№ 3617
гр. Варна, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Диана Н. Найденова
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20253110102624 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с процесуалноправно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и
материалноправно такова – чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД от А. Б. Б. ЕООД с ЕИК: *** със седалище и адрес: гр. С., район Т., бул. Б. № ***,
представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез юрисконсулт Б. Т. – пълномощник на
управителите, против И. Г. Т., ЕГН ********** с настоящ адрес: гр. В., Р. П., ул. К. Р. № **,
ет. *, ап. *.
Ищецът заявява, че на 22.11.2019 година длъжникът И. Г. Т., ЕГН ********** е
сключил Договор за потребителски кредит № *** със С. К. ООД, по силата на който е
получил сумата 200.00 лева, срещу което се съгласил да върне 6 броя вноски по 61.00 лева в
срок до 22.05.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителен план,
неразделна част от договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен
процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.01 %.
Твърди се, че ответникът не изпълнявал задълженията си в срок.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 г. С. К. ООД
като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера А. Б. Б. ЕООД. Уведомлението за цесия било изпратено
на длъжника, но липсват данни да е връчено, нито пък ищецът навежда подобен факт. В
условията на евентуалност ищецът моли да бъде прието за надлежно връчването на
уведомлението, извършено с исковата молба.
Ищецът заявява, че за събиране на вземането подал заявление по чл. 410 от ГПК и по
образуваното ч.гр. д. № 13819/2024 год. е издадена заповед за изпълнение за главница в
1
размер на 200.00 лева, държавна такса в размер на 24.54 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 16.36 лева. Предвид постъпилото възражение от длъжника, за
кредитора е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за признаване
съществуване на вземането му за главница по процесния договор за потребителски кредит.
Ищецът моли да бъде признато за установено съществуването на вземане в полза на
А. Б. Б. ЕООД срещу И. Г. Т. в размер на 200.00 лева, представляващо единствено главница
по договора за кредит.
Ищецът претендира разноски в заповедното и исковото производство.
В указания срок ответникът не е подал отговор, не оспорва иска по същество, във
възражението по чл. 414 от ГПК прави възражение за погасяването на задълженията по него
по давност.
На ответника е връчен редовно препис от исковата молба с приложенията на
24.04.2025 год., като в законовия срок отговор не е постъпил. На 11.07.2025 год. ответникът
е призован за съдебно заседание чрез неговия баща Г. Т.. В проведеното на 02.10.2025 год.
съдебно заседание ответникът не се яви и не е поискал делото да се гледа в негово
отсъствие, а ищецът желае да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по следните съображения:
Ответникът не представя в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото
заседание по делото, като не прави искане то да се гледа в негово отсъствие.
На страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и
от неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани последиците от
неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно заседание с разпореждането
по чл. 131 от ГПК. Предявеният иск е вероятно основателен, тъй като е подкрепен с
писмени доказателства- Договор за паричен заем К. № ***, сключен на 22.11.2019 г.; Лог
файл по договор за паричен заем № ***; Общи условия на „С. К.“ ООД за заеми „К.“, в сила
от 08.03.2019 г., Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022 г.;
Приложение 3 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г.;
Уведомление за цесия на И. Г. Т., Разписка за извършено плащане №
2000000196223516/22.11.2019 год. за сумата 200 лева по договор *** с наредител С. К. ООД
и получател И. Г. Т..
Неоснователно е възражението на длъжника по ч.гр.д. № 13819/2024 год. за
погасяване на вземането на кредитора по давност. Договорът за потребителски кредит е
сключен на 22.11.2019 год., а заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено в 5- годишния срок-
на 03.09.2024 год., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 51863/2024 год. по описа на
РС- С., изпратено по подсъдност на ВРС и образувано ч.гр.д. № 13819/2024 год. на
30.10.2024 год. На основание чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се
смята предявен в момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК за подаване на възражение срещу
2
издадената заповед в едномесечен срок от съобщението. В случая длъжникът е подал
възражение в срок и от това произтича правния интерес на заявителя да предяви настоящия
иск за установяване на вземането си за главница в размер на 200.00 лева.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 г. С. К. ООД
като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера А. Б. Б. ЕООД. Уведомлението за цесия се счита
надлежно връчено с исковата молба.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички, предвидени в закона
предпоставки, за постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от
страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал.2 от ГПК решението не се
мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
С оглед изхода от делото на ищеца следва да се присъдят и направените в настоящото
производство разноски в размер 41.82 лева за държавна такса и 100.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение или общо 141.82 лева. Ищецът претендира разноски и в
заповедното производство, които са в размер на 8.18 лева за държавна такса и 16.36 лева-
възнаграждение за юрисконсулт или общо 24.54 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на А. Б. Б. ЕООД с ЕИК:
*** със седалище и адрес: гр. С., район Т., бул. Б. № ***, представлявано от управителите П.
В. и Х. М., чрез юрисконсулт Б. Т. – пълномощник на управителите, по отношение на И. Г.
Т., ЕГН ********** с настоящ адрес: гр. В., Р. П., ул. К. Р. № **, ет. *, ап. * за сумата 200.00
лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на
22.11.2019 година между И. Г. Т., ЕГН ********** и С. К. ООД, вземанията по който са
прехвърлени с договор за цесия от 21.07.2022 г. на А. Б. Б. ЕООД, ведно със законната лихва
за периода от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 03.09.2024 год. до изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА И. Г. Т., ЕГН ********** с настоящ адрес: гр. В., Р. П., ул. К. Р. № **, ет. *,
ап. * да заплати на А. Б. Б. ЕООД с ЕИК: *** със седалище и адрес: гр. С., район Т., бул. Б. №
***, представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез юрисконсулт Б. Т. – пълномощник
на управителите сумата 24.54 лева, представляваща разноски в заповедното производство,
както и сумата 141.82 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3