Решение по дело №811/2024 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 629
Дата: 28 юни 2024 г.
Съдия: Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Дело: 20241720100811
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 629
гр. Перник, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20241720100811 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от М. М. В., ЕГН **********, с
адрес: гр.*****, ж.к. ****** ****** № **, ет.*, ап.**, срещу Община Перник, с адрес: гр.
Перник, ул. „Иван Рилски“ № 1А, иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 24 000,00 лв. /двадесет и четири хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания в резултат на травматичното увреждане на здравето - счупена капачка на
ляв крак и разтегнати връзки на лакетната става на лявата ръка, настъпило на 11.10.2023 г.
вследствие на спъване в разбита настилка на плочките на площад „Кракра“, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 11.10.2023 г., до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 11.10.2023 г. ищцата вървяла през площад Кракра, в
центъра на гр. Перник, когато стъпила върху черна ивица, разграничаваща плочките, един
от камъните на която липсвал, спънала се и паднала по лице на плочките, точно между
фонтаните на площада и пейките. Съпругът й я вдигнал и я закарал в бърза помощ в гр.
Перник, където след направени рентгенови снимки се оказало, че е счупена капачката на
левия крак и има разтегнати връзки на лакетната става на лявата ръка. Кракът й бил
обездвижен с гипс, а ръката с превръзка. Лечението продължило от 11.10.2023 г. до
29.01.2024 г., през който период ищцата била в болничен отпуск. Твърди, че и към момента
изпитва болка в коляното и ръката, които в зависимост от времето са по-силни или по-
1
слаби. Излага, че ответникът е собственик на пътищата и площадите на територията на
града и е задължен да ги поддържа от дупки, неравности и счупени плочки. Тъй като
ответникът не е изпълнил задължението си да осигури безопасно и сигурно придвижване по
площадите, вследствие на което за ищцата са настъпили описаните неимуществени вреди,
моли предявеният иск да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на увреждането
до плащането. Претендира присъждане и на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника,
представляван от Кмета С.В., чрез Р.Р. - началник отдел „Правно обслужване“, в който
предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Твърди, че ответникът не е
пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск. Възразява срещу наличието на
причинно-следствена връзка между поведението на ответника като собственик на пътната
настилка и претърпените вреди. Оспорва размера на претендираното обезщетение като
прекомерен. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна
следното:
По делото са приети амбулаторни листа за извършени на 18.10.2023 г. и 10.11.2023 г.
прегледи на М. М. В. от д-р Л.Т.-С., в които е снето обективно състояние – „носи ортеза,
щадяща походка“, и амбулаторни листа от 11.12.2023 г. и от 10.01.2023 г., съгласно които
обективното състояние е „щадяща походка“, и след снета анамнеза – фрактура на долния
полюс на пателата, на лява колянна става, е поставена диагноза счупване на пателата.
Съгласно амбулаторен лист за извършен преглед на 19.10.2023 г. на М. М. В. от д-р
В.А., след снета анамнеза /паднала и контузила тежко лява колянна и лява лакътни стави,
имобилизирана в тр. отд. по повод фрактура на лява патела/, отразено обективно състояние
/походка с две помощни средства патерици, носи тутор за ляв долен крайник, локална болка
с умерена хематроза в лява колянна става, локална болка и оток ограничени активни
движения в лява лакътна става/ и назначено изследване, съгласно което са налице данни за
фрактура на лява патела без вторична дислокация, е поставена основна диагноза счупване на
пателата и придружаващо заболяване – контузия на лакътя.
От приетите по делото болнични листа на М. М. В. от 18.10.2023 г., от 10.11.2023 г., от
11.12.2023 г. и от 10.01.2024 се установява, че ищцата се е намирала в отпуск поради
временна неработоспособност за периода от 12.10.2023 г. 29.01.2024 г. с диагноза– счупване
на пателата.
По делото е проведена СМЕ, поддържана в съдебно заседание от вещото лице К. С.. В
заключението се посочва, че при описания в исковата молба инцидент ищцата е следните
увреждания: счупване на капачката на лява колянна става, без разместване на фрагментите,
медикобиологичния характер на което е трайно затруднение на движенията на ляв долен
крайник за срок повече от 30 дни, и контузия на лява лакътна става, довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Спред вещото лице подобен вид травми е
възможно да се получат по описания в исковата молба начин. От медицинската
2
документация вещото лице е установило, че е приложено консервативно лечение,
изразяващо се в гипсова имобилизация на лява колянна става за 45 дни и мека имобилизация
на лява лакътна става за 14 дни. Посочва, че винаги след счупвания, лекувани с
имобилизация, е желателно провеждането на курсове физиотерапия и рехабилитация с цел
съкращаване на възстановителния период и по добри крайни резултати от лечението.
Вследствие на увреждането ищцата е изпитвала болки и страдания като първите 30 дни
болките са били с по-голям интензитет.
В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Г.Л.А. - без дела и родство със страните по делото, и Ф.А.В. – съпруг на ищцата, без дела
със страните по делото.
Свидетелят Г.Л.А. заявява, че е лекар и приятел на семейството на ищцата. Не е
присъствал на инцидента, но знае, че около 11-ти октомври 2023 г. при разходка в
централната гра***а част на площада М. паднала и получила травма на ляв долен крайник и
лява ръка след като е стъпила на клатушкащи се плочки. Той я видял 10 дни по-късно,
когато вече ползвала помощни средства за придвижване, имала изразен болков синдром в
лява ръка и колянна става, била трудно подвижна. Около два месеца след травмата била с
имобилизацията на крака и трудно се придвижвала – с патерици, а след това с бастун около
месец. Споделяла, че има болка в колянната става, предимно в областта на фрактурата на
капачката.
От показанията на свидетеля Ф.А.В. се установява, че на 11.10.2023 г. с М. се
разхождали по площада, точно срещу „***“ между пейките и фонтаните, когато извикала.
Свидетелят видял, че малките ивици, които уплътняват плочките, били повдигнати, и в тях
се спънала М.. Имала много силни болки в лявата ръка и левия крак. Отишли до Бърза
помощ, направили рентгенова снимка, обездвижили крака и ръката - ръката била
обездвижена с бинт, а на крака сложили лангета, която носила около 100 дни. Ходила на
няколко контролни прегледа при д-р А., придвижвала с патерица. След като свалили
лангетата започнала да се раздвижва като две седмици ползвала бастун. Непрекъснато имала
болки, пиела аналгитици, болкоуспокояващи, мажела се с кремове, сега пак се оплаквала от
време на време, че я боли. Не можела нито да лежи, нито да седи, трябвало да я придружава
до тоалетната, тъй като не можела да се подпре с ръката, могла да ползва само единия крак и
едната ръка. През това време имала депресивни състояния, той се занимавал с готвенето,
прането, пазаруването.
Съдът, съобразявайки възможната заинтересованост на свидетеля Ф.А.В., кредитира
показанията му като непротиворечащи и съответстващи на останалите доказателства по
делото.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
За да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя по
3
реда на чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД в тежест на ищеца е, съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК, да
установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното осъществяване на
следните предпоставки: извършено от лица, действащи по възложение на ответника виновно
противоправно деяние, изразяващо се в действие или бездействие, настъпване на вреди,
техният вид и размер и наличието на причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат.
От показанията на свидетеля Ф.А.В. се установява, че при спъване в изпъкнали
разделители на плочките на централния гра***и площад ищцата паднала и получила
увреждания. Свидетелските показания съответстват на заключението на СМЕ, според което
уврежданията отговарят на описания в исковата молба начин на настъпване. С оглед
изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на ответника срещу механизма
на настъпване на уврежданията.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост общинска собственост
са имотите и вещите, предоставени на общината със закон. На основание §7, ал. 1, т. 4 от
ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) с влизане в
сила на ЗМСМА преминават в собственост на Общините следните държавни имоти -
общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата
и зелените площи за обществено ползване. Следователно площадът на гр. Перник, където е
настъпило увреждането, е общинска собственост и поддържането му във безопасен вид е
нейно задължение. Горното Община Перник следва да изпълнява било чрез своите
служители или работници, било чрез лицата, на които изрично е възложила това. С оглед
изложеното съдът намира, че ответникът е отговорен за неизпълнение на задължението на
служителите си за поддържане на пешеходния участък в състояние годно за безопасна
експлоатация. Вследствие неизпълнение на това негово задължение, ищцата е претърпяла
травматични увреждания.
Ответникът не е навел твърдения в какво се изразява съпричиняването на ищцата, нито
е провел доказване на това възражение, направено в отговора на исковата молба, поради
което съдът намира същото за неоснователно.
По отношение на претърпените от ищцата вреди, същите за безспорно установени от
заключението на СМЕ и показанията на свидетелите, а именно – счупване на капачката на
лява колянна става без разместване на фрагментите, довело до трайно затруднение на
движенията на ляв долен крайник за срок, повече от 30 дни, и контузия на лява лакътна
става, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Ищцата е
претърпяла страдания и неудобства, които през първите 30 дни, са били интензивни, лявата
колянна става е имобилизирана за около 45 дни, а лява лакътна става за 14 дни, като целият
възстановителният период е продължил около 3 месеца. Изпитвала е трудности при
осъществяване на основни ежедневни дейности, била е придружавана от съпруга си до
тоалетната, изпадала е в депресивни състояния.
Тези доказани вреди за ищцата имат неимуществен характер и следва да бъдат
репарирани по справедливост по реда на чл. 52 от ЗЗД. За да определи размера на
4
дължимото обезщетение съдът съобразява вида, продължителността и интензитета на
страданието на ищцата - касае за съчетана травма на горен и долен крайник, носила е гипс
около два месеца и ръката й е била обездвижена около две седмици, вследствие на което
ищцата била подпомагана при извършване дори на основни физиологични нужди, болките
са били интензвини през първите 30 дни, ползвала отпуск поради временна
неработоспособност общо три месеца, възрастта й към деня на произшествието /73 г./, както
и негативното отражение върху психичното й състояние и намира, че справедливото
обезщетение на вредите е в размер на 14 000,00 лева.
С оглед изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен за сумата 14 000,00 лева
като основателен, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 24 000,00 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана. С оглед изложенто, съобразно направеното искане сумата
следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от увреждането – 11.10.2023 г.

По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски съразмерно на уважената част от иска. Същият е сторил разноски в
размер на 960,00 лв. държавна такса, 240,00 лв. - депозит за вещо лице, и 2500,00 лв. -
платено в брой адвокатско възнаграждение, т.е. общо 3700,00 лв., от които съобразно
уважената част от иска следва да му бъде присъдена сумата 2158,33 лв.
Ответникът не е представляван от юрисконсулт в производството, поради което
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8, вр.
чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част на иска е неоснователно.

Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Перник, ЕИК *********, с адрес: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски
№ 1, представлявана от С.В. – кмет, ДА ЗАПЛАТИ на М. М. В., ЕГН **********, с адрес:
гр.*****, ж.к. ****** ****** № **, ет.*, ап.**, сумата 14 000,00 лв. /четиринадесет хиляди
лева/ - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания в резултат на травматичното увреждане на здравето - счупена капачка на
ляв крак и контузия на лява лакътна става, настъпило на 11.10.2023 г. вследствие на спъване
в разбита настилка на плочките на площад „Кракра“, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на увреждането – 11.10.2023 г., до окончателното плащане, на
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 14 000,00 лв.
до 24 000,00 лв.
5
ОСЪЖДА Община Перник, ЕИК *********, с адрес: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски
№ 1, представлявана от С.В. – кмет, ДА ЗАПЛАТИ на М. М. В., ЕГН **********, с адрес:
гр.*****, ж.к. ****** ****** № **, ет.*, ап.**, сумата 2158,33 лв. /две хиляди сто петдесет
и осем лева и тридесет и три стотинки/, представляваща разноски за производството по
делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдената сума може да бъде заплатена по банкова сметка с IBAN
BG********************, при банка „***“ АД с титуляр М. М. В..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6