоспитализацията болничен лист на двете пациентки. В резултат на извършените от вещото лице проверки в софтуерната система на „СБПЛР – Котел“ ЕООД, к. от РЗОК са проверили документите само на хартиен носител, което опровергава заявеното от свид. А., че е проверила освен хартиения, но и електронния вариант. В подкрепа на този извод е и заключението на експерта, че данните в системата не могат да бъдат дописвани в по-късен момент, тъй като след ежедневното предаване на информацията към НЗОК данните се заключват и не могат да бъдат променяни от потребителите. Освен това, при нанасяне на корекция във въведени данни, чрез фирмата – разработчик на софтуера, остава следа, а такава в случая липсва. След издаване на болничните листове на посочените дати и часове, номерът е отразен автоматично във всички документи, подавани към НОИ и НЗОК. Това си заключение вещото лице подкрепя с приложения към заключението във вид на разпечатки от системата на болничното заведение на направления за хоспитализация и формуляри „Напуснал лечебното заведение“ по двете ИЗ, в които съответните конкретни данни за издадените болнични листове фигурират. При така установеното експертът дава заключение, че проверяващите не са извършили справки в електронната система на лечебното заведение, доколкото там е налична описаната по-горе информация и няма как тези въведени данни да не бъдат видяни, още повече, че самите файлове вече са заключени.

Следователно, в процесния случай оспорващото лечебно заведение не е извършило нарушение на реда за работа с първични медицински документи, доколкото от експертното заключение се установява, че липсващия според ответния орган реквизит в направлението за хоспитализация всъщност е надлежно попълнен и наличен в електронния документ. Начините за обработка и съхранение на документите, обективиращи предоставената медицинска помощ са нормирани в разпоредбата на чл. 84 ал. 1 от НРД за МД 2023-2025 г., съгласно която, изпълнителите на медицинска помощ са задължени да събират, поддържат, съхраняват и предоставят на НЗОК/РЗОК информация: 1. на хартиен носител, съгласуван с БЛС – за документи, на които е положен подпис на пациента на хартиен носител; 2. финансови отчетни документи – на хартиен носител или в електронен вид; 3. в електронен вид в определен от НЗОК формат – за отчитане на ИМП за извършената от тях дейност в полза на ЗОЛ, съдържащ атрибутите от първичните медицински документи съгласно приложение № 2 "Първични медицински документи". Видно от съдържанието на нормата, направленията за хоспитализация като първичен медицински документ по Приложение № 2 към НРД се съхраняват в електронен вид в определен от НЗОК формат и е следвало възложената в настоящия случай проверка да се извърши от длъжностните лица в специализираната информационна система на лечебното заведение. Съгласно следващата норма на чл. 84 ал. 2 от НРД, документите по ал. 1, т. 2 и 3, издадени като електронни документи, се съхраняват в специализирания медицински софтуер на ИМП, а тези по ал. 1, т. 1 се съхраняват и на хартиен носител. Според разпоредбата на чл. 89, договорните партньори са задължени да предоставят съхраняваната при тях информация по чл. 84, ал. 1 при проверка от контролните органи на НЗОК, с изключение на финансови отчетни документи по чл. 36, ал. 2, т. 3 при електронно отчитане. Очевидно е, че при нормативно вменено задължение за съхраняване на определени документи в електронен вид, измежду които и направленията за хоспитализация, проверката на същите за валидност и съдържание следва да се извърши в съответната софтуерна система на болничното заведение, а не върху хартиен носител, в който се поставя под въпрос сигурността и актуалността на обективираната информация. Липсата на индивидуализация, чрез вписване на болничните листове във формуляр „Напуснал лечебното заведение“, относно която се обръща внимание в писмените бележки на ответника съдът не следва да обсъжда, доколкото такъв фактически елемент от възприетото нарушение от проверяващите не е споделен в процесната заповед. Както се отбеляза по – горе, заявеното от свид. Х. и А., че са извършили проверка на процесните документи на електронен носител се опровергава от неоспореното експертно заключение. Последното, като изготвено компетентно, обективно и подробно аргументирано, съдът кредитира изцяло, поради което приема, че описаното в протокол № РД-13-05-207/23.07.2024 г. и процесната заповед нарушение не е извършено и неправилно е ангажирана административната отговорност на оспорващото лечебно заведение, посредством наложената санкция „финансова неустойка“.

Гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че в конкретния случай оспорващото лечебно заведение „СБПЛР – Котел“ ЕООД не е извършило нарушение на установения ред за работа с първични медицински документи – направление за хоспитализация по ИЗ № № 257/2024 и 276/2024, което обуславя извода за материална незаконосъобразност на оспорената Заповед за налагане на санкция № РД-09-1008/05.08.2024 г., издадена от Директора на РЗОК - Сливен и налага нейната отмяна.

С оглед изхода на делото, неоснователна се явява претенцията на административния орган за присъждане на разноски по делото. Основателна е и следва да се уважи претенцията на оспорващата страна за присъждане на такива, възлизащи общо на 1 275,00 (хиляда двеста седемдесет и пет) лева, от които 50,00 (петдесет) лева заплатена държавна такса, 225,00 (двеста двадесет и пет) лева внесен депозит за съдебна експертиза и 1 000,00 (хиляда) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Същите следва да се възложат в тежест на ответната страна.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкция № РД-09-1008/05.08.2024 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса - Сливен, с която на основание чл. 74 ал. 5 от ЗЗО и чл. 449 ал. 1 т. 1 от НРД за МД 2023 – 2025 г. за нарушение на установения ред за работа с първични медицински документи по чл. 55 ал. 2 т. 5 от ЗЗО, във вр. с чл. 426 ал. 2 от НРД за МД 2023-2025 г. и на основание чл. 74 ал. 5 от ЗЗО, чл. 449 ал. 1 т. 1 от НРД за МД 2023 – 2025 г. са наложени две санкции „финансова неустойка“ в размер на по 300,00 (триста) лева на основание чл. 457 ал. 3 от НРД за МД 2023-2025 г., с общ размер на санкцията 600,00 (шестстотин) лева.

 

ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса - Сливен да заплати на “Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация – Котел“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. „Изворска“ № 85, представлявано от У. д. Г. К. М., ЕИК ********* направени по делото разноски в размер на 1 275,00 (хиляда двеста седемдесет и пет) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.