РЕШЕНИЕ
№ 548
гр. София, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Христова
при участието на секретаря Антоанета Н. С.ова
като разгледа докладваното от Даниела Христова Гражданско дело №
20221100104200 по описа за 2022 година
Делото е образувано по предявен от ищцата м. И. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Нови Искър, ул. „*******, представлявана от адв. Т. П., вписан в Софийска адвокатска
колегия с № ******* със съдебен адрес: гр. София, ул. *********; e-mail: *********. тел:
******* и адв. ******* *******, вписан в Софийска адвокатска колегия с № ******* със
съдебен адрес: гр. София, бул. ****** *******, email: ********■com. тел: ******* против
„Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******,
представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К., Р. Ц.Д. и Н.И.С., осъдителен иск с правно
основание чл. 432 от КЗ, с цена на иска 250 000 лева (двеста и петдесет хиляди лева),
претендирани като обезщетение за нанесени неимуществени вреди - страдания, следствие
на смърт на съпруга на ищцата, настъпила като последица от ПТП осъществено на
10.12.2021 г., около 09:00ч., в гр. Нови Искър, по ул. „Искърско дефиле“, в което лек
автомобил „Шкода“, модел „Фабия“, с per. № *******, управляван от М. М. К., ЕГН
**********, движещ се посока от ул. „Китка“ към ул. „Детелина“, на пешеходната пътека,
находяща се до спирка на масов градски транспорт до СМГТ *******, „общ. Нови Искър,
блъснал пешеходеца В.Д.Г., ЕГН **********, ведно със законна лихва върху тази сума, от
05.01.2022г. (датата, на която е заведена писмената застрахователна претенция пред „Д.З.“
АД) до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86 от ЗЗД. В съдебно
заседание ищцата поддържа иска и претендира разноски в производството.
Ответникът в писмен отговор с вх. Рег. № 37092 от 14.06.2022г., оспорва иска като
неоснователен иска с правоизключващи възражения и претендира разноски в
1
производството.
Съдът, в доклад по реда на чл. 140 от ГПК обявен в съдебно заседание е изложил
фактическите твърдения на страните и е указал доказателствената тежест. След анализ на
доказателства, извършен поотделно и в тяхната съвкупност спрямо материално правните
норми регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 10.12.2021 г., около 09:00ч., в гр. Нови Искър, по ул. „Искърско дефиле“ се движил лек
автомобил „Шкода“, модел „Фабия“, с peг. № *******, управляван от М. М. К., ЕГН
**********, с посока на движение от ул. „Китка“ към ул. „Детелина“. На пешеходната
пътека, находяща се до спирка на масов градски транспорт до СМГТ *******, „общ. Нови
Искър“, М. М. К. блъснал преминаващия пешеходец В.Д.Г., ЕГН **********. В следствие
на удара пешеходецът В.Д.Г. загинал на място. За пътния инцидент e съставен Констативен
протокол за ПТП № 613/10.12.2021 г. и видно от него, към момента на събитието виновният
водач М. М. К. е управлявал личния си автомобил „Шкода“, модел „Фабия“, с peг. №
*******.
Не е спорно, че към момента на настъпване на процесното ПТП, за автомобил „Шкода“,
модел „Фабия“, с peг. № ******* има застраховка „Гражданска отговорност“ сключена с
„Д.З.“ АД, BG/08/121002131500 и валидна от 04.08.2021г., 00:00ч. до 03.08.2022г., 23:59ч.
Този факт, обосновава процесуална легитимация на ответната страна, а при наличие и на
останалите факти от фактическия състав на непозволеното увреждане и материално
правната легитимация. Ищцата е съпруга на починалия. Образувано е досъдебно
производство № 11410/2021 г., по описа на Сектор „РТП“ - Отдел „Разследване“ - СДВР,
пр.пр. № 24266/2021г., по описа на СГП. Няма данни към датата на приключване на устните
състезания да е образувано наказателно дело от общ характер и по него да е постановена
влязла в законна сила присъда, поради което и в съответствие с указаната доказателствена
тежест, всички факти от фактическия състав на непозволеното увреждане са предмет на
установяване в съдебното дирене.
За установяване на причината за възникване на ПТП е приета като доказателство САТЕ. От
заключението, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че пек автомобил „Шкода Фабия“ с peг. № ******* се е
движел със скорост от порядъка на 52 км/ч / при разрешена в района 30 км/ч/. Районът е бил
с добра видимост, светлата част на денонощието, прав участък, влажно платно за движение.
Пешеходецът е предприел пресичане на платното за движение от дясно на ляво спрямо
посоката на автомобила, по сигнализирана с пътни знаци и маркировка пешеходна пътека,
като в момента на навлизането му автомобилът е отстоял на 28 м. преди мястото на удара.
Последвал удар с предната лява зона на автомобила отляво на тялото на пешеходеца. В
следствие на удара, който е под масовия център на тялото, то е била качено върху капака на
автомобила и главата е достигнала до челното стъкло, което е била счупено. Следствие на
предприетото спиране след удара от страна на водача на автомобила и скоростта на
пешеходеца, тялото е било отхвърлено напред и в ляво, спрямо посоката на движение на
2
автомобила. Паднало е на пътната настилка и е продължило движението си плъзгайки се до
мястото описано в протокола за оглед. Автомобилът е преустановил движението си на
мястото описано в протокола за оглед. Ударът е настъпил върху пешеходната пътека.
Пешеходеца се е движил от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила по
пешеходната пътека. По делото няма данни къде е бил ситуиран пешеходеца преди
навлизането си на платното за движение. Произшествието е настъпило на равен, прав пътен
участък през светлата част на денонощието. Видимостта е била от порядъка на 100 метра. Не
са съобразявани реакциите на пешеходеца, преди удара поради липсата на данни, но се
посочва, че движението му е било със скорост от 7, 58 км/ч. Пешеходецът не е имал
възможността, да предотврати удара като предприеме пресичане след преминаване на
автомобила, от което следва, че вината за настъпване на произшествието, не е оборена от
ответника, съобразно разпределението на доказателствената тежест.
От заключението, по приетата като доказателство СМЕ се установява, че механизма на
травмата, съгласно автотехническата експертиза е удар отляво с предна лява зона на
автомобила, движещ се със скорост от 52км/ч. В следствие на удара, който е под масовия
център на тялото, същото е било качено върху капака на колата и главата му е счупила
предното стъкло. Вследствие на предприетото спиране на автомобила от водача, тялото е
отхвърлено напред и наляво и паднало на пътната настилка като продължило да се плъзга до
мястото описано в протокола на оглед. Настъпила е високо енергийна травма върху
тялото и главата на пациента причинени първо от удара с превозното средство и след
това чрез съприкосновението с пътното платно. Констатираните телесни увреждания
съгласно съобщението за смърт № 1138 са съчетана травма. Понятието съчетана травма,
означава, че са настъпили травми в повече от една анатомична област, поради което вещото
лице е изготвило в табличен вид всички травми, като всяка една от тях е могла да доведе до
внезапна смърт на мястото на произшествието. В резултат на ПТП на В.Д.Г. са били
нанесени следните увреждания – тежка черепно мозъчна травма, гръдна травма, гръбначно
мозъчна травма. Получена е още фрактура на кост на големия пищял на лявата подбедрица.
Вещото лице е дало становище, че общия коефициент на политравмата е в 94 точки, които
попадат в понятието максимална политравма, която над 75 точки е несъвместима с живота.
Вещото лице поддържа становището, че тежката черепно-мозъчна травма е несъвместима с
живота, поради травмиране на центровете за контрол върху дишане и сърдечна дейност в
мозъчния ствол.
Животозастрашаващо е било и счупването на шиен прешлен и епидуралния хематом в
гръбначния мозък, водещи до прекъсване контрола на симпатикусовата нервна система
върху функциите на сърдечно съдовата система. Резултатът е неврогенен шок с най-висока
смъртност от всички видове шок - хопотония хипотермия брадикардия. В заключение,
вещото лице констатира, че смъртта на В.Д.Г. е резултат от високо енергийна травма върху
тялото му при удара от колата, движеща се със скорост над 50 км/ч и в последствие с
пътното платно. Тежката черепно-мозъчна травма и живото застрашаващата травма на
гръбначния мозък са основната причина за смъртта на В.Д.Г. на мястото на инцидента. При
3
този вид травми се прекъсва контрола на централната и вегетативната нервна система върху
сърдечно-съдовата и дихателната система, без който животът е невъзможен.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит в качеството на свидетели на
Д.В.Ш. - дъщеря на ищцата и на починалия, и С.И.Т. - техен дългогодишен съсед, с който
семейството е поддържало и близки отношения се установява, че настъпилата смърт е
разстроило близки, роднини, но най-много ищцата. Характерно за семейството е било
неговата сплотеност, развивала се чрез непрекъснато съвместно живеене в един дом от
шестнадесетата година на ищцата. От показанията на св. Ш., която към датата на
показанията на 60 години, се установява, че ищцата е живяла със съпруга си и семейството
на дъщеря си в продължение на 76 години. Освен продължителен, бракът е бил и
хармоничен. Връзките между партньорите са били здрави, заедно са доживели до зрялост и
възраст, в която най-много се усеща нуждата от подкрепа за предстоящите пред тях години
на старостта. Според свидетелските показания ищцата не желае да приеме загубата като
факт от действителността и това състояние е следствие от непреодолимата загуба.
Поведението й се редувало като такова, което възприема факта на смъртта до такова, което
е било към момента преди смъртта. Това е наложило свидетелката да спи при ищцата от
момента на инцидента. По настояване на ищцата, нейната дъщеря многократно е разказвала
подробно за пътнотранспортното произшествие, но когато разказът достига до смъртта, до
факта на невъзвратимост, до липсата на възможност да види отново съпруга си, ищцата се
вцепенявала и изпадала в неадекватно състояние. След това започвала да плаче
непрекъснато. В последвалото осъзнаване, започвала да се двоуми кое е истина и по няколко
пъти на ден излизала погледне некролога. Според свидетелката, нейната майка не можела да
приеме факта на смъртта. Чрез гласното доказателство, се установява, че починалия макар и
в напреднала в цифрово изражение възраст е поддържал перфектно здраве в прекрасно
физическо състояние. След смъртта ищцата престанала да излиза, да общува, като
предпочитала да се уединява. Свидетелката разграничава възприятията на майка си по повод
на друго трагично събитие за семейството – смъртта на нейната баба по майчина линия.
Тогава страданието на ищцата е било същото по интензитет, но е отминало в течение на
времето като събитие, за което близките на по-възрастните се подготвят да приемат като
естествено развитие на жизнения цикъл. Свидетелката счита, че внезапността на
настъпилата смърт на баща й е в основата на продължителните по време и едновременно с
това наситени със страдание емоции на нейната майка. Преди инцидента ищцата не е имала
проблеми с паметта. Родителите на свидетелката са имали собствен автомобил, имали са
свой социален живост, близки и приятели, с които са поддържали социални връзки, ходили
на море, на планина. Имали са разпределение на задълженията, имали са семейни традиции
и ритуали. Част от тях са прекъснати безвъзвратно, но все още ищцата продължавала да
слага по навик прибор за хранене за своя съпруг, което е действие е извършвала в
продължение на 60 години. След внезапно осъзнаване, че действието е излишно, ищцата
„тихичко“ прибирала приборите. Свидетелката счита, че освен навик, това действие майка й
извършвала и от уважение към спомена за своя съпруг.
4
С.И.Т., познава семейството на ищцата повече от 40 години и срещите с ищцата се
зачестили след смъртта. Причината за това била състоянието на ищцата, което свидетелката
описва като непрекъсната тъга от липсата на съпруга.Описва починалия като човек с добър
външен вид, „ чист, спретнат, пъргав“.Описва съпрузите като хармонична двойка,
отношението на починалия към ищцата като уважително и внимателно. Свидетелката,
която е медицинска сестра помагала на ищцата в овладяване на тъгата чрез компания,
измерване на кръвното, даване на успокоителни медикаменти. Според свидетелката, ищцата
е в добро здраве, „съхранен“ човек и живее в дом като „палат“ , а самата ищца описва като
кротка, тиха, приятна жена, която е се оплаква и не хленчи. Преди инцидента тя е била
приветлива, весела, услужлива, а след това страдаща. Счита, че загубата за нея е
непреодолима , защото друга тема за разговор освен съпруга й не съществува.
От заключението на СПЕ се установява, че ищцата е била психично здрава, устойчива
личност с поведение съответно на зрялата възраст, но е изпаднала в състояние на
субективен дистрес и емоционално разстройство, което е нарушило социалното и семейното
функциониране на личността. Това състояние е следствие от преживяно стресогенно
житейско събитие. Според вещото лице, независимо от индивидуално предразположение
към ранимост, негативните последици за личността, не биха настъпили ако не възникне
стресогенен фактор. Клиничната картина на състоянието включва депресивно настроение,
тревожност, безпокойство, чувство за невъзможност за справяне със ситуацията,за
планиране на бъдещето или за продължаване на съществуването в настоящата ситуация и
нарушава и извършването на рутинните ежедневни дейности. Промяната в поведението е
настъпила след преживяното стресогенно събитие. Поради спецификата на
посттравматичните симптоми, които се изразяват в промени в социалното функциониране и
нарушение в поведенческия досегашен стил на живот, това е довело до повишена
тревожност, чувство за невъзможност за справяне, проблем в планирането, безпокойство,
ниска самооценка, отказване от жизнени цели, промяната на персоналната социална роля,
трайни малоценностови изживявания, блокиране на емоциите, отчуждаване от околните,
физическо изтощение, необходимост от близки хора. Според вещото лице психическото
състояние на ищцата непосредствено след ПТП е било подчертано дезадаптивно, в
състояние на силен стрес, в който не е могла да функционира нормално в ежедневието, а
възстановяването протича затруднено поради емоционално напрежение, изтласкване на
травматичните спомени, емоционални блокажи и соматизация. Прогнозата за състоянието е
да прогресира, въпреки наличието на подкрепяща среда в близкото обкръжение. Вещото
лице е констатирало изразен когнитивен дефицит, носещ характеристиките на органичните
болестни процеси-внимание,памет,мислене и оформяне на личност, с промяна на
емоционално волевата сфера и оформяне на дисхармонична личност с особености в
характера и поведенческите прояви най-вече към депресивен регистър.
При тази фактическа установеност, съдът извежда следните правни изводи: Ищцата е
увредено лице по смисъла на чл. 478, ал.2 от КЗ. Това нейно качество не е спорно, както не
се спори и относно факта, че е съпруга на починалия. Ищцата е обосновала правен интерес
5
от предявената претенция за обезщетение за вреди. Непозволеното увреждане е сложен
юридически факт, който има следните елементи – деяние/действие или бездействие/,
неговата противоравност, вредата, пряката причинно следствената връзка между тях и
вината на дееца.
Относно деянието: Наличието на смъртен резултат от ПТП, предполага образуване на
наказателно производство от общ характер. До даване ход на устните състезания, съда не е
сезиран с факта за образувано наказателно производство в неговата съдебна фаза. Поради
това предмет на установяване в настоящото производство са всички елементи от
фактическия състав на неповоленото увреждане. Съобразно указаната на страните
доказателствена тежест и съобразно становището на ответника, вината която се предполага
до доказване на противното също е спорна в настоящото производство. Ищцата като
носител на тежестта на доказване, пълно и главно е установила наличието осъщественото
деяние и неговата противоправност. Нейният съпруг е загинал след ПТП, в следствие на
което е получил множество травматични увреждания, всяко от които е било несъвместимо с
живота. Причина за настъпилото ПТП е несъобразената скорост, с която се е движил л.а.
„Шкода“, модел „Фабия“, с per. № *******, управляван от М. М. К. и неспирането на
пешеходна пътека, на която е настъпил удара. Смъртта на съпруга на ищцата е настъпила в
пряка причинно следствена връзка с травматичните увреждания, получени от
съприкосновението на тялото и главата, първоначално с лекия автомобил, а след това и
пътното платно и несъвместими с живота. Ищцата като носител на тежестта на доказване,
пълно и главно е установила наличието на вреда, която има неимуществен характер и е
свързана с непреодолима загуба на близък човек, с който е преживяла почти ¾ от живота си.
Период от 60 години, в който с починалия е преживяла романтични отношения, прераснали
в многогодишен брак, в който са отгледали деца, построили са дом, споделяли са съвместен
живот основан на взаимно уважение, разбирателство, имали са общ подреден, осмислен и
резултатен живот, в това число общ социален такъв, свързан с безспорен семеен авторитет.
Двамата съпрузи са се грижил взаимно и по отделно животът им да е градивен,
здравословен и резултатен. Изградили са със своите деца отношения на уважение,
признателност, взаимопомощ, неделима общност. Грижили са се за здравето си като висша
отговорност към близките си и не са страдали от заболявания, които обикновено се свързват
с възрастта. Напротив, живели са дисциплинирано и са имали признанието на своите близки
и съседи за хармонична двойка. Ищцата е свързала живота си с пострадалото лице в ранна,
почти детска възраст, който факт с течение на времето определя невъзможността на
съзнателно и подсъзнателно ниво да бъде отхвърлен или заменен с друга възможност за
съвместен живот. Очакванията на ищцата и на цялото семейство, че ще продължат в същата
посока докато настъпи естествена смърт за които и да е от тях са били за миг от
действителността. Вината на водача на ПТП, която се предполага до доказване на
противното не е отречена със събраните по делото доказателства. Напротив от заключеното
на САТЕ и СМЕ се установява – скорост на движение над разрешената от 30 км.ч. и
несъобразяване с пътната маркировка пешеходната пътека, находяща се до спирка на масов
градски транспорт до СМГТ *******, „общ. Нови Искър. Причината за възникване на ПТП
6
от 10.12.2021г. е виновното противоправно поведение на водача М. М. К.. Процесуалната
легитимация на ответника произтича от липсата на спор за наличието на застрахователен
договор „гражданска отговорност“ между извършителя на противоправното деяние и „Д.З.“
АД и писмена застрахователна претенция от 05.01.2022г. с правно основание чл. 380 от КЗ.
С писмо от 05.04.2022г. застрахователят е уведомил ищцата, че не разполага с категорично
доказателства за отговорността на застрахования в дружеството водач и не може да изплати
обезщетения на увредените лица. Поради изтичане на тримесечния срок, считано от датата
на депозирането на писмената застрахователна претенция (05.01.2022г.), съдът приема, че
ищцата е обосновала правен интерес от правото на иск. Материално правната легитимация
е доказана от установените по делото елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане.
Относно обезщетението и неговия размер: Ищцата претендира обезщетение в пари в
размер на 250 000 лева. Принципът за справедливост в чл. 52 от ЗЗД изиска от съда, при
определяне размера на обезщетението да съобрази конкретните обстоятелства във връзка с
настъпилите вреди, които имат отношение към личността на увреденото лице и
съдържанието на връзката от която произтича правото на обезщетение. Съпрузи, чиито брак
е с продължителност над 60 години, предполага, че при смърт на единия съпруг от ПТП,
внезапността на загубата е факт, който определя дистрес, от който възстановяването не
настъпва, поради обективна невъзможност на съзнанието на увредения да разполага с
времето необходимо да пренастрои своите навици, ценностна система, планове и т.н. в
съответствие с факта – загуба на своя другар в живота и предстоящата самота. Паричното
обезщетение следва да съответства на конкретните факти относно връзката между
пострадалия и увреденото лице, като се съобразят начина им на живот, стандарта, който са
поддържали, отношенията помежду им. В конкретния случай с нанесената вреда
невъзвратимо е приключил един съюз, който в течение на 60 години е преминал през
изпитанията на живота в хармонично единство. Връзка между съпрузите е била позитивно
резултатна в емоционално, морално и материално отношение. В емоционално отношение,
съпрузите са изградили здрави отношения, които са започнали по романтичен за ищцата
начин, свързан с нейната млада възраст 16 години. Преминали са през брак и са достигнали
до зрялост, в резултат на която съпрузите са били за пример в обществото и опора на своите
деца. Разкъсването на такава връзка, в периода на зрелостта е обичайна само по повод на
смърт, а когато тя е настъпила в следствие на пътен инцидент, този факт е болезнен за живия
съпруг повече от естественото развитие на живота, който винаги приключва със смърт. В
морално отношение, предвид възрастта на ищцата, следва да се съобрази, че тя е лишена от
подкрепата на своя здрав съпруг, който е имал авторитет на неин закрилник, а тя от своя
страна е имала осъзнато поведение, превърнало се от навик в ритуал - да се грижи за
съпруга си. Промяната на обстоятелствата около семейната среда на такава възраст са
значително по-болезнени от същите обстоятелства в началото на жизнения път. От това
следва, че интензитета на вредата поради липсата на време за свикване с обстоятелствата и
пренастройване на приоритети е по-голям. Страданието е силно, продължително и се
7
подхранва от липсата на перспектива за свикване с новите обстоятелства, усещането за
загуба в най- необходимия период от живота - старостта. Загуба, която не е настъпила по
естественото движение на природните закони, а от нелепо обстоятелство, което е
омаловажило стремежите на една хармонична брачна двойка да доживеят своите старини с
грижа и отговорност един към друг. Паричното обезщетение, не е еквивалент на загубата на
човешки живот, но изискването за справедливост има за цел за възмезди вредите, като
създаде равновесие във възприятията на увредения, че положението, в което е изпаднал
след смъртта на съпруга има своя паричен израз. Претенцията в размер на 250 000 лева
съдът приема за основателна и по размер, предвид съвкупната преценка на конкретните
обстоятелства изложени по-горе по повод на вредите. В допълнение, ищцата е загубила не
само своя съпруг, а част от осмисления си живот, който е водила, изгубила е основния обект
на своите приоритети, които безспорно са били градирани като – съпруг, семейство, деца и
дом. Поддържащата семейна следа след загубата на съпруга е заслуга от проявите на
нейната личност към своите близки, но тази среда не може да определи по-малко по размер
обезщетение. Напротив, колкото по-осмислен, трудолюбив и постоянен в морално
отношение е бил живота на ищцата, толкова по-голяма е вредата поради което и
съответното на нея обезщетение следва да е в по-голям размер.
С оглед изхода от спора, в тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноски в
производството, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Видно от представения по делото списък
на разноските, пр. представителство на ищцата е осъществено безплатно по реда на чл. 38,
ал.2 вр. Ал.1, т.2 от ЗА, поради което ответника следва да бъде осъден да заплати на едно
възнаграждение в размер определен по реда на чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. в редакцията на ДВ. бр. 68 от 31.07.2020 г. приложима към датата на сключване на
договора за правна помощ 10.11.2022г. приключване на устните състезания. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса, която се дължи в размер
на 10 000 лева, представляваща 4% от цената на иска и разноски в размер на 700 лева за
възнаграждения на вещи лица, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„*******, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К., Р. Ц.Д. и Н.И.С., ДА ЗАПЛАТИ м. И.
Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Нови Искър, ул. „*******, представлявана от
адв. Т. П., вписан в Софийска адвокатска колегия с № ******* със съдебен адрес: гр. София,
ул. *********; e-mail: *********. тел: ******* и адв. ******* *******, вписан в Софийска
адвокатска колегия с № ******* със съдебен адрес: гр. София, бул. ****** *******, email:
********■com. тел: ******* сумата от 250 000 /двеста и петдесет хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди - страдания, следствие на
смъртта на съпруга на ищцата, а именно В.Д.Г., ЕГН **********, настъпила като пряка
8
последица от виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил „Шкода“,
модел „Фабия“, с per. № *******, управляван от М. М. К., ЕГН **********, който по
непредпазливост и в нарушение на ЗДП причинил ПТП осъществено на 10.12.2021 г., около
09:00ч., в гр. Нови Искър, по ул. „Искърско дефиле“, в което лек автомобил „Шкода“,
модел „Фабия“, с per. № *******, на основание чл. 432 от КЗ, ведно със законна лихва
върху тази сума считано от 05.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„*******, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К., Р. Ц.Д. и Н.И.С., ДА ЗАПЛАТИ
ОБЩО на адв. Т. П. , вписан в Софийска адвокатска колегия с № ******* със съдебен
адрес: гр. София, ул. *********; e-mail: *********. тел: ******* и адв. ******* *******,
вписан в Софийска адвокатска колегия с № ******* със съдебен адрес: гр. София, бул.
****** *******, email: ********■com. тел: ******* сумата от 14 650 лева представляваща
възнаграждение за осъществено процесуално представителство, на основание чл. 38, ал.2
от ЗА вр. Чл. 7, ал.2 т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„*******, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К., Р. Ц.Д. и Н.И.С., ДА ЗАПЛАТИ
по сметка B*************** код на БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА – BNBGBGSD на
Софийски градски съд с ЕИК******** сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева,
представляваща дължимата държавна такса за образуване на делото, и
по сметка ********** ********* BIC код на БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА –
BNBGBGSD на Софийски градски съд с ЕИК ******* сумата от 700 /седемстотин/ лева,
разноски в производството,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9