№ 295
гр. Русе, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20214500500629 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
К. Д. Н., чрез особения си представител адв. Д.В. е обжалвал решението на Русенския
районен съд, постановено по гр. д. № 5572/2020 г. в частта, с която е уважен предявеният от
дружеството положителен установителен иск за дължима неустойка в размера над 302.46 лв.
до 553.64 лв. Излага доводи за неправилност и иска същото да бъде отменено в обжалваната
част по съображения, подробно изложени в жалбата. Счита, че първоинстанционният съд
неправилно е приложил материалния закон.
Ответникът по жалбата Т., чрез пълномощника си адв. В.Н. е депозирал писмен
отговор на жалбата, в който оспорва основателността й и моли първоинстанционното
решение да се потвърди в обжалваната част.
Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересованата страна
по спора, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по
същество, тя е основателна.
При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е извел необосновани и
незаконосъобразни изводи относно дължимостта на претендираната от ищеца неустойка, за
която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, като е приел, че клаузите от
договора, от които произтичат вземането за неустойка, не са неравноправни по смисъла на
ЗЗП.
Настоящият съдебен състав намира споразумението относно неустойката за нищожно.
Оспорената клауза има характеристики на неравноправна по смисъла на ЗЗП. В случая
1
абонатът безспорно притежава качеството на потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на
ЗЗП. Разпоредбата чл.143 ЗЗП дава легално определение на понятието ”неравноправна
клауза” в договор, сключен с потребител, като това е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за
определяне на една клауза като неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално
определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма
възможност да влияе върху съдържанието ѝ, същата да не отговаря на изискванията за
добросъвестност уговорката да води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя – съществено несъответствие в
насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност. В
случая процесният договор е сключен при предварително определени условия от
доставчика на мобилни услуги. Видно е, че контрактът е бланков, поради което клаузите му
не са били предмет на предварително договаряне между страните, респ. жалбоподателят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, като не се доказа от ищеца уговорката за
неустойка да е била индивидуално договаряна с абоната.
Критериите дали е налице нищожност на клаузите за неустойка поради противоречие с
добрите нрави са визирани и в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размера на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В процесния случай мобилният оператор се задължава да предостави на
потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я
заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена
неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени
по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения
договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по
договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа
на стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между
страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата
мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. В този смисъл е и константната
практика на ВКС (Решение № 110/21.07.2016 г. по т.д. № 1226/2015 г., I т. о., Решение №
193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014г., I т.о., Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. №
203/2015 г., I т. о. и др.).
2
Противоречието между клаузите за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договорите, поради което въззивният съд приема, че не е налице валидно
съглашение и в тази си част контрактът не е породил правно действие. Претенцията за
неустойка се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Като е достигнал до различни от изложените изводи, районният съд е постановил
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен в обжалваната част и искът да се
отхвърли.
Т. дължи по сметка на РОС 25 лв. държавна такса.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260517 от 09.07.2021 година по гр. д. № 5572/2020 год. по описа на
Русенски районен съд в частта, с която е уважен искът за сумата над 302.46 лв. до 553.64
лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т. против К. Д. Н. да се признае за установено, че
съществува вземането над 302.46 лв. до 553.64 лв. – неустойка по договор за мобилни
услуги и допълнително споразумение към него, ведно със законната лихва от 10.08.2020 г.,
за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1527/12.08.2020 г. по
чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 3348/2020 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Т. С., ЕИК ***** да заплати по сметка на РОС 25 лева държавна такса.
В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3