МОТИВИ по НОХ дело № 553/19год. на ВрОС
Подсъдимият
Н.Ц.Д. е предаден на съд въз основа на обвинителен акт, внесен от Окръжна
прокуратура Враца за извършени престъпления по чл. 116, ал.1, т.6 пр.4 и т.12
пр.1, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ и б.„б“ НК затова, че на 22.12.2018год.
в 14,30ч., в условията на опасен рецидив, в частен дом в с. ***, ***, собственост
на Д. Б. М., б.ж. на с. ***, нанесъл 4 удара с брадва в областта на главата и
му причинил: открита черепно-мозъчна травма- две посечни рани, разположени
теменно и челно, с подлежащи многофрагментни счупвания на черепната кутия, с
разкъсвания на мозъчните обвивки и мозъчното вещество и лицева травма – две
посечни рани на лицето с многофрагментно счупване на горната челюст и непълно
клиновидно счупване на долната челюст, с което умишлено е умъртвил Д. Б. М.,
като убийството е извършено с особена жестокост;
и
по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и „б“ НК
затова, че на 22.12.2018год. в 14,30ч., в условията на опасен рецидив, в частен
дом в с. ***, *** е отнел чужди движими вещи – сумата 1560лв. от владението на Е.Т.М.
***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила –
нанесъл удари по главата и тялото на М. с които й причинил лека телесна
повреда.
По
делото е насрочено разпоредително заседание по реда на чл. 247б и сл. НПК, в
което е предявен граждански иск от сина на убития Д. Б. М. – Е.Д.Б. за сумата
50 000лв., претендирано обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на деянието. На основание чл. 84 и сл. НПК Е.Д.Б. е конституиран като граждански ищец, а
на основание чл. 76 и сл. НПК е конституиран и като частен обвинител. В съдебното
производство същия се явява лично и с повереник – адв. Н.П. ***.
В
проведеното разпоредително заседание страните в процеса не правят възражения за
допуснати на ДП отстраними съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.
249, ал.4 НПК, такива не са констатирани служебно и от съдебния състав. Тъй
като подсъдимия и неговия служебен защитник отправят искане за разглеждане на
делото при условията на диференцираната процедура по глава ХХVII в хипотезата на чл. 371, т.1 НПК, съдът на
основание чл. 252, ал.1 НПК, насрочи съдебно заседание без призоваване на
свидетелите и вещите лица.
В
първото съдебно заседание, подсъдимият и служебният му защитник поддържат
искането си за разглеждане на делото по реда на глава ХХVII – по чл. 371, т.1 НПК – без разпит на всички
свидетели и вещи лица, посочени в обвинителния акт. Допълнителни
доказателствени искания не се ангажират нито от подсъдимия, нито от неговия
защитник.
Гражданският
ищец и частен обвинител Е.Б. и неговият повереник адв. П. дават съгласие
съдебното производство да протече по диференцираната процедура по глава ХХVII, в хипотезата на чл. 371, т.1 НПК и с оглед
процесуална икономия свидетелите и вещите лица да не бъдат разпитвани в
съдебното производство.
С
оглед наличието на всички процесуални изисквания и на основание чл.372, ал.3 НПК, съдът одобри направеното от подсъдимия и гр. ищец и частен обвинител
съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица и даде ход на
съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т.1 НПК. Преди
приключване на съдебното следствие съдът приобщи по надлежния ред признатите
свидетелски показания и заключения на вещи лица, като на основание чл. 373,
ал.1 НПК прочете същите от ДП.
В
проведеното съдебно следствие подсъдимият се признава за виновен и по двете
обвинения и дава подробни обяснения как и защо е извършил престъпленията.
Участващият
в съдебното производство прокурор от ВрОП поддържа и двете обвинения така,
както са внесени с обвинителния акт. В съдебните прения същият излага
съображения за неговата доказаност както от фактическа, така и от правна
страна, като отправя искане за постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия
и определяне на наказанието по първата алтернатива на материалния закон -на лишаване
от свобода за срок от 20 години за първото обвинение по чл. 116, ал.1, т.6,
пр.4, т.12, пр.1 НК и на 6 години лишаване от свобода за обвинението по чл.
199, ал.1, т.4 НК. Прави искане за определяне на общо наказание за двете деяния
в размер на 20 години лишаване от свобода.
Повереникът
на гражданският ищец – адв. Н.П. пледира за уважаване на приетия за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск в пълния му размер, ведно със
законната лихва и разноските по делото. Поддържа, че с противоправното деяние подсъдимият
е нанесъл деликт на гр. ищец, който е от кръга на правоимащите – син на убития
и следва да му бъде присъдено поисканото обезщетение, което според него дори е
значително занижено с оглед съдебната практика.
Гражданския
ищец изцяло поддържа казаното от неговия повереник и държавното обвинение.
В
пледоариите по същество, служебният защитник на подсъдимия – адв. Ал. М. изцяло
споделя изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, като оспорва
правната квалификация на първото деяние – убийството със становище, че не е
налице едно от двете квалифициращи обстоятелства, а именно – особената
жестокост. В подкрепа на това излага съображения, че жертвата е починал още от
първия удар със секирата, поради което не е усетил следващите удари. Прави
искане за определяне на наказанието за деянието убийство на 12-14 години
лишаване от свобода, а за другото наказание не сочи размер, тъй като същото се
групира с по-тежкото. Оспорва размера на предявеният граждански иск, със
становище, че прекалено много е завишен.
Подсъдимият
поддържа становището на своя защитник, като прави искане за снизхождение.
Съдът,
като съобрази дадените от подсъдимия в хода на съдебното производство обяснения
и направените от него самопризнания, както и приобщените по съответния ред:
показания на свидетелите и заключенията на вещите лица и по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалият
Д. М. живеел заедно със съпругата си – св. Е.М. ***. Двамата живеели сами. На
същата улица живеел и подсъдимия Н.Д., заедно със св.Ц. Б. на семейни начала. С
тях живеели и дъщерите им – П. – пълнолетна, Д. – непълнолетна, като и двете не
са припознати от подсъдимия. Подсъдимият Д. работел като частен пастир в с. ***.
Отношенията
между подсъдимия Д. и пострадалия М. не били добри, по повод извършена кражба
на сумата 1000лв. от дома на пострадалия, за която подсъдимият изтърпял
ефективно наказание лишаване от свобода, наложено му по нох дело № 415/2016год.
След освобождаването му от затвора, пострадалия М. неведнъж го молел да си им
върне парите, тъй като двамата със съпругата си живеели само със средствата от
пенсиите си, а последната била инвалид – без крака.
На
22.12.2018год. подсъдимият по предварителна уговорка с познат отишъл за да му
помогне при клане на прасе и теле. След като свършили работа се почерпили с
алкохол – греяна ракия, като подсъдимият изпил няколко ракии. Около 13,30-14,00
часа подсъдимият тръгнал да се прибира в къщи. Минавайки покрай дома на
пострадалия М., същият решил да влезе и да се разбере с него защо си иска
парите. До входната врата на къщата подсъдимият видял една брадва, взел я и
продължил към стаята, която обитавали двамата възрастни хора. Пострадалият М.
бил заспал в инвалидния стол на съпругата си, която седяла на леглото. С
влизането в стаята, без да казва нищо подсъдимият Д. замахнал с брадвата и
нанесъл четири удара по главата на пострадалия М. с режещата част на сечивото –
теменно, челно и два пъти в лицето. Пострадалият М. не успял дори да помръдне и
издъхнал на място.
Изплашена,
св. Е.М. започнала да вика за помощ, а подсъдимият след като оставил брадвата,
започнал да й нанася удари с ръце и да иска от нея парите, за които знаел, че
са спестили за погребенията си. Подсъдимият издърпал от св. М. чантичка, от
която взел намиращите се в нея пари – 1560лв., като продължил да й нанася удари
с ръце и да иска още пари. Започнал да търси и газов пистолет, за който знаел,
че пострадалия притежава.
След
като не получил и не намерил повече пари, нито газовия пистолет, подсъдимият
излязъл от къщата, прескочил оградата и се отправил към свой познат – св. Р. Х.,
когото помолил да го закара до гр. Бяла Слатина, като му заплатил 30лв.
Свидетелят Х. се съгласил и го закарал в гр. Бяла Слатина, като по време на
пътуването, подсъдимият му разказал какво е извършил и, че смята да се предаде
на полицията. След като пристигнали в града, подсъдимият си закупил нови дрехи
и изхвърлил старите в един кош за боклук в центъра на града. Закупил си и няколко
стека цигари, след което отишъл в РУ на МВР Бяла Слатина и заявил, че е
извършил убийство. Останалите непохарчени пари 760лв., които взел от
пострадалата М. предал в полицията и обяснил къде е изхвърлил старите си дрехи.
По-късно дрехите били намерени от полицията там, където подсъдимият посочил, че
ги е изхвърлил.
След
като подсъдимият напуснал дома на пострадалите М.и, св. Е.М. успяла да изпълзи
навън от къщата и стигнала до портата, където продължила да вика за помощ, на
които викове се притекли съседите, които чули виковете, между които и св. И. Д..
След като пострадалата М. му обяснила какво се е случило, св. Д. влязъл в
къщата и видял М., напълно безжизнен, с голяма рана на челото. Веднага излязъл
и казал на останалите какво е видял, след което се обадил на кмета на селото,
за да съобщи какво се е случило.
Горната
фактическа обстановка, се установява от една страна от гласните доказателства, включващи: обясненията на подсъдимия, които
дава в хода на съдебното и ДП, неговите самопризнания как и защо е извършил
двете престъпления, прочетените му обяснения по реда на чл. 279, ал.2, вр.
ал.1, т.3 НПК, а от друга от приобщените по реда на чл. 373, ал.1 НПК показания
на свидетелите Ц. Б. – фактическа съпруга на подсъдимия, П. Б. и Д. Б. – биологични
дъщери на подсъдимия, М. А., Е.М. – съпруга на убития Д. М., Е. и Ц. Б. –
синове на убития, И. Д., Р. Х., А. С., К. В., Е. С. и Д. И.; от приобщените по
реда на чл. 373, ал.1 НПК заключения
на вещите лица по съдебно медицинските експертизи, СППЕ, ДНК експертизата,
химическата експертиза; от писмените доказателства, събрани в хода
на ДП и приобщени по реда на чл. 283 НПК. Обстоятелството, касаещо авторството
на извършеното убийство и грабеж, както и механизма на двете деяния се установява
по несъмнен начин както от подробните обяснения на подсъдимия, така и от
показанията на единствения очевидец - пострадалата св. Е.М., в чието присъствие
съпругът й е убит и от която е ограбена сумата 1560лв. Тези обстоятелства се
подкрепят и от показанията на св. И. Д., който единствен е влязъл и видял
убития М. в какво състояние е, както и косвено от показанията на св. Р. Х.,
пред когото подсъдимия е разказал какво е извършил и откъде има парите. От
обясненията на подсъдимия, подкрепени с показанията на св. Ц. Б. се установява
и мотива на извършеното от Д. убийство, а именно това, че пострадалия М. е искал
да си му върне парите, които бил откраднал от него. С показанията на св. Е. С.
и Д. И. се установява какви вещи е
закупил от тях и на каква стойност. И двамата установяват, че подсъдимият е
разполагал с голяма пачка пари, която е вадил от джоба си. Начина по който
подсъдимият е влязъл в дома на пострадалите М.и и как е извършил двете
престъпления се установява освен от неговите обяснения, дадени в хода на ДП и на СП, също така и от
проведения следствен експеримент и изготвения към него фотоалбум, в който
същият много подробно показва и описва тези обстоятелства в присъствието на
своя адвокат. Различията, доколкото такива бяха констатирани по реда на чл.
279, ал.2, вр. ал.1, т.3 НПК между обясненията му от ДП с тези от СП касаят
обстоятелството дали след като е отнел от св. М. намиращите се в портмонето й
/чантичка/ пари е продължил да търси още пари или търсенето е било само на
газовия пистолет. В тази част съдът възприема за достоверни обясненията на
подсъдимия от ДП, тъй като те са били най-пресни, освен това кореспондират с
показанията на св. Е.М.. Съдът не възприема твърдението на подсъдимия, че на ДП
е дал такива обяснения защото разследващия орган е упражнил по отношение на
него насилие /бил го е/. Разпита му е извършен в присъствието на служебен
защитник, който го защитава и в хода на СП и е недопустимо да се приеме, че в
присъствието на защитник който и да е разследващ полицай ще упражни физическо насилие,
още по-малко жена разследващ полицай.
Всички
тези обстоятелства, изложени по-горе и относими към предмета на доказване се
подкрепят и от приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства –
протоколи за оглед на местопроизшествие- 3бр., на труп – 1бр. и изготвените към
тях фотоалбуми, протокол за доброволно предаване от подсъдимия на разследващия
орган на сумата 760лв. и разписка за връщането й на пострадалата Е.М.,
протоколи за изземване на биологичен материал, свидетелство за съдимост и
характеристична справка за подсъдимия. Представените в хода на съдебното
производство писмени доказателства за социалното и здравословно състояние на
гр. ищец и частен обвинител Е.Б. са неотносими към фактите по делото и не
следва да бъдат обсъждани.
Безспорно
е, че от съществено значение за възприетата по-горе фактическа обстановка имат
изготвените на ДП и приобщени по реда на чл. 373, ал.1 НПК специализирани
експертизи.
От
заключението на вещото лице по СМЕ на
труп, изготвено от д-р Р. А. и приложено на л.7-9, т.2 ДП се установява, че
върху трупа на Д. М. – на 82год. от с. *** са открити следните наранявания:
открита ЧМТ /черепно-мозъчна травма/ -две посечни рани разположени теменно и
челно с подлежащи многофрагментни счупвания на черепната кухина, с разкъсвания
на мозъчните обвивки и мозъчното вещество, розов ликвор и минимален кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки; лицева травма – две посечни рани на лицето с
многофрагментно счупване на горната челюст и непълно клиновидно счупване на
долна челюст. Картина на бързо настъпила смърт – тъмна течна кръв и остър
венозен застой на вътрешните органи. Белодробен оток и наличие на етилов
алкохол с концентрация 0,14 промила.
Причината
за смъртта на М. са посечните рани на главата /теменно и челно/ причинили
тежката открита ЧМТ с многофрагментно счупване на кости на черепната кутия,
разкъсвания на мозъчни обвивки и мозъчно вещество – мозъчна смърт. Смъртта е в
пряка причинна връзка с посочената травма и е настъпила бързо, като е била неизбежна.
По
механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от четири удара с посечно
оръжие – два в областта на окосмената част на главата и челно и два в областта
на лицето.
От
заключението на вещото лице по СМЕ на ВД
– И. Т., приложено на л. 75-76, т.1 от ДП се установява, че кръвногруповата
принадлежност на пострадалия Д. Б. М. е
В /алфа/.
По
иззетите като веществени доказателства обекти – брадва, сив пуловер, бяло долно
бельо, сив потник, два броя долнища на анцуг е установено наличие на човешка
кръв, в която има наличие на В аглутиноген и е възможно същата да произхожда от
Д. Б. М.. По останалите обекти, предмет на експертизата не е установено наличие
на човешка кръв. От обекти № 1 – брадва и № 3- гумени ботуши са иззети два броя
нишковидни обекти, притежаващи характеристиките на човешки косми, предоставени
на ДНК експертизата.
От
заключението на вещото лице по Дактилоскопната
експертиза – В. Н., приложено на л.84,т.1 ДП се установява, че по представения
за изследване стационарен телефон няма открити годни дактилоскопни следи,
поради което и не е направено сравнително изследване с дактилоскопните следи на
подсъдимия Н.Д..
От
заключението на вещото лице по СМЕ на
живо лице – пострадалата Е.М., депозирано от д-р Р. А. и приложено на л.
57-58, т.2 от ДП се установява, че в резултат на нанесения й побой от
подсъдимия, пострадалата М. е получила кръвонасядане на лицето; оток и
кръвонасядане на лява мишница и ляв лакът; оток и кръвонасядане с драскотина на
лява китка; по едно кръвонасядане на лява и дясна китка. Получените увреждания
според заключението на вещото лице са причинили болка и страдане на М. и същите
могат да бъдат получени от удари с твърди тъпи предмет, включително и от удари
с ръце. Съдът обаче не възприема заключението в частта му, с която е определен
вида и характера на причиненото увреждане като болка и страдание, тъй като
съгласно ППВС № 14/30.09.1963год. нараняванията на кожата и насиняванията
/каквито са описани в заключението/ обуславят временно разстройство на здравето
неопасно за живота, а не болка и страдание. Това обаче не променя нито
фактическите констатации на съда, нито биха могли да повлияят на правните
изводи, тъй като това заключение несъмнено обуславя упражненото от подсъдимия
насилие по отношение на пострадалата М., чрез описаните кръвонасядания по
лицето и по ръцете от нанесения й побой.
От
заключението на вещите лица Н. Т. и Б. Ш. по ДНК експертизата се установява, че от ВД брадва и по-конкретно от
дръжката на същата, чрез обтривка е снет биологичен материал, който при
изследването е показал смес от биологичен материал на две лица от мъжки пол.
При отчитане на наслагванията от алели се установява, че алелите с по-висок интензитет
формират ДНК профил еднакъв с този на подсъдимия Н.Д., а алелите с по-нисък
интензитет формират ДНК профил еднакъв с този на пострадалия Д. Б..
От
заключението на вещото лице Г. Г. по химическата
експертиза, депозирано на ДП и приложено на л.35, т.1 се установява, че в
кръвта на подсъдимия Н.Д., иззета на 22.12.2018год. в 20,20часа /6 часа след
деянието/ е установено наличие на алкохол с концентрация 0,23 промила.
От
заключението на вещото лице Г. Г. по ХЕ, депозирано на л.40, т.1 от ДП е
установено наличие на етилов алкохол в кръвта на пострадалия Д. Б. с
концентрация 0,14 промила. При тази концентрация вещото лице по СМЕ на труп
приема, че пострадалият към момента на смъртта не е бил употребил алкохол.
От
заключението на вещите лица д-р Б. К. и Г. С. по СППЕ, депозирано на ДП и приложено на л. 70-74, т.2 се установява,
че освидетелствания Н.Ц.Д. не се води на диспансерен учет. Към момента на
извършване на престъпленията и към настоящия момент страда от Диссоциално
личностово разстройство /Психопатия/, с груби характерови особености.
Познавателните му психични процеси – памет, внимание и мислене са в норма. Може
да възприема и да възпроизвежда фактите по делото и да дава достоверни
обяснения. Личностното и психичното му развитие съответстват на възрастта му.
Трайно криминализирана личност, с груби характерови особености. Има асоциална
насоченост и липса на всякакви преживявания за вина. Има пренебрежение към
обществените норми, моралните и етични ценности. Омаловажава тежестта на
последиците от своите действия. В междуличностните отношения е повърхностен и
неустойчив.
Разбирал
е свойството и значението на извършените от него на 22.12.2018год. деяния и е могъл
да ръководи постъпките си. Има запазена психическа годност за участие в
наказателното производство.
Изводите
във всички експертизи подкрепят изцяло възприетите фактически констатации,
както относно авторството на деянието /факта, че подсъдимият е държал брадвата,
с която е убит пострадалия М./, така и относно причината за смъртта на
пострадалия М. и броя на нанесените му удари в главата, така и относно
психическото състояние на подсъдимия по време на извършване на деянието и след
това.
Възприетите
за установени и изложени по-горе фактически констатации, обосновани с
доказателствения анализ, дават основание да се направят следните правни изводи: На 22.12.2018год. около 14,30часа, в с. ***, в къща находяща се
на *** подсъдимият Д. е извършил престъпление против личността – убийство, като
умишлено е умъртвил собственика на жилището – Д. Б. М. – на 82 години, от с.с.,
деянието е извършено с особена жестокост и при условията на опасен рецидив, с
което от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл.
116, ал.1, т.6, пр.4 и т.12, пр.1 НК. От обективна страна деянието е извършено
от подсъдимия с факта на нанесените от него над жертвата 4 броя посечни рани с
брадва в главата – две тилно и челно и две в лицевата част, в резултат на което
му е причинил описаните по-горе ЧМТ и лицева травма. Безспорно е установено,
че именно ЧМТ с многофрагментно счупване
на кости на черепната кутия, разкъсвания на мозъчни обвивки и мозъчно вещество
– мозъчна смърт, е довела до леталния изход за пострадалия М.. Смъртта е в
пряка причинна връзка с посочената травма и е настъпила бързо, като е била
неизбежна. Този обективен елемент на престъплението убийство е доказан по
несъмнен начин с направеното от подсъдимия самопризнание, подкрепено с
останалите доказателства по делото – писмени и гласни.
По
несъмнен начин е установено и квалифициращото обстоятелство по т.6, пр.4 на чл.
116, ал.1 НК - особената жестокост. От
заключението на вещото лице по СМЕ /а и от обясненията на подсъдимия и
показанията на св. М./ се установява, че подсъдимият е нанесъл на пострадалия четири
удари в главата с острата част на брадвата. Безспорно установено е, че ударите
са със значителна кинетична енергия, в жизнено важен орган, в подкрепа на което
е описаната тежка ЧМТ. Всичко това говори, че нанасяйки ударите върху
пострадалия, подсъдимият е проявил изключителна ярост и ожесточение. В тази
връзка следва да бъде обсъдено и неговото възражение, че не е налице особена
жестокост, тъй като още с първия удар с брадвата по главата на пострадалия, той
е починал. Напротив, тази защитна теза на подсъдимия и неговия защитник
потвърждава проявената особена жестокост, тъй като същият дори след като вече е
умъртвил пострадалия е продължил да му нанася удари в главата с острата част на
брадвата. Особената жестокост е признак, характеризиращ дееца и неговото
поведение спрямо жертвата, а не жертвата /няма обвинение за особено мъчителен
начин/. Освен начина на извършване на деянието, особената жестокост характеризира
и личността на дееца. От заключението на вещите лица по СППЕ се установява, че
подсъдимият Н.Д. е трайно криминализирана личност с груби характерови
особености. Има асоциална насоченост и липса на всякакви преживявания за вина.
Има пренебрежение към обществените норми, моралните и етични ценности.
Омаловажава тежестта на последиците от своите действия. В междуличностните
отношения е повърхностен и неустойчив, което са характеристики на Диссоциалното
му личностово разстройство /Психопатия/.
Налице
е и другото квалифициращо обстоятелство на престъплението убийство по т.12,
пр.1 на чл. 116, ал.1 НК – опасния рецидив. От справката за съдимост е видно,
че подсъдимият е осъждан многократно преди настоящето деяние. С присъда № 29/16.07.2012год.,
по НОХ дело № 213/2012год. на РС Бяла Слатина, влязла в законна сила на 01.08.2012год.
за престъпление по чл. 195, ал.1 НК подсъдимият Д. е осъден на една година
лишаване от свобода, при първоначален „Строг“ режим като на основание чл. 25,
ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК е извършено групиране на тази присъда с още две
присъди – по нох дело № 194/2012год. от една година лишаване от свобода и по
нох дело № 21/2012год. също с наказание от една година лишаване от свобода,
като е определено едно общо наказание от една година лишаване от свобода, което
да изтърпи при първоначален режим „Строг“. Това наказание подсъдимият Д. е
изтърпял на 08.10.2014год., когато е изтекъл 6 месечния изпитателен срок по УПО
/освободен е условно предсрочно на 08.04.2014год. с 6 шестмесечен изпитателен
срок по ЧНД № 149/2014год. на ВрОС/. Освен това наказание, подсъдимият Н.Д. е
изтърпял ефективно и наказанието по нох дело № 415/2016год. на РС Бяла Слатина
от две години лишаване от свобода. Това
наказание подсъдимия е изтърпял на 02.10.2018год., когато е изтекъл
изпитателния срок от 4 месеца и 15дни, постановен при УПО по ЧНД № 239/2018год.
на ВрОС.
Присъдите и по двете осъждания са изтърпени от
подсъдимия ефективно, като и по двете същият е освободен условно предсрочно и към
датата на извършване на настоящето престъпление, не е изтекъл срока по чл. 30
ал.1 НК и за двете осъждания. Именно поради тези съображения, съдебният състав
прие, че настоящето престъпление подсъдимият е извършил след като е бил осъждан
за ТУП на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което
не е отложено по реда на чл. 66, ал.1 НК – в хипотезата на чл. 29, ал.1, б.“а“ НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението не е
отложено – в случая и за двете престъпления не е отложено – в хипотезата на чл.
29, ал.1, б.“б“ НК. Ето защо съдът с присъдата си прие, че подсъдимия Н.Д. е
извършил убийството на пострадалия Д. Б. М. при условията на опасен рецидив и в
двете му хипотези – по чл. 29, ал.1, б.“а“ и „б“ НК.
Убийството
е извършено от подсъдимия Д. умишлено, при форма на вината пряк умисъл съгласно
чл. 11, ал.2, пр.1 НК, като същият е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е и е желаел настъпването на общественоопасните последици.
Съобразявайки извършените от подсъдимия действия, четири силни удара в главата
на пострадалия с острата част на брадвата, употребеното оръжие – брадва,
липсата на каквато и да е съпротива от страна на пострадалия, мотива за
престъплението – да не си иска пострадалия откраднатите от подсъдимия пари,
съдът приема, че подсъдимият е влязъл в дома на пострадалия с намерената от
него брадва именно, за да го умъртви. Същият е бил наясно, че дори само с един
от нанесените удари е могъл да умъртви спящия пострадал. Не може да се приеме,
че неговите действия са били обусловени изключително от употребения от него
алкохол. От заключението на вещите лица по СППЕ е видно, че същият е бил с
обикновено алкохолно опиване и макар алкохола да е повлиял поведението му,
отключвайки задръжките му и провокирайки агресивното му поведение, това не го
оневинява, тъй като е могъл да ръководи действията и постъпките си. Същият не
страда от алкохолна болест със синдром
на психическа и физическа зависимост. Подсъдимият не е лекуван в психиатрично
заведение, не се води на учет и не се нуждае от такова лечение.
При
горните съображения съдът с присъдата си призна подсъдимия Н.Ц.Д. за виновен в
извършено умишлено престъпление против личността – квалифицирано убийство по
чл. 116, ал.1, т.6, пр.4 и т.12, пр.1, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ и
„б“ НК, по който текст му наложи наказание.
По
същото време и място – на 22.12.2018год. около 14,30часа, в с. ***, в частен
дом на ***, при условията на опасен рецидив, подсъдимият е отнел чужди движими
вещи – сумата 1560лв. от владението на Е.Т.М. ***, с намерение противозаконно
да ги присвои, като е употребил за това сила, с което от обективна и субективна
страна е осъществил престъпния състав на чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл 198, ал.1,
вр. чл 29, ал.1, б.“а“ и „б“ НК. Престъплението грабеж е престъпление против
собствеността и същото е съставно престъпление, включващо престъпленията кражба
и принуда. От данните по делото, обсъдени по-горе е установено по несъмнен
начин, че подсъдимия Д. е отнел от владението на пострадалата М. процесната
сума от 1560лв. без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, с
което е осъществил кражбата. Освен това, за отнемането на парите подсъдимият е
употребил насилие, нанасяйки удари на пострадалата М., с които й е причинил
временно разстройство на здравето неопасно за живота – лека телесна повреда,
поведение, с което е реализирал и принудата. По този начин същият е осъществил
от обективна страна съставното престъпление грабеж по чл. 198, ал.1 НК.
Налице
е обаче квалифициращото обстоятелство по чл. 199, ал.1, т.4 НК, тъй като
деянието е извършено в условията на опасен рецидив. Както беше посочено и
по-горе – за първото престъпление, подсъдимият е осъждан многократно. Същият е
изтърпял ефективно определеното по НОХ дело № 213/2012год. на РС Бяла Слатина,
общо наказание от една година лишаване от свобода, при първоначален „Строг“
режим, включващо присъдите по нох дело 213/2012год., по нох дело 194/2012год. и
по нох дело № 21/2012год. и трите на РС Бяла Слатина. Това наказание
подсъдимият Д. е изтърпял на 08.10.2014год., когато е изтекъл 6 месечния
изпитателен срок по УПО, постановено по ЧНД № 149/2014год. на ВрОС/. Освен това
наказание, подсъдимият Н.Д. е изтърпял ефективно и наказанието по нох дело №
415/2016год. на РС Бяла Слатина от две години лишаване от свобода. Това наказание е изтърпял на 02.10.2018год.,
когато е изтекъл изпитателния срок от 4 месеца и 15дни, постановен при УПО по
ЧНД № 239/2018год. на ВрОС.
Именно поради тези съображения, съдебният
състав прие, че настоящето престъпление подсъдимият е извършил след като е бил
осъждан за ТУП на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по реда на чл. 66, ал.1 НК – в хипотезата на чл. 29,
ал.1, б.“а“ НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението не
е отложено – в случая и за двете престъпления не е отложено – в хипотезата на
чл. 29, ал.1, б.“б“ НК. Ето защо съдът с присъдата си прие, че подсъдимия Н.Д.
е извършил и грабежа по отношение на Е.М. при условията на опасен рецидив и в
двете му хипотези – по чл. 29, ал.1, б.“а“ и „б“ НК.
И
това престъпление е извършено от подсъдимия Д. с пряк умисъл по смисъла на чл.
11, ал.2,пр.1 НК, като същият е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е настъпването на противоправните последици и е желаел тяхното
настъпване. Подсъдимият недвусмислено с действията си е демонстрирал желанието
си да отнеме парите от пострадалата М., като съзнателно й е нанесъл побой и й е
причинил описаните увреждания, скъсал е кабела на телефона, за да не се обади
тя в полицията. Съзнавайки, че тези пари не са негови и не му се полагат, че М.
няма желание да му ги даде, той е употребил насилие, за да успее да ги отнеме с което по несъмнен начин е
декларирал желанието си за настъпване на противоправните последици. Не може да
се приеме, че това му поведение се дължи единствено на употребата на алкохол,
тъй като, както беше обсъдено и по-горе, същият е бил в обикновено алкохолно
опиване, което независимо от оказаното му влияние, му е позволявало да
контролира своите постъпки и действия. Подсъдимият не страда от алкохолна
болест със синдром на психическа и
физическа зависимост, не е лекуван в психиатрично заведение, не се води на учет
и не се нуждае от такова лечение.
При
горните съображения, съдът с присъдата си призна подсъдимия Н.Ц.Д. за виновен в
извършено престъпление против собствеността – квалифициран грабеж по чл. 199,
ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ и „б“ НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което наложи на подсъдимия Н.Д. за
извършеното от него престъпление против личността – по чл. 116, ал.1, т.6,
пр.4, вр.чл. 115, вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ и „б“ НК съдът отчете следните
обстоятелства: За това престъпление законът предвижда три алтернативни
наказания – лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор и
доживотен затвор без право на замяна. За да бъде определено наказанието
доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, на обсъждане подлежи налице
ли са предпоставките на чл. чл. 38, ал.1 и чл. 38а, ал.2 НК, т.е. дали
престъплението, за което следва да се наложи това наказание е изключително
тежко и дали целите на чл. 36 НК не могат да бъдат постигнати с друг вид
наказание. Изключително тежко по смисъла на закона е това престъпление, което
съдържайки всички признаци на престъпния състав разкрива особено висока степен
на обществена опасност и морална укоримост, надхвърляща значително тази на
обикновените случаи на същото престъпление. Като предпоставки за оценяване на
престъплението като изключително тежко са от една страна личността на
подсъдимия и на пострадалия, а от друга обстоятелствата, при които е извършено
престъплението – начинът на извършването му и последиците от него. Безспорно е,
че в случая извършеното от подсъдимия Д. престъпление е изключително тежко. От
една страна, това се обуславя от личността на подсъдимия, който е с висока
обществена опасност, видно от данните по делото – осъждан с ефективно
изтърпяване на наказанието, два пъти освобождаван условно предсрочно, с лоши
характеристични данни, извеждащи се от приложената на ДП характеристика /без
отразените в тази характеристика данни за висящи производства/, а така също и
от заключението на вещите лица по СППЕ. Последната обосновава една криминализирана
личност с груби характерови особености, с асоциална насоченост и липса на
всякакви преживявания за вина, с пренебрежение към обществените норми,
моралните и етични ценности.
На
следващо място, предпоставка, определяща случая като изключително тежък това е
и личността на пострадалия Д. М.. За същият се установи, че е бил кротък човек,
а по време на деянието дори е спял. Действително, същият нееднократно си е
искал откраднатите пари от подсъдимия, но това е негово право и по никакъв
начин не го прави агресивен.
Другата
предпоставка, която определя случая като изключително тежък това са
обстоятелствата, при които е извършено престъплението и начина на извършването
му. Престъплението е извършено в дома на пострадалия, който е бил заспал, с
особена жестокост и при опасен рецидив в двете му хипотези. Всичко това
обуславя извършеното от подсъдимия престъпление като изключително тежко по
смисъла на чл. 38, ал.1 и чл.38а, ал.2 НК.
Вземайки
предвид обаче поведението на подсъдимия след извършване на престъплението –
същият се е предал на органите на полицията и е признал извършените от него
престъпления, процесуалното му поведение по време на ДП и СП и съдействието,
което е оказал, социалното и психическо състояние на подсъдимия, становището на
държавното и частно обвинение, съдът прие, че на подсъдимия Д. следва да бъде
наложено наказание по първата алтернатива, а именно наказание лишаване от
свобода. При определяне размера на наказанието, съдът отчете като отегчаващи
вината обстоятелства: съдебно му
минало с ефективно изтърпяна присъда / тук не се вземат предвид тези 4 присъди
квалифициращи престъплението му като опасен рецидив в двете хипотези/, лошите
му характеристични данни, включващи и предходно осъждане, по което подсъдимия е
реабилитиран по право, начина на извършване на самото престъпление,
безпомощното състояние на убития М. /възрастен спящ човек/ за което няма
повдигнато обвинение, изключително високата обществена опасност на извършеното
престъпление – едно от най-тежките инкриминирани в НК - отнемането на човешки
живот, обществената опасност на самия деец – криминализирана личност с груби
характерови особености, с асоциална насоченост и липса на всякакви преживявания
за вина, с пренебрежение към обществените норми, моралните и етични ценности,
което се подкрепя освен от СППЕ и от факта, че настоящето престъпление е
извършено от подсъдимия само два месеца след изтърпяване на предходно осъждане
с УПО, мотива с който е извършено престъплението – да не си иска пострадалия
откраднатите пари, пияното състояние. От друга страна съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства неговото процесуално поведение – доброволно
предаване на полицията, съдействие на органите на разследването, самопризнанието
му и психическото му състояние - същият страда от Диссоциално личностово
разстройство /Психопатия/. При всички тези обстоятелства, съдът прие, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 54 НК – изключителен превес на отегчаващите вината
обстоятелства от 20 години лишаване от свобода. Така определеното наказание би
могло да изпълни целите на чл. 36 НК за извършеното престъпление – както
личната, така и генералната превенция. Безспорно е, че изтърпените до момента
присъди не са помогнали на подсъдимия да се превъзпита и не са му
въздействали предупредително, в резултат
на което се е стигнало до най-тежкото престъпление – отнемане на човешки живот.
Именно при изложените по-горе съображения съдът наложи за това престъпление
максимално предвиденото в материалния закон наказание лишаване от свобода.
При
определяне вида и размера на наказанието, което наложи за престъплението по чл.
199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1 и чл. 29, ал.1, б“а“ и „б“ НК, съдът отчете
като отегчаващи вината обстоятелства съдебно минало на подсъдимия с ефективно
изтърпяна присъда, лошите му характеристични данни, включващи и предходно осъждане,
по което подсъдимия е реабилитиран по право, високата обществена опасност на
извършеното престъпление и начина на извършване на самото престъпление грабеж -
спрямо безпомощна жена без два крака, обществената опасност на самия деец –
криминализирана личност с груби характерови особености, с асоциална насоченост
и липса на всякакви преживявания за вина, с пренебрежение към обществените
норми, моралните и етични ценности, пияното състояние и упоритостта му в
извършване на престъпления против собствеността на тези възрастни хора. От
друга страна съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства доброволното
предаване на подсъдимия на органите на полицията, съдействието на разследващите
органи и неговото самопризнание, факта, че е върнал непохарчената от него част
от парите – 760лв., както и неговото психическо състояние. Анализирайки всички
тези обстоятелства, съдът счете, че и за това престъпление на подсъдимия следва
да бъде определено и наложено наказание лишаване от свобода при превес на
отегчаващите вината обстоятелства – чл. 54 НК на 12 години лишаване от свобода.
С така определеното наказание за това престъпление съдът приема, че целите на
чл. 36 НК ще бъдат изпълнени както с оглед генералната превенция, така и с
оглед личната превенция на закона. Всяко по-леко наказание би било несъответно
на извършеното от подсъдимия и не би довело до неговото поправяне и възпиране
от извършване на нови престъпления. По отношение на това престъпление съдът
прие, че на подсъдимия не следва да бъде налагано второто по вид кумулативно
наказание – конфискацията, тъй като с оглед неговото имотно състояние същото би
било неизпълнимо.
Двете
престъпления са извършени от подсъдимия Н.Д. в условията на реална съвкупност –
преди да е имало влязла в сила присъда за което е да е от тях. Поради тези
съображения съдът с присъдата си групира двете наказания, като на основание чл.
23, ал.1 НК определи едно общо – най-тежкото от 20 /двадесет/ години лишаване
от свобода, което подсъдимият следва да изтърпи при първоначален режим „Строг“,
съгласно чл. 57, ал.1, т.2, б.“а“ и „б“ ЗИНЗС.
Съдебният състав, след като съобрази
упоритата престъпна дейност, осъществявана от подсъдимия Н.Д., обуславяща
неговата висока обществена опасност, изключително високата обществена опасност
на извършените от него две деяния, предмет на настоящето дело, с които се
засяга личността и собствеността на пострадалите – едни от най-тежките
престъпления, възрастта и физическото състояние на пострадалите, бруталността,
с която е извършил всяко едно от тези деяния, факта, че два пъти му е даван
шанс да се промени и поправи с УПО, приема, че така определеното общо наказание
на подсъдимия Д. за двете престъпления от 20 години лишаване от свобода не е
достатъчно, за да осъществи целите на чл. 36 НК. За да може определеното
наказание да поправи и превъзпита осъдения, както и да му въздейства
предупредително и да му се отнеме възможността да извърши други такива
престъпления, съдът прие, че определеното общо наказание на подс. Д. следва да
бъде завишено по реда на чл. 24 от НК с 5 години лишаване от свобода, при което
подсъдимият да изтърпи наказание лишаване от свобода от 25-двадесет и пет
години лишаване от свобода. В този смисъл съдът с присъдата си увеличи
определеното общо наказание на 25
години, което подсъдимият Н.Д. следва да изтърпи при първоначален режим
"Строг" – съгласно чл. 57, ал.1, т.2, б.“а“ и „б“ ЗИНЗС. Само с така
увеличеното общо наказание съдът ще въздейства превантивно на подсъдимия, като
изолирайки го за един по-продължителен период в пенитенциарно заведение, ще му
попречи да върши тежки умишлени престъпления. В условията на затвора подсъдимия
ще има възможност и да получи необходимата професионална помощ за своето
поправяне. С така определеното общо увеличено наказание от 25 години лишаване
от свобода, съдът отправя предупреждение и към останалите членове на обществото,
които биха извършили подобни престъпления, че ще бъде безкомпромисен в своята
наказателна политика към всяко посегателство върху личността или собствеността
на човека. Всяко по-леко наказание би оставило чувство за безнаказаност както
на извършителите на подобни престъпления, така и на останалите членове на
обществото.
По делото е предявен и приет за
съвместно разглеждане граждански иск от сина на убития Д. М. – Е.Б., за сумата
50 000лв., претендирано обезщетение за неимуществени вреди, който иск е с
правно основание чл. 45 ЗЗД – непозволено увреждане. С оглед приетото по-горе в
наказателна част, че подсъдимият Д. умишлено е умъртвил Д. М., съдът намира
предявеният иск за доказан по своето основание. Безспорно е, че гр. ищец Е.Б. е
от кръга на лицата, имащи право на такова обезщетение. Действително, същият
през последните осем месеца не е поддържал връзка със своите родители, въпреки,
че е живял в същото село. Преди това обаче е живял заедно с тях и несъмнено
като син на убития е претърпял неимуществени вреди от загубата на своя баща.
Отчитайки близката кръвна връзка с убития, съдът намира, че за репариране на
неимуществените вреди - претърпените болки и страдания от загубата, на гр. ищец
Е.Б. следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 50 000лв., в какъвто
размер е и предявения гр. иск. Сумата следва да бъде присъдена ведно със
законната лихва, считано от датата на деянието – 22.12.2018год. до
окончателното й изплащане.
С присъдата си, съдът на основание
чл. 189, ал.3 НПК възложи в тежест на подсъдимия Н.Д. направените по делото
разноски, като го осъди да заплати на гр. ищец сумата 350лв., направени за
повереник и по сметка на ОП Враца – в полза на бюджета на съдебната власт
сумата 2998,15лв.
Съдът се произнесе и по веществените
доказателства, като върна на наследниците на убития Д. М. един брой секира, с
която е извършено убийството. Действително, това веществено доказателства е
послужило за извършване на престъплението по чл. 116 НК, но същото не
принадлежи на подсъдимия, а на пострадалия М.. Поради това, съдът не приложи за
това веществено доказателство разпоредбата на чл. 53, ал.1, б.“а“ НК.
Останалите веществени доказателства,
представляващи дрехи, изхвърлени от подсъдимия преди задържането му – един чифт
гумени ботуши, синьо долнище от анцуг, чифт черни чорапи, зелено долнище, синя
блуза с къс ръкав, 1 бр. мръсна бяла шапка и скъсана синя блуза с дълъг ръкав и
иззети с протоколи за оглед, съдът постанови след влизане на присъдата в сила
да бъдат унищожени поради липса на стойност. Същото постанови съдът и по
отношение на дрехите, иззети от пострадалия Д. М. по време на аутопсията, както
и иззетата от трупа на М. кръв с марля и 8бр. запечатани пликове съдържащи различни по вид обекти - поради липса на
стойност.
При горните съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: