РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Кюстендил, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Боянка Д. Янкова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20211520101324 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част Втора – Общ исков процес от Гражданския
процесуален кодекс.
Съдът е сезиран с искова молба на „УниКредит Булбанк“ АД против Д. АРС..
В исковата молба се твърди, че страните се намирали в облигационна обвързаност
помежду си на основание сключен Договор № CCIR-512-00049-2020 за Кредитна карта за
физически лица от 13.02.2020г. По силата на същия Банката предоставила на
кредитополучателя банков кредит под формата на разрешен кредитен лимит в размер на
2000,00 лв.
Сочи се, че към договора за кредит бил сключен и Договор № CCIR-512-00049-2020г.
за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови кредитни карти като
електронни платежни инструменти от 13.02.2020г. По силата на същия на ответника била
издадена кредитна карта MasterCard Standart, чрез която били извършвани операции по
усвояване на суми в рамките на предоставения кредитен лимит.
Кредитополучателят многократно извършвал усвоявания и погасявания, но изпаднал
в просрочие на дължими към Банката суми, като към 30.06.2021г. не били заплатени такива
в общ размер на 2024,16 лв.
Така, поради неплащането на четири погасителни вноски, дължими съответно на
18.08.2020г., 15.09.2020г., 15.10.2020г. и 16.11.2020г., и съгласно постигнатите между
страните договорености, Банката направила целия дължим остатък от кредита, ведно с
начислените лихви, предсрочно изискуем на 24.11.2020г.
Ищцовата страна твърди, че същата е изправна такава по възникналата облигационна
обвързаност между страните като предоставила реално банковия кредит под формата на
разрешен кредитен лимит в размер на 2000,00 лв. Кредитополучателят обаче бил в
неизпълнение на задълженията му за заплащане на минимална погасителна вноска или
минимална погасителна сума, считано от 18.08.2020г. Тоест, налице били обективните
предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на цялото кредитно задължение, а и
субективните такива (с оглед уведомяването на кредитополучателя за загубването
1
преимуществото на срока) по подробно изложени от дружеството съображения.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът не приеме за редовно обявяването
на настъпилата предсрочна изискуемост съгласно изложеното в молбата, се иска ответникът
да бъде уведомен в настоящото производство, чрез връчването му на препис от исковата
молба, ведно с приложенията към нея.
Предвид горното се иска да бъде постановено решение, с което да се осъди Д. АРС.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. К., ул. „Ц. Б.“ № **, ет.*, да заплати произтичащите от
Договор № CCIR-512-00049-2020 за кредитна карта за физически лица от 13.02.2020г., суми,
както следва:1678,48 лв. (хиляда шестстотин седемдесет и осем лева и четиридесет и осем
стотинки) – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното и пълно погасяване на задължението; 109,05 лв. (сто и девет лева и пет
стотинки) – лихва върху редовна главница за периода от 18.08.2020г. до 24.11.2020 г.; 164,66 лв.
(сто шестдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки) – лихва върху просрочена главница за
периода от 24.11.2020г. до 29.06.2021г.;72,00 лв. (седемдесет и два лева) – разходи за уведомяване
чрез ЧСИ В. А..
Претендират се и сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор чрез
назначения му особен представител адв. Г.Д. – АК – Кюстендил.
Сочи на допустимост, но неоснователност на заявената претенция.
Петитумът на исковата молба бил неясен, доколкото не се сочело на кого следвало да
бъдат заплатени процесните суми.
Отделно, сумите били недължими, тъй като не ставало ясно какви действия
дружеството било предприело преди да допусне предрочна изикуемост на дълга.
Липсвала информация и досежно това защо от длъжника не били изискани повече
данни за неговото местонахождение и допълнителни контакти чрез телефон и e-mail.
Оспорват се предявените искове и по основание, и по размер.
Възразява се по присъждането на сторените пред ЧСИ В. Александрова разходи в
размер на 72,00 лв.
Оспорват се всички представени с исковата молба писмени доказателствени средства.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от заверено копие на Договор № CCIR-512-00049-2020 за Кредитна карта на
физически лица от 13.02.2020г. ищцовото дружество предоставило на ответника, банков
кредит под формата на разрешен кредитен лимит в размер на 2000,00 лв., при уговорен
лихвен процент от 1,35 % и ГПР – съобразно чл. 2.2 от договора. Уговорен бил срок за
ползване на разрешения кредитен лимит – до 28.02.2022г. при минимална изискуема
погасителна вноска от 60,00 лв.
Видно от заверено копие на Договор № CCIR-512-00049-2020 за предоставяне на
платежни услуги чрез използване на банкови кредитни карти като електронни платежни
инструменти от 13.02.2020г. на ответника била издадена и кредитна карта
MasterCardStandart, за срок до 29.02.2024г. при приложими и съставляващи неразделна част
от договора Общи условия за банкови карти на физически лица и за предоставяне на
платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти
(същите приложени към делото на л. 16 до 25).
Изготвени до А. били Покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60,
2
ал.2 от ЗКИ (л. 26 от делото), връчени от служител в кантората на ЧСИ В. Александрова,
рег. № 742, р-н на действие Окръжен съд – Кюстендил, чрез залепване на уведомление по
реда на чл. 47 от ГПК.
Като общо дължимо от ответника салдо към 21.06.2021 г., съобразно Извлечение от
счетоводните книги на банката, е посочена сумата от 2024,16 лв.
Представена е и Информация за сметка № 70001523906894 на името на ответника за
период 13.02.2020г. – 21.06.2021г. с посочено в същата описание на движението по сметката
и извършваните действия.
Видно от заверено копие на Лихвен лист за кредит е, че към 21.06.2021 г. дължимата
от Д. АРС. главница възлиза на 1678,45, при лихва от 157,86 лв.
По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че с
процесната кредитна карта са извършвани плащания през м. февруари, предимно покупки в
Куманово, като към 16.11.2020г. усвоеният кредитн лимит възлиза на 1769,37 лв. при
свободен такъв от 230,63 лв. Експертът установява още, че погашения по кредита са
извършвани с вътрешнобанков кредит от Д. АРС. и С. Б. М. като последното осчетоводено
погасяване на главница е от 16.07.2020г. Към 24.11.2020 г. не са погасени 4 вноски – на
18.08.2020г., на 15.09.2020г., 15.10.2020г. и 16.11.2020г. Размерът на дълга е определен,
както следва: главница: 1678.45 лв.; 109.39 лв. – лихва върху непогасените вноски; 164.66
лв. – наказателна лихва за периода от предсрочната изискуемост, посочен на 24.11.2020г. до
подаване на заявлението за незабавно изпълнение; 72.00 лв. – платени разноски на ЧСИ, или
общо – 2024,50 лв. Посочено е, че съгласно извлечението от сметката, обслужвала кредита,
счетоводните операции са водени редовно като срещу всяка транзакция има дата и
основание на разхода и счетоводна дата.
Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда,
поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са
допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от
правна страна следното:
Предмет на исковата претенция са кумулативно обективно съединени искове с
правно основание с чл. 430 ТЗ във вр. чл. 79 ЗЗД, както и чл. 430, ал. 2 във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Уважаването на претенцията предполага преди всичко установяване на валидно
възникнало между страните облигационно отношение по процесните договори, по които
кредиторът е изправна страна.
В случая представените от ищеца източници на облигационни отношения са
подписани от страните, поради което и се ползват с обвързваща съда формална
доказателствана сила досежно авторството на направените волеизявления, в т.ч. изразената
от ответника воля да бъде обвързан от предвиденото в същите. В действителност от
представените общи условия се установява, че те не са подписани от ответната страна.
Съгласно чл. 147а, ал. 5 от ЗЗП клаузата за съгласие с общите условия и деклариране на
получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство
за действителното приемане на тези общи условия. В настоящия случай, обаче ответната
3
старна, подписвайки договора, е декларирала не само, че се съгласява с общите условия, но
и, че е запозната със същите, поради което съдът приема, че са изпълнени изискванията на
чл. 147а, ал. 2 от ЗЗП. Така и сключеният между страните договор за предоставяне на
платежни услуги отговаря на изискванията на Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и
реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване
на платежни инструменти, както и на чл. 60 от Закона за платежните услуги и платежните
системи. Но дори и да се приеме, че кредитополучателят не е бил запознат с Общите
условия на банката, то това би означавало, че същият не е обвързан от тях. А видно от
съдържанието на договора за кредитна карта е, че в него са регламентирани всички
отношения между страните по договора - размера на кредитния лимит и дължимите лихви,
начина на погасяване, срока на договора и условията за обявяване на предсрочна
изискуемост, и претенциите на ищцовата страна са основани изцяло на условията на
договора и не са свързани с някоя от клаузите на Общите условия.
Досежно установяване изправността на кредитора по договора – приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът цени като обективно изготвена, поради което и
кредитира, установява, че с процесната кредитна карта са извършвани плащания през м.
февруари, предимно покупки в Куманово, като към 16.11.2020г. усвоеният кредитен лимит
възлиза на 1769,37 лв. при свободен такъв от 230,63 лв. Експертът установява още, че
погашения по кредита са извършвани с вътрешнобанков кредит от Д. АРС. и Снежина
Бойчева Манова, а размерът на задължението определя на сума, идентична с претендираната
такава (с разлика от няколко стотинки). В този смисъл съдът намира, че кредиторът е
изправна страна по процесните източници на облигационни отношения, като е предоставил,
а кредитополучателят – усвоил, кредитния лимит. Досежно предаването на процесната
кредитна карта, в действителност липсва представен по делото приемо-предавателен
протокол, респ. удостоверяващо това обстоятелство изявление на ответника. Въпреки това,
настоящият състав намира, че това правнорелевантно обстоятелство бе установено. Така,
видно от заключението на вещото лице по допуснатата и приета без възражения на страните
съдебно-счетоводна експертиза кредитната карта е била ползвана през м. февруари 2020г.,
чрез извършване на плащания, предимно в Куманово. А дори да се приеме, че използването
на кредитната карта по нейното предназначение съгласно договора, не установява
последното да е било осъществявано лично от ползвателя – длъжник, то плащането на
начислените задължения от последния, каквито погашения да са налице, експертът също
установи, представлява признание на възникналото облигаторно правоотношение, което
както вече бе изяснено, за да бъде валидно породено изисква фактическо предаване на
картата с персонален идентификационен код за ползването й.
Горното обуславя основателност на главната претенция в установения от експерта
размер от 1678,45 лв. (при претендиран такъв от 1678,48 лв.).
Като последица от горното, следва да се присъди и законна лихва върху главницата,
считано от датата на настъпилата предсрочна изикуемост (22.11.2021г. – вж. мотивите по-
долу) до окончателното изплащане на вземането, в съответстие с предвиденото в
тълкувателната практика на върховната инстанция - т. 2 от ТР№ 3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС.
Досежно въпроса за настъпилата предсрочна изискуемост на кредитното
задължение:
От обективна страна са налице основанията за предсрочна изикусмост на вземането
съобразно предвиденото в т.8.12 от Договора и в съответствие с изводите на експерта по
приетата съдебно-счетоводна експертиза. Представени по делото са доказателства (л. 26 от
делото) за връчване на изявленито на кредитора в изложения смисъл от служител при ЧСИ
В. Александрова при усл. на чл. 47, ал.5 от ГПК. Настоящият състав обаче намира, че така
осъществено, връчването е нередовно. Това е така, доколкото предвиденият в чл. 47 от ГПК
4
ред за връчване на книжата представлява разписана от законодателя фикция за получаване
на съобщението, при наличие на точно определени предпоставки. За да бъде приложена,
ведно с всички последици от това – изтичане на процесуални срокове, настъпване на
преклузии, упражняване срещу страната на преобразуващи права и осигуряване участието й
в процеса по начин, който да не препятства изпълнението на решението по реда на
Регламент (ЕО) № 44/2001, е необходимо пълно и точно изпълнение на предпоставките за
приложението й, включително реда и условията за връчване. Още повече, че разпоредбата
на чл. 43 от ЗЧСИ изрично предвижда връчването на призовки, съобщения и книжа от
съдебните изпълнители да се извършва по реда на чл. 37-58 от ГПК, без да е направено
разграничение кои разпоредби, респ. коя част от правилата на чл. 47 ГПК са неприложими в
това производство. Не е въведено ограничение в приложението на този ред за връчване и по
отношение на действията предвидени в чл. 18, ал. 5 от закона, между които попада
връчването на уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, а така също и изявлението за
трансформиране на кредита в предсрочно изискуем.
Ето защо, съдът намира, че при връчване на книжата съдебният изпълнител следва да
приложи нормата на чл. 47 от ГПК във всичките й хипотези, като издири и връчи
съответните книжа на постоянния или настоящ адрес на адресата или по месторабота на
същия. Неизпълнението на разписаната процедура води до липса на редовно връчване по
предвидения ред.
Така даденото разрешение е в съответствие и с постановките на решение на СЕС по
дело С-327/10 от 17.11.11 г., според което Регламент (ЕО) № 44/2001 допуска прилагането
на разпоредба от вътрешното процесуално право на държава членка, която поради
заинтересованост да се избегне ситуация на отказ на правосъдие позволява провеждането на
производство срещу и в отсъствието на лице, чието местоживеене не е известно, ако
юрисдикцията, сезирана със спора, се увери преди произнасянето по него, че за откриването
на ответника са предприети всички проучвания, изисквани от принципите на дължимата
грижа и на добросъвестността, а именно приложение на разписаната процедура по връчване.
В конкретния случай съдът намира, че не е изпълнен фактическият състав на
разпоредбата на чл. 47 ГПК в неговата цялост, за да се фингира връчване на книжата на
ответника. Отбелязано е единствено извършените посещения на известния адрес и
констатация за отсъствието на адресата според правилото на чл. 47, ал. 1 ГПК, като няма
данни за това, че след установяване отсъствието на ответната страна на посочения адрес е
извършена служебна справка за постоянен/настоящ такъв, респ. установяване наличието на
трудово правоотношение с оглед връчване по месторабота, съотв. невъзможност за това.
Предвид всичко изложено, за дата на предсрочната изискуемост следва да се счита,
връчването на посоченото на кредитора изявление, като приложение към исковата молба, на
назначения по делото особен представител на ответника, а именно – 22.11.2021 г. Това
обстоятелство съдът е длъжен да зачете при усл. на чл. 235, ал.3 от ГПК. Доколкото
настоящото производство обаче не е такова по предявен установителен иск по реда на чл.
422, вр. с чл. 415 от ГПК, то и различията досежно установения момент на настъпилата
предсрочна изискуемост на кредитното задължение ще има отношение единствено досежно
размера на акцесорните претенции, но не и на главната такава.
В горния смисъл, досежно сумата в размер на 109.05 лв., представляваща лихва върху
редовна главница за периода 18.08.2020 г. - 24.11.2020г., съдът счита същата за дължима.
Безспорно по делото, посредством специалните познания на експерта в областта, се
установи, че първата непогасена вноска е с падежна дата, считано от 18.08.2020г., а
размерът й до датата на сочената в исковата молба такава за настъпила предсрочна
изискуемост е определил на 109,39 лв. Така с оглед принципа на диспозитивното начало
претенцията в тази си част следва да се уважи изцяло.
Що се отнася до иска за сума от 164,66 лв. – лихва върху просрочена главница за
5
периода 24.11.2020г. до 29.06.2021г., съдът намира следното:
Посочената сума се претендира като лихва върху просрочена главница. В случая
обаче, както вече се посочи, предсрочната изискуемост на вземането е настъпила на
22.11.2021г., а не сочената в молбата дата – 24.11.2020г. Ето защо лихва се дължи, но не
върху просрочена, а върху редовна главница. В случая акцесорната претенция е заявена като
дължима за период, предшестващ датата на предсрочната изискуемост, а именно –
24.11.2020 г. до 29.06.2021г. (при констатирана от съда настъпила предсрочна изискуемост
на 22.11.2021 г.). Но, както вече се посочи, дължимата лихва е върху редовна главница, а не
просрочена такава, каквото е заявеното искане и в който смисъл е начислена сочената и от
експерта лихва като наказателна такава. Ето защо претенцията в посочената част следва да
се отхвърли, доколкото се претендира на основание, което съдът установи, че не е налице
(липсва предсрочна изиксуемост на вземането за периода, за който се претендира лихвата), а
присъждането й на основание различно от посоченото е недопустимо, доколкото би било в
разрез с принципа на диспозитивното начало по см. на чл. 6 от ГПК.
На последно място, не се установява и дължимостта на сумата в размер на 72.00 лева
– разходи за уведомяване чрез ЧСИ В. А.. Липсват както твърдения какви конкретно са тези
разходи, как са образувани, така и надлежни доказателства, че такива реално са извършени.
В действителност, по делото е представено заверено копие на Опис към
фактура_ГФТ_4913_11.12.2020 (гърба на л. 41 от делото), но последното само по себе си не
установява дължимост на претенцията, нито реалното извършване на разходите. Самата
фактура, чийто опис се представя не е приложена по делото, но дори и такава да беше
представена, то последната като частен свидетелстващ документ не се ползва с материална
доказателствена сила и не обвързва съда. В заключението си експертът е посочил, че такава
сума се дължи, но без да даде каквато и да е обосновка, от една страна, а от друга – изводът
му се основава единствено на представения по делото доказателствен материал, който, както
съдът вече посочи, не е годен да установи дължимостта на соченото вземане.
По разноските: С оглед изхода от спора разноски се дължат и на двете страни.
Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК, като установените и доказано извършени от
негова страна разноски възлизат на сума от 1234.88 лв. От тях, на основание чл. 78, ал.1,
съобразно уважената част на претенцията, следва да се присъдят 1090.52 лв.
Липсват данни за сторените разноски от ответната страна, поради което и не следва
да й се присъждат.
В хода на производството ответникът бе представляван от назначения му на разноски
на ищеца особен представител, осъществяващ процесуално представителство,
регламентирано с особени правила и произтичащо от нарочен акт на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК,
чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл. приетото в ТР 6/2013 на ОСГТК на
ВКС, т. 6, следва да получава възнаграждение за участието си по конкретно дело, доколкото
представителството му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал. 13. Ето защо на адв. Г. Д.
се дължи изплащане на сумата за това, която е внесена от ищеца по делото и в който смисъл
съдът се е произнесъл в съдебно заседание от 16.02.2022 г.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. АРС., ЕГН:**********, с адрес: гр. К., ул. „Ц.Б.“ № **, ет.*, да заплати
на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление на
дейността: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, произтичащите от Договор № CCIR-512-
00049-2020 за кредитна карта за физически лица от 13.02.2020г., суми, както следва:
1678,45 лв. (хиляда шестстотин седемдесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки)
6
– главница, ведно със законната лихва от 22.11.2021 г. до окончателното и пълно
погасяване на задължението;
109,05 лв. (сто и девет лева и пет стотинки) – лихва върху редовна главница за
периода от 18.08.2020г. до 24.11.2020г., КАТО
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция за горницата над 1678,45 лв. –
главница, до пълно претендирания размер от 1678,48 лв., както и искането за присъждане на
сумата от 164,66 лв. (сто шестдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки) – лихва
върху просрочена главница за периода от 24.11.2020г. до 29.06.2021г.; и иска за присъждане
на сумата от 72,00 лв. (седемдесет и два лева) – разходи за уведомяване чрез ЧСИ Валя
Александрова, КАТО НЕОНОСВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Д. АРС., ЕГН:**********, с адрес: гр. К., ул. „Ц. Б.“ № **, ет.*, да заплати
на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление на
дейснотта: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7 сумата в размер на 1090.52 лв. (хиляда и
деветдесет лева и петдесет и две стотинки), представляваща, сторени съдебно-деловодни
разноски, съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Кюстендил.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7