№ 275
гр. Варна, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Галина Чавдарова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500027 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпилa въззивна жалба вх. № 74521/31.10.2022г., подадена от
„Девня Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.
„Топра Хисар“ No 14, ет.3, ап.8, представлявано от В.Г.К. - управител, срещу Решение №
2891/ 27.09.2022г., постановено по гр.д. № 1894 / 2022г. по описа на РС – Варна, 48 –ми
състав, в неговата цялост, с което е прието за установено в отношенията между страните на
основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК, че жалбоподателят дължи на „Автомагистрали –
Черно море“ АД, ЕИК ********* със седалище гр. Шумен, сумата от 3856,20 лв. (три
хиляди осемстотин петдесет и шест лева и двадесет стотинки), представляващи главница по
Договор за продажба на инертни материали от 16.12.2019 г., за което са издадени следните
счетоводни документи: фактура № **********/30.12.2019 г. на стойност 15 821,54 лв. с
ДДС, по която се дължи главница в размер на 3821,544 лв. с ДДС, както и 720,79 лв.
(седемстотин и двадесет лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща лихва за
забава за периода от 10.01.2020 г. до 18.11.2021 г., и дебитно известие №
**********/24.01.2020 г. към фактура № **********/30.12.2019 г. на стойност 34,66лв. с
ДДС, както и сумата от 6,29 лв. (шест лева и двадесет и девет стотинки), представляваща
лихва за забава за периода от 04.02.2020 г. до 18.11.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.11.2021г., до окончателното изплащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№16664/21г. на ВРС.
1
В жалбата се излага, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, при нарушение на процесуалните правила, както и е необосновано.
Твърди, че ответникът е заплатил коректно всички доставени му материали, а за сумата,
която претендира ищецът не са му били доставени материалите, т.е. претендира се сума за
реално непредаден камък . Ищецът не бил представил надлежни доказателства за доставката
на камъка в посочените от ищеца количества скална маса, доколкото кантарните бележки не
са били подписвани нито от страна на законните представители на ответника, нито от
пълномощници или служители на ответното дружество. Моли съда да отмени решението,
като постанови ново, с което да отхвърли иска и да присъди разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба. Сочи, че
първоинстанционният съд правилно и обосновано е постановил своето решение, след
обсъждане на целия обем от налични доказателства в тяхната съвкупност и цялост. Твърди,
че от заключението на вещото лице се установява осчетоводяване на фактурата и дебитното
известие при ответника. До образуване на производството ответното дружество не е
оспорило дължимостта на сумите и доставеното количество по осчетоводените фактури. От
извършеното частично плащане по фактурата се установява, че ответникът е узнал за
действията по натоварване и получаване на стоката, като е приложима разпоредбата на чл.
301 от ТЗ. Моли да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба и да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание, за въззивника не се явява процесуален представител,
като е депозирано писмено становище, с което се поддържа депозираната жалба, моли се за
отмяна на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски. Въззиваемата страна
не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, като е депозирано писменo
становище, с което се оспорва жалбата, моли се да бъде оставена без уважение и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС – Варна е образувано по искова молба,
подадена от „Автомагистрали – Черно море АД“, ЕИК ********* срещу „Девня Трейд“
ЕООД, ЕИК ********* за приемане на установено в отношенията между страните
съществуване на вземане в полза на „Автомагистрали – Черно море“ АД, ЕИК *********
3856,20 лв., представляващи главница по Договор за продажба на инертни материали от
16.12.2019 г., за което са издадени следните счетоводни документи: фактура №
**********/30.12.2019 г. на стойност 15 821,54 лв. с ДДС, по която се дължи главница в
размер на 3821,544 лв. с ДДС, както и 720,79 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 10.01.2020 г. до 18.11.2021 г., и дебитно известие № **********/24.01.2020 г. към
фактура № **********/30.12.2019 г. на стойност 34,66лв. с ДДС, както и сумата от 6,29 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 04.02.2020 г. до 18.11.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2021г., до окончателното изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 16664/2021г. по описа на ВРС.
2
Ищецът твърди, че между „Автомагистрали – Черно море“ АД и „Девня Трейд“
ЕООД е сключен Договор за продажба на инертни материали от 16.12.2019 г., с който
„Автомагистрали – Черно море“ АД се задължило да продава на „Девня Трейд“ ЕООД -
Скални блокове 1000-3000 кг. (Взривена скална маса) на цена 2.00 лв./тон без ДДС и
Каменна фракция 20/60 на цена 5.30 лв./тон без ДДС, както и да извършва кантарна услуга
на стойност 3.00 лв./тон без ДДС. Към момента на сключване на договора „Автомагистрали
– Черно море“ АД е имало парични задължения към „Девня Трейд“ ЕООД, произтичащи от
предходни търговски отношения, поради което между страните било уговорено да бъдат
извършвани прихващания до погасяване изцяло на задълженията на „Автомагистрали –
Черно море“ АД към „Девня Трейд“ ЕООД. След това „Девня Трейд“ ЕООД трябвало да
заплаща на „Автомагистрали – Черно море“ АД стойността на закупените инертни
материали в 10-дневен срок от издаване на съответната фактура Ищецът твърди, че
продаденото общо количество е 2642.700 тона. Излага, че за продадено количество от
2628.260 тона е съставена Фактура № **********/30.12.2019 г. на стойност 15 821.54 лв. с
ДДС, която е следвало да бъде платена в 10-дневен срок от издаването й, т.е. до 09.01.2020 г.
Тя е частично погасена след извършено плащане на 01.04.20г. и по нея остава да се дължи:
главница 3821.54 лв. с ДДС, както и 720.79 лв. лихва за забава за периода от 10.01.2020 г. до
18.11.2021 г. Твърди се, че по-късно е установено, че погрешно е фактурирано с 14.440 тона
по-малко количество продаден ломен камък, поради което е издадено Дебитно известие №
**********/ 24.01.2020 г. към Фактура № **********/ 30.12.2019 г. за 14.440 тона на
стойност 34.66 лв. с ДДС, което е следвало да бъде платено в 10-дневен срок от издаването
му. По него не са извършвани никакви плащания и се дължи: главница 34.66 лв. с ДДС,
както и 6.29 лв. лихва за забава за периода от 04.02.2020 г. до 18.11.2021 г. Ищецът сочи, че
заради технически проблем със софтуера на програмата, ползвана от Счетоводството му,
приложената към заповедното производство по ч.гр.д. № 16664/2021 г. на PC - Варна
Фактура № **********/30.12.2019 г. е грешно издадена, но е останала в счетоводния архив
на „Автомагистрали – Черно море“ АД след като е била коригирана в последствие. Твърди,
че приложената към настоящата искова молба Фактура № **********/30.12.2019 г. е
правилно издадената. Тя е осчетоводена и включена в дневника за продажби и справка-
декларация по ДДС на „Автомагистрали – Черно море“ АД. Ищецът сочи, че поради липса
на плащане и постъпило от ответника възражение в производството по чл.410 от ГПК,
предявява претенцията си по исков ред. Претендира разноски.
В едномесечния срок за отговор, ответникът изразява становище. Ответникът
възразява, че съгласно приложения договор от 16.12.2019 г. купувачът дължи заплащане
само и единствено на реално предадените количества инертни материали. Твърди, че
ответникът е заплатил коректно всички получени количества, като заявява, че ищецът
претендира остатък по фактура за реално непредаден камък. Оспорва да е предадено
соченото количество стока. Заявява, че кантарните бележки не са били подписвани нито от
страна на законни представители, нито на представляващи пълномощници ответното
дружество, нито от негови работници или служители. Твърди, че всъщност цялата реално
предадена стока е изцяло заплатена от страна на ответното дружество. Количеството
3
предадена стока, явяващо се сбор от всички представени кантарни бележки, не отговаря на
действителното предадено количество. Моли, съда да отхвърли исковата молба като
неоснователна и недоказана.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Видно е от приобщеното ч.гр.д. № 16664/2021 г. на ВРС, че е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу „Девня Трейд“ ЕООД да
заплати на „Автомагистрали – Черно море“ АД сумата от 3856,20 лв., представляващи
главница по Договор за продажба на инертни материали от 16.12.2019 г., за което са
издадени следните счетоводни документи: фактура № **********/30.12.2019 г. на стойност
15 821,54 лв. с ДДС, по която се дължи главница в размер на 3821,544 лв. с ДДС, както и
720,79 лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.01.2020 г. до 18.11.2021 г., и
дебитно известие № **********/24.01.2020 г. към фактура № **********/30.12.2019 г. на
стойност 34,66лв. с ДДС, както и сумата от 6,29 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 04.02.2020 г. до 18.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.11.2021г., до окончателното изплащане, както и сумата от 91,67 лв. –
държавна такса и сумата от 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Срещу така
издадената заповед своевременно е подадено възражение от длъжника, поради което и
заявителят е предявил в законоустановения срок установителния си иск.
Установява се от приобщения Договор за продажба на инертни материали от
16.12.2019г., че същият е сключен между страните по делото, като ищецът по делото е в
качеството на продавач, а ответникът в качеството на купувач. Съобразно договореното
продавачът продава на купувача инертни материали от своята продуктова гама, произведени
в Кариера „Каровча“ по видове и количество, както следва: скални блокове 1000-3000 кг.
(взривена скална маса) и каменна фракция 20/60. Страните са уговорили, че видовете и
количествата се заявяват по телефона, като цената, която страните приемат е тази по чл. 10
от договора. Действието на договора е до 31.12.2020г. Изрично в чл. 10 страните договорят,
4
че първоначално купувачът няма да заплаща суми, а ще се извършва прихващане на
насрещни задължения. При погасяването им, обаче, срокът за плащане е 10 дни от издаване
на съответната фактура.
Ангажирана от страна на ищеца е Фактура № **********/30.12.2019г. за сумата от
15 821,54 лв. с вкл. ДДС за извършена доставка на описаното количество ломен камък
Каровча и товарене и кантарна услуга, като фактурата не е подписана за получател. В самата
фактура е посочен падеж на задължението – 08.12.2019г. Представено е и Дебитно
известие № **********/24.01.2020г. към горепосочената фактура за сумата от 34,66 лв. с
вкл. ДДС за посоченото количество ломен камък Каровча и посочен падеж на задължението
– 03.02.2020г. Дебитното известие също не е подписано за получател.
Ангажирани са от ищеца и кантарни бележки за извършените доставки по процесната
фактура и дебитно известие, в които бележки фигурира подпис за получател – от името и за
сметка на контрагента „Девня трейд“ ЕООД.
Изготвено и прието е заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира. Същото не е оспорено от страните и
кореспондира с останалия доказателствен материал по делото. От заключението се
установява че, „Автомагистрали-Черно Море" АД е регистрирано по ЗДДС лице считано от
01.04.1994 г.и „Девня Трейд" ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице, считано от 23.11.1999г.
Справката и за двете лица е направена на 03.06.2022 г. Фактура №**********/30.12.2019г. и
дебитно известие №**********/24.01.2020г. са осчетоводени както при ищеца, така и при
ответника. Процесните фактури са включени в дневниците за продажби по ЗДДС при
„Автомагистрали-Черно Море" АД. От счетоводството на ответника не са предоставили
изисканите справки във връзка с включване на процесните фактури в дневниците за
покупки по ЗДДС поради това, че настоящото счетоводство не е получило същите от
предходното ръководство. И при двете предприятия е отчетено задължение по процесните
фактури в размер на 3 856.20 лева, след извършено плащана на сумата от 12000 лв., като
дължими по Фактура №**********/30.12.2019г. е сумата от 3821,54 лв, а по Дебитно
известие №**********/24.01.2020 г. е сумата от 34,66 лв. Общият размер на законната
лихва за забава върху неизплатената главница по Фактура **********/30.12.2019 г. за
периода от 10.01.2020 г. до 18.11.2021 г. и върху неизплатената главница по Дебитно
известие №**********/24.01.2020 г. за периода от 04.02.2020 г. до 18.11.2021 г. е 803.20
лева, като по отделни периоди и документи справка е представена в табличен вид в
констативно-съобразителната част на ССЕ.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са процесуално допустими, предявени в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК след издаване на заповед №
6551/23.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 16664/2021г. по описа на Районен съд – Варна.
В настоящото производството ищецът следва при условията на пълно и главно
5
доказване да установи, че страните се намират във валидни облигационни правоотношения
по договора за продажба на инертни материали, по силата на който ищецът е доставил на
ответното дружество фактурираните стоки и е извършил договорените услуги, както и че е
настъпила изискуемостта на задължението по Фактура № **********/30.12.2019г. и
Дебитно известие №**********/24.01.2020г. В тежест на ответника, съдът е възложил
доказването на точното изпълнение на договорните си задължения за заплащане на сумите
по фактурата и на останалите му възражения, че е получил различно количество стока.
Съдът намира, че между страните се установи наличието на валидни облигационни
правоотношения по сключен между тях договор, в изпълнение на задълженията по който
ищецът е продал и доставил посочените количества инертни материали по процесната
фактура и дебитно известие. В заключението на вещото лице е посочено изрично, че
ответникът е отразил в счетоводството си процесната фактура и дебитно известие, както е
отразил и частично плащане по същите, като счетоводно остатъкът от задължението е
отразен в размера, претендиран от ищцовата страна. Според постоянната практика на ВКС,
отразяването на фактурата в счетоводните книги на продавача и купувача, включването й в
дневниците за покупко-продажба по ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит по нея и
плащането на част от цената сами по себе си представляват признание на купувача за
сключването на договора за търговска продажба и доказват съществуването на задължение
за плащане на претендираната с иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ цена /в този смисъл Определение №
109/25.02.2013 г. по т. д. № 437/2012 г. на ВКС, Решение № 185/14.04.2020 г. по т. д. №
3224/2018 г. на ВКС, II ТО/.
Предвид горното и неоснователни и недоказани останаха възраженията на ответника,
че не е получил всички инертни материали, за които се претендира плащане, доколкото
кантарните бележки не били подписани от негов редовно упълномощен представител.
Очевидно, с факта на осчетоводяване на фактурата, ответникът е признал вземането на
ищеца в пълния му размер и с тези си действия, препятства приложението на разпоредбата
на чл. 301 от ТЗ, като твърди, че се е противопоставил веднага след узнаването, което е било
едва с получаване на исковата молба. Узнаването се установява да е в предходен момент –
този на осчетоводяването.
Настъпила е и изискуемостта на вземането по фактурата и дебитното известие,
доколкото същите са били издадени, съответно на 30.12.2019г. и 24.01.2020г., а съгласно чл.
10 от договора, е следвало да бъдат заплатени до 09.01.2020г., съответно до 03.02.2020г.,
вкл. Въпреки това, е последвало единствено частично плащане от 12000 лв. с ДДС по
процесната фактура, като дължими остават общо 3 856,20 лв. – главници по фактурата и
дебитното известие, както сочи заключението и на вещото лице. За периода на забава, така
както е заявен се дължи и съответна лихва за забавено плащане, която съдът изчислява въз
основа на заключението на вещото лице - върху главницата от 3821,54лв. по Фактура
**********/30.12.2019 г. за периода от 10.01.2020г. до 18.11.2021г. на сумата от 720,79 лв., а
по Дебитно известие №**********/24.01.2020 г. за периода от 04.02.2020 г. до 18.11.2021 г.
на сумата от 6,29 лв. С оглед на така направените изчисления и исковете за главница и
6
лихви се явяват основателни.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските в производството:
При този изход от спора, разноски се дължат на въззиваемата страна, която
претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, което съдът определя
на 150 лв.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2891/ 27.09.2022г., постановено по гр.д. № 1894 /
2022г. по описа на РС – Варна, 48 –ми състав.
ОСЪЖДА „Девня Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул. „Топра Хисар“ No 14, ет.3, ап.8, ДА ЗАПЛАТИ на
„Автомагистрали – Черно море“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Шумен, ул. „Алеко Константинов“ 8, сумата от общо 150 лв. /сто и петдесет лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание
чл. 78 ал.8 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7