РЕШЕНИЕ
№ 506/10.04.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на пети март, две
хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО Х.
2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: И. Л.прокурор: Д.Х.
сложи за разглеждане докладваното от съдия Димитров КАНД номер 417 по описа за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Тарсис Апарт“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. Модерно предградие, ул.705
№1 със законен представител С.А., против решение № 383/11.12.2019г.,
постановено по а.н.д. №1365/2019г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) №754/22.08.2019г., издадено от зам.
Директор при ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл. 39, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от Закона за данъка върху
добавената стойност (ЗДДС), на основание чл.185, ал.2, изр.2 във вр. с чл.185,
ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното
съдебно решение е неправилно, постановено при нарушение на закона, съществено
нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното
наказание – касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. Иска се отмяна на решението и на НП.
В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се представлява. Не
ангажира доказателства.
Ответната страна – Дирекция „Фискален контрол“ сектор „Оперативни дейности“
Бургас, не изпраща процесуален
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас поддържа становище за
неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и
чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес
от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна
по следните съображения:
С потвърденото наказателно
постановление отговорността на дружеството е ангажирана за това, че при извършена
оперативна проверка в офиса на комплеккс Тарсис , стопанисван от касатора, след
направена проверка на книгата за дневни отчети, отнасяща се за фискален касов
апарат модел TREMOL ZM-KL-V2 с индивидуален № ZK112339 и фискална памет № 50131145,
е установено, че не е отпечатан дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет за 25.06.2019г., през който ден в устройството са регистрирани
продажби, видими от контролна лента на електронен носител (КЛЕН) и съкратен
отчет фискална памет (представени пред въззивната инстанция).
За да постанови оспорения
съдебен акт, въззивният съд е приел, че НП е издадено от компетентен орган, а
административнонаказателното производство е проведено в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът не е установил да са допуснати съществени процесуални нарушения при
съставяне на АУАН и издаване на НП. По същество районният съд намира за
безспорно установеното извършеното нарушение, а размерът на санкцията за
правилно определен. Изложени са мотиви, че деянието не представлява маловажен
случай и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима. В съдебното решение е
посочено, че в случая не е налице приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН –
по-благоприятния закон, предвид разпоредбата на § 21, ал.2 от ПРЗ към
Наредбата.
Така постановеното решение е правилно.
Настоящият съдебен състав
намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло
съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в
съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение,
съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното
нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето
решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с
разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на
обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното
административно наказание.
От анализа на доказателствата
по делото касационният състав установява, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила от страна на актосъставителя и административнонаказващия
орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя,
поради което изложените в тази насока доводи са неоснователни. Като акта, така
и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. По делото е представена Заповед
№ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г., където на всички органи по приходите е позволено да
извършват проверки на всички, подлежащи на контрол лица и обекти на територията
на съответната териториална дирекция на НАП, независимо от регистрацията на
лицата. Безспорно в качеството си на старшиинспектор по приходите Манол
Проданов попада сред упълномощените лица да извършват проверки и съставят АУАН
по т.2.1 от цитираната заповед.
Споделят се изцяло мотивите
на районният съд относно доказаност на фактическата обстановка.
От
една страна действително се установява, че посочената за нарушена разпоредба на
чл.39, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, към момента на извършване на
нарушението (25.06.2019г.) е въвеждала изискването лицето по чл.3 да отпечатва
пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки
ден, през който в устройството са регистрирани продажби. В сега действащата
редакция на разпоредбата, бр. 52 от 2019 г., в сила от 2.07.2019 г. изискването
лицата по чл.3, използващи ФУ и ИАСУТД, да отпечатват дневен отчет е
отпаднало.
Действително
е налице разпоредбата на § 21 ПЗР на същата наредба в сила от 02.07.2019г.
според ал.1 на която „В срок до 30
октомври 2019 г. производителите/вносителите на ФУ представят за функционално
изпитване ФУ с коригирана версия на фърмуера, осигуряваща изпълнение на
изискването за генериране на дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през който в
устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в
случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл.
3.“ Съгласно ал.2 на същата норма „До
привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл.
39, ал. 1, но не по-късно от 31 март 2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да
отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в
КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани
продажби/сторно или служебно въведени операции.“
В този
смисъл и към момента на разглеждане на настоящия спор задължението за
отпечатване на дневните финансови отчети е налично и не е отпаднало като такова
за лицата по чл.3 от Наредбата, какво качество несъмнено има дружеството –
касатор.
В тежест на касатора е да докаже
наличието на изключващото административната му отговорност обстоятелство, а
именно, че е приел въведените в експлоатация ФУ с изискванията на чл.39,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Непарвилно е твърдението, че в НП следва да бъде посочено дали актосъставителят
е извършил проверка за наличие на това обстоятелство, тъй като този факт не е
част от изпълнителното деяние на нарушението по чл.39, ал.1 от Наредбата.
Възражението на касатора е форма на защита, която следва да бъде доказана от
него.
Ето защо оспореното решение се явява
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 383/11.12.2019г.
постановено по а.н.д.№ 1365/2019г. по описа на Районен съд – Несебър.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.