Определение по дело №2264/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.215 ЗУТ.

Жалбоподателят А. С. П., с адрес в [населено място], [улица], ет.1, е оспорил заповед № 8-Z-809/25.07.2024г. на кмета на Община Созопол, с която му е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ масивна ограда, находящ се в поземлен имот с [идентификатор], представляващ [улица], с.о. „Червенка“, землище на [населено място], община Созопол.

В жалбата (озаглавена „възражение“) се твърди, че жалбоподателят не е надлежна страна в административното производство, тъй като не е собственик на процесния имот. Същият бил прехвърлен от него по силата на нотариален акт за покупко-продажба №19608, акт №190 от 15.12.2021г. на приобретателя А. А. П., поради което производството е следвало да бъде насочено срещу това лице. Наред с това сочи, че констативният акт не му е бил надлежно връчен на постоянния и настоящ адрес в [населено място], а съобщаването по реда на §4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ е неправомерно, тъй като било извършено чрез залепване на адрес, който не се обитава от лицето. Иска обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. В постъпила на 19.03.2025г. молба (л.46), чрез пълномощник адв. А. И., не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, поддържа жалбата и предходна молба, с която е представил извадка от имотния регистър, доказваща прехвърляне собствеността на имота на 15.12.2021г. (л.31-32). Иска отмяна на заповедта.

Ответникът – кмет на Община Созопол, чрез представител по пълномощие адвокат А., оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й като неоснователна. Представя разноски по списък (л.61), към който прилага фактура за заплатено адвокатско възнаграждение (л.62) и договор за правна защита и съдействие (л.63).

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

С [нотариален акт], том XXI, дело № 7411/10.09.1993г. (л.23-24) А. С. П. се легитимира като собственик на 300/600 [жк], представляваща парцел XVIII-27 в кв.1 по плана на м. „Червенка“ в землището на [населено място]. С последващ [нотариален акт], дело № 16222/19.12.1997г. (л.21-22) А. П. е придобил и останалите 300 кв.м от имот XVIII-27 в кв.1 по плана на м. „Червенка“.

На 16.11.2021г. до кмета на О. С. е подадена жалба вх.№ 94-00-3639/16.11.2021г. (л.25-26) от И. А. К. с твърдения за извършено незаконно строителство в съседния имот с [идентификатор], с административен адрес с.о. „Червенка“, [улица], собственост на А. С. П.. Изложени са твърдения, че в жалбоподателят е придобил имота на 19.12.1997г., а строителното му разрешение било от 24.04.1997г. Според К. в имота на жалбоподателя били изградени постройки, които няма как да бъдат проектирани от архитект, доколкото една от стаите била построена на самата [улица]. Посочено е, че оградата, изградена на същата улица, не отговаря на изискванията на ЗУТ плътната й част да не е по-висока от 60 см.

За установяване на твърденията в жалбата, на 09.12.2021г. работна група от експерти по „Строителство“ при О. С. извършили проверка на място на строеж „масивна ограда“, изпълнен в поземлен имот с [идентификатор], представляващ УПИ XVIII 27 в кв.1 по плана на с.о. „Червенка“, землище на [населено място], община Созопол.

За резултатите от тази проверка е съставен констативен акт №57/09.12.2021г. (л.16-18).

В мотивите на констативния акт е прието, че цитираният поземлен имот е собственост на А. С. П., съгласно [нотариален акт], том 21, дело №7411/10.09.1993г. и [нотариален акт], том 37, дело №16222/19.12.1997г., както и на С. Н. П. съгласно [нотариален акт], том 25, рег.№9810, дело №6004/06.11.2003г. по регистъра към кадастралната карта.

Относно начина на изпълнение на строежа в съставения констативен акт проверяващите посочили, че извън границата на УПИ XVIII 27 в кв.1 по плана на с.о. „Червенка“, землището на [населено място] /[ПИ]/, в площта на [улица]е изградена масивна ограда с плътна част и височина от 0,80 м, с ажурна част от метална решетка с височина до 2,00 м, стоманобетонови колони и метален портал, който се отваря пред лицето на съседния на север поземлен имот. Местоположението на строежа е отразено в окомерна скица (л.17).

Проверяващите приели, че на място е изпълнен строеж „масивна ограда“ в площта на улица с височина на плътната част 0,80 м без необходимите строителни книжа. Изпълненият на място обект бил квалифициран като „строеж“ по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, изграден без разрешение за строеж. Строежът бил определен като такъв от VI категория, съгласно Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.

При тези факти проверяващите преценили, че установеният строеж е реализиран в нарушение разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ, за това констативният акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ - за премахване на строежа.

Констативният акт е изпратен до А. С. П. и С. Н. П. с писмо изх.№ 94-00-4432/13.12.2021г. (л.12).

Писмото е получено лично от С. П. на 17.12.2024г. съгласно приложеното известие за доставяне (л.13), а писмото, изпратено до постоянния адрес на П. ([населено място], [улица], ет.1) е върнато от пощенския оператор с отбелязване „непотърсено“ (л.14-15). Поради това са предприети действия по съобщаване по реда на §4, ал.1, изр. второ от ДР на ЗУТ. За целта служителите поставили съобщение за съставения констативен акт на информационното табло в сградата на Община Созопол, като наред с това съобщението било залепено и на процесния строеж на 14.02.2022г. (л.11).

В законоустановения срок не са постъпили възражения против констатациите в акта.

По делото е разпитан свидетелят Г. К. И. – главен специалист „Строителство“ в Община Созопол. В показанията си той заяви, че в края на 2021г. е посетил имота на жалбоподателя с цел извършване на проверка за незаконно строителство, преди съставяне на констативния акт. Повод за посещението е била жалба, подадена от собственици на съседния имот, за незаконно изградена ограда. По време на проверката свидетелят заварил на място жалбоподателя А. С. П.. Този факт обаче не бил отразен в констативния акт, тъй като същият бил съставен впоследствие в сградата на общината, когато жалбоподателят е отсъствал. По отношение оградата и констатациите, че същата е изградена в площта на улицата и е с над допустимата височина на плътната част от 60 см, жалбоподателят е заявил пред проверяващите, че когато е изграждал оградата, границите на имота не били такива, каквито са сега, тъй като оградата видимо не следва линията на останалите имоти по улицата, а излиза по-напред. Според свидетеля жалбоподателят заявил, че сам е изградил оградата, сам е подбирал скалните късове и ги е обработвал. Свидетелят И. не посочи да му е известен периодът на извършване на процесния строеж. Знае, че в същия имот има и друг съсобственик, но не го е виждал там. Когато е разговарял с А. С. П., последният не е споменавал, че в имота има и още един собственик. Свидетелят посочи наличие на конфликт между П. и съседите му. Адресът на местоживеене и адресът, на който били изпращани всички писма от общинската администрация, е в [населено място], [улица]. И. заяви, че когато писмото не е получено от жалбоподателя на адреса му в [населено място], то се изпращало до адреса му в с.о. „Червенка“. Случвало се е жалбоподателят сам да посочи, че в определен период от време няма да е в [населено място] и желае писмата да се изпращат в с.о. „Червенка". Свидетелят поясни, че не е използвал информация за строежа от И. К. – собственичката на съседния имот, която е подала сигнала за извършено незаконно строителство.

В хода на производството жалбоподателят твърди, че е прехвърлил имота си с [нотариален акт], акт №190 от 15.12.2021г. Поради невъзможност да представи копие от цитирания титул за собственост, представя справка чрез отдалечен достъп от Агенция по вписванията, в която е отразено, че на 15.12.2021г. поземлен имот с пл.№27, с площ 704 кв.м, е прехвърлен на А. А. П., като жалбоподателят А. С. П. е запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота (л.32).

На 25.07.2024г., въз основа на фактите, установени с констативен акт №57/09.12.2021г., кметът на О. С. издал заповед №8-Z-809/25.07.2024г. (л.5-6), като приел, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Според мотивите на заповедта обектът е изпълнен от А. С. П.. Посочено е, че строежът е VI категория съгласно чл.12 от Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Имотът, в който е изграден строежът, е ПИ с кадастрален [идентификатор] по плана на [населено място] и е публична общинска собственост. Прието е, че строежът не попада нито в хипотезата на §16, ал.1, нито в тази на §127, ал.1 от ПЗР от ЗИД на ЗУТ поради липсата на правно основание за извършване на строителство.

Заповедта е изпратена на процесуалния представител на жалбоподателя на 16.09.2024г. с писмо изх.№ 94-00-2942/30.07.2024г., изпратено до адреса му в [населено място] (л.8). Според известие за доставяне №R PS 8130 0048BL писмото е върнато от пощенския оператор с отметка „непотърсено“. По делото е приложено и друго известие за доставяне, според което писмото е било изпратено и до адрес в [улица], с.о. „Червенка“, като върху известието е положен саморъчен подпис под имената на жалбоподателя и поставена дата на връчване - 16.09.2024г. (л.9). Жалбата, сезирала съда (наименована „възражение“), е подадена чрез административния орган чрез Системата за сигурно електронно връчване на 27.11.2024г. (л.7).

Жалбата е недопустима като просрочена.

Обжалваната заповед заедно с писмо изх. № 94-00-2942/30.07.2024г. (л.8) е била съобщена на жалбоподателя А. С. П. на 16.09.25024 г., като му е връчена лично. Това се установява от приложеното по делото известие за доставяне на л.9, където жалбоподателят собственоръчно е записал трите си имена и се е подписал като получател на пратка. В известието за доставяне са съдържа още и изходящият номер на писмото, цитирано по-горе. Това обстоятелство несъмнено води до извода, че именно на 16.09.2024г. жалбоподателят е получил писмото, приложено по делото на л.8 заедно със заповедта (което се установява от съдържанието на писмото).

Срокът за обжалване съгласно чл. 149, ал.1 от АПК е 14-дневен и изтича на 30.09.2024г. – понеделник. Жалбата, с която съдът е сезиран, е подадена до административния орган чрез системата за сигурно електронно връчване (л.7) на 27.11.2024г. в 10:03:23 часа. Самата жалба, наречена „възражение“, носи дата 26.11.2024г. Дори да се приеме тази дата като дата на подаване на жалбата, очевидно е забавянето от един месец и 26 дни.

По тези съображения съдът следва да отмени протоколното определение от 08.04.2025 г., с което е даден ход на устните състезания и да остави жалбата без разглеждане като просрочена, а производството по делото – да прекрати.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.253 от ГПК и чл.159, т.5 от АПК, Административен съд Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 08.04.2025 г., с което е даден ход на устните състезания.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А. С. П., с адрес в [населено място], [улица], ет.1, против заповед № 8-Z-809/25.07.2024г. на кмета на Община Созопол.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2264/2024 г. по описа на Административен съд Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването пред Върховен административен съд.