№ 12293
гр. София, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110147852 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Р. Б. Г. срещу „***********“
ЕАД, с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата не дължи на ответника суми в размер на
916,08 лева – задължения за заплащане на топлинна енергия по партида с
инст. № **************, за имот с адрес: София, ул. „************“, бл.
204, вх. Б, ет . 1, ап.12, за периода от месец ноември 2007 г. до месец ноември
2010 г.
В исковата молба се твърди, че в информационната система на
ответника се водят задължения на ищцата за имот с инсталация №
************** за периода от месец ноември 2007 г. до месец ноември 2010
г., индивидуализирани във фактури, които са на обща стойност 916,08 лева.
Твърди се, че ищцата няма връзка с имота, не е доставяна енергия до същия,
евентуално – че задълженията са погасени с изтичане на 3-годишен давностен
срок. Претендира разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника – „***********“
ЕАД, с който исковете се оспорват като недопустими, тъй като твърдението
за погасяване на вземането не кореспондирало със законовите ефекти на
давността и нейните последствия. Твърди се, че не е даден повод за
образуване на делото, тъй като твърденията за вземания били само от
счетоводната система на ответника, а не били търсени. Претендира разноски.
В становище от 17.05.2023 г. ответникът заявява, че не оспорва
обстоятелството, че твърдените от ищцата суми са погасени по давност,
поради което моли в негова тежест да не бъдат възлагани разноски, тъй като с
поведението си не е станал повод за завеждане на делото. Моли съда да
1
постанови решение, с което да отхвърли иска като недоказан по основание и
размер. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на размера
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Между страните не се спори, а и от представеното по делото писмо,
находящо се на лист 32-34 по делото се установява, че на името на ищцата Р.
Б. Г. в ответното дружество се води партида за инсталация номер №
**************, с адрес: гр. София, ул. „************“, бл. 204, вх. Б, ет. 1,
ап. 12 и се начисляват суми за топлинна енергия и за услугата „дялово
разпределение“, върху задълженията за заплащането на които суми се
начислява лихва.
С доклада по делото за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване е обявено обстоятелството, че в счетоводството на ответника са
отразени задължения на ищцата в размер на 916,08 лева
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск за установяване на
несъществуване на вземане, за което е текло принудително изпълнение,
поради изтекла давност с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 118 ЗЗД.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът твърди, че има
вземания срещу ищцата, и от падежа на задълженията е изтекъл законовият
давностен срок, който според ищцата е 3-годишен.
Възражението на ответника за недопустимост на предявения иск поради
липса на правен интерес у ищеца, съдът намира за неоснователно, поради
това, че по делото е установено, че ответникът не е отписал от счетоводството
си задълженията на ищеца, които е признал за погасени по давност в
становището си по делото от 17.05.2023 г. Именно извънпроцесуалното
поведение на ответника дава основание на съда да приеме, че ищцата има
интерес да установи недължимостта на погасените по давност вземания.
Освен това съдът намира за нужно да посочи, че за допустимостта на
отрицателния установителен иск е без значение дали вземанията продължават
да съществуват като естествени, тъй като съдът преценява единствено дали се
дължат вземания, за които е възможно принудително изпълнение, съответно
ако установи, че вземанията са погасени по давност, съдът ще уважи
предявения отрицателен установителен иск. Поради това и възражението на
ответника, че предявеният иск е недопустим, тъй като вземане съществувало,
но било се превърнало в естествено такова съгласно чл. 118, ал. 1 ЗЗД, е
неоснователно с оглед предмета на иска.
По делото е установено, че на името на ищцата в ответното дружество
се води партида и се начисляват задължения за топлинна енергия и за
услугата „дялово разпределение“, върху които задължения се начисляват
2
лихви, както и че в счетоводството на ответника са отразени задължения на
ищцата в размер на 916,08 лева за периода месец ноември 2007 г. – месец
ноември 2010 г.
Със становище от 17.05.2023 г. ответникът признава, че задълженията
на ищцата, за които е предявен искът, предмет на настоящото производство,
са погасени по давност. Съдът намира, че доколкото това са вземания за
периодични плащания по отношение на тях се прилага 3-годишният
давностен срок по чл. 111, б. "в" ЗЗД. По отношение на задълженията за
периода 01.11.2007 - 12.02.2008 г. са приложими Общите условия на
„***********“ ЕАД от 2006 г., съгласно чл. 32, ал. 1 от които купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-
дневен срок от изтичане на срока, за който се отнасят. За периода 13.02.2008
г. – 30.11.2010 г. са приложими Общите условия на „***********“ ЕАД от
2008 г., съгласно чл. 33, ал. 1 от които купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. В Общите условия от 2006 г. и тези от 2008 г.
не е предвидено вземането на „***********“ ЕАД да става изискуемо след
покана, поради което началният момент на давностният срок следва да се
определи по реда на чл. 114, ал. 1 ЗЗД и същият съвпада с настъпването на
падажа на съответните задължения, в случая с изтичане на 30-дневния срок за
плащане. По делото не са налице данни за осъществяване на обстоятелства,
които са основание за прекъсване на давността, с оглед на което, към датата
на подаване на исковата молба – 01.09.2022 г., погасени по давност се явяват
всички задължения за периода 01.11.2007 г. – 30.11.2010 г.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. Съгласно представения на лист 7, страница втора по делото,
договор за правна помощ и съдействие, сключен на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗА, адвокат С. Д. е предоставила безплатна правна помощ на ищцата като
материално затруднено лице. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и като съобрази действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът намира, че в полза на адвокат Д. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Ищцата е
доказала разноски за държавна такса и такса за паричен превод в размер на
51,55 лева, съгласно разписка, находяща се на лист 6 по делото, които следва
да й бъдат присъдени в пълен размер. Възражението на ответника, че с
поведението си не е дал повод на ищеца за завеждане на настоящето дело, и
че признава, че процесните задължения са погасени по давност, поради което
не следва да бъде осъждан за разноски, съдът намира за неоснователно.
Видно от писмо от ответника до ищцата, представено на лист 32-34 от делото,
същият е твърдял, че задълженията, посочени в него са дължими,
включително и за периода 01.11.2007 г. 30.11.2010 г. и е изисквал тяхното
заплащане, а признание, че вземанията са погасени по давност е направил със
становището си от 17.05.2023 г., а не с отговора на исковата молба.
3
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. Б. Г. отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл.
118 ЗЗД по отношение на „***********“ ЕАД, че Р. Б. Г., с ЕГН: **********,
с адрес: гр. София, ул. „************“, бл. 204, вх. Б, ет. 1, ап. 12, не дължи
на „***********“ ЕАД, с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „*********“, ул. „***********“ № *****, сумата
от 916,08 лева (деветстотин и шестнадесет лева и 8 ст.) – задължения за
заплащане на топлинна енергия по партида с инсталация № **************,
за имот с адрес: гр. София, ул. „************“, бл. 204, вх. Б, ет. 1, ап. 12, за
периода месец ноември 2007 г. – месец ноември 2010 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „***********“ ЕАД, с ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„*********“, ул. „***********“ № ***** да заплати на Р. Б. Г. , с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ул. „************“, бл. 204, вх. Б, ет. 1, ап.
12, сумата от 51,55 лева (петдесет и един лева и 55 ст.) – държавна такса и
такса за паричен превод в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
„***********“ ЕАД, с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „*********“, ул. „***********“ № ***** да
заплати на адвокат С. Й. Д., с ЕГН: **********, с адрес на упражняване на
дейността: гр. София, ул. „*******“ № 31, ет. 1, сумата от 400 лева
(четиристотин лева) – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ищцата Р. Б. Г. в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4