РЕШЕНИЕ
№ 581 05.04.2013г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На единадесети март две хиляди и тринадесета
година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Н.Д.,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 8456 по описа
за 2011 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на Д.П.О`С., гражданин на В., паспорт № .../...г., с
адрес гр.Л.,..., със съдебен адрес гр.С.,... – адвокат М.Й.С., против „Индиго” ООД с ЕИК ... със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Сливница” № 6, ет.2,
представлявано от управителите Д.П.О`С. и Н.С.С. – заедно и поотделно, и против М.Т.И. ***, със съдебен адрес
гр.С.,... – адвокат А.А.. Ищецът предявява искове за установяване нищожност на
две разпоредителни сделки, извършени от ответника „Индиго” ООД в полза на
ответницата М.Т.И., сключени с нотариални актове за покупко-продажба на
недвижими имоти - № ..., т.1, рег. № ...,
н.дело № .../ ...г. и № ..., т.1, рег. № ..., н.дело № .../ ...г., и двата на
нотариус с рег. № ... в регистъра на НК. Предявените основания за нищожност на
договорите са липса на съгласие, противоречие със закона – чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ и накърняване на добрите нрави. Тези основания на исковете са съединени при
условията на евентуалност. Обстоятелствата, на които ищецът основава
твърдението си за липса на съгласие са нищожност на решението на общото
събрание от 06.01.2011г. за избор на втори управител на дружеството /Н.С./ и
решението от 21.03.2011г. на общото събрание за продажба на имотите – такива
събрания не са се провеждали, такива решения не са вземани и ищецът не е
подписвал писмените протоколи, представени при сключването на сделките, а
вписаните въз основа на първия протокол обстоятелства са несъществуващи.
Обстоятелствата, на които се основават твърденията за накърняване на добрите
нрави са следните : купувачката М.Т. и управителят Н.С. са силно
взаимообвързани, тъй като съжителстват на съпружески начала или делят едно
домакинство, или поне са в общност и свързаност на имуществени интереси;
обявената в нотариалните актове цена е драстично неизгодна за дружеството и
пазарно нереална; дружеството не е получило плащания по сделките.
Ответникът
„Индиго” ООД, редовно уведомен по реда на чл.50 ал.4 от ГПК, не представя
писмен отговор чрез законния си представител - управителя Н.С.С..
Назначеният по
реда на чл.29 ал.4 от ГПК особен представител на ответника „Индиго” ООД също не
представя писмен отговор. В съдебно заседание на 24.09.2012г. назначеният
представител адвокат Б. изразява становище за неоснователност на исковете, тъй
като съгласието на общото събрание за разпореждане с имотите се установява от
необорените решения на общото събрание на дружеството.
В съдебно
заседание адвокат Й.Й. – представител на ответното дружество по пълномощие на
управителя Н.С. оспорва предявените искове и пледира за отхвърлянето им.
Ответницата М.Т.И.
представя писмен отговор в срока по чл.131 ал.1 от ГПК. Твърди, че решението от
01.10.2011г. за избор на Н.С. за управител на „Индиго” ООД е вписано в
Търговския регистър и не е атакувано от ищеца по реда на чл.74 от ТЗ. Твърди,
че протоколите от 06.01.2011г. и от 21.03.2011г. от проведени общи събрания на
дружеството, на които са взети решения за продажба на имотите, са истински,
както и че те също не са били атакувани от ищеца по реда на чл.74 от ТЗ. Твърди, че такова решение на общото събрание
за нов управител и за продажба на имотите се съдържа и в преходен протокол – от
01.11.2010г., вписан в търговския регистър. Сочи, че цените на имотите по
атакуваните сделки не са драстично неизгодни за дружеството, тъй като самото
дружество е закупило имотите на по-ниски цени от тези, които е получило реално
от ответницата. Твърди също, че цената не е основание за нищожност на сделката,
а отношенията й с управителя на дружеството са ирелевантни, тъй като с
решението на общото събрание от 21.03.2011г., С. е упълномощен да продаде
имотите на лице, на което намери за добре. В предоставения срок по чл.144 от ГПК ответницата М.Т. представя допълнителен писмен отговор. Излага съображения,
че съгласно съдебната практика решенията на общото събрание по чл.137, ал.1,
т.7 от ТЗ не са елемент от фактическия състав на разпоредителните сделки с
имоти, поради което липсата им не би могла да бъде основание за нищожност нито
поради липса на съгласие, нито поради противоречие на закона. Сочи, че тези решения
на общото събрание имат правно значение само в отношенията между управителя и
дружеството, а не и в отношенията с третите лица, страни по прехвърлителната
сделка. Оспорва и предявеното основание противоречие на сделките с добрите
нрави. Твърди, че към датата на сключване на сделката не са съществували
сочените лични близки отношения между нея и управителя на дружеството Н.С.,
цената е заплатена в срок и същата не е неизгодна, тъй като е близка до
данъчната оценка и до тази, на която ищецът е закупил имотите.
Страните
представят и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират
и присъждане на направените по делото разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Правното основание
на иска за нищожност на въведените евентуални основания е в разпоредбите на
чл.26, ал.2, предл.2, чл.26, ал.1, предл.1 и предл.3 от ЗЗД.
Ищецът атакува
валидността на две разпоредителни сделки, извършени от ответника „Индиго” ООД в
полза на ответницата М.Т.И., сключени със следните нотариални актове за
покупко-продажба на недвижими имоти : № ..., т.1, рег. № ..., н.дело № .../ ...г. и № ..., т.1,
рег. № ..., н.дело № .../ ...г., и двата на нотариус с рег. № ... в регистъра
на НК. От представените актове се установява, че прехвърлител по сделките е
ответното дружество „Индиго”, представлявано от управителя Н.С.С.. Видно от
вписванията в Търговския регистър, от 24.02.2011г. Н.С. е вписан като управител
на дружеството наред с ищеца Д.П.О`С., като от същата дата дружеството се
представлява заедно и поотделно от двамата управители. Вписването е извършено
въз основа на представения по делото протокол от общо събрание на дружеството,
проведено на 06.01.2011г. На това общо събрание Н.С. е избран за управител на
дружеството и е взето решение дружеството да се представлява от двамата
управители заедно и поотделно. При сключването на атакуваните сделки е
представен и протокол от общо събрание на съдружниците в „Индиго” ООД от
21.03.2011г., на което са взети следните решения : да бъде извършена продажба
на описаните недвижими имоти, собственост на дружеството; продажбата да се
извърши от управителя Н.С.; продажната цена на имотите да бъде равна на
данъчната оценка; Н.С. да определи свободно останалите условия на договора. Не
се спори по делото, че към приключването на съдебното дирене ищецът не е предявил
пред окръжен съд искове за нищожност на решенията на общото събрание от
06.01.2011г. и от 21.03.2011г.
По предявените
основания за нищожност на сделките – липса на съгласие и противоречие със закона :
Когато страна по
договор е търговско дружество, волеизявлението се извършва от неговия
представителен орган. Актовете на други органи на дружеството не са
волеизявления по сделката. Съдът приема, че за ответното дружество съгласието е
изразено и сделките са сключени от лице с валидна представителна власт –
вписаният в търговския регистър управител на дружеството Н.С. с право да го
представлява самостоятелно. Неоснователни са всички възражения на ищеца за
нищожност на решенията на общото събрание за избор на Н.С. за управител и за
продажба на имотите. Нищожността на решения на общото събрание на ООД се предявява
пред родово компетентния окръжен съд. В този смисъл са задължителните указания
на ВКС, дадени с тълкувателно решение № 1/ 06.12.2002г. по т.д. № 1/ 2002г. на
ОСГК – „Основното разграничение, определящо пътя на защита е дали решението на
ОС е от подлежащите на вписване или не. В случай, че решението не подлежи на
вписване в търговския регистър, нищожността му може да бъде установена чрез иск
с правно основание чл.97, ал.1 или 3 ГПК /отм./. Ако е от подлежащите на
вписване, за да бъде заличено отразяването в търговския регистър на основание
чл.498 ГПК, следва да бъде проведено исково производство по чл.97, ал.1 или 3 ГПК, към което препраща чл.431, ал.2 ГПК. Искът е от компетентността на окръжен
съд - чл.80, ал.1, б.”г” ГПК. Същият съд е компетентен да се произнесе и по иск
с правно основание чл.97, ал.1 или ал.3 ГПК за установяване нищожността на
неподлежащо на вписване решение. Родовата подсъдност по него произтича, както
от изискването за еднакъв процесуален ред при установяване нищожността на
решенията на ОС, така и от връзка с чл.74 ТЗ.”. Тъй като такава нищожност не е
прогласена по установения ред от компетентния съд, недопустимо е същата да бъде
установявана инцидентно в настоящото исково производство.
Сочената от ищеца
разпоредба на чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ, на която се твърди, че сделките
противоречат, постановява, че Общото събрание на ООД взема решения за
отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях. По изложените по-горе
съображения за липса на установена по надлежния ред нищожност на решението от
21.03.2011г. съдът приема, че в случая общото събрание на ответното дружество е
взело решение за отчуждаване на собствените му имоти, предмет на атакуваните
разпоредителни сделки. Следва да се отбележи още, че задължителната съдебна
практика приема, че решенията на общото събрание по чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ не
са елемент от фактическия състав на разпоредителните сделки с имоти, поради
което липсата им не би могла да бъде основание за нищожност поради липса на
съгласие. В този смисъл е Решение № 254/ 14.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 569/
2010 г., IV г.о., ГК, постановено по чл.290 от ГПК – „Решението по чл.137, т.7 ТЗ не е елемент от фактическия състав на договор за покупко-продажба на
недвижим имот между дружеството продавач и третото лице купувач. Това решение
има правно значение единствено в отношенията между дружеството и управителя.
Възможността да бъде взето или не такова решение не ограничава представителната
власт на управителя, каквато е тя според вписванията в търговския регистър.
Решението няма правно значение в отношенията с трети лица, страни по
прехвърлителна сделка с недвижим имот, нито за валидността на сключения
договор.”.
По евентуално
съединеното основание за нищожност на сделките – накърняване на добрите нрави :
Сочените от ищеца
основания за накърняване на добрите нрави са следните : 1. купувачката М.Т. и
управителят Н.С. са силно взаимообвързани, тъй като съжителстват на съпружески
начала или делят едно домакинство, или поне са в общност и свързаност на
имуществени интереси; 2. обявената в нотариалните актове цена е драстично
неизгодна за дружеството и пазарно нереална; 3. дружеството не е получило
плащания по сделките. Последното обстоятелство е неотносимо към правния спор.
Неплащането на цената по договор за покупко-продажба не би могло да рефлектира
върху валидността на сделката, тъй като плащането не е елемент от фактическия
състав на сделката, а е предмет на изпълнение на договорното задължение. В
случай на твърдяно неизпълнение на задължението на купувача по чл.183 ал.1 от ЗЗД да заплати договорените цени, същите могат да бъдат търсени от дружеството
– продавач по реда на чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
По изложените вече
съображения за непрогласена по надлежния ред нищожност на решението на общото
събрание от 21.03.2011г. съдът приема, че по реда на чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ
общото събрание на ответното дружество е взело решение управителят Н.С. да
продаде описаните недвижими имоти на цена, равна на данъчната им оценка. С
нотариален акт № .../ ...г. имотите са продадени на ответницата М.И. за цена от
13 550 лв., при данъчна оценка 13 531,40 лв. С нотариален акт № .../ ...г.
имот с данъчна оценка 110,70 лв. е продаден на ответницата за цена от 200 лв. Следователно,
налага се изводът, че управителят Н.С. е действал в рамките на дадения му от
общото събрание на дружеството мандат при договарянето на продажните цени,
които са по-високи от данъчните оценки на имотите. Без значение е
действителната пазарна цена на имотите, тъй като при сключването на сделките не
е пренебрегната волята на представляваното от С. дружество за сметка на чужд
интерес – чл.39 ал.1 от ЗЗД.
Твърдяната
свързаност между управителя на дружеството-продавач и купувача по сделките –
ответницата М.И. сама по себе си също не може да се квалифицира като порок на
сделката. Тъй като по делото се прие за установено, че при договарянето на
продажните цени управителят на дружеството-продавач е действал съобразно волята
на общото събрание на дружеството, сочените от ищеца доводи за свързаност на
страните, дори и да бъдат установени, не могат да мотивират извод за накърняване
на добрите нрави.
По изложените
съображения предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78
ал.3 ГПК ищецът дължи на ответниците направените по настоящото дело разноски.
Разноските на ответното дружество са в размер на 600 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно представения договор за правна помощ, а разноските на
ответницата М.И. са 1 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д.П.О`С., гражданин
на В., паспорт № .../ ...г., с адрес гр.Л.,..., със съдебен адрес гр.С.,... –
адвокат М.Й.С., против „Индиго” ООД
с ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Сливница” № 6,
ет.2, представлявано от управителите Д.П.О`С. и Н.С.С. – заедно и поотделно, и против М.Т.И. ***, със съдебен адрес
гр.С.,... – адвокат А.А., за установяване нищожност на разпоредителните сделки,
сключени с нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти - № ...,
т.1, рег. № ..., н.дело № .../ ...г. и №
..., т.1, рег. № ..., н.дело № .../ ...г., и двата на нотариус с рег. № ... в
регистъра на НК, на предявените основания - липса на съгласие, противоречие на
закона и накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА Д.П.О`С., гражданин на В.,
паспорт № .../ ...г., с адрес гр.Л.,..., със съдебен адрес гр.С.,... – адвокат
М.Й.С., да заплати на „Индиго” ООД с ЕИК ... със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.”Сливница” № 6, ет.2, представлявано от управителите Д.П.О`С.
и Н.С.С., със съдебен адрес гр.С.,... – адвокат Й.П.Й., направените по делото
разноски в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА Д.П.О`С., гражданин на В.,...,
паспорт № .../ ...г., с адрес гр.Л.,..., със съдебен адрес гр.С.,... – адвокат
М.Й.С., да заплати на М.Т.И. ***, със съдебен адрес гр.С.,... – адвокат А.А.,
направените по делото разноски в размер на 1
000 лв.
ОПРЕДЕЛЯ на адвокат И.А.Б. адвокатско възнаграждение за работата
й като особен представител на ответника „Индиго” ООД в размер на 250 лв., платимо от внесения депозит.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала:
НД