Определение по дело №441/2020 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 251
Дата: 4 септември 2020 г. (в сила от 17 ноември 2020 г.)
Съдия: Красимира Керанова Иванова
Дело: 20207100700441
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……..…/04.09.2020 г., град Добрич

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в закрито заседание на четвърти септември, две хиляди и двадесета година, І състав:      

                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

 

като разгледа  докладваното от председателя  административно дело № 441 по описа на Административен съд - Добрич за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава десета, раздел първи от АПК.

Образувано е по жалба на Г.А.А., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Г. Д., против твърдян индивидуален административен акт на Началника на ГПУ – Генерал Тошево, с който е утвърден протокол рег. № 4417р – 9783/ 17.08.2020 година за доброволно предаване на вещ по чл. 84, ал. 2 от ЗМВР – лек Jaguar XF Luxury D Auto с британски рег. № YD13NLC, подписан от Г.А.А. като предаващ и ст. Инспектор Антон Йорданов при ГПУ – Генерал Тошево.

С жалбата е направено ОСОБЕНО ИСКАНЕ да бъде спряно производството, предвидено с разпоредбата на чл. 84, ал. 8 от ЗМВР.

При така отправената жалба и съдържащо се с нея ОСОБЕНО ИСКАНЕ, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

С подписания протокол жалбоподателката е предала доброволно по реда на чл. 84, ал. 2 от ЗМВР посочения лек автомобил. На основание чл. 84, ал. 6 от ЗМВР Началникът на ГПУ – Генерал Тошево е утвърдил съдържанието на съставения протокол, като е положил подпис и дата.

Жалбоподателят твърди, че отбелязването "УТВЪРЖДАВАМ" в съставения протокол е административният акт, който подлежи на съдебен контрол. Твърди, че неоснователно, в нарушение на конституционното му право на собственост е лишен от възможността да упражнява правата си и да ползва собствеността. Настоява, че е подписал протокола за доброволно предаване, тъй като е нямал друг изход.

След като съпостави съдържанието на жалбата, на обжалваното волеизявление и на административната преписка с приложимото право, съответно направеното искане за спиране, съдът приема, че жалбата е недопустима, а ведно с нея и искането за спиране. Съображенията за това са следните:

По делото е приложен Протокол за връщане на вещи от 17.08.2020 г. (преводът не съдържа датата на протокола, която се установява от приложения екземпляр на румънски език), с който процесният автомобил е върнат от полицейски служител Шербан Даниел от Бюрото по превенция и борба с нелегалната емиграция и трансграничните престъпления към Брегова охрана Мангалия. От Постановление на Прокуратурата към Районен съд Мангалия от 30.09.2019 г. се установява, че автомобилът фигурира в базите данни като „вещ за конфискация“, сигнал, който е въведен от Обединеното кралство на 11.04.2019 г. В базата данни на Интерпол лекият автомобил фигурира като откраднат. В Румъния са били извършени следствени действия, като е установено, че Г.А. е закупила автомобила от Атанас Златев Барутчиев. Последният е заявил, че е продал автомобила на жалбоподателката на 14.02.2019 г. Според Постановлението се касае за спор относно плащане на вноски между Барутчиев и фирмата, която е извършвала ремонт на автомобила.

По разпореждане на настоящия състав са представени от ГПУ – Генерал Тошево доказателства, от които се установява, че автомобилът не е снет от издирване. Издадена е Заповед с рег. № 44417з – 73/ 01.09.2020 г. за връщане на процесния лек автомобил, която според писмо на ответника не е изпълнена.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи.

Съгласно чл. 84, ал. 1 - 3 от ЗМВР, полицейските органи могат да изземват временно вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС и/или в информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол). Лицето, в което се намира издирваната по ал. 1 вещ, се поканва да я предаде доброволно. За доброволното предаване на вещта се съставя протокол, който се подписва от лицето, което предава откритата вещ. Копие от протокола се предоставя на лицето. При отказ на лицето да предаде вещта по ал. 1, тя се изземва, за което се съставя протокол. Протоколът се подписва от лицето, в което е открита вещта и от един свидетел. Копие от протокола се предоставя на лицето.

Нормата на чл. 84, ал. 6 от ЗМВР предвижда, че след съставяне на протокола по ал. 2 или 3 той се представя незабавно, но не по-късно от 24 часа, за утвърждаване от ръководителя на териториално звено на ГДГП, гранично полицейско управление, база гранично-полицейски кораби или районно управление на областна дирекция на МВР, в което се съхранява вещта. За предаването или изземването се уведомява държавата - членка, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол.

В конкретния случай автомобилът е предаден доброволно от Г.А., за което е съставен протокол по чл. 84, ал. 2 от ЗМВР. Този протокол не е административен акт (за разлика от принудителното изземване с протокол по чл. 84, ал. 3 от ЗМВР), защото не представлява едностранно властническо волеизявление (с изпълнително - разпоредителен характер) на административен орган, с което за неговия адресат да възникват определени права и/или задължения, скрепени със силата на държавната принуда. Не е административен акт и утвърждаването от Началника на ГПУ – Генерал Тошево на протокола за доброволно предаване на вещта, защото с това волеизявление за собственика на МПС не възникват никакви правни последици. В конкретния случай утвърждаването на едно споразумение (каквото е доброволното предаване на вещта по реда на чл. 84, ал. 2 от ЗМВР) има за цел да контролира пълнотата на реквизитите на протокола и не поражда за предалия вещта никакви допълнителни юридически факти.

Не така стоят нещата при принудителното изземване на вещта по реда на чл. 84, ал. 3 от ЗМВР, което, макар и именувано "протокол", съставлява типичен административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК (принудителна административна мярка), каквато възможност е имала жалбоподателката, ако не е била съгласна с доброволното предаване, защото с него се осъществява отнемане на фактическата власт върху вещта с оглед изпълнението на условията по чл. 84, ал. 8 - 9 от ЗМВР. Доколкото в случая МПС е предадено доброволно с протокол от жалбоподателката, не е налице административен акт, подлежащ на съдебен контрол, в това число и извършеното отбелязване "УТВЪРЖДАВАМ". В цитирания смисъл е еднопосочната съдебна практика на ВАС. В този смисъл са и мотивите на решение № 4 от 16.03.2017 година на Конституционния съд по к.д. № 16/2016 година, според което производството по чл. 84 от ЗМВР е "…административна процедура, в която утвърждаването на протокола на полицейския орган завършва фактическия състав, пораждащ окончателното правно действие на изземването.", а не на доброволното предаване на вещта.

Липсата на административен акт, подлежащ на обжалване, обуславя недопустимост на подадената жалба.

На следващо място, производството по чл. 84, ал. 8 от ЗМВР е последващо предаването на автомобила, респ. неговото изземване. То е обвързано с издаване на конкретна заповед по чл. 84, ал. 8 от ЗМВР. Такава Заповед в настоящото производство не е приложена. Лицето има възможност след уведомяването му за издаване на такава Заповед да защити правата си чрез нейното обжалване, ако е адресат на същата и има правен интерес от обжалването.

С оглед горното, Административен съд – Добрич, І състав, на основание чл. 159, т. 1 АПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от Г.А.А., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Г. Д., против твърдян индивидуален административен акт на Началника на ГПУ – Генерал Тошево, с който е утвърден протокол рег. № 4417р – 9783/ 17.08.2020 година за доброволно предаване на вещ по чл. 84, ал. 2 от ЗМВР – лек Jaguar XF Luxury D Auto с британски рег. № YD13NLC, подписан от Г.А.А. като предаващ и ст. инспектор Антон Йорданов при ГПУ – Генерал Тошево и съдържащото се в нея искане за спиране на производство по чл. 84, ал. 8 ЗМВР.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 441/ 2020 година.

Определението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му.

 

СЪДИЯ: