Решение по дело №599/2025 на Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Решение, рег. № 205 от 02.09.2025 г. на Районен съд –
Хасково, постановено по АНД № 599 по описа за 2025 година.

С Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание от 30.07.2025 г. на прокурор при
Районна прокуратура – Хасково е внесено в съда предложение, обвиняемият
М. А. Г. от град Хасково да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, за
престъпление по чл. 313, ал. 1 от Наказателния кодекс - за това, че на
01.02.2024 год. в гр. Хасково пред служител на Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР - Хасково, в писмена декларация на основание чл. 160 ал. 1 от
Закона за движение по пътищата, потвърдил неистина, а именно, че
шофьорската му книжка /СУМПС № ****/ е изгубена, която декларация по
силата на Закона за движение по пътищата се дава пред орган на властта -
органите на МВР за удостоверяване истинността на декларираното
обстоятелство.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, РП – Хасково, редовно
призовани, изпращат представител, който заявява, че поддържа внесеното
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. В хода на съдебните прения, сочи, че било
доказано, както извършването на деяние по чл. 313, ал. 1 от НК, така и
наличието на предпоставките за приложение на чл. 78а от НК и налагане на
административно наказание глоба съобразно установения минимум на
подсъдимия М. А. Г.
Подсъдимият М. А. Г. от град Хасково, редовно призован, не се явява, за
да заяви становище по обвинението.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият М. А. Г. е ************** в град Хасково, с настоящ
адрес: **********, **********.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. №
250321005000136770, ЦАИС „Съдебен статус“ валидна до 21.09.2025 г.
подсъдимият М. А. Г. не е осъждан и няма данни да е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК с налагане на
административно наказание. Срещу него няма регистрирани криминални
прояви и заявителски материали, няма данни за контакти с лица от
криминалния контингент или за нарушения на обществения ред и е описан
като лице, ползващо се с уважение в района, в който живее, според събраните
в хода на разследването характеристични данни. Трудови доходи и доходи от
други източници не получава, не притежава недвижимо, а само движимо
1

имущество – регистрирани на негово име лек автомобил марка „*****“, рег.
№ ******* и лек автомобил марка „*****“, рег. № ******, според
отбелязаното в попълнената декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние.
Установено в хода на досъдебното производство е, че в края на 2023 г. до
31.01.2024 г. подс. М. А. Г. се намирал в Кралство Нидерландия, като по време
на пребиваването си там, на 27.01.2024 г. му било отнето временно издаденото
на негово име Свидетелство за управление на МПС с № ****, изд. на
06.10.2023 г. от МВР - Хасково. Факт, който се потвърждава от изпратените от
Главна Дирекция „Национална полиция“ при МВР на 20.11.2024 г. в ОД - МВР
Хасково справка ведно с отнетото Свидетелство за правоуправление на МПС с
№ ****, изд. на 06.10.2023 г. от МВР - Хасково, за вземане на отношение от
българските власти, приобщено като доказателство по делото.
На 31.01.2024 г. подс. М. А. Г. се върнал в Република България. Въпреки,
че знаел, че свидетелството му за управление на МПС е отнето в Кралство
Нидерландия, същият на 01.02.2024 г. се явил в Сектор „Пътна полиция“ при
ОД МВР - Хасково и пред свид. И.М.Д. - системен оператор в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР - Хасково подал декларация на основание чл. 160 ал. 1
от Закона за движение по пътищата, попълнена и подписана от него, в която е
декларирал, че шофьорската му книжка /СУМПС № ****/, изд. 06.10.2023 г.
от МВР - Хасково е изгубена, въпреки, че много добре знаел, че това не е така,
тъй като същото му било отнето от компетентните власти на Кралство
Нидерландия. В декларацията е посочено и разяснено, че за невярно
деклариране са носи отговорност по чл. 313 от НК. Тази декларация се
изисква по силата на чл. 160, ал.1 от Закона за движение по пътищата и служи
като основание за издаване на свидетелство за управление на МПС, като въз
основа на нея, на 02.02.2024 г. му било издадено Свидетелство за управление
на МПС с № ******.
В хода на разследването е назначена графическа експертиза, като според
заключението на вещото лице, ръкописните текстове и подписът в позиции
„декларатор“ на декларацията са изпълнени от М. А. Г..
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, от заключението на вещото лице по назначената графическа
експертиза, ценено от съда като компетентно дадено и от обясненията на
подсъдимия, приобщени по съответния ред в съдебна фаза. Всъщност, липсва
спор или противоречие в приобщените доказателствени източници, за да се
налага подробен анализ относно тяхната достоверност.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при така
констатираната фактическа обстановка и след обсъждане на направените
доводи относно съставомерността и правната квалификация на престъпното
деяние, представителят на държавното обвинение е направил законосъобразен
извод, че подсъдимият М. А. Г. от град Хасково е осъществил деяние,
2

субсумирано под състава на престъпление по чл. 313, ал. 1 от Наказателния
кодекс, поради следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъпление, предвиден в
цитираната разпоредба, за което на подс. М. А. Г. от град Хасково е било
повдигнато обвинението, с предложение да бъде признат за виновен по него и
съответно – освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК,
респ. деянието да е довършено от обективна страна, е необходимо деецът да е
извършил лъжливо документиране в документ в своя полза, а именно чрез
потвърждаване на неистина или затаяване на истина в писмена декларация,
която по силата на закон, указ или Постановление на Министерски съвет се
дава пред орган на властта за удостоверяване на някои обстоятелства.
По делото се установи, че подс. М. А. Г. от град Хасково, на посочените
в акта на прокуратурата дата и място, пред служител на Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - Хасково, в писмена декларация, която по силата на
закона - на основание чл.160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата се
изисква да бъде дадена в хипотезата, визирана в цитираната норма, вписала
обстоятелствата, а именно, че шофьорската му книжка СУМПС № ****,
издадено на негово име е изгубено. С оглед така възприетата от съда и
категорично установена фактическа обстановка, еднопосочна с изложената в
постановлението на РП - Хасково, недвусмислено се налага извод, че
твърденията на прокуратурата, обосноваващи виновно поведение на дееца и
съставомерност на същото по чл. 313, ал. 1 от НК се доказват по несъмнен
начин. От обективна страна изпълнителното деяние на подсъдимия е
осъществено чрез действие – вписване на обстоятелства, които подлежат по
силата на закона на удостоверяване откъм тяхната истинност в подадена
писмена декларация. Следва да се приеме, че деянието е осъществено в
първата предвидена в нормата на чл. 313, ал. 1 НК форма – потвърждаване на
неистина, тъй като с използване на израза „изгубено”, подсъдимият е имал
предвид чисто логически и езиково погледнато, че вещта, в случая
документът, се намира на неизвестно за него място, вследствие въздействието
на неопределен и неизяснен фактор, съзнавайки, че това му изявление не
съответства на обективната истина. То не съответства на обективната истина,
тъй като е бил наясно, а се установява от писмените доказателства по делото,
както по какви причини свидетелството му за управление на МПС не е в
негово държане – защото е било отнето от властите на Кралство Нидерландия,
така също къде се намирало то, а именно у властите на посочената държава и
на какво основание този документ е отнет. Следователно, изявлението на подс.
М. А. Г. в подадената писмена декларация, не само обективно не съответства
на истината и поради това следва да са приеме като потвърждаващо неистина,
а така също това несъответствие е било съзнавано от него. Последното пък от
своя страна обосновава и преценката, че от субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия при пряк умисъл. Същият, освен това, е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му
последици и е целял тяхното настъпване.
3

На следващо място, не се поставя под съмнение и възприетото в акта на
държавното обвинение виждане, че в конкретната хипотеза, с подаване на
процесната декларация, чието авторство не се оспорва от подсъдимия пред
служители на Сектор „ПП” към ОД МВР – Хасково, същата е депозирана пред
орган на власт по смисъла на чл. 93 т. 2 от НК. Съгласно цитираната
разпоредба „орган на власт” са органите на държавна власт, органите на
държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при
тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции, а според
чл. 1 ал. 2 от ЗБЛД, българските лични документи се издават от
Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи,
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и Министерството на отбраната, съобразно предоставената им компетентност
по този закон, което установява по положителен начин и другата обективна
предпоставка за съставомерност на деянието по чл. 313, ал. 1 НК -
декларацията да се дава пред орган на власт.
За извършеното от подсъдимия М. А. Г. от град Хасково престъпление е
предвидено наказание лишаване от свобода за срок до три години или глоба от
сто до триста лева. С престъплението не са нанесени имуществени вреди.
Подсъдимият към датата на деянието и към момента не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VII от НК. Съдът
счита, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, като
същевременно не се установи наличието на визираните в ал. 7 на чл. 78а НК
законови пречки за това.
При индивидуализацията на административното наказание, което следва
да бъде наложено на дееца, съдът намира, че определянето на „глоба” в
размер, съобразно законовия минимум, а именно 1000 лева, ще бъде в
съответствие с данните за личността на подсъдимият – същият е в млада
възраст, с чисто съдебно минало, с добри характеристични данни, според
отразеното в приложената характеристична справка. Административното
наказание глоба е необходимо и бе съобразено с материалното му състояние.
Така наложеното административно наказание се явява и в синхрон с
изискванията на закона от гледна точка на доказателствения материал по
делото и житейската справедливост, както и с оглед обществената опасност на
деянието и дееца, във връзка с горепосочените смекчаващи отговорността
обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност. С него в най – пълна степен
биха се постигнали целите на личната и генерална превенция заложени в
закона, а с факта, че същото макар и да е по вид „глоба” по своя характер е
административно наказание, а не санкция по НК и с налагането му
подсъдимата, от гледна точка на въпроса за неговата съдимост, е поставен в по
– благоприятно положение, независимо от размера на това наказание, предвид
липсата на основание за приложение на нормата на чл. 78а, ал. 5 НК.
Последното се мотивира с възприетото законодателно разрешение в
разпоредбата на чл. 313, ал. 1 НК, където действително е предвидена
възможност за налагане на наказание „глоба” и размерът на същото е
4

определен в диапазона от 100 до 300 лева, но в случая алтернативно
предвиденото наказание по вид е „лишаване от свобода”. То по своя характер
е по – тежко от наказанието „глоба”, следователно не са налице
материалноправните предпоставки за приложението на чл. 78а, ал. 5 от НК
при определяне размера на административното наказание „Глоба”.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, с оглед факта, че бе признат за
виновен в извършване на деянието, което е материалноправната предпоставка
от значение за преценката, в тежест на подсъдимия са възложени и
направените по делото разноски и същата бе осъдена да заплати в полза на
Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 307.80 лева,
представляващи направени по досъдебното производство разноски, а по
сметка на Районен съд – Хасково - сумата в размер на по 5.00 лева, при всяко
служебно издаване на изпълнителен лист за наложеното административно
наказание „Глоба“ или присъдените разноски
На основание чл. 112, ал. 4 НПК, приобщеното като веществено
доказателство по делото: СУМПС № **** бе постановено да се предаде на
разпореждане на заинтерисованото учреждение в случая Сектор ПП при
ОДМВР - Хасково и конкретно на Началника на Сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР – Хасково.
Мотивиран така Хасковският районен съд постанови решението си.

Съдия:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
5

Номер на акта:	205
Дата:	2 септември 2025 г. (в сила от 17 септември 2025 г.)
Съдия:	Пламен Стоянов Георгиев

Дело:	20255640200599
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	31 юли 2025 г.

Решение по дело №599/2025 на Районен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите