Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София,05.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 9668 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 12.02.2019
г. на ответниците Б.Д.В. и Д.К.В. против решението от 24.11.2018 г. по гр. дело
№ 27210/2016 г. на Софийския районен съд, 142 състав, с което на основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че жалбоподателя
Б.В. дължи на “Т.С.” ЕАД сумата от 489,49
лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м.12.2012
г. – м.04.2015 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. “********, заедно със
законната лихва от 23.11.2015 г. до окончателното изплащане, и сумата от 31,53
лв. – лихва за забава за периода 31.01.2013 г. – 02.09.2015 г., а
жалбоподателят Д.В. дължи на “Т.С.”
ЕАД сумата от 1 223,73 лв., представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за периода м.12.2012 г. – м.04.2015 г. за имот, находящ се в
гр. София, ул. “********, заедно със законната лихва от 23.11.2015 г. до
окончателното изплащане, и сумата от 78,83 лв. – лихва за забава за периода
31.01.2013 г. – 02.09.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 71964/2015 г. по описа на
СРС, 142 състав, като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски за заповедното
производство и за исковото производство, както следва: Б.В. – 66,99 лв. – за
заповедното и 109,33 лв. – за исковото, а Д.В. – 167,47 лв.-за заповедното и
273,33 лв.-за исковото производство.
В жалбата се твърди, че неправилно и
необосновано СРС е приел, че ответниците дължат процесните суми за доставена
топлинна енергия, като не е взел предвид представените от тях писмени
доказателства за извършени частични плащания. Други доводи в жалбата не са
наведени. Жалбоподателите молят въззивният съд да отмени решението и вместо
него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират
разноски за производството пред СГС.
Въззиваемата страна “Т.С.” ЕАД – ищец и
третото лице –помагач „МХ Е.” ЕООД, не са депозирали отговор на жалбата.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд за основателност на
исковете, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове за
наличието на вземания на ищеца спрямо ответниците, в качеството им на съсобственици
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, за заплащане на
доставена топлинна енергия за периода от м.12.2012 г. до м.04.2015 г. и
съответните мораторни лихви върху главницата.
Въззивният съд споделя напълно изводите
на СРС, че дължимостта на вземанията за главници за доставена топлинна енергия
и за обезщетение за забава е доказана по основание. В срока по чл. 131 ГПК,
ответниците не са оспорили твърдението, че заедно с трето лице са съсобственици
на процесния имот, а това се установява и от представеното по делото решение на
СРС по гр.д. № 31954/2012 г., постановено във втора фаза на делбата на
процесния апартамент, като ответницата Б.В. е собственик на 2/12 ид.ч.,
ответникът Д.В. на 5/12 ид.ч. от имота, а останалите 5/12 ид.ч. са собственост
на Далида Маринкова, която не е депозирала възражение по реда на чл.414 ГПК,
поради което по отношение на нея издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК е влязла в сила. С отговора на исковата молба,
ответницата Б.В. е представила фискални бонове за извършени частични плащания
на стойността на доставена топлинна енергия и на задължения за мораторна лихва,
като само няколко от тях касаят процесния период.Част от представените фискални
бонове изобщо не се отнасят до заплащане на задължения към ищцовото дружество,
а други се отнасят за задължения към топлофикационното дружество за период след
м.04.2015 г. Противно на доводите в жалбата, първоинстанционният съд е взел
предвид относимите към процесния период фискални бонове, установяващи частични
плащания по издадени от ищеца фактури. От констативната част на заключението на
ССЕ, което е кредитирано от СРС като обективно и кореспондиращо със събраните
по делото доказателства, се установява, че за процесния период има извършени
частични плащания в размер общо на 415,25 лв., от които 214,71 лв.-главница и
200,54 лв. – мораторна лихва от падежа на фактурите до момента на плащане на
съответната главница, като всички тези частични плащания са извършени преди
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Вещото лице е дало заключение,
че извършените до датата на подаване на заявлението частични плащания са
съобразени от ищеца и не се претендират от него с исковата молба. Останалите
представени от ответницата В. фискални бонове касаят фактури, които са извън
процесния период, а някой не касаят изобщо плащания към ищеца, поради което са
неотносими за спора.
При така събраните доказателства,
правилно СРС е приел, че исковете за установяване на вземания за цена на
доставена топлинна енергия и за обезщетение за забава, са основателни и
доказани до размера от 1 713,32 лв.- главница и до размера от 110,36лв.-мораторна
лихва. Съобразно квотите в съсобствеността, ответниците дължат посочените суми,
както следва: Б.В. дължи сумата от 489,49 лв.-главница и 31,53 лв.-лихва за
забава, а Д.В. дължи сумата от 1223,73 лв.-главница и 78,83 лв.-лихва за
забава.
С оглед гореизложеното, наведеният в
жалбата довод за неправилност на решението, се явява неоснователен, поради
което последното следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на въззивната
жалба, на въззивниците не се дължат разноски за настоящото производство. На
въззиваемата страна също не следва да се присъждат разноски за въззивното
производство, тъй като не е депозиран отговор и не е осъществено процесуално
представителство от юрисконсулт в откритото съдебно заседание.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 24.11.2018 г. по гр.
дело № 27210/2016 г. на Софийския районен съд, 142 състав.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на ищеца – „МХ Е.” ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.