№ 1948
гр. Варна, 12.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно
гражданско дело № 20233100502004 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Въззивникът Д. И. Д., редовно призован, се явява лично и се
представлява от адв. Р. М., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Въззиваемата страна Д. В. Д., редовно призована, се явява лично и се
представлява от адв. Д. Б., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“- ВАРНА, редовно призована, не се явява процесуален
представител.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. при ВРС №60906/16.08.2023г. на
Д. И. Д., ЕГН **********, срещу Решение №2713/20.07.2023г. по гр. дело
№16295/2022г. на ВРС , 26-ти състав, в частта с която е определен следният
режим на лични отношения на бащата Д. И. Д., ЕГН**********, с детето Ил.
Д.ов Д., ЕГН **********:
- считано от 11.07.2023г. до 31.12.2023г.: всяка първа и трета седмица
от месеца от 09.00ч. до 15.00ч. в събота и в неделя, без преспиване;
- от м.01.2024г. до навършване на три годишна възраст на детето: всяка
първа и трета седмица от месеца - в събота от 9.00ч. до 18.00ч. и в неделя от
9.00 до 16.00ч., без преспиване; за почивните дни на Новогодишните
празници и Великденските празници през всяка нечетна година, както и за
почивните дни за Коледните празници и Гергьовден (6-ти май) през всяка
четна година без преспиване до навършване на три години, а след навършване
на три години - с преспиване; за 12.08.2023г. – рождения ден на детето
бащата има право да го вземе от 10.00ч. до 15.00ч., след което да го върне на
майката, а след 2023г. всяка година бащата има право да вземе детето на деня,
следващ рождения ден, а именно: 13.08.; за рождения ден на бащата – 28
септември бащата има право да вземе детето от 10.00ч. до 19.00ч., ако денят е
неучебен, а ако денят е учебен - след приключване на учебните занятия на
детето до 20.00 часа.;
- през лятото на 2024г. – 20 дни след 12.08., а от 2025г. – 20 дни през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
Решението не е обжалвано в останалите му части.
Подадена е също и жалба с вх. при ВРС №62782/24.08.2023г. на Д. И.
Д., ЕГН **********, срещу Решение №2846/03.08.2023г. по гр. дело
№16295/2022г. на ВРС , 26-ти състав, с което е оставена без уважение
молбата на Д. И. Д. за допълване на основното Решение №2713/20.07.2023г. в
частта по режима на лични контакти, със следното:
2
- „След навършване на три годишна възраст на детето Ил. Д.ов Д., ЕГН
********** режима на лични отношения между него и неговия баща Д. И. Д.
ЕГН **********, който се провежда всяка първа и трета седмица от месеца в
събота и неделя ще се осъществява с преспиване при бащата, като същия ще
има право да взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца
от 09:00 часа в събота до 16:00 часа в неделя“
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и с
процесуалния закон. Процесуалните нарушения се обосновават с това, че
ВРС не е одобрил в цялост постигнатото между родителите споразумение
относно родителските права, конкретно като е пропуснал да дефинира
месечния режим на лични срещи между бащата и детето за след тригодишна
възраст на детето, който според въззивника бил уговорен за всяка първа и
трета седмица от месеца – от събота до неделя с преспиване при бащата. В
протокола от последното о.с.з. бил допуснат пропуск, повторен и в
решението, с което оставал нерегулиран РЛО за след тригодишна възраст на
детето. В последното се сочи да се изразяват и нарушенията на материалния
закон и неправилността на решението, тъй като липсата на редовни контакти
с бащата за след навършване на три години са против интересите на детето, а
и по делото няма никакви данни за накърняващо момчето поведение на баща
му, за сметка на майката, която цели единствено ограничаване на общуването
на детето с въззивника. По същество се моли за отмяна на решението в
неговата обжалвана част и връщане на делото на ВРС за допълване или
произнасяне по РЛО, евентуално за определяне от ВОС на режим за след
тригодишна възраст на детето. Претендира и разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна не депозира отговор
по тази жалба.
В жалбата срещу отказа за допълване на основното решение по реда на
чл.250 от ГПК се излагат оплаквания, аналогични с тези в първата въззивна
жалба – за пропуск на ВРС да регулира РЛО на детето с баща му за след 3г.
на детето, въпреки споразумението между родителите и за това, като
пропускът е против интересите на детето. Моли се за отмяна на решението на
ВРС, вместо което за определяне от ВОС на режим за след тригодишна 2
възраст на детето, както и за разноски за две инстанции.
3
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор по
тази жалба. Счита същата за неоснователна, а решението на ВРС за правилно
и обосновано. Поддържа, че протоколът от последното о.с.з. съдържа
коректно споразумението между родителите, което и Д. Д., и адвоката му, са
заявили изрично че приемат. Така постигнатото споразумение е и одобреното
от ВРС, поради което пропуски в него няма. Оплакванията, че във въпросната
част споразумението противоречи на интересите на детето не следва да бъде
разглеждано от въззивния съд, тъй като основното решение не е обжалвано. С
оглед на това моли за потвърждаване на решението на ВРС по чл.250 от ГПК.
АДВ. М.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираните жалби, оспорвам отговора.
АДВ. Б.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба, поддържам отговора, подаден по допълнителната жалба.
По основната жалба не сме подали отговор, с оглед на обстоятелството, че
страните постигнаха споразумение, което беше изложено в пълния му вид
пред районния съдия и беше обективирано в неговото съдебно решение и
тогава, според страните, не са били налице основанията, които са посочени
във въззивната жалба и просто нямаше какво да отговорим по тази основна
жалба.
СЪДЪТ, като взе предвид, че с определение № 4009/20.10.2023г. е
задължил страните по делото да се явяват лично в съдебно заседание за
изслушването им от съда, намира, че на основание чл. 59, ал. 6 от СК следва
да пристъпи към непосредствено изслушване на всеки от родителите на
детето.
Ето защо,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСТЪПВА на основание чл. 59, ал. 6 от СК към изслушване на
въззивника Д. И. Д..
Д. И. Д.: Предният път направихме споразумение, но излезе малка
пречка, тъй като не беше вписано в решението преспиването на детето след 3-
годишната му възраст. Това е 12.08.2024г. Това ме мотивира да подам
въззивната жалба. Искам детето да се предава на друго място, а не пред дома
на въззиваемата, тъй като когато отидем пред тях всеки път има някакъв
4
изблик на агресия, което искам да избегна. Другото, което искам, е да се
разберем за празниците, защото тук не е вписано точно как. Не зная как ще
процедираме. Ако можем да се разберем примерно аз да го взема на 24-ти, тя
на 25-ти и така по някакъв начин да има някаква регулация.
Уговорката ни беше до месец декември 2023г. да вземам детето всяка
първа и трета седмица от 09:00 до 15:00 часа. След това, от 2024г. до
навършване на 3- годишна възраст трябваше да взимам детето от 09:00 до
18:00 часа, отново всяка първа и трета седмица. След навършване на 3-
годишна възраст трябваше да вземам детето с преспиване всяка първа и трета
седмица.
В момента с детето е всичко прекрасно. Много се радвам когато го
вземам. Той е мой син, приятно ми е с него, играем си, храним се. Детето
когато ме види, си подава ръцете, чувства се добре с мен, не е уплашено,
прекарва добре с мен. Аз го водя в моя личен дом или ако времето е хубаво –
на площадка или в мола, в детски кът. Ако го взема сутринта, гледам да го
нахраня до обяд, за да излезем за около час, след това да го преспя. Това е
което вършим заедно с него. Вкъщи има много играчки. С него си играем с
колички, много харесва музикални инструменти, топка.
Пречките по вземане на детето произлизат от страна на цялото и
́
семейство. Много са цинични думите, които използват, не искам да ги
цитирам. Не зная защо го правят, нямам идея. Всеки път когато отида да го
взема има някакви подхвърлянки, изрази, не обръщам внимание, но понякога
тези неща ескалират и стават много грозни. Подавахме няколко пъти жалба.
Това се случва в присъствието на детето. Последните 6-7 пъти тя лично ми
предава детето, преди това го предаваше главно баща и. Имаше моменти,
́
когато нея въобще я нямаше на срещите, в смисъл когато отида да взема
детето тя нито го предава, нито го взима. Може би работи, заета е, нямам
нищо против, но според мен десет минути нищо не са да излезе. Както аз
всеки път мога да ходя да го взимам и предавам, а аз работя работа, при която
нямам много право на избор, при мен не е концерт по желание, самата ми
работа е такава, тя също трябва да може.
Детето, когато го взема, не плаче, не се влияе от тази агресия. Аз го
вземам и си тръгвам с него, не искам то да вижда такива неща. За мен е
неправилно. Когато го връщам, гледам то да спи, тъй като е събуден реве, не
5
иска да се връща. Нормално, защото детето свиква с едната страна, свиква с
другата. То е невръстно, то е на две годинки и четири месеца. Както не иска
да се разделя с нея, така не иска да се разделя и с мен. Аз това нещо го
разбирам. То е малко още, след още две- три години ще му обясним защо сме
се разделили с майка му и че и двамата ще бъдем винаги зад него, както
мисля аз. Искам да го направя човек, искам да му дам образование, всичко
това, което съм изживял аз в този град искам и той да го изживее.
ПРИСТЪПВА на основание чл. 59, ал. 6 от СК към изслушване на
въззиваемата Д. В. Д..
Д. В. Д.: Доброволно съм си дала детето и за всяка една майка е болна
тема детето да няма баща и той да не присъства в живота му. Решението на
съда още не беше влязло в сила, когато аз пристъпих към доброволно
предаване на детето. Нашият съдия, който ни изслуша тогава, каза че няма да
постанови някакви по- точни мерки за взимане на детето, защото сме големи
хора, да се разберем, не е казано, че трябва да се съобразяваме с това, което е
написано в решението. Опитах с него да направя компромис, примерно да му
го дам малко по- рано или малко по- късно, просто да сменим датите, защото
и двамата работим, разбирам го. Той не пожела. Мисля, че ставаше въпрос за
рождения ден на детето. Просто с този човек не мога да стигна до никаква
уговорка доброволно, извън режима. Съгласявам се да го давам, съгласявам
се на всичко, но не виждам абсолютно никакви усИл. от негова страна просто
да ме изслуша, да бъде коректен и да бъде добър баща. Животът, който той е
живял във Варна и примера, който смятам, че ще даде на това дете след някоя
и друга година, е лош. Агресията, която проявяваше към мен като живеех с
него продължава да я проявява. Мислех, че наистина има някаква промяна в
този човек, но няма. На последния скандал, който присъства и той спомена, че
имало цинични думи, са от негова страна, заедно със заплаха за убийство.
Посяга към мен когато съм с детето на ръце, посяга към мен когато съм и без
детето, защото свидетелят, който присъстваше на този скандал от уплахата на
детето и това, че то ревна, дойде, взе го и замина с него. Това цялото нещо
става, защото той не приема никакви насоки от мен като майка за едно
двегодишно дете. Думите му, които винаги са отговор на това, което аз му
давам като наставления са „няма да ми казваш какво да правя“. Мисля, че
6
беше предпоследната събота, не последната, го доведе с една огромна гайда,
която представлява голяма опасност за едно двегодишно дете. С тази гайда
може да се случи най- лошото, защото тя връща въздух. Ще му разширим
белите дробове, оттам насетне… Освен това детето беше болно. Сутрин му
казвам „болно е, гледай да го нахраниш, защото е на лекарства“, той ми го
връща и ми казва, че му е дал нурофен и така нататък. Това са неща, които
може би нямат такова голямо значение, но за едно двегодишно дете
представляват опасност. Не звъня за щяло и нещяло, не искам да разговарям с
него, просто давам насоки- гърлото му е сухо, да хапне, дай му това в
момента, в който виждаш, че не яде, в краен случай вода. Той ми отговаря
„няма да ми казваш какво да правя“. В момента, в който се опитам да се
свържа с него, не ми вдига. На съобщенията отговаря жена му, която
постоянно се меси в нашите разговори. Не мога да разговарям с него. В
опитите ми и съобщенията, обажданията или нямам отговор, или отговорът е
„ти затова ми звъниш?“ и ми затваря. Не зная кой друг ще му даде насоки
спрямо едно двегодишно дете.
В първата инстанция бях съгласна на споразумение, но вече не съм.
Тогава бях съгласна просто да се виждат, бяхме в ЦОП Аспарухово, защото
той беше напълно непознат за детето. В ЦОП Аспарухово имаше
специалисти, които дойдоха у дома, видяха, че живея в перфектни условия,
уют, топлина, игри, всичко, което е нужно за психическото и физическото
развитие на едно дете. Социални работници също идваха у дома, същата
работа. В момента, в който аз установявам, че той за два часа, в които бяхме в
Аспарухово той не приема препоръките, които аз му давам да не му дава
шоколад, защото става хиперактивен, не го изпълняваше. Какво остава да му
го дам с преспиване? Или недай си Боже, стане нещо с гайда, с нурофени и
излишни лекарства, не зная кой друг по- добре от мен ще си познава детето.
Думите, които ми бяха последно, когато постигнахме споразумението, аз
казах един ден като стане това дете на 4-5 годинки, ако желае. Не искам да го
давам изобщо. Даже тези шест часа, когато детето е при него, аз си знам
колко съм неспокойна, особено когато знам, че е болно, когато знам, че е
толкова лекомислен. Той е способен, ако детето спи, да отиде до магазина и
да го остави само.
́
Не мисля, че съм прекрасна майка, но детето е едва на две години. Той
може да ме изкара извън нерви всеки момент. Аз съм човекът, който
7
възпитава. От негова страна няма възпитание. Казвам това, защото му сложи
една гайда, която е огромна, в ръцете му. От юли месец насам аз давам
детето, първа, трета седмица, не съм отказала. Даже и да ми предложи
някакво споразумение извън това, което е определил съда, аз съм съгласна да
го дам, но в момента в който видях неговата агресия, нервните изблици….То
е дете на две годинки, утре може да му вдигне нервите и на него, какво, ще му
посегне ли, ще му каже „курво, влез вътре, ще те убия“, защото тези бяха
думите му последно към мен и да ми вдига ръка, да ми застава срещу мен,
защото му казвам „не му давай тази гайда, моля те“.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Д. Д.: Просто я моля, когато ми звъни, да е за нещо
съществено. Не да ми пише „имам тръпка с теб“ или „карате ли се, биете ли
се у вас“. Ако е нещо за детето, няма никакъв проблем, но тя не може да ми
звъни през две минути и да ме пита какво е яло детето, какво прави детето. Аз
го вземам за няколко часа в седмицата, аз не мога да му се нарадвам.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА Д. Д. : Последният път, когато му звънях,
беше когато детето беше болно. Аз нямам желание да разговарям с него.
Последният път, когато исках да говоря с него, той не ми вдигна. Аз не звъня
за щяло и нещяло.
СЪДЪТ НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК
страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че
постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от
тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще
благоприятства процесуалните и бъдещите извън процесуални
взаимоотношения помежду им. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената/дължима държавна такса се връща на задълженото
лице, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
АДВ. Б.: Считам, че страните винаги могат да отидат на медиация, но
трябва да приключи спорът със съдебно решение в този момент, защото
ответната страна се подчинява единствено на съдебно решение. Неслучайно
посъветвах доверителката ми да дава детето и тя се съгласи, преди решението
да е влязло в сила, за да може детето да установи този контакт и евентуално
от догодина започне преспиването, те вече да са изградили този контакт. При
споразумението имаме взаимни отстъпки. Тя ще отстъпи до известна степен,
8
както направи в предходната инстанция, но нека и той да отстъпи. Защо е
жизнено необходимо детето на две години и половина да преспива в дома му.
На кого е нужно това нещо? Проблемът е, че ответната страна чрез детето се
опитва да тормози майката, това е проблемът, затова му е нужно
преспиването на детето. Споразумението е обективирано така, както сме го
заявили. Защо юни месец другата страна се съгласи на това споразумение, а
сега решиха, че това споразумение не ги устройва?
АДВ. М.: Ние отстъпихме от нашата позиция. Поведението на
насрещната страна е такова от първа инстанция.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА Д. Д. : Освен спрямо детето не искам да
има комуникация между него и мен абсолютно никаква. Няма какво да
разговарям с този човек, освен за детето. Достатъчно е просто да ми вдига
телефона, когато звънна за нещо важно. Не искам никакви отношения с него.
Лъжа е, че детето се връща от баща си много щастливо, че плаче за него,
абсолютна лъжа. Детето се дърпа, не иска, трудно го обличам, идва
прегладняло. Добре, съгласна съм да отидем на медиация.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Д. Д.: Съгласен съм да отидем на медиация.
С оглед изявлението на страните, че са готови да опитат да уредят
спорните отношения чрез медиация и да предприемат постъпки по
иницииране на процедура по медиация, СЪДЪТ намира, че на същите следва
да се осигури възможност да опитат да разрешат спора чрез взаимни
отстъпки. В тази връзка намира, че са налице предпоставки за отлагане на
делото за друга дата и час, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в
съдебно заседание на 23.01.2024г. от 09:00 часа , за което страните са
редовно уведомени от днес на основание чл. 56, ал. 2 от ГПК.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9