Р Е Ш Е Н И Е
№
843/12.11.2021г.
гр.
Пазарджик, 12.11.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Лесенски адм. дело № 768 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
е по реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и
е образувано по жалба на „Хамър Груп 13“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Заводска“ № 1 против Ревизионен акт №
Р – 16001320000823-091-001/17.12.2020 г., в частта, в която е потвърден и
изменен с Решение № 178/23.03.2021 г. на Директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.
В
жалбата се твърди, че оспореният административен акт е необоснован и
незаконосъобразен. Моли се да бъде отменен. Изложени са съображения в тази насока.
В
съдебно заседание не се явява представител на жалбоподателя, редовно призован.
Ответникът
- Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив
при ЦУ на НАП, редовно уведомен, не се явява. Процесуалният му представител в съдебно
заседание моли съда да отхвърли жалбата предвид подробно изложените в решението
на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив съображения. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
С атакувания Ревизионен
акт № Р – 16001320000823-091-001/17.12.2020
г., в частта, в която е потвърден и изменен с Решение № 178/23.03.2021 г. на
Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив,
са допълнително установени задължения за дружеството-жалбоподател: 5697.34 лв.
ДДС и лихви 1287.09 лв. и корпоративен данък, както следва: 59.69 лв. и лихви
22.50 лв. за 2016 г.; 76.52 лв. и лихви 21.09 лв. за 2017 г. и 2975,41 лв. и
лихви 518,25 лв. за 2018 г.
За да постанови решението си,
ответникът е приел, че „Хамър Груп 13“ ЕООД обжалва горния ревизионен акт в
частта за непризнати разходи за недвижим имот в с. Калугерово, за непризнат
данъчен кредит за закупени радиатори, както и за допълнително начислен ДДС на
основание чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 5 от ЗДДС и чл.
27, ал. 2 от ЗДДС за строителни материали, обзавеждане, радиатори, котел и
горелка, без да сочи конкретен размер на оспорените задължения. В жалбата си до
административния орган, дружеството сочи, че се касае за закупен през 2016 г.
ДМА - НИ в с. Калугерово, състоящ се от две сгради, гараж, навес и двор и че се
използва за временно съхранение на продукция и техника, престой и почивка на
работници-трактористи. Същият не приема извършените увеличения на СФР по години
(разходи за амортизации и външни услуги) и твърди, че не е налице състав по
цитирания чл. 26, т. 1 от ЗКПО, че не са ползвани наети сгради и помещения и че
следва да бъдат признати всички разходи, които са извършени за притежаваните от
дружеството имоти. Ответникът е приел, че в хода на ревизията е установено, че
не са представени документи, удостоверяващи предназначението и ползването в
извършваната дейност от дружеството на недвижим имот, находящ се в с.
Калугерово, ул. „13-та“ № 5, закупен съгласно Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот с № 80, Том I, рег. № 1651, дело 65 от 2016 г., като лиценз за
търговски обект, документи за реализиран приход от хотелиерство и др. Посочено
е, че в счетоводството на фирмата за ревизирания период са отчетени разходи по
експлоатацията на недвижимия имот: амортизации, режийни разходи, СМР, разходи
за обзавеждане, за радиатори, както и са ползвани разходи за амортизация на
мебели (ХГ - Соренто), котле и горелка, закупени с фактури №
*********/27.09.2018 г. и № 00005060057/01.09.2018 г. Прието е, че от фирмата
не са представени доказателства закупените активи да се използват във връзка с
осъществяваната от „Хамър Груп 13“ ЕООД независима икономическа дейност, да
носят икономическа изгода и че няма отчетени приходи във връзка с
експлоатацията на придобитите активи. Предвид факта, че от страна на
ревизираното лице не са представени документи и справки, удостоверяващи
ползване на недвижимия имот и на активите в него за целите на извършваната
дейност, е направен извод, че същите не се използват за извършване на облагаеми
доставки, а са използвани изцяло за лични нужди на собственика на фирмата през
ревизирания период. Счетено е, че след като активите не се използват за
осъществяваната дейност, то при определяне на данъчния финансов резултат не
следва да се признаят данъчни амортизации за същите, както и осчетоводени
разходи за тях. В тази връзка необосновано в жалбата се сочило увеличение на
СФР с разходи за амортизации, тъй като фактически такова не е извършено от
ревизията по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО. Отделно от това, видно от
счетоводните документи по преписката, се касае за заведени активи - жилищни
сгради, в които се намират и другите активи (котел, горелка, мебели) и за които
са извършени редица разходи (консумативи, ремонти, обзавеждане, радиатори и
др.), описани в РД. Въз основа това в хода на ревизията нееднократно са
изискани доказателства за начина на използване на процесиите активи, но от
страна на РЛ не е съдействано и не са представени такива.
Въз основа на така посоченото,
ответникът е достигнал до извод, че дружеството е изготвило своя данъчен
амортизационен план за проверяваните отчетни периоди, без да спази изискванията
на чл. 50, чл. 52, чл. 58 и чл. 59 от ЗКПО, тъй като в него са включени активи,
който не отговарят на счетоводните изисквания за амортизируем актив, респ. и за
данъчен дълготраен актив. При тази обстановка, при формиране на данъчната
основа за ревизираните отчетени периоди принципно положение било, че не следва
да се вземат предвид данъчните амортизации, декларирани в намаление. Видно от
счетоводните документи по преписката и данните от ГДД, амортизациите, свързани
с процесните активи: двуетажно масивно жилище 2 бр., масивна сграда гараж,
навес, горелка пелетна, котел Солид, ХГ Соренто, предмет на обжалване,
коригирани от ревизията по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, са съответно общо в
размер на 191,28 лв., 765,12 лв. и 907,83 лв. Посочил е, че с данъчно признатия
размер на разходите за амортизации се намалява финансовия резултат за данъчни
цели по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО. Същевременно със счетоводните разходи за
амортизации за този период се увеличава финансовият резултат за данъчни цели по
реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКПО. На основание чл. 50 от ЗКПО понятието за данъчни
дълготрайни материални активи се обвързва с изискванията за амортизируеми
дълготрайни материални активи съгласно НСС. Съгласно т. 3.1 от СС 16 ДМА, един
актив се признава и се отчита като дълготраен материален актив, когато отговаря
на три условия: отговаря на определението за дълготраен материален актив;
стойността на актива може надеждно да се изчисли; предприятието очаква да
получи икономически изгоди, свързани с актива. Съгласно т. 2 от съшия
счетоводен стандарт, дълготрайни материални активи са установими нефинансови
ресурси, придобити и притежавани от предприятието, които имат
натурално-веществена форма, използват се за производство и/или доставката/продажбата
на активи или услуги, за отдаване под наем, за административни или други цели и
се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период. Съгласно т. 2
от СС 4 „Отчитане на амортизациите“ амортизируем актив е дълготраен материален
или нематериален актив, който се очаква да бъде използван през повече от един
отчетен период, има ограничен срок на годност и се държи от предприятието за
целите на производството или доставката на стоки и услуги, за отдаване под наем
на други лица или за административни цели. По аргумент на противното описаните
активи на дружеството не са амортизируеми по смисъла на т. 2 от СС 4, поради
което за тях не следва да бъдат признавани данъчни амортизации. В случая, след
като иска да бъдат признати процесните амортизации на активите за данъчни цели,
в тежест на жалбоподателя е да докаже, че същите са свързани с дейността и по
отношение на същите са спазени изискванията на ЗСч и ЗКПО. На така изложените в
РД/РА фактически констатации и мотиви от ревизиращите органи, противостояли
най-общо обясненията на жалбоподателя, че закупените жилищни сгради през 2016
г. са използвани за дейността на дружеството (отглеждане на семкови и
костилкови плодове) за временно съхранение на продукция и техника, престой и
почивка на работници-трактористи.
На основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с
дейността. Следователно тук се включват всякакви разходи, които не са присъщи
или иначе казано са чужди или потенциално не създават доход за дейността на
данъчно задълженото лице, напр. разходи за материали, услуги и стоки, чието
предназначение е за лични цели и/или за актив, който не се използва в дейността
на данъчно задълженото лице, или се ползва от съдружник, собственик, управител на
дружеството и неговото семейство, или др. подобни. Данъчното третиране на
разходите по реда на ЗКПО е в зависимост от документалното им доказване и с
оглед необходимостта от извършването им за реализиране на целите и предмета на
дейност на предприятието. В хода на ревизията са изискани доказателства и
обяснения относно процесните разходи, отчетени по сметки от гр. 60 и за тяхната
относимост към дейността на дружеството. Видно от тях, можело да се счете, че
процесните разходи не са доказани да са били действително извършени във връзка
с дейността на РЛ, т.е. основателно е увеличен финансовия резултат на РЛ за
2016 г. и 2018 г. по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, съответно с 405.62 лв. и 28
846.27 лв. За коректност и пълнота на изложението ответникът е посочил, че в
таблиците за декларирано/установено в РД са допуснати известни технически
грешки и неточности: за 2016 г. - двойно е сумирано декларираното увеличение по
чл. 26, т. 6 от ЗКПО в размер на 10.86 лв. и за 2017 г. - посочен е полагащ се
корпоративен данък от 3 697.76 лв., а неправилно е пренесен като разлика за внасяне
в размер на 3 967,76 лв., което е довело до неточно изчисление на допълнително
установените суми по РА в таблица 1 към него и следва да бъде коригирано.
Извършената ревизия относно
правилното прилагане на ЗДДС и ППЗДДС обхваща данъчни периоди от 14.08.2015 г.
до 31 12.2019 г.
От представляващия дружеството е
декларирано, че „Хамър Груп 13“ ЕООД има основен предмет на дейност отглеждане
на семкови и костилкови плодове и разполага с обработваеми земи 38 231.42 дка,
в това число и овощни градини. Отглежда 100 дка вишни в землището на село
Смилец, Община Стрелча, област Пазарджик и 22 дка ябълки в землището на гр.
Пазарджик. Градините се обработват машинно - дружеството разполага със селскостопанска
техника. За ревизирания период по данни от програмните продукти на НАН и от
представените счетоводните документи, органите по приходите са констатирали, че
дружеството има наети общо 7 лица по трудови правоотношения.
Съгласно представения в хода на ревизията
нотариален акт № 80/02.09.2016 г., том I, рег. № 1651, дело 65 от 2016 г.
за покупко-продажба на недвижим имот, „Хамър Груп 13“ ЕООД е закупило от
физическо лице УПИ е идентификатор № IV – 324, находящ се в с. Калугерово, ул. „13-та“
№ 5, с площ 1388 кв. м., ведно с построени в имота две жилищни сгради, гараж и
навес, за сумата от 27 500 лв., осчетоводени по сметки от гр. 20, като ДМА и
заведени в инвентарната книга на 02.09.2018 г. При закупуването на недвижимия
имот от РЛ не е ползван данъчен кредит. Посочено е, че в счетоводството на
фирмата за ревизирания период са отчетени разходи по експлоатацията на недвижимия
имот: режийни разходи, СМР, разходи за обзавеждане, за радиатори, както и за
амортизация на котел и горелка пелетна. От органите по приходите е установено,
че от страна на „Хамър Груп 13“ ЕООД е приспаднат пълен данъчен кредит за
закупени строителни материали, радиатори, котел и горелка пелетна, консумативи,
обзавеждане - мебели, матраци и др. по фактури, издадени от „Декор“ ООД,
„Домко” ООД, „Техно Комерс“ ООД, „Петка Турс“ ООД, „Софитерм“ ЕООД, „Топливо“
АД, „Крез България“ ЕООД, СД „Дизма - Иванов и Сие“, „Меблинк България“ ЕООД,
ЕТ „Тони - Д. Коприеценов“ и др. Съгласно
представени от РЛ обяснения, във връзка с експлоатацията на имота в с.
Калугерово. ул. „13-та“ № 5, са извършени редица разходи през данъчни периоди на
2018 г. и 2019 г. (консумативи, ремонти, строителни материали, обзавеждане,
радиатори, котел и горелка и др.), описани в РД. В хода на ревизията органите
по приходите са изискали от РЛ да представи доказателства, удостоверяващи начина
на използване на сградите в с. Калугерово, ул. „13-та“ № 5, ремонтирани със
закупените строителни материали, котел и горелка, обзавеждане, радиатори,
консумативи и др., но от страна на РЛ не са представени такива. До приключване
на ревизията от РЛ не са предоставени документи, удостоверяващи
предназначението на сградите - например лиценз, разрешително за търговски
обект, документи за реализирани приходи от хотелиерство, отдаване под наем и др.,
доказателства за използването на закупените строителни материали, котел и
горелка, обзавеждане, радиатори, консумативи от РЛ за последващи облагаеми
доставки. Към ревизията с протокол № 1569238/03.06.2020 г. са приобщени
доказателства, събрани в хода на ПУФО на „Хамър Груп 13“ ЕООД, документирана с
протокол № П-16001319018849-073-001/10.01.2020 г., в т.ч. и протокол №
1331831/17.12.2018 г. за извършено от органите по приходите посещение на имота
в с. Калугерово, ул. „13-та“ № 5, при което е констатирано, че в част от
двуетажната къща, боядисана в тъмна циклама, се извършва ремонт, а къщата се
ползва от лицето А. Д. — жител на с. Калугерово. При проверката не са
установени следи от настанени работници в къщата. Предвид констатираните
обстоятелства при проверката, документирана с протокол № 1331831/17.12.2018 г.,
и липсата на представени при ревизията доказателства за използването за
последващи облагаеми доставки на закупените строителни материали, котел и
горелка, обзавеждане, радиатори, консумативи и пр., за които от РЛ е приспаднат
пълен данъчен кредит през 2018 г. и 2019 г., от органите по приходите е
направен извод, че през ревизирания период недвижимият имот, при ремонта на
който са използвани процесните материали и активи, се използва изцяло за лични
нужди на собственика на „Хамър Груп 13“ ЕООД.
Отчетените разходи за амортизация
на котел и горелка пелетна, разходи за ремонт и експлоатация на жилищната
сграда - строителни материали, обзавеждане, радиатори, консумативи и пр.
формират данъчна основа, определена по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС. Данъкът е
определен за дължим месечно за данъчни периоди м.03.2018 г. - м.12.2019 г.,
съгласно чл. 25, ал. 3, т. 7 от ЗДДС и е посочен в таблица в РД на стр. 26 -
27.
На основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗДДС, чл. 27, ал. 2 от ЗДДС и чл.
25, ал. 3, т. 7 от ЗДДС, с РА е начислен допълнително ДДС в частта, която се
обжалва от РЛ, в размер на 5 697,34 лв. върху данъчна основа
28 486,70 лв., в т.ч. ДДС 5 674.99 лв. за СМР, радиатори, обзавеждане,
режийни и др. и ДДС 22,35 лв. за котел и горелка пелетна. На основание чл.175
от ДОПК с РА са определени прилежащи лихви съответно в размери 1283,46 лв. и
3,63 лв.
Дружеството оспорва констатацията
с мотиви, че активите се ползват изцяло за осъществяваната от него дейност, а
не за лично ползване. Къщата, гаражът и навесът били построени през 1978 г. и
са се нуждаели от ремонт. В жалбата до адм. орган се посочва, че във връзка с
експлоатацията на сградите са били направени текущи ремонти, след което същите
станали използваеми за дейността на дружеството. Жалбоподателят счита, че
конкретно обжалваната от него констатация е необоснована и незаконосъобразна,
тъй като направените разходи били свързани с ремонт на имота, собственост на
дружеството, който се използва за съхранение на материали - амбалаж, резервни
части за поддръжка на селско-стопанска техника, съхранение на препарати, за
място на сортиране и временно съхранение на продукция. Към жалбата не са
представени доказателства в тази насока.
Ответникът е приел, че
констатациите на органа по приходите са правилни и съобразени с разпоредбите на
ЗДДС. Целта и логиката на данъчното третиране по Закона за данък върху
добавената стойност, който транспонира Директива 2006/112/ЕО относно общата система
на данъка върху добавената стойност (Директивата за ДДС), на използването и
отделянето на стоки за лични нужди на данъчно задълженото лице. на собственика,
на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа
дейност, могат да бъдат изяснени, като се изхожда от механизма на данъка върху
добавената стойност. Този механизъм се характеризира с неутралност на данъка по
отношение на икономическите оператори във веригата от доставки и понасянето на
данъчната тежест при крайното потребление на стоката или услугата, като
правилното функциониране на механизма на данъка се осигурява чрез начисляването
на данъка при продажбата и предоставянето на данъчен кредит при покупката на стока/услуга,
предназначена за независимата икономическа дейност. Когато стоките или
услугите, придобити от данъчно задължено лице се използват за целите на сделки,
които са освободени, или не попадат в обхвата на облагане с данък върху
добавената стойност, не се начислява данък и не се приспада данъчен кредит. Когато
стоки се използват както за стопанска дейност, така и за лични цели, данъчно
задълженото лице има избор за целите на ДДС:
-
да
разпредели тези стоки изцяло към активите на неговата стопанска дейност,
-
да
ги запази изцяло в личните активи, като ги изключи от системата на ДДС или
-
да
ги включи в своята стопанска дейност само до степен, до която те са използвани
за целите на стопанската дейност.
В случая било видно, че
ревизираното лице е приело първия начин за отчитане на процесните активи, които
са заведени в счетоводството на дружеството.
В същото време при ревизията от „Хамър
Груп 13“ ЕООД не са представени доказателства и документи, удостоверяващи
ползването на сградите (при ремонта на които са вложени закупените строителни
материали, котел и горелка, обзавеждане, радиатори, консумативи и пр.) в имота
в с. Калугерово, ул. „13-та“ № 5 за целите на извършваната от дружеството
икономическа дейност и за последващи облагаеми доставки. При проверка от
органите по приходите, документирана с протокол № 1331831/17.12.2018 г., е
констатирано, че двуетажната къща в имота се ползва от А. Д. - жител на с.
Калугерово. В хода на административното обжалване на РА е извършена проверка в
регистрите на НАП относно налични данни за свързаност и адресна регистрация на
физическите лица А. Д. и Е. В., както и за декларирани адреси за кореспонденция
и по чл. 8 от ДОПК, адрес на управление и седалище на „Хамър Груп 13“ ЕООД,
адреси на регистрирани търговски обекти, складове и офиси на дружеството.
Установило се, че А. Д. и Е. К. В. - представляваща на „Хамър Груп 13“ ЕООД,
имат обща дъщеря – А.-Н. А. Д.. От дата 15.11.2006 г. Е. В. е с постоянен адрес
***, а от 28.03.2019 г. има регистрация на адрес в ***. В информационните
масиви на НАП липсват данни „Хамър Груп 13“ ЕООД да има регистриран търговски
обект, склад или офис на адрес в с. Калугерово, ул. „13-та“ № 5. По данни от
Търговския регистър при Агенция по вписванията, на 22.04.2015 г. „Хамър Груп
13“ ЕООД е вписано със седалище и адрес на управление - с. Калугерово, ул. „17-та“
№ 40, а от 16.07.2020 г. седалището и адрес на управление на дейността на
дружеството е променено на гр. Пазарджик, ул. „Заводска“ № 1.
При
така установеното ответникът е посочил, че необходимата за установяване на
ползването на стоката/услугата документация не е посочена в нормативната
уредба, но съгласно чл. 123 от ЗДДС и чл. 242 от Директивата за ДДС, данъчно
задължените лица са длъжни да поддържат достатъчно подробна документация, която
да позволява установяването на техните задължения. В този смисъл според
избрания от лицето метод за проследяване на ползването следва да се поддържа и
придружаваща документация, доказваща коректното и последователно прилагане на
избрания метод. Същата би следвало да съответства на избраната от предприятието
система за вътрешен контрол, удостоверяваща връзката между счетоводните
документи и действителното положение. Това можело бъде осъществено чрез
всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа и
дава възможност за проследяване на всички елементи на стопанската операция в
тяхната взаимовръзка, което в конкретния случай не е направено от жалбоподателя.
Ангажимент на задълженото лице е да определи лицата, отговарящи за изготвянето
на необходимите документи и честотата на изготвяне. За разграничаването на
стопанското и лично ползване по принцип могат да се ползват такива методи и
документиране, каквито лицето обичайно използва за документиране и контрол на
стопанската си дейност. Данъчното третиране на личната употреба на стопанските
активи на данъчно задължените лица било регламентирано още в Шестата директива
77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на
законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота (Шеста
директива). За да се предотврати избягването на плащането на данък върху
добавената стойност от данъчно задължено лице, което може да приспадне данък
върху добавената стойност при покупката на стоки, използвани за неговата
стопанска дейност, когато то отстрани тези стоки от стопанската си дейност за
лични цели и по такъв начин се възползва от неоснователни предимства в
сравнение с редовния купувач, който купува стоки и плаща данък върху добавената
стойност за тях, член 6, параграф 2 от Шестата директива предвижда, че
ползването на стоки, които са част от стопанските активи, за лични нужди на
данъчно задълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за
цели, различни от икономическата дейност на лицето, когато дължимият за тези
стоки данък върху добавената стойност подлежи изцяло или частично на
приспадане“' се третира като възмездна доставка на услуги. С оглед на
гореизложеното на ревизираното лице е признато правото на приспадане на данъчен
кредит по фактурите, издадени му във връзка с придобиването на строителни
материали, котел и горелка, обзавеждане, радиатори, консумативи и пр., вложени
при ремонта и експлоатацията на сградите в с. Калугерово. ул. „13-та“ № 5. При
безвъзмездното предоставяне на ползване за лични нужди на стоки (котел и
горелка, обзавеждане, радиатори, консумативи, строителни материали и пр.),
включени в стопанските активи, за които е упражнено право на данъчен кредит, е
налице доставка на услуга по чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, която е облагаема по
своя характер. Ревизираното дружество не е подкрепило с доказателства
твърдението си, че за ревизираните периоди е ползвало процесните активи за
стопанската си дейност и за извършване на облагаеми доставки. Данъчната основа
на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС се определя съгласно
изречения първо, второ и трето на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно изречение
първо от тази разпоредба, в случаите на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т.
1 от ЗДДС данъчната основа е сумата на направените преки разходи, свързани с
извършването ѝ. Това са разходите, които са необходими за извършването на
услугата, за които лицето е приспаднало данъчен кредит, или иначе казано,
съгласно посоченото в практиката на СЕС, разходите, без които личното ползване
не би се състояло. В случая при използването на недвижимия имот това са
направените консумативни разходи през съответните данъчни периоди, за които
лицето е приспаднало данъчен кредит като електроенергия, вода, както и стоките
и услугите, свързани с поддръжката и ремонта на този имот и разходът за
изхабяване. При определяне на данъчната основа в сумата на направените преки
разходи неправомерно са включени както разходи за изхабяване/ котел и пелетна
горелка/, така и направените разходи през съответните данъчни периоди за
стоките или услугите, за които лицето е приспаднало данъчен кредит, свързани с
поддръжката, ремонта и експлоатацията на къщата - строителни материали,
радиатори, обзавеждане, матраци, ремонт.
В случаите на предоставяне на
стока или услуга за лични нужди на собственика, на работниците и служителите
или за цели, различни от икономическата дейност на лицето, начисляването на ДДС
се извършва чрез издаването на протокол по чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Протоколът
се включва в дневника за продажбите за съответния данъчен период. По аргумент
от чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъчният период, през който данъкът следва да се
отрази в дневника за продажби и справката-декларация за ДДС, е данъчният
период, през който е издаден данъчният документ. В случая, това не е направено
от „Хамър Груп 13“ ЕООД при употребата на процесните активи за нужди извън
икономическата дейност на дружеството.
В резултат ответникът е приел, че
правомерно от органите по приходите е начислен данък на основание чл. 86 от ЗДДС, във вр. с чл. 27, ал. 2 от ЗДДС и чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗДДС за
безвъзмездни доставки на услуги - във връзка с констатирана употреба на активи
извън икономическата дейност на лицето за съответните периоди от 01.03.2018 г.
до 31.12.2019 г., описан в таблица в РД на стр. 26 - 27. в общ размер 5 697.34
лв. (частта, която се обжалва) и са начислени прилежащи лихви 1 287.09 лв.
Ответникът е посочил, че в случая
следва да се отбележи, че в сумата на направените преки разходи органите по
приходите са включили разход за изхабяване на котел и горелка, изчислен по
линейния метод в размер на 1/60 от сумата на начисления ДДС 535,73 лв. при
покупката на актива, а не върху данъчната основа 2 678,64 лв., върху която
е приспаднат изцяло данъчен кредит 535,73 лв. Така при ревизията органите по
приходите са определили изхабяването на котел и горелка в намален размер – 8,93
лв. месечно за периода 01.10.2018 г. - 31.12.2019 г., което било в полза на
жалбоподателя, а не върху данъчната основа 2 678,64 лв., при която би се
получило месечно изхабяване 44,64 лв., но по аргумент на чл. 155, ал. 8 от ДОПК
констатациите за допълнително начислен ДДС в размер на 22,35 лв. за котели
горелка за периоди от 01.10.2018 г. до 31.12.2019 г., ведно с прилежащите лихви
в размер на 3.63 лв. следва да бъдат потвърдени.
С оглед изложеното, Директорът на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив е постановил Решение
№ 178/23.03.2021 г., като е потвърдил Ревизионен акт № 16001320000823-091-001/17.12.2020 г., в частта, в която
допълнително са установени задължения: 5697.34 лв. ДДС и лихви 1287.09 лв. и
корпоративен данък, както следва: 59.69 лв. и лихви 22.50 лв. за 2016 г.; 76.52
лв. и лихви 21.09 лв. за 2017 г. и 2975,41 лв. и лихви 518.25 лв. за 2018 г. Именно
в тази част РА е атакуван пред настоящия съд.
В хода на съдебното производство
не се яви представител на дружеството-жалбоподател, редовно призован. Не бяха
ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията в жалбата.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, от правна страна съдът достигна до следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК,
съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка
дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.
Съдът, въз основа на приложените
по делото доказателства, констатира, че обжалваният РА е издаден от компетентен
орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия и в предвидената форма,
съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително разпоредителната част в табличен
вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. По
административната преписка е приложен РД и предвид разпоредбата на чл. 120, ал.
2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от РА и в този смисъл може да се
приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.
Въз основа на установеното от
фактическа страна и на основание приложените по делото писмени доказателства,
съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при правилно
приложение на материалния закон, поради което жалбата срещу него следва да се
отхвърли.
При преценка
на така събраните писмени и гласни доказателства настоящият съдебен състав
намира, че правилно ревизиращите органи са приели предвид констатираните
обстоятелства при проверката, документирана с протокол № 1331831/17.12.2018 г.
и липсата на представени при ревизията доказателства за използването за
последващи облагаеми доставки на закупените строителни материали, котел и
горелка, обзавеждане, радиатори, консумативи и пр., за които от РЛ е приспаднат
пълен данъчен кредит през 2018 г. и 2019 г., че през ревизирания период
недвижимият имот, при ремонта на който са използвани процесните материали и активи,
се използва изцяло за лични нужди на собственика на „Хамър Груп 13“ ЕООД - Е.
В. - едноличен собственик на капитала и представляваща на „Хамър Груп 13“ ЕООД.
В тази насока от дружеството не са ангажирали никакви доказателства, които да
оборят тези изводи на ревизиращите органи. Констатациите на органите по
приходите са правилни и законосъобразни, подкрепени и документирани с годни
доказателства, необорени в хода на настоящото производство. Ревизираното
дружество не е подкрепило с доказателства твърдението си, че за ревизираните периоди
е ползвало процесните активи за стопанската си дейност и за извършване на
облагаеми доставки. В подкрепа изводите на ревизиращите е и извършената в хода
на административното обжалване на РА проверка в регистрите на НАП относно
налични данни за свързаност и адресна регистрация на физическите лица А. Д. и Е.
В., както и за декларирани адреси за кореспонденция и по чл. 8 от ДОПК, адрес
на управление и седалище на „Хамър Груп 13“ ЕООД, адреси на регистрирани
търговски обекти, складове и офиси на дружеството. Установява се, че А. Д. и Е.
К. В. - представляваща на „Хамър Груп 13“ ЕООД, имат обща дъщеря А.-Н. А. Д..
От дата 15.11.2006 г. Е. В. е с постоянен адрес ***, а от 28.03.2019 г. има
регистрация на адрес в ***. В информационните масиви на НАП липсват данни „Хамър
Груп 13“ ЕООД да има регистриран търговски обект, склад или офис на адрес в с.
Калугерово, ул. „13-та“ № 5. По данни от Търговския регистър при Агенция по
вписванията, на 22.04.2015 г. „Хамър Груп 13“ ЕООД е вписано със седалище и
адрес на управление - с. Калугерово, ул. „17-та“ № 40, а от 16.07.2020 г.
седалището и адреса на управление на дейността на дружеството е променено на
гр. Пазарджик, ул. „Заводска“ № 1.
Органите по приходите са констатирали, че през м .06.2018 г.
„Хамър Груп 13“ ЕООД е приспаднало данъчен кредит в размер на 329,41 лв. по
фактура № **********/15.06.2018 г. с предмет радиатори, издадени от „Софитерм“
ЕООД. От РЛ е изискано да представи конкретни доказателства и писмени обяснения
относно начина на използване на закупените радиатори за икономическата дейност
на дружеството и за последващи облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1
от ЗДДС. От „Хамър Груп 13“ ЕООД не са представени документи и доказателства,
че радиаторите са използвани за независимата икономическа дейност на
дружеството и са свързани с извършване на облагаеми доставки, което условие за
правото на приспадане на данъчен кредит е определено в чл. 69 от ЗДДС, поради
което органите по приходите правилно са приложили като основание за отказ на
данъчен кредит нормата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, съгласно която правото
на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени
условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са
предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от
икономическата дейност на лицето.
В
хода на ревизията е установено, че не са представени документи, удостоверяващи
предназначението и ползването в извършваната дейност от дружеството на недвижим
имот, находящ се в с. Калугерово, ул. 13-та № 5, закупен съгласно Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 80, Том I, рег. № 1651, дело 65 от
2016 г., като лиценз за търговски обект, документи за реализиран приход от
хотелиерство и др. Посочено е, че в счетоводството на фирмата за ревизирания
период са отчетени разходи по експлоатацията на недвижимия имот: амортизации,
режийни разходи, СМР, разходи за обзавеждане, за радиатори, както и са ползвани
разходи за амортизация на мебели (ХГ - Соренто), котле и горелка, закупени с
фактури № *********/27.09.2018 г. и № 00005060057/01.09.2018 г. Правилно от
органите по приходите е прието е, че от дружеството не са представени
доказателства закупените активи да се използват във връзка с осъществяваната от
„Хамър Груп 13“ ЕООД независима икономическа дейност и които да носят
икономическа изгода, както и че няма отчетени приходи във връзка с
експлоатацията на придобитите активи. Предвид факта, че от страна на
ревизираното лице не са представени документи и справки, удостоверяващи
ползване на недвижимия имот и на активите в него за целите на извършваната
дейност, е направен извод, че същите не се използват за извършване на облагаеми
доставки, а са използвани изцяло за лични нужди на собственика на фирмата през
ревизирания период. Счетено е, че след като активите не се използват за
осъществяваната дейност, то при определяне на данъчния финансов резултат не
следва да се признаят данъчни амортизации за същите, както и осчетоводени
разходи за тях. Констатациите на органите по приходите са правилни и
законосъобразни, подкрепени и документирани с годни доказателства, които
останаха необорени в хода на настоящото производство.
Общите
правила на материалния данъчен закон - ЗКПО, в сила от 01.01.2007 г., касаещи
амортизациите са, че с данъчно признатия размер на разходите за амортизации се
намалява финансовия резултат за данъчни цели по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО.
Същевременно със счетоводните разходи за амортизации за този период се
увеличава финансовият резултат за данъчни цели по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКПО. На основание чл. 50 от ЗКПО понятието за данъчни дълготрайни материални
активи се обвързва с изискванията за амортизируеми дълготрайни материални
активи съгласно НСС. Съгласно т. 3.1 от СС 16 ДМА, един актив се признава и се
отчита като дълготраен материален актив, когато отговаря на три условия:
отговаря на определението за дълготраен материален актив; стойността на актива
може надеждно да се изчисли; предприятието очаква да получи икономически
изгоди, свързани с актива. Съгласно т. 2 от същия счетоводен стандарт,
дълготрайни материални активи са установими нефинансови ресурси, придобити и
притежавани от предприятието, които имат натурално-веществена форма, използват
се за производство и/или доставката/продажбата на активи или услуги, за
отдаване под наем, за административни или други цели и се очаква да бъдат
използвани през повече от един отчетен период. От така изложеното е видно, че констатациите
на органите по приходите в процесния ревизионен акт са правилни, мотивирани и
законосъобразни. Обективно и задълбочено е изследвана цялостната фактическа
обстановка, което налага извода за пълна обоснованост на изводите на
ревизиращия екип. В подкрепа констатациите на приходните органи е и обстоятелството,
че дружеството-жалбоподател не само не е ангажирало доказателства за
твърденията си в хода на ревизията, но не прояви активност и в проведеното
съдебно производство.
В
тази връзка не са събрани никакви доказателства за твърденията на РЛ, че тези
активи се ползват във връзка с икономическата дейност на дружеството.
Доказателствената тежест за доказване на твърденията в жалбата, така както е
разпределена от съда с определението за насрочване на делото, лежи върху
дружеството-жалбоподател. При неангажиране на никакви доказателства в подкрепа
на своите твърдения, дружеството няма как да черпи позитиви от пасивната си
процесуална позиция.
С
оглед това съдът счита, че доводите на жалбоподателя са неоснователни. Фактическите
констатации на приходната администрация в тази връзка не следва да се считат
оборени и жалбата следва да се отхвърли.
Предвид
крайния изход на спора и изрично заявеното в тази връзка искане от пълномощника
на ответника за заплащане на разноски, дружеството-жалбоподател следва да бъде
осъдено да заплати на ТД на НАП Пловдив юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер от 300 (триста) лева
с оглед материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото,
проведеното едно съдебно заседание с участието на процесуален представител на
ответника и изготвената писмена защита.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд Пазарджик, VII състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на
„Хамър Груп 13“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. „Заводска“ № 1 против Ревизионен акт № Р – 16001320000823-091-001/17.12.2020
г., в частта, в която е потвърден и изменен с Решение № 178/23.03.2021 г. на
Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.
ОСЪЖДА
„Хамър Груп 13“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. „Заводска“ № 1 да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 (триста) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал.
2 ДОПК.
СЪДИЯ: