СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, в публичното заседание на шести февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
7449 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
74582/25.03.2019 г., постановено по гр. д. № 50615/2017 г. по описа на СРС, 66
състав, са отхвърлени предявените, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, срещу „С.А.Г. Г.“ ЕООД, ЕИК *******, искове, с правна квалификация
чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 182,70 лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2014 г. до м.04.2016 г. в имот
- магазин № 38 с код на платеца Т428149, находящ се в гр. София, ж.к „*******,
ведно със законната лихва върху сумата от 07.02.2017 г. до окончателното
плащане, както и сумата в размер на 24,91 лв. - обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за периода от 31.12.2014 г. до 30.01.2017 г.,
с които ответникът неоснователно се е обогатил.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
е осъдено да заплати на „С.А.Г. Г.“ ЕООД, ЕИК *******, сторените по делото
разноски в размер на 300 лв.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД е
депозирана въззивна жалба, с вх. № 5063003/10.04.2019 г., срещу
първоинстанционното решение в неговата цялост с твърдения за неправилност. В
жалбата се излагат съображения, че Софийски районен съд неправилно е приел, че
ответникът няма качеството на потребител на топлинна енергия за стопански нужди
съобразно разпоредбите на закона за енергетиката. Твърди се, че по делото са
представени писмени доказателства, от които се установява, че ответното
дружество е собственик на процесния имот през исковия период. Сочи се, че
ответникът се е обогатил неоснователно в качеството си на потребител на
топлинна енергия за стопански нужди за сметка на ищеца, като се подчертава, че
между страните не е налице сключен писмен договор, въпреки отправената от страна
на „Т.С.“ ЕАД покана за това. С оглед изложеното се моли обжалваното решение да
бъде отменено, като вместо това бъде постановено друго, с което да бъдат
уважени изцяло исковите претенции. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от
„С.А.Г. Г.“ ЕООД, с който жалбата се оспорва и се застъпва становището, че
обжалваното решение е правилно. Поддържа се, че подадената жалба от „Т.С.“ ЕАД
е бланкетна, като в нея се обсъждали доказателства, които не са събрани в хода
на делото. Въззиваемият се позовава на сключен между ищеца и ЕС, където се
намира процесният магазин, договор от 02.09.2011 г., съгласно който няма да се
считат за потребители на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ собствениците на
изрично изброени обекти, сред които е и магазин № 38. Предвид това, се
подчертава, че разпоредбата на чл. 153 ЗЕ е била дерогирана по волята на
страните. Сочи се, че по делото не са ангажирани доказателства, въз основа
които да се установи, че в процесния магазин е доставена топлинна енергия и че ответникът
се е обогатил от енергията за сградна инсталация. Неоснователна според въззиваемото
дружество е и претенцията на ищеца по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ето защо се моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение
да бъде потвърдено, като в полза на „С.А.Г Г.“ ЕООД бъдат присъдени и сторените
по делото разноски.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбата оплаквания,
същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите
му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 66 състав е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове, по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ
небитов клиент е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) "Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти
на топлинна енергия за небитови нужди. Според §1, чл. 43 ДР на ЗЕ, "Потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо
лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет.
По делото не е спорно обстоятелството, че „С.А.Г. Г.“ ЕООД е собственик на
процесния топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „*******, магазин № 38, както и
че има
качеството на небитов клиент на топлинна енергия.
В настоящия казус ищцовата претенция се основава на
твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на
неоснователно обогатяване от ответника. Не е спорно по делото, че между
страните не е сключван договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до горепосочения имот по чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ. На тази основа съдът приема, че страните не са били обвързани
от облигационно правоотношение.
При липсата на възможност топлопреносното предприятие
да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то
същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на
разглежданото основание включва кумулативната даденост на следните елементи:
обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ
факт или обща Г.а факти и това разместване на блага да е настъпило без
основание. Обогатяването маже да е в резултат на спестяване на разходи, които
обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или
намаляване на пасивите му.
Според приетата по делото съдебно - техническа експертиза, която настоящият
състав кредитира като компетентно и обективно изготвена, в процесния имот няма
потребление на топлинна енергия за отопление на магазина, суми за отопление не
са начислявани, тъй като в имота не се използва топлоносител гореща вода за
отопление. Експертизата е установила, че за имота са начислявани единствено
суми за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, която за процесния период
е в общ размер на 282,26 лв.
Съгласно
чл. 153, ал. 6 ЗЕ
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
Същевременно от приетия като писмено доказателство по делото протокол
от 17.05.2011
г. на общото събрание на етажната собственост в гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл. 430, е видно, че всички етажни собственици са декларирали, че
отклоненията за отопление и горещо водоснабдяване към апартаменти и магазини, сред които и процесният магазин са
трайно прекъснати от общите сградни инсталации на сградата, като същите са
поели ангажимент за осъществяване на контрол относно неправомерното потребление
на топлинна енергия за тези имоти.
От приетия като писмено доказателство по делото договор от 02.09.2011 г.
сключен между „Т.С.“ ЕАД и всички етажни собственици в гр. София, ж.к. „*******,
се установява, че е постигнато съгласие да не се считат за потребители на
топлинна енергия собствениците на изрично изброени имоти, сред които и
процесният, както и че потребителите от етажната собственост се
задължават бъдещите дължими суми за потребена
топлинна енергия - общи части и сградна инсталация за имотите, включени в
приложение към протокола, сред които е и процесният, да се разпределят между
всички останали потребители на топлинна енергия в сградата.
При преценка на събраните по делото доказателства настоящият състав намира
за правилен извода на първоинстанционния съд, че в конкретния случай не е
налице основание за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на
претендираните суми по чл. 59 ЗЗД. Уговорката в договора от 02.09.2011 г.
относно начина на заплащането на дължимите суми само от част от етажните
собственици на топлоснабдената сграда /новоизградена/, е валидна. Същата не
противоречи на нормите в специалния закон - ЗЕ, като така договореното следва
да бъде зачетено при прилагане на принципа на договорната свобода /арг. и от
чл. 29, ал. 2 и 3 от Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването/. С
този договор страните са се споразумели потребители на топлинна енергия в магазин
№ 38 да са останалите етажни собственици, а не собственикът на топлоснабдения
имот „С.А.Г. Г.“ ЕООД. Не съществува пречка за това, като в Тълкувателно
решение № 2 от 2017 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС изрично е
предвидено, че клиенти на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като при постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия, този правен
субект дължи цената на доставената топлинна енергия. С договор от 02.09.2011 г.
собственикът на процесния магазин е освободен от задължения към „Т.С.“ ЕАД. Дори
да се приеме обратното, а именно, че потребителят не е променен, то е налице
хипотезата на чл. 102 ЗЗД. По своята същност тази уговорка има характера на
договор за заместване в дълг по смисъла на чл.
102 ЗЗД, в която хипотеза първоначалният длъжник /ответникът/ се
освобождава от отговорност към кредитора /ищеца/, като встъпването на третите
лица в правоотношението като потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, за процесния имот, е осъществено със съгласието на
първоначалните страни.
В този смисъл и доколкото ищецът е обвързан от горепосочения договор /като
нито се твърди, нито се установява действието на същия да е било прекратено/,
то следва да се приеме, че същият не се легитимира като кредитор на
претендираната главница. А щом няма главно вземане, не може да възникне
задължение за обезщетение за забава в размер на законната лихва. Релевираните
претенции са неоснователни и законосъобразно са били отхвърлени от
първоинстанционния съд.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която е
представила списък по чл. 80 ГПК и претендира заплащането на сумата от 300 лв.
за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС. С оглед
представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че
уговореният адвокатски хонорар е заплатен изцяло в брой, което има характер на
разписка, съдът намира, че е доказано заплащането им.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 74582/25.03.2019 г., постановено по гр. д. №
50615/2017 г. по описа на СРС, 66 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на „С.А.Г. Г.“ ЕООД, ЕИК *******, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 300 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.