Р Е
Ш Е Н
И Е № 260100
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
28.01.2022г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII граждански състав, в публично заседание на седми юли две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Василена Стефанова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 20186 по описа на съда за 2018г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на делото са обективно и субективно съединени искове по чл. 124, ал.1 ГПК вр. с
чл. 70 вр. с чл. 79, ал.1, и ал. 2 вр. с чл. 74 ЗС и по чл. 439, ал.1 ГПК.
Ищец
Е.Г.Е., Б.М.Д., Ю.М.Е. чрез адв. Н.А. твърдят, че са собственици на 4/6
ид.части за първата ищца и по 1/6 ид.част за всеки от другите две ищци от
правото на собственост върху жилищна сграда с идентификатор № **** с площ от 49
кв.м. ведно с 40.18 % ид.части от поземления имот, в който е построена сградата
заснета с идентификатор № **** по действащата КК и КР с адрес: гр. П., ул.
*******№ ******** въз основа на наследяване от М.Б.Е. и придобивна давност по
отношение на ответниците Л.С.Е., Я.С.Е., М.И.П., Д.В.М., М.В.С., И.Н.С.,
П.В.Д., В.Б.Р.
Твърди се, че процесния имот бил възложен по
реда на чл. 288 ГПК /отм./ във втора фаза на делба по гр.д. № ****** на РС –
Пловдив като с решение № **** в сила от **** възлагателното решение било
обезсилено по право на основание чл. 288, ал.7 ГПК /отм./ поради неплащане на
определеното парично уравнение дела на останалите съделители в
законоустановения 6-месечен срок, а процесния имот бил изнесен на публична
продан.
На
***** бил издаден изпълнителен лист за изнасяне имота на публична продан като
било образувано изп.дело № ***** на ЧСИ **** с рег. № **** от взискателя –
съделител Д.М., като била обявена проданта на имота от ****. до ***.
Ищците твърдят, че от момента на влизане в
сила възлагателното решение в полза на техния наследодател – *****. до *****. е
завършен фактическия състав на придобИ.ето на правото на собственост върху
процесния имот въз основа на добросъвестно давностно владение, евентуално ако
не се приеме, че се касае до добросъвестно владение, собствеността е придобита
с изтичането на 10-годишно давностно владение считано от момента на обезсилване
на възлагателното решение по право през 2001г. до настоящия момент.
Поддържа
се, че изпълняемото право да се изнесе имотът на публична продан е погасено,
тъй като този имот вече не е съсобствен между съделителите тъй като е изключителна собственост на ищците,поддържа
се и второ основание, че изпълняемото право по изпълнителното дело е погасено
по давност поради неупражняването му в 5 –годишен срок от издаването на
изпълнителния лист съгласно чл. 110 ЗЗД.
Иска
се от съда да се постанови Решение с което да се признае за установено спрямо
ответниците, че ищците в качеството си на наследници на М.Б.Е. са собственици
на 4/6 ид.части от правото на собственост за
Е.Г.Е. и по 1/6 ид.част за Б.М.Д., Ю.М.Е. от процесната жилищна сграда с
идентификатор № ******** с площ от 49 кв.м ведно с 40.18% ид.части от
поземления имот в който е построена сградата с идентификатор ***** на основание
изтекла в полза на наследодателя заедно със съпругата му Е.Г.Е. придобивна
давност върху имота от момента на постановяването на Решението – ***** за
възлагане в негов дял на посочения имот с Решение на ПОС по гр.д. № ***** евентуално
от момента на снабдяването на М.Б.Е. с констативен нотариален акт № *****;
Иска
се и постановяването на Решение с което да бъде признато за установено, че на
основание чл. 439, ал.1 ГПК изпълнението предмет на изп.дело № ***** на ЧСИ
**** е погасено с оглед погасяване правото на принудително изпълнение поради
изтекла погасителна давност и предвид придобитите от ищците вещни права върху
имота предмет на това изпълнение.
Ангажират
се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник Д.В.М. и П.В.Д. чрез адв.
Вл.Т. оспорва предявените искове. Заявява се, че давността е прекъсната, тъй
като е съдът е бил сезиран с искане за обезсилване решението с което имотът е
бил възложен на М.Е.. Излагат се подробни съображения, че давността нито към
2004г., нито към 2009г., нито към 2013г. е била изтекла. Заявява се, че
изпълнението по изп. дело № ****** на ЧСИ **** не погасено по давност
Иска
се отмяна на нотариален акт № *****дело № **** на Н. Е. А., което искане е
прието за недопустимо, тъй като не е релевирано с насрещен иск, а с възражение
– арг. от чл. 537, ал.2 ГПК като производството по делото в тази му част е
прекратено.
Ответниците
М.П., И.С., Л.Е., Я.Е., М.С., В.Б.Р. чрез адв. Ст.К. оспорват предявените
искове и молят същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Заявява се че
нито кратката 5-годишна давност е изтекла, нито пък 10-годишната давност, респ.
изпълнението предмет на изп. дело № ***** на ЧСИ **** не погасено по давност.
Съдът
след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено
от фактическа и правна страна следното.
С
Решение от ***** по гр.д. № *****. по
описа на Окръжен съд – Пловдив на основание чл. 288, ал.3 ГПК /отм. ред. ДВ бр. 64 от 1999 г/
е възложен в дял на М. Б. Е. /починал на ******./ правото на собственост върху
процесната жилищна сграда, която понастоящем е с идентификатор № ****** с площ
от 49 кв.м. ведно с 40.18 % ид.части от поземления имот, в който е построена
сградата заснета с идентификатор № 56784.530.807 с адрес: гр. Пловдив, ул.
*****№ **** като с Решението Е. е осъден да заплати на М.И.П., В.Б.Р., Я.С.Е.,
Л.С.Е. по 1480 лева на всеки и на П.В.Д., Д.В.М. общо 1480 лева, на В.Е.С. и
И.Н.С. по 2 960 лева на всеки за уравняване на дяловете им в 6-месечен
срок от влизане в сила на Решението, т.е от *****. С Решението е установено със
сила на пресъдено нещо фактическото обстоятелство, че М. Б.Е. винаги е живял в
процесния имот, вкл. и към момента на смъртта на наследодателя през ****
С
Решение от *****. по гр.д. № ***** по описа на РС – Пловдив е прието, че
квотите между съделителите по отношение на процесната жилищна постройка са
както следва за 2/10 ид.части за В.Е.С., 1/10 ид.част за В.И.С., 1/10 ид.част
за М.П., 1/10 ид.част за М.Е., 1/10 ид.част за В.Р., 2/20 ид.части за И.С., по
1/10 ид.част за всеки – Я. С. и Л.Е.. Така отразените квоти в съсобствеността
са констатирани и с Решение от ***** с което процесната жилищна сграда е била
изнесена на публична продан, като с горецитираното Решение от **** по гр.д. №
***** по описа на Окръжен съд – Пловдив Решението от **** е частично отменено
досежно изнасянето на имота на публична продан и вместо това имотът е възложен
в дял М. Б.Е..
С
Решение от ***** по гр.д. № ***** по описа на РС –Пловдив в сила от **** е
обезсилено Решението от **** по гр.д. № **** на Окръжен съд – Пловдив с който
процесния имот е възложен в дял на М. Б.Е. по право на основание чл. 288, ал.7 ГПК /отм./ поради неплащане на определеното парично уравнение в полза на
съделителите в законоустановения 6-месечен срок при което имотът е изнесен на
публична продан за ликвидиране на съсобствеността при квоти установени съгласно
Решението от *****
Съгласно тълкувателно решение № **** по гр.д. № ****
на ОСГК на ВКС само с плащането на определеното парично уравнение с лихвите в
6-месечния срок, от датата на влизане в сила на възлагателното решение,
получилият възлагане съделител става собственик на имота. Ако условието не
настъпи поради неплащането в срок в резултат на бездействие на съделителя-длъжник,
то не настъпва и вещноправният ефект на съдебния акт. За времето до извършване
на надлежно плащане в рамките на 6-месечния срок, получилият възлагане
съделител няма правата на собственик на имота и не може да извършва валидни разпоредителни
сделки с него. При неплащане в срока по чл. 288, ал. 6 ГПК /отм./ от
процесуално-правна страна са налице условията да се прогласи настъпилото
обезсилване на възлагателното решение по право и да се възстанови висящността
на делбения процес във втората му фаза. От материалноправна страна следва, че
спорната съсобственост е запазена, респ. обезсилването по право заличава с
обратна сила възлагателното решение по чл. 288, ал. 2 или ал. 3 ГПК /отм./ и
предпоставя необходимостта от завършващата фаза на делбения процес и
осъществяване крайната му цел ликвидиране на спорната съсобственост чрез
постановяване на ново решение по извършване на делбата в рамките на чл. 288,
ал. 7 ГПК отм./. каквото се явява и Решението от ****
С нотариален акт № ***** на Н. Е. А. с рег. *** НК М.
Б.Е. е признат за собственик въз основа на наследство и давностно владение
упражнявано в продължение на повече от 30 години, както и въз основа на
извършена делба върху процесната жилищна сграда ведно с припадащите се 40.18%
ид.части от дворното място като съдът кредитира нотариалния акт относно факта
затова че, от една страна, М.Е. притежава 1/10 ид.част от правото на
собственост, което е установено съгласно Решението от ****
за допускане до делба на процесния имот, а от друга страна, относно факта, че
към **** Е. е упражнявал фактическа власт върху процесния имот, който факт е
потвърден от Решението от **** по гр.д. № **** по описа на Окръжен съд –
Пловдив до колкото с това решение е установена една от предпоставките на чл.
288, ал.3 ГПК /отм./, а именно че Е. е живял в имота вкл. и към момента на
смъртта на общия за съделителите наследодател през **** – Е.С..
Не
се възприемат твърденията на ищците затова че с влизането в сила на
възлагателното Решение правото на собственост е преминало към М.Е. по силата на
самия акт, а не е отложено с изплащането на дължимите суми, тъй като първо това
твърдение противоречи на постановките възприети в тълкувателно решение № ***** и
второ няма легална опора за такова тълкувание, тъй като действието на
разпоредбата на чл. 288, ал.7 ГПК от 1999г., която е процесуална норма е
занапред / ex nunc/ и е незабавно освен ако изрично в преходните и заключителни разпоредби
на процесуалния закон не е уредено по какъв начин се разрешава въпроса за
заварените случай като в ред. на ДВ бр. 64 от
1999 г. на ЗИД на ГПК не е предвидено
изключение от общо правило относно приложението на разпоредбата на чл. 288,
ал.7 ГПК, а даже напротив с параграф 59 от ПЗР на ЗИД от 1999г. изрично е
постановено, че всички висящи производства, образувани до влизането в сила на
този закон се разглеждат по досегашния ред, с изключение на производствата по
чл. 288, ал.2, 3 и 7 ГПК /отм./. Прилагането на новите процесуални норми
касае не само бъдещи производства за защита на материални права, но и засяга
висящите производства, образувани при действието на стария процесуален закон,
освен ако със закона не е изключено незабавното им действие – арг. от параграф
2, т.12 от ПЗР на ГПК / ДВ бр. 50 от 2008г.
Именно
въз основа на възприетото от тълкувателно
решение № **** , че с обезсилването на възлагателното решение се заличава с
обратна сила неговото действие поради което и към ***** /влизането в сила на
Решението от **** / квотите на страните в съсобствеността са били такива
съгласно Решението от **** като М.Е. не би могъл да има качеството на
добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70 ЗС, защото първо не е налице
валидно правно основание за владението върху имота предвид обезсилването на
решението, и второ, защото Е. не може да черпи права от института на кратката
5-годишна придобивна давност от факта, че не е заплатил цената за уравняване
дяловете на останалите съделители, респ. презумпцията за добросъвестността на
владелеца се счита оборена поради което и този иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
За
периода на висящност на делбеното производство по гр.д. № **** по описа на РС
–Пловдив – **** – датата на подаването на исковата молба за делба до **** - влизането в сила на Решението от
**** на основание чл.115, ал.1, буква „ж“ ЗЗД давностно владение по смисъла на
чл. 79 вр. с чл. 68 ЗС не е текло, независимо от обстоятелството, че
наследодателя М.Е. е живеел в къщата и че я е своил тъй като е било налице
висящ процес между страните, респ. техните праводатели и предвид
обстоятелството, че сумите по възлагателното решение не са били изплатени
съсобствеността не е била ликвидирана, а от там и делбеното производство е било
висящо. За периода от **** до влизането в сила на Решението от **** през ***
давност дори да е текла в полза на Е. не е била релевирана и доказана в хода на
производството по допускането до делба на процесния имот при съответните квоти
и съделители, т.е настоящата инстанция не може да установява давност за този
период тъй като е обвързана от обективните предели на силата на пресъдено нещо
на решението по допускането на делбата.
В
разпоредбата на чл. 68 ЗС се съдържат определения за владение и държане.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи
като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака:
обективен – упражняване на фактическата власт върху вещта /corpus/ и субективен –
намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. Според презумпцията на чл. 69 ЗС
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Посочената презумпция в отношения между съсобственици също е приложима, но
следва да се счита за оборена, ако основанието, на което първоначално е
установена фактическата власт, показва съвладение като правомощие, т.е
упражняването на фактическата власт отговаря на правото на собственост върху
съответната идеална част В този случай съсобственик се явява владелец на своята
идеална част и държател на иделната част на останалите съсобственици. Такива са
случаите при наследяване като общо правоприемство. Владението е част от
имуществото на наследодателя и с приемане на наследството, то продължава от
наследниците по право, независимо, че само един от тях остава в наследствения
имот. В този случай, за да придобие по давност чуждите идеални части,
съсобственик, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането във владение. Ако се позовава на придобивна давност, той
трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
престанал да държи идеалните части от вещта на другите съсобственици и е
започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са
доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването на частите на
останалите съсобственици трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене /в този смисъл
Тълкувателно решение № ***** по тълк.д. № **** на ОСГК на ВКС/.
От
разпита на свидетеля С.В. Г. се установява, че М.Е. винаги е живял в процесната
къща, роден е в нея и е починал там, живял е със съпругата си Е. и с дъщеря си
Ю. като считал къщата за негова собственост. Поддържал имота, сменял керемиди,
направил предверието, изградил тоалетна с баня, сменил прозорци, прекарал вода,
изградил мивки. Грижел се за имота като негов собствен, сменил инсталацията.
Според
свидетеля К.Г.В. М.Е. е живеел в процесната къща заедно със съпругата си и
дъщеря си Ю. до смъртта си, след което в къщата продължила да живее съпругата
му, като Е. много пъти казвал, че е обезщетил четиримата си чичовци, теглил
заем и изплатил дяловете им, за да си оправи отношенията с тях, което било през
90-те години. Възприемал къщата за своя и живеел в нея с баща си, сменил
прозорците, вратите, направил банята и тоалетната, оправил кухнята и обособил малко
боксче, за да може да се живее. Направил покрива, който прокапвал 5-6 пъти.
Жилището било единствено за Е. и съпругата му.
Свидетелят
П.И.Р. си спомня, че първо в имота живеела В.Р. като Е. и М. останали да живеят
в къщата от 1967г. като понастоящем в имота живеела Е.Е., Б. откакто се омъжила
не живеела в имота, а Ю. живеела там докато и тя се омъжила.
По
делото е приобщено изп. дело № **** по описа на ЧСИ **** от което се
установява, че по искането на съделителя М.С. е образувано изпълнителното дело
за извършването на публичната продан като през 2018г. е образувано ново
изпълнително дело по описа на ЧСИ **** № ***** по искане на отв. Д.М..
По
делото е приобщена и преписката от Отдел „Местни данъци и такси“ към Община
Пловдив от която се установява, че имотът е данъчно деклариран от М.Е. и за
него са били заплащани данъци от 1998г.
Следователно,
за наследодателя на ищците Е. първият възможен момент за придобиването на
чуждите 9/10 ид.части от правото на собственост върху имота по давност е от
**** - влизането в сила на Решението от *** с което се слага край на
производството за делба – 2-ра фаза като процесния имот е бил изнесен на
публичан продан.
За
периодът на публичната продан докато са били висящи изпълнителните дела № ****
по описа на ЧСИ *** и ЧСИ **** № ***** процесният имот е можел да бъде придобит
по давност тъй като чл.115, ал.1, буква „ж“ ЗЗД не е приложим защото съдебният
процес относно делбата е вече приключен и на общо основание всеки от
съсобствениците може да владее чуждите идеални части за себе си като ги
придобие. Знанието за висящото изпълнително производство за публична продан на
съсобствения имот не означава, че се изключва намерението за своене, а от там и
възможността за придобиване по давност на чуждите идеалните части на съделителите,
тъй като съсобствеността продължава да съществува и всички вътрешни отношения
между съсобствениците се запазват, а именно тези вътрешни отношения разкриват,
че съделителите са били наясно с факта, че още към ***** / датата на
постановяването на Решението по гр.д. № **** по описа на Окръжен съд – Пловдив/
М.Е. е живеел в имота, който факт, както се посочи по-горе е съдебно установен,
респ. по настоящето дело е установено, че е живеел със съпругата си Е.Е. и
дъщерите си – ищците по делото до омъжването им, подобрявал е имота и се е
грижел за него. Ответниците, респ. техните наследодатели също са знаели за
факта, че М.Е. е живеел със семейството си в процесната къща и това знание е
съществувало у тях, респ. у техните праводатели към 2001г. като след обезсилването
на възлагателното решение т.е след 2009г. ответниците са били наясно, че Е. и
съпругата му продължават да живеят и да ползват чуждите идеални части без
наличието на валидно правно основание затова, което състояние са допускали
независимо, че публичната продан все още не е била реализирана по различни
причини.
Следователно,
фактът че ответниците М.С. и Д.М. са инициирали процесуални действия по
изпълнителните дела за реализирането на публичната продан и разпределянето на
паричната стойност получена от нея не може да се интерпретира в насока, че чрез
тези действия са смутили установеното владение върху техните идеални части
доколкото изпълняемото право при публичната продан на съсобствен имот касае
притезанието на всеки от съделителите да получи паричната равностойност на дела
си генерирана от проданта на съсобствения имот като висящите изпълнителни дела
бранят това изпълняемо право, без да имат отношение към съсобствеността и
възможността всеки от съделителите да завладее чуждите идеални части. През време
на висящия изпълнителен процес по проданта на съсобствения имот вътрешните
отношения между съсобствениците могат да претърпят развитие като независимо от
правото на всеки от съсобствениците да ползва общата вещ, то някой от тях може
сам да упражнява фактическа власт върху цялата вещ, без да се съобразява с
правата на останалите като отнеме владението на останалите и не ги допуска да
го ползват съобразно идеалните си части. При изследване на вътрешните отношения
между съсобствениците и по техни твърдения / на М.П., И.С., Л.Е., Я.Е., М.С./
същите са оставили фактическата власт върху процесния имот на М.Е., съпругата
му и дъщерите им на добра воля, защото последните не са имали къде да живеят
през време на висящите изпълнителни дела. ППВС №*** по гр. дело №**** приема,
че когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху
съсобствената вещ и извърши подобрения на последната, е възможно, като не се
съобразява с правата на останалите съсобственици, да владее изключително за
себе си. Щом фактическата власт се упражнява изключително от такъв
съсобственик, той не е държател на идеалните части на останалите съсобственици,
а е техен владелец – какъвто е настоящия
случай до колкото по делото се установи, че приживе Е. и съпругата му са се
грижили за имота, обитавали са го, извършвали са подобрения по него като тези
обстоятелства са били известни на ответниците и последните не са се
противопоставили на това.
Следователно
за периода от ***** до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция
– **** е изтекъл период от повече от 10 години през който М.Е. заедно със
съпругата си е владял процесния имот, като знанието затова че имотът е изнесен
на публична продан не изключва намерението за своене на този имот, а след
смъртта му владението е продължило да се осъществява по наследяване от ищците
по делото / като е без значение че едната от ищците Б.Д. не е живяла в имота до
колкото владението може да бъде осъществявано и чрез друго лице – в случая
нейната сестра и майка/ което е довело до придобиване на правото на собственост
при посочените от тях ид.части. Ето и защо предявения иск за собственост на
основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл. 79, ал.1 ЗС следва да бъде уважен, а като
последица от уважаването му следва да се признае за установено, че на основание
чл. 439, ал.1 ГПК изпълнението предмет на изп.дело № ***** на ЧСИ *** е
погасено поради придобитите от ищците вещни права върху имота предмет на това
изпълнение като претенцията бъде отхвърлен в частта й относно искането за
признаването за установено погасяване правото на принудително изпълнение поради
изтекла погасителна давност тъй като правото да се иска публична продан може да
се упражни от всеки съделител и не се погасява по давност (Решение 2789-71-І на ВС).
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищците
следва да се присъдят сторените от тях разноски в размер на сумата от 878,55
лева съгласно представения списък на л. 626 от делото.
В полза на ответниците не следва да се
присъждат разноски тъй като отхвърлянето на претенциите на ищците е по
евентуални техни искове и поради обстоятелството, че разноските направени от
ответниците не са конкретизирани по какъв начин се за заплатени по всяка
претенция.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Л.С.Е. с ЕГН **********, Я.С.Е. с ЕГН **********, М.И.П. с ЕГН
**********, М.В.С. с ЕГН **********, И.Н.С. с ЕГН **********, В.Б.Р. с ЕГН
********** всичките със съдебен адрес: *** и Д.В.М. с ЕГН ********** и П.В.Д. с
ЕГН ********** и двете със съдебен адрес: *** ЧЕ ищците Е.Г.Е. с ЕГН
**********, Б.М.Д. с ЕГН ********** и Ю.М.Е. с ЕГН ********** *** в качеството
си на наследници на М. Б. Е. /починал на ****/ са собственици на 4/6 ид.части
за Е.Г.Е. и по 1/6 ид.част за Б.М.Д., Ю.М.Е.
от правото на собственост върху жилищна сграда с идентификатор № ***** с площ
от 49 кв.м ведно с 40.18% ид.части от поземления имот в който е построена
сградата с идентификатор ***** с адрес: гр. П., ул. **** № *** по действащата
КК и КР на гр. П. на основание чл.79, ал.1 ЗС – изтекла 10-годишна придобивна
давност считано от ***** КАТО ОТХВЪРЛЯ
искането за признаването на ищците за собственици на гореописания имот на
основание чл. 79, ал.2 вр. с чл. 70, ал.1 ЗС – кратка 5-годишна придобивна
давност като неоснователен и недоказан;
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал.1 ГПК по отношение на Л.С.Е. с ЕГН
**********, Я.С.Е. с ЕГН **********, М.И.П. с ЕГН **********, М.В.С. с ЕГН
**********, И.Н.С. с ЕГН **********, В.Б.Р. с ЕГН ********** всичките със
съдебен адрес: *** и Д.В.М. с ЕГН ********** и П.В.Д. с ЕГН ********** и двете
със съдебен адрес: ***, че изпълнението предмет на изпълнително дело № ***** на
ЧСИ ** – публична продан на жилищна
сграда с идентификатор № **** с площ от 49 кв.м ведно с 40.18% ид.части от
поземления имот в който е построена сградата с идентификатор **** с адрес: гр.
П., ул.**** № *** по действащата КК и КР на гр. П. е погасено поради
придобитото от ищците Е.Г.Е. с ЕГН **********, Б.М.Д. с ЕГН ********** и Ю.М.Е.
с ЕГН ********** *** вещно право на собственост върху този имот КАТО ОТХВЪРЛЯ искането за признаване за
установено погасяване правото на принудително изпълнение по изпълнително дело №
-**** на ЧСИ **** поради изтекла погасителна давност като неоснователно.
ОСЪЖДА
Л.С.Е. с ЕГН **********, Я.С.Е. с ЕГН **********, М.И.П. с ЕГН **********,
М.В.С. с ЕГН **********, И.Н.С. с ЕГН **********, В.Б.Р. с ЕГН **********
всичките със съдебен адрес: *** и Д.В.М. с ЕГН ********** и П.В.Д. с ЕГН
********** и двете със съдебен адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ общо в полза на Е.Г.Е. с
ЕГН **********, Б.М.Д. с ЕГН ********** и Ю.М.Е. с ЕГН ********** *** сумата от
878,55 лева разноски за настоящата инстанция
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :/ п/
Вярно с оригинала.
С. Б.