Р Е Ш Е Н И Е
Номер 16.06.2020 година Град А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.кият
Районен съд 4-ти наказателен състав
На 11.06. /единадесети
ЮНИ/ 2020г
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Мария Дучева
Секретар …..Яна Петкова……
Прокурор ……………………….
като разгледа докладваното от съдия Дучева
Административно-наказателно
дело № 118 по описа
за 2020 година,
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на Община
А., ЕИК: *********,чрез кмета В. Е., адрес: ***, против НП № НЯСС-24/ 10.02.2020г.
на Председателя на ДАМТН. Със същото е ангажирана административно- наказателната
отговорност на жалбоподателя за
извършено нарушение на чл.190а, ал.2 Закон
за водите (ЗВ), като е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на
8000 лева.
Релевирани в жалбата са възражения за незаконосъобразност
и неправилност на НП. Поддържаното в жалбата искане е съдът да отмени изцяло
обжалваното НП. В
жалбата си въззивникът счита, че НП следва да бъде отменено, сочи нарушения на
материалния и процесуален закон при издаване на НП . Твърди се,
че НП е издадено извън преклузивните срокове по ЗАНН. Сочи несъставомерност на
нарушението по цитираната законова разпоредба.
В с. з. въззивникът- редовно призован, не се явява, изпраща представител-адв.В.. В с.з. адв.В. поддържа жалбата на релевираните основания и моли за отмяна на НП, алтернативно за намаляне на размера на наложеното наказание.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Районна прокуратура-А., редовно призован по реда на надзора за законност на адм.актове, не изпраща представител.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 07.03.2019г от свидетелите Д.М. и В.А. била извършена проверката на язовир „Мръсния" в зeмлищeтo на c. К., Общинa А., oблacт Б.. Съгласно Aкт за публична общинска собственост №241/05.04.1999г, собственик на язовира е Общинa А., поради което на проверката бил поканен да присъства и представител на общината. По време на проверката на място , след обход на язовирната стена свид. Д.М. и В.А. установили наличие на дървесна и храстовидна растителност. В резултат на проверката свид.М. издала Констативен протокол №06-01-31/07.03.2019г., със задължителни предписания: „да се почисти въздушният откос от дървета и храстовидна растителност“. Срокът за изпълнение на предписанията бил 21.06.2019г.
Ha 09.07.2020г, при извършената контролна проверка е установено, че дадените предписания не са изпълнени. Съставен бил Констативен протокол №06-01-88/09.07.2019г., в който свид. Д.М. описала, че не са предприети действия за почистване на въздушният откос от дървета и храстовидна растителност.
След изпратена покана с вх. № 24-00-509/30.09.2019г. на Община А., за съставяне на АУАН. На 04.10.2019г. в присъствие на упълномощен представител на Община А., е съставен АУАН № 06-022/04.10.2019г.АУАН е връчен и подписан от упълномощеното лице, което в графата за възражения такива не са вписани.
B тридневния срок пo чл. 44, ал. 1 от ЗAHH е постъпило писмено възражение пo АУАН , в което жалбоподателят уведомява, че от концесионера на язовира са предприети действия по почистване. Твърди се, че тези действия са започнали много преди последващата проверка и издаването на АУАН. По наведените възражения не била правена проверка, вместо това на 10.02.2020г г. въз основа на съставения акт е било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.190а, ал.2 ЗВ, на въззивника било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 8000 лева.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение и възприета от административно
наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните писмени доказателства- акт за
установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по
делото - показанията на св. М., А.. В противния смисъл са показанията на свид.М.
и Й.. Съдебният
състав даде вяра и кредитира показанията на свид.М. и Й., които съвпадат с
констатациите , описани в първия КП №06-01-31/07.03.2019г. Същите са пряко
относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и
при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха
основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.
От правна
страна:
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения:
Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон (чл.190а ЗВ). Съдът приема, че актосъставителят разполага с компетентността по ЗВ, за съставяне на актове за установяване на административни нарушенията по ЗВ, сред които и процесното. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.
НП е редовно връчено на нарушителя на 17.02.2019г съгласно отбелязване
в копието от върнатата обратна разписка (л.11).
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение
за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира
следното: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване
и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните
правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение
и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури
по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите,
изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В резултат на проверката съдът установи, че
са спазени преклузивните срокове на чл.34 ЗАНН.
По време на съдебното следствие обаче бяха събрани
доказателства, които разколебават обвинителната теза относно съставомерността
на твърдяното от АНО асм.нарушение. Съгласно чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ „Председателят
на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от
него длъжностни лица имат право… да дават
задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията
към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки
и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация
на контролираните обекти, както и да определят
срок за тяхното изпълнение.“ По делото е приложен Aкт за публична общинска собственост
№241/05.04.1999г, следователно правилно от АНО
е определен субекта на административно- наказателната отговорност в лицето на
Община А..
При последващата проверка и при съставяне на АУАН контролните органи не са взели предвид констатациите в КП №06-01-31/07.03.2019г. Там е посочено изрично, че „водния откос и короната на стената са почистени и изправни”, „Преливникът е изправен,” „ОИ е изправен и достъпен”. Тези констатации кореспондират и с показанията на свид.М. и Й., които са категорични, че концесионерът е работил активно по поддръжката на язовира. Свид.Й. твърди, че многократно през този период от време е минавал покрай язовира и се е виждало, че концесионера почиства растителността. На следващо място свид.М. твърди, че лично е присъствал на проверката заедно с контролните органи и те са видели натрупаните храсти, което е показвало, че концесионерът почиства. Показанията на свид.М. и Й. ***) съответстват на констатациите в първият КП № 06-01-31/07.03.2019г, където свид.А. и М. също са потвърдили с подписа си, че „водния откос и короната на стената са почистени и изправни”, „Преливникът е изправен,” „ОИ е изправен и достъпен” (л.60). Въпреки тези констатации свид.М. дала предписания. Когато 09.07.2019г свид.М. и А. отишли на място на язовира , твърдят че установили, че нищо не е почистено. В тази част съдът прецени да не кредитора показанията на свид.М. и А., не само защото те противоречат на показанията на друга група свидетели, но и защото са противоречие с констатациите от друг официален документ, който те самите са съставили. В КП № 06-01-31/07.03.2019г свид.М. се е подписало, че „водния откос и короната на стената са почистени и изправни”, „Преливникът е изправен,” „ОИ е изправен и достъпен”. Този КП № 06-01-31/07.03.2019г потвърждава, че концесионера е работил и то активно по почистването и резултатите са били видими. Според показанията на свид.М. когато е ходил на язовира с контролните органи те самите също са видели струпаните храсти.
В съставеният в последствие КП №06-01-88/09.07.2019г. контролните органи твърдят коренно противоположни неща,а именно , че „водния откос е обрасъл с висок тревна, храстовидна растителност и единични дървета.” Дори да не е специалист в областта няма как съдът да приеме, че по короната на язовира , която през м.март е била идеално почистена до м.юни са израснали дървета и гъсти храсти. За израстването на дърво са необходими повече от 2-3 месеца. Контролните органи са съставили два КП , като в двата твърдят коренно различни констатации. В случая съдът е склонен да даде вяра на констатациите в първия КП № 06-01-31/07.03.2019г, т.к. той кореспондира и с показанията на свид.Й. и М.. В своите показания свид.М. и А., напротив са категорични, че не е било видно да е извършено почистване, твърдение което е в противоречие със съставният от тях самите КП № 06-01-31/07.03.2019г.
В заключение съдът трябва да отбележи, че в адм.наказателното производство АНО трябва да докаже твърдяното обвинение. В конкретния случай това не е сторено категорично, т.к. от контролните органи са съставени 2 бр.КП, съдържащи коренно противоположни констатации. Констатациите в първия КП кореспондират с показанията на свид.Й. и М.. В същото време самите проверяващи отричат констатациите в този КП и твърдят, че това което са заварили противоречи на посоченото в КП№ 06-01-31/07.03.2019г. Свид.М. твърди, че „язовира е бил толкова обрасъл, че не е могла да стигне до главния пускател”. В КП № 06-01-31/07.03.2019г напротив същата свидетелка се е подписала под твърдението, че „водния откос и короната на стената са почистени и изправни”, „Преливникът е изправен,” „ОИ е изправен и достъпен”. При това положение и след депозираното от Община А. възражение, АНО е бил длъжен да извърши проверка на обстоятелствата и чак след това да пристъпи към съставяне на НП.
При констатираното противоречие на доказателствата , съдът приема че повдигнатото от АНО обвинение за извършено от жалбоподателя административно нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен начин, което е основание за отмяна на атакуваното НП.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП
№ НЯСС-24/ 10.02.2020г. на Председателя на ДАМТН, с което
на Община А., ЕИК: *********, адрес: гр.А., ул.“Цар Освободител“ №3, е наложено
административно наказание – „Имуществена санкция“ в размер на 8000 /осем хиляди/
лева, за нарушение на чл.190а, ал.2 Закон
за водите.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Районен
съдия: