№ 123
гр. гр. Д., 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на тринадесети април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Десислава Б. Николова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20223200500116 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от „***“ ЕООД-гр.Д. срещу решение №260610/17.12.2021 г.
по гр.д.№3561/2020 г. на Д.кия районен съд,с което дружеството-въззивник е
осъдено да заплати на СТ. Ж. СТ. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** на
основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.8 ал.1 от ЗАЗ следните суми:1 600,24
лева,представляваща дължимо арендно възнаграждение /по 80 лева на дка/ за
стопанската 2018/2019 г. по договор за аренда на земеделска земя,вписан под
акт №*** г. на СлВп-гр.Т. и Анекс от 05.06.2017 г. към същия,за имот с
идентификатор 39127.21.36 по КККР на с.К.,с площ от 20,003 кв.м.,и 900,15
лева,представляваща дължимо арендно възнаграждение /по 45 лева на дка/ за
стопанската 2019/2020 г. по договор за аренда на земеделска земя,вписан под
акт №*** г. на СлВп-гр.Т. и Анекс от 05.06.2017 г. към същия,за имот с
идентификатор 39127.21.36 по КККР на с.К.,с площ от 20,003 кв.м,ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда /03.12.2021
г./ до окончателното плащане,както и 764 лева-съдебно-деловодни
разноски.Според въззивника първоинстанционното решение било
1
недопустимо и неправилно.Същото било немотивирано,тъй като не били
обсъдени събраните доказателства.Не били обсъдени възраженията на
въззивника за недължимост на претендираните от ищцата суми за двете
стопански години,основани на чл.5 от договора за аренда и наведен довод за
форсмажорни обстоятелства-суша.Решението било постановено при
непълнота на доказателствата и липса на доказване от страна на ищцата на
исковите претенции по размер.Настоява се за отмяна на решението и за
отхвърляне на исковете.Претендират се сторените от въззивника разноски в
двете инстанции.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата СТ.
Ж. СТ. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за
потвърждаване на атакуваното решение.Претендира разноски за въззивната
инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
07.01.2022 г.,а жалбата е подадена на 19.01.2022 г. при изтекъл за страната
срок за въззивно обжалване на 21.01.2022 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-
страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по
предявените допустими осъдителни искове.По същество е правилно,като
съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№3561/2020 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№267054/03.12.2020 г.,уточнена с молба вх.№260348/11.01.2021 г.,с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове на основание чл.79 и сл.
от ЗЗД във връзка с чл.8 ал.1 от ЗАЗ от СТ. Ж. СТ. с ЕГН ********** от гр.Д.
срещу „***“ ЕООД-гр.Д.
1./за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от
2
1 600,24 лв дължимо арендно възнаграждение за стопанската 2018/2019 г. за
поземлен имот-нива с площ от 20,003 дка с идентификатор 39127.21.36 по
кадастралната карта на с.К.,общ.Т.,обл.Д.,отдаден от ищцата в полза на
ответника под аренда по силата на договор за аренда от 17.09.2012 г. и анекс
към него от 05.06.2017 г.;
2./за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от
900,15 лв дължимо арендно възнаграждение за стопанската 2019/2020 г. за
поземлен имот-нива с площ от 20,003 дка с идентификатор 39127.21.36 по
кадастралната карта на с.К.,общ.Т.,обл.Д.,отдаден от ищцата в полза на
ответника под аренда по силата на договор за аренда от 17.09.2012 г. и анекс
към него от 05.06.2017 г.;
ведно със законната лихва върху двете главници,считано от датата на
предявяване на исковете,до окончателното им изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения,че страните са обвързани от
цитирания договор за аренда през двете процесни стопански години,както и
че ответникът-арендатор не е изпълнил задължението си към ищцата-
арендодател да й заплати уговорената рента за стопанските 2018/2019 г. и
2019/2020 г.
В отговора на исковата молба ответникът е признал частична
основателност на исковете.Не е отрекъл,че не е изплатил на ищцата
дължимата рента за двете стопански години.По претенцията за рента за
стопанската 2018/2019 г. липсва изрично оспорване на същата по основание и
размер.На практика е налице признание на иска за сумата от 1 600,24
лв.Оспорва се само по размер искът за сумата от 900,15 лв за стопанската
2019/2020 г.,като се твърди дължимост на сума от 662 лв /по 33,06 лв на
дка/.Ответникът се позовава на форсмажорно обстоятелство-суша,която през
стопанската 2019/2020 г. довела до спад в добивите от земите в
Добруджа,вкл. от процесната нива.
Страните не спорят,че през двете стопански години са били обвързани от
договора за аренда,сключен на 17.09.2012 г. между ищцата С. като
арендодател и ответника „***“ ЕООД-гр.Д. като арендатор.По силата на
договора С. е предоставила на дружеството за временно възмездно ползване
собствената си нива в землището на с.К.,общ.Т. първоначално за срок от 5
стопански години,продължен с анекс от 05.06.2017 г. за още 5 стопански
3
години /до 01.10.2022 г./.Съгласно нотариален акт за покупко-продажба №***
г. на нотариуса Р. Д. с район на действие ТРС на 23.08.2019 г.
арендодателката СТ. Ж. СТ. е продала процесната нива-предмет на арендното
правоотношение на Г. С. Г.,но е запазила пожизнено право на ползване върху
имота,вкл. получаване на плодовете от него,т.е. разпоредителната сделка не
се отразява на правоотношенията й с арендатора,който продължава да дължи
заплащане на дължимата рента /граждански плодове от нивата/ на С. като
титуляр на горното пожизнено право на ползване.Според клаузата на чл.5 ал.2
от договора за V категория земя,каквато е процесната нива,арендаторът
дължи годишно арендно плащане в размер на 30% от реализираната
продукция по среден добив по видове култури,изплатени по пазарни цени за
текущата стопанска година,но не по-малко от 10 лв.Според чл.5 ал.3 от
договора арендното плащане се извършва след реализация на продукцията,но
не по-късно от 31 декември на текущата стопанска година.
Не е спорно,че ответното дружество не е изпълнило задължението си в
уговорения срок и до настоящия момент да заплати на ищцата-арендодател
дължимата рента за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г.За удостоверяване
размера на рентата по искане на ищцата е допусната съдебно-счетоводна
експертиза,която е имала за задача след необходимите справки в
счетоводството на ответното дружество да изчисли размера на рентата за
двете стопански години при съобразяване клаузата на чл.5 ал.2 от договора за
аренда,т.е. да вземе предвид уговорената рента за V категория земя,която е в
размер на 30% от реализираната продукция по среден добив и по видове
култури.Заключението по ССЕ не е било изготвено по вина на
ответника,който на няколко пъти /съобразно отразеното от вещото лице в
молби вх.№268621/20.07.2021 г. и вх.№270090/19.10.2021 г./ обещавал на
експерта предоставяне на нужната счетоводна документация,но не
предоставил такава,нито осигурил достъп на вещото лице до счетоводството
си.Горното възпрепятстващо поведение на ответника следва да се прецени в
контекста на разпоредбата на чл.161 от ГПК.Ответникът-арендатор напълно
умишлено е създал пречки за събиране на допуснато доказателство
/заключение по ССЕ/,поради което следва да се приеме за доказан размерът
на исковите претенции в рамките на заявения от ищцата.
Неясно защо първоинстанционният съд е възприел доводите на
ответника в отговора на исковата молба за форсмажорно обстоятелство /суша/
4
през стопанската 2019/2020 г. като искане по чл.307 от ТЗ за намаляване на
арендното възнаграждение за тази стопанска година.Възражението не
представлява искане да се измени договорът за аренда,а е довод в подкрепа на
становището,че размерът на рентата е по-малък от претендирания за
стопанската 2019/2020 г. според уговорката на чл.5 ал.2 от договора за
аренда.Ответникът не претендира изменение на тази клауза,а се позовава на
нея.Настъпилата суша според него е довела до драстично намаляване на
добива от процесната нива,а намаленият добив според чл.5 ал.2 от договора
като база за определяне размера на рентата обосновава и по-нисък размер на
рентата,която е уговорена като 30% от реализираната продукция по среден
добив.За настъпилата суша обаче не са представени доказателства от
ответника.Депозирано е единствено негово заявление от 23.11.2020 г. за
предоставяне на минимална помощ съгласно Регламент /ЕС/ №1408/2013 на
регистрираните по Наредба 3 от 1999 г. земеделски стопани,претърпели щети
над 30% спад в добива в резултат от неблагоприятно климатично условие-
суша през 2020 г.,но липсват доказателства заявлението да е било
удовлетворено след констатация на оторизирания орган за действително
настъпване на неблагоприятното климатично събитие през 2020 г.,довело до
спад в продукцията на ответника.Но дори и това обстоятелство да е било
надлежно доказано,фактът на настъпилата суша не е достатъчен да обоснове
възражението на ответника като основателно.Ответникът е следвало да
депозира доказателства,респ. да предостави на вещото лице по допуснатата
ССЕ нужните документи,от които соченият спад в добивите да е установим,за
да може вещото лице да съобрази този спад при изчисляване размера на
рентата за 2019/2020 г.Ответното дружество обаче само е възпрепятствало
доказването на горните факти,като не е съдействало на експерта за изготвяне
на заключението по ССЕ на база счетоводната документация на дружеството.
Представеното писмо от 15.10.2020 г. /на лист 32 от делото на ДРС/ до
„арендодателите и наемателите“,изхождащо от ответното дружество,с което
последното уведомява,че вследствие сушата през стопанската 2019/2020 г. ще
изплаща намален размер рента /така за V категория земя-33,06 лв на декар/,не
е годно доказателство за размера на дължимата на ищцата рента за
посочената стопанска година.Касае се за едностранно волеизявление на
арендатора,което не може да обвърже другата страна по договора-
арендодателя.Писмото е и частен свидетелстващ документ,който съдържа
5
изгодни за издателя си факти,поради което не се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно удостовереното с него-в частност
размер на рента.Частният свидетелстващ документ,съдържащ изгодни за
издателя си факти,представлява извънсъдебно писмено твърдение на
страната,а твърденията на страна нямат доказателствена сила.
Предвид изложеното съдът намира,че исковете са основателни и
доказани по размер.Първоинстанционното решение,с което същите са
уважени,като на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД е присъдена и законната лихва
върху главниците,считано от датата на предявяване на исковете,до
окончателното плащане,е правилно и следва да бъде потвърдено,вкл. в
частта,с която на основание чл.78 ал.1 от ГПК са присъдени съдебно-
деловодни разноски в полза на ищцата по делото.
С оглед изхода от спора право на разноски за въззивната инстанция има
въззиваемата-ищца по делото СТ. Ж. СТ.,която изрично е претендирала
такива.Въззивникът-ответник по делото „***“ ЕООД няма право на разноски
за двете инстанции поради уважаване на исковете срещу него,респ. разноски
и за настоящата инстанция не следва да му се присъждат.В полза на
въззиваемата С. следва да се присъдят разноски за въззивното производство в
размер на 300 лв адвокатско възнаграждение,изплатено съгласно договора за
правна защита и съдействие на лист 18 от делото на ДОС.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260610/17.12.2021 г. по гр.д.№3561/2020 г.
на Д.кия районен съд.
ОСЪЖДА „***” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Д.,*** да заплати на СТ. Ж. СТ. с ЕГН ********** от гр.Д.,***
сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на
300 лв /триста лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7