№ 30
гр. С. , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в закрито заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500405 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.
Софийският окръжен съд е сезиран с жалба вх. № 07662/22.07.2020 год. по описа на
частен съдебен изпълнител рег. № 927 с район на действие Софийски окръжен съд,
подадена от „А.“ ЕООД – длъжник по изп. дело № 20179270400377/2017 год. на ЧСИ Стоян
Лазаров срещу извършено разпределение, предявено на 17.07.2020 год. Твърди, че приетите
вземания са необосновани и неясно определени, като по делото са извършени множество
нарушения на процесуалните правила и жалбоподателят не е бил уведомен за предстоящото
разпределение.
Ответникът по жалба и взискател в изпълнителното производство „Ю.Б.“ АД
оспорва жалбата.
Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното
дело на СОС, като е изложил на осн. чл.436, ал.3 от ГПК мотиви по обжалваните действия.
Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените
от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното :
Производството по изпълнителното дело е образувано по молба на „Ю.Б.“ АД, гр.
С. на основание изп. лист от 03.05.2017 год., издаден въз основа на заповед за изпълнение
по ч.гр. дело № 573/2017 год. по описа на РС-Б., по силата на която дружеството е осъдено
да заплати на взискателя солидарно с други лица сумата 446 592,27 лв. – главница,
1
представляваща задължение по договор за банков кредит № 129/08.03.2005 год. и анекси
към него, ведно с мораторна лихва и разноски. По искане на взискателя изпълнителните
действия са насочени спрямо недвижимо имущество, собственост на длъжника, както
следва: 1. недвижими имоти, заедно с припадащите им се идеални части от правото на
строеж и всички подобрения към тях, построени в УПИ I-2356 в кв. 230 по плана на
Промишлена зона, гр. Б. с урегулирана площ 11 157 кв.м., представляващ поземлен имот с
идентификатор 05815.303.264 по кадастралната карта на гр. Б.; 2. Битови помещения № 17 –
сграда с идентификатор 05815.303.264.9 по кадастралната карта на гр. Б. и 3. Филтърна
станция № 18 – сграда с идентификатор 05815.303.264.10 по кадастралната карта на гр. Б..
На 23.08.2018 год. на основание чл. 456, ал. 2 от ГПК като взискател по делото е
присъединен „И.“ ЕООД. На 30.11.2018 год. като взискател по делото е присъединена
„П.И.Б.“ АД. При проведената през периода 22.05.2020 год. – 22.06.2020 год. публична
продан за купувач на имотите е обявен наддавачът и едновременно присъединен взискател
„И.“ ЕООД за цена 33 001 лева. На основание чл. 495 от ГПК вр. чл. 460 от ГПК на
16.07.2020 год. ЧСИ е изготвил разпределение, с което е определил сумата, която купувачът
и едновременно с това взискател следва да внесе за изплащане на съразмерните части от
вземанията на другите взискатели, както и разноските в полза на ЧСИ. Разпределението е
предявено на 17.07.2020 год., за когато всички длъжници и взискатели са били надлежно
уведомени. На 22.07.2020 год. по делото е постъпила жалбата срещу разпределението.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Жалбата е допустима, съгласно чл. 462, ал. 2 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В жалбата не са направени конкретни оплаквания срещу осъщественото от съдебния
изпълнител разпределение, нито е релевирана конкретна незаконосъобразност на същото,
която да засяга права и законни интереси на жалбоподателя. Изложените доводи във връзка
с уведомяването на длъжника за разпределението са неотносими към предмета на самото
разпределение и са извън предметния обхват на производството по чл. 462, ал. 2 от ГПК.
Независимо от това, съдът взе предвид следното:
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания
подлежат на удовлетворение, какъв е реда на удовлетворението им и каква сума се полага за
частично или пълно изплащане на всяко едно от тях. В случая изготвеното разпределение е
законосъобразно, като същото е съобразено с разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД. Тъй като
купувачът „И.“ ЕООД е и взискател по делото, ЧСИ е изготвил разпределението на
основание чл. 495 от ГПК. Като първи ред вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД съдебният
изпълнител е приел вземанията за разноски в изпълнителното производство, като в този
пункт е включил вземанията на взискателя за част от заплатените на ЧСИ авансови такси
по ТТРЗЧСИ /тези във връзка с конкретния изпълнителен способ/, както и дължимите и
2
незаплатени на ЧСИ авансови такси по ТТРЗЧСИ за изпълнителни действия, които са
извършени до разпределението. Сума за погасяване на адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело не е включвана, тъй като същото е погасено с предходно
разпределение. ЧСИ е приел, че предпочтително се удовлетворяват следните разноски:
заплатени от първоначалния взискател „Ю.Б.“ АД авансови такси – 582,35 лева, включващи
направените разноски във връзка с изпълнението върху процесния недвижим имот -
съответната част от такса за опис на продавания имот. ЧСИ не е приел предпочтително да се
удовлетворят всички разноски за заплатени авансови такси, тъй като съгласно
задължителните указания, дадени в т. 6 от ТР № 2 от 26.06.2015 год. по т.д. № 2/2013 год. с
право на предпочтително удовлетворяване се ползват само необходимите разноски на
първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от
който се разпределят, и разноските за образуване на изпълнителното дело. В полза на ЧСИ
Стоян Лазаров са разпределени обикновени такси, дължими и неплатени, както следва:
871,43 лева с ДДС, от които по т. 4 от ТТРЗЧСИ – 360 лв. /30 бр./, т. 13 от ТТРЗЧСИ – 36
лева; т. 31 от ТТРЗЧСИ – 125,43 лева /пощенски разходи/ и възнаграждение за вещо лице –
350 лв.; пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ – 279,41 лв. с ДДС, след приспадане на
заплатената такса по т. 20 от ТТРЗЧСИ. Като втори ред вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2 от
ЗЗД съдебният изпълнител е приел вземанията на общината за дължим местен данък за
продаваемите недвижими имоти в размер на 199 лева, съгласно получено съобщение от
община Б.. Като трети ред вземания по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД съдебният изпълнител е
приел вземанията на първоначалния взискател по изп. лист от 03.05.2017 год., издаден въз
основа на заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 573/2017 год. по описа на РС-Б., като за
вземането е заделена сума в размер на 31 008,81 лева. Процесното вземане е обезпечено с
първа по ред договорна ипотека, учредена върху продадените недвижими имоти, съгласно
н.а. вх. рег. № 6087/09.03.2005 год., том 1, акт 22/2005 год., подновена с молба от 20.02.2015
год.
Процесното разпределение е предявено на 17.07.2020 год., за която всички
длъжници и взискатели са били надлежно уведомени /протокол на л. 1897 по делото/.
С оглед гореизложеното, обжалваното разпределение е законосъобразно и жалбата
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 07662/22.07.2020 год. по описа на частен
съдебен изпълнител рег. № 927 с район на действие Софийски окръжен съд, подадена от
„А.“ ЕООД – длъжник по изп. дело № 20179270400377/2017 год. по описа на ЧСИ Стоян
Лазаров срещу извършено разпределение с протокол от 16.07.2020 год.
3
Решението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски апелативен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4