РЕШЕНИЕ
№ 456
гр. Благоевград, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело №
20241210201058 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Н. Л. Д. от с.С. с ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 24-1116-003094/29.07.2024 г., издадено от началник група при
ОДМВР - Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание
чл.183, ал.4, т.11 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.100, ал.4, т.1
ЗДвП, на основание чл.181, т.3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50лв. за нарушение на
чл.100, ал.1, т.4 ЗДвП и на основание чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП е наложена глоба в размер на
200лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното
наказателно постановление, както и че при издаването му са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се твърди, че актосъставителят и
наказващият орган не притежават необходимата компетентност да съставят АУАН и
съответно да издават НП. Навежда се, че АУАН и издаденото въз основа на него НП не
съответствали на предвидените към съдържанието им изисквания, като се сочи, че в НП не
са описани доказателствата, които потвърждават нарушението, а в АУАН са изписани само
имената на свидетелите, в чието присъствие е съставен. Подчертава се, че в двата документа
не е посочено какви документи е следвало да носи водачът, като било неясно и как е
установена нечетливостта и замърсеността на регистрационната табела. Липсвало и
отразяване дали установеният теч от моторното превозно средство е прекомерен, както и как
е установено, че течността, капеща от задвижващия диференциал е масло.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление и се претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се явява и
процесуален представител. Представена е писмена защита от упълномощения по делото адв.
Х., с която се поддържа подадената въззивна жалба. Развити са доводи за доказателствена
необезпеченост на санкционираните нарушения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира
писмено становище, с което прави искане за потвърждаване на наказателното постановление
и релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
1
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 03.07.2024 г. около 08.30ч. полицейският служител Р. К. пътувала със служебен
автомобил по АМ Струма в посока от гр. Благоевград към гр. Дупница и видяла, че задната
регистрационна табела на движещия се пред нея товарен автомобил „Волво“ не се вижда,
поради което с цел извършването на проверка, подала на водача светлинен сигнал за спиране
и му посочила да отбие на тир паркинга, намиращ се в близост до 88 км.
След спирането на автомобила, К. поискала да й бъде оказано съдействие за
извършване на проверка, като на място били изпратени свидетелите Я. В. и А. Г. –
служители на сектор „Пътна полиция“.
След проверка на документите за самоличност на водача, било установено, че
товарният автомобил се управлява от жалбоподателя Д., като МПС било с рег. № ******.
В хода на извършената проверка, полицейските служители установили, че задната
регистрационна табела на товарния автомобил е силно замърсена в степен, непозволяваща
разчитането на нито един символ на регистрационния номер. Бил констатиран и активен теч
от трета ос на задвижващия диференциал, като от извършената визуална проверка било
установено, че течът е от масло.
При проверка на документите на Д., същият не представил карта на водача.
Свидетелят В. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.100, ал.4, т.1
ЗДвП, чл.100, ал.1, т .4 ЗДвП и чл. 139, ал.1, т.1 ЗДвП, поради което в присъствието на
свидетелите Г. и К. на същата дата съставил АУАН серия GA№ 1307819.
Въз основа на АУАН серия GA№ 1307819/03.07.2024 г. при идентичност на
описаните нарушения и правна им квалификация, началник-група към ОДМВР –Благоевград
сектор „Пътна полиция“ - Благоевград, издал обжалваното наказателно постановление.
НП е връчено на жалбоподателя на 08.08.2024 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели В., Г. и К. и от приобщените към доказателствения материал
по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: писмени документи, приложени към писмо
от ОДМВР-Благоевград, сектор „Пътна полиция“, рег. № 111600-20753/2/ 14.11.2024 г,
Удостоверение рег. № 244р-27602/2/06.11.2024 г.; Удостоверение рег. № 244р-
27603/2/06.11.2024 г.; Формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика с рег. № 3286р-
45538/11.09.2023 г. и Копие на Типова длъжностна характеристика, Формуляр за изготвяне
на длъжностна характеристика с рег. № 3286р- 45544/11.09.2023 г. и Копие на Типова
длъжностна характеристика, копие на пощенски плик с пощенско клеймо, Писмо с изх. №
111600-15988/05.09.2024 г., Писмо с УРИ 111600-14893/15.08.2024 г., Жалба от Н. Л. Д.,
Копие на Наказателно постановление № 24-1116-003094/29.07.2024 г., Опис към жалбата,
Писмо от 30.08.2024 г., Писмо с изх. № 1116р-7754/31.07.2024 г., АУАН Серия G A АКТ №
1307819/03.07.2024 г., Стикер удостоверяващ спиране на ППС от 03.07.2024 г., Снимков
материал 3 бр., ЗПАМ № 24-1116-000287/03.07.2024 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.,
Справка за нарушител/водач, пощенски плик с пощенско клеймо.
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на полицейските
служители, като съобрази незаинтересоваността им от изхода на делото, последователността
и непротиворечивостта на показанията им, както и липсата на доказателства, които да
опровергават показанията им или да внасят съмнение в тяхната достоверност. Показанията
на тези свидетели се характеризират с висока доказателствена стойност, основана на
възпроизвеждането на непосредствените им възприятия за относими към предмета на делото
обстоятелства.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени
доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото и
2
изясняват релевантни към предмета на доказване обстоятелства.
Показанията на К. са източник на доказателствена информация, че на описаните в
НП време и място жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „Волво“ с рег. № ******.
Фактите по извършената проверка и направените при нея констатации относно
датата, мястото и обстоятелствата около инкриминираните нарушения се изясняват
посредством показанията на полицейските служители и съставения АУАН.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 08.08.2024 г., а жалбата е от 12.08.2024 г.),
и е насочена срещу обжалваем административнонаказателен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от младши
автоконтрольор в съответствие с чл.189, ал.1 ЗДВП и приложената заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, а атакуваното НП е издадено от
орган, надлежно упълномощен на основание чл.189, ал.12 ЗДвП с т. 3.11 . от същата заповед.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма и в
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Действително в НП не са описани доказателствата, които потвърждават
нарушението, но това не следва да бъде прието като съществено процесуално нарушение,
тъй като в съдебното следствие жалбоподателят не само е могъл да се запознае със
събраните в административнонаказателното производство доказателства, но е разполагал и с
възможността да направи доказателствени искания и да участва активно при извършваните
процесуално-следствени действия /напр. разпит на свидетели/, поради което не е засегнато
правото му на защита.
Изискването за изписване в АУАН на точните адреси и датата на раждане на
свидетелите цели тяхната идентификация с оглед необходимостта същите да удостоверят
възприетите от тях обстоятелства. В настоящия случай не съществува съмнение за
самоличността на отразените в АУАН свидетели, поради което изписването единствено на
имената им не е опорочило процедурата по издаването на НП.
1. По отношение на нарушението по чл.100, ал.4, т.1 ЗДвП.
По отношение на това нарушение е спазена законово предвидената процедура за
съставянето на АУАН. Актосъставителят е отразил фактическите обстоятелства на
нарушението и обстоятелствата по неговото извършване, като нарушението е описано
достатъчно ясно и конкретно с посочване на времето и мястото на извършването му и
конкретните действия, с които жалбоподателят е нарушил законовата разпоредба.
Издаденото НП в частта му, касаеща това нарушение също отговаря на въведените с
чл. 57 ЗАНН изисквания към неговото съдържание, като е налице съответствие между
словесното описание на нарушението, неговата правна квалификация и приложената
санкционна норма.
С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, обуславящи отмяна на санкционния акт в частта му за нарушението на чл. 100, ал.4,
3
т.1 ЗДвП.
Районният съд намира наказателно постановление в тази му част и за
материалноправно законосъобразно.
По същество преценката на административнонаказващия орган, че жалбоподателят
е нарушил разпоредбата на чл. 100, ал.4, т.1 ЗДвП е правилна.
Разпоредбата на чл. 100, ал.4, т.1 ЗДвП задължава водача на моторното превозно
средство да поддържа табелите с регистрационния номер чисти и да не допуска поставянето
върху тях на никакви предмети, материали и вещества;
В случая жалбоподателят като правоспособен водач на управляваното от него МПС
е бил длъжен да поддържа и двете регистрационни табели на управлявания от него товарен
автомобил чисти в степен, която ще позволи идентификацията на регистрационния номер.
Показанията на полицейските служители установяват категорично, че задната
регистрационна табела на управлявания от Д. автомобил била силно замърсена, като нито
един от символите не било възможно да бъде разчетен, поради което съдът приема за
несъмнено установено извършването на нарушение на чл. 100, ал.4, т.1 ЗДвП, правилно
квалифицирано като такова от актосъставителя и наказващия орган.
От субективна страна, нарушението на чл. 100, ал.4, т.1 ЗДвП е извършено по
непредпазливост, при форма на вината небрежност. Жалбоподателят не е съзнавал силната
замърсеност на регистрационната табела, но е бил длъжен и е могъл преди управлението на
товарния автомобил или регулярно при движението му да я установи.
Санкционната разпоредба на чл.183, ал.4, т.11 ЗДвП предвижда административно
наказание глоба в размер 50 лв., за водач, който управлява превозно средство с нечетлив или
закрит по какъвто и да е начин регистрационен номер, включително и в нарушение на чл.
100, ал. 4, т. 1 ЗДвП;. Абсолютно определеният от законодателя размер на наложената глоба,
не позволява на съда да обсъжда възможността за нейното ревизиране.
Предвид горното в случая не са налице основания за изменение или отмяна на
атакуваното наказателно постановление в тази му част.
2. По отношение на нарушението по чл.100, ал.1, т.4 ЗДвП.
В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП е посочено, че „Водачът не
предоставя превозните документи, определени от министъра на транспорта“, като
наказващият орган е приел, че по този начин жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.
100, ал.1, т.4 ЗДвП.
Съгласно посочената за нарушена разпоредба водачът на моторно превозно средство
е длъжен да носи превозните документи, определени от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията;
Доколкото разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 4 ЗДвП не посочва конкретните
документи, изисквани при превоз на товари и предвид това, че нито в акта, нито в
издаденото въз основа на него НП е описано както какви документи е следвало да носи
водачът, така и какви не е носил и не е предоставил при извършената му проверка, в случая
е налице неяснота, касаеща съставомерен признак на нарушението на 100, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП, затрудняваща съществено правото на адекватна на административното обвинение
защита. Отделно от горното отсъствието на конкретизация в АУАН и НП какъв превозен
документ не е носил жалбоподателят, поставя и съда в невъзможност да установи наличието
на извършено нарушение на тази разпоредба. /Така и Решение № 3919 от 25.11.2024 г. на
АдмС - Благоевград по к. а. н. д. № 1047/2024 г./
Липсата на пълно описание на съответното нарушение, съдържащо всички признаци
от неговия състав винаги препятства коректната му правна квалификация и представлява
съществено нарушение на правото на защита на наказаното лице, гарантирано с ясно и
прецизно обвинение.
Ето защо наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
4
3. По отношение на нарушението по чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП.
Съставеният АУАН и издаденото НП в частта им за това нарушение съответстват на
предвидените към съдържанието им изисквания и съдържат всички изискуеми съобразно
разпоредбите на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити, в това число описание на
нарушението - дата и място на извършването му, обстоятелствата, при които са извършени и
правната му квалификация.
Предвид изложеното, съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, налагащи отмяна на санкционния акт в частта му за нарушението по чл.139, ал.1,
т.1 ЗДвП .
Районният съд намира наказателно постановление в тази му част и за
материалноправно законосъобразно.
С разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП законодателят е регламентирал, че
движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни, а с
чл.179, ал.6 ЗДвП е диференцирал съответните санкции за водач, който управлява
технически неизправно пътно превозно средство, като размерът на санкцията и основанието,
на което се налага е обусловено от вида на съответната неизправност.
Според чл. 101, ал. 4 ЗДвП, конкретните хипотези на неизправност и тяхната
класификация са детайлно регламентирани с наредбата, издадена въз основа на законовата
делегация на чл. 147, ал. 1 ЗДвП, а именно– Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства (Наредбата).
Съгласно Приложение № 5, Част I, т.8.4.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.
прекомерно изтичане на течност, различна от вода, което е вероятно да навреди на околната
среда или да породи риск за безопасността на други участници в движението превозното
средство е неизправно, като неизправността е оценена като значителна.
С оглед установеното от доказателствата, съдът приема, че при извършената
проверка на 03.07.2024 г. е установен активен теч от трета ос на задвижващия диференциал,
като от извършената визуална проверка било констатирано, че течът е от масло. Легалните
дефиниции на незначителни, значителни и опасни неизправности се съдържат в ДР на ЗДвП,
§ 6, съответно в т. 71, т. 72 и т. 73.
Съгласно т.72 "Значителни неизправности", включително при укрепването на товара
следва да се приемат, откритите по време на проверка неизправности, които могат да
засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната
среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-
значителни несъответствия.
Установената в хода на проверката от служителите на ОДМВР Благоевград
неизправност на товарния автомобил следва да бъде определена като "значителна" по
смисъла на цитираната разпоредба /както е посочено в АУАН и НП/, тъй като безспорно
установеният активен теч на масло от трета ос на задвижващия диференциал е възможно да
влоши значителното качеството на пътната настилка, а оттам и да създаде предпоставки за
настъпване на ПТП и да застраши здравето и живота на участниците в движението.
Не следва да се приеме, че описаната в АУАН и НП неизправност не е установена
чрез посочените в Приложение 5, част I, т. 5.2.3, буква "д" от Наредба № Н-32/16.12.2011 г.
методи, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила. На първо
място, посочените в част I на Приложение 5 методи на проверка на отделните елементи са
препоръчителни, а не задължителни, което е изрично посочено в т. 1 Общи положения.
Същевременно по отношение изтичането на течност в Приложение 5, т. 8.4.1 е
посочено, че методът на проверка е "визуална проверка ". Отделно от това следва да се
съобрази и че така посочените методи на проверка се прилагат при проверка на
техническата изправност на ППС в специализиран контролно-технически пункт, като дори и
5
там същите имат препоръчителен, а не задължителен характер. Ето защо съдът намира, че
служителите на ОДМВР - Благоевград са установил по допустим начин – чрез визуален
оглед – изтичането на течност от товарния автомобил, като са възприели и локва, образувана
от този теч.
Нарушението е извършено по непредпазливост, при форма на вината небрежност.
Жалбоподателят не е съзнавал наличието на установения при проверката теч, но предвид
това, че същият е професионален шофьор е бил длъжен и е могъл преди да предприеме
управлението на товарния автомобил или регулярно при движението му да извърши оглед и
да установи посочената неизправност.
Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП предвижда налагане на глоба в
размер на 200 лева на водач, който управлява технически неизправно пътно превозно
средство при констатирани значителни неизправности.
Наложената на основание посочената разпоредба имуществена санкция е в
предвидения от закона абсолютен размер, поради което и не подлежи на ревизиране от
страна на съда.
С оглед горното, в случая не са налице основания за изменение или отмяна на
атакуваното наказателно постановление в частта за извършено нарушение на 139, ал.1, т.1
ЗДвП.
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни с оглед
отменената и потвърдената част от обжалваното НП.
Жалбоподателят претендира присъждане на разноски в размер на 500,00 лева,
представляващо заплатено във въззивното производство адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение, което районният съд намира за основателно предвид това, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, изискващи специални усилия за поддържане на
защитната теза.
Съдът намира, че дължимите се в случая разноски на жалбоподателя за адвокатско
възнаграждение по изложените съображения за фактическата и правна сложност на делото,
като се отчете предметът на делото, видът и размерът на наложените наказания, обемът на
осъществената правна защита както и това, че процесуалният не представител не се е явявал
в проведените открити съдебни заседания, като е депозирал писмено становище и при
съобразяване с указанията на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. следва да
бъдат редуцирани на 400 лева.
С оглед отмяна на наказателното постановление, в частта му, с която на
жалбоподателя на основание чл.181, т.3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50лв. за
нарушение на чл.100, ал.1, т.4 ЗДвП, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени 66, 67лв,
който размер е определен съобразно уважената част по правилото на чл.78, ал.1 ГПК, към
която разпоредба препраща чл.144 АПК.
Разноските следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР - Благоевград, което е
юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган – издател на
оспореното наказателно постановление
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, Районен съд- Благоевград, НО,
7-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1116-003094/29.07.2024 г., издадено от
началник група при ОДМВР - Благоевград, сектор „Пътна полиция“ В ЧАСТТА, с която на
Н. Л. Д. от с. С. с ЕГН ********** на основание чл.181, т.3 ЗДвП е наложена глоба в размер
на 50лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.4 ЗДвП .
6
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1116-003094/29.07.2024 г.,
издадено от началник група при ОДМВР - Благоевград, сектор „Пътна полиция“ В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която на Н. Л. Д. от с. С. с ЕГН ********** на основание
чл.183, ал.4, т.11 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.100, ал.4, т.1
ЗДвП, и на основание чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200лв. за
нарушение на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН ОДМВР – Благоевград ДА ЗАПЛАТИ
на „Н. Л. Д. от с. С. с ЕГН ********** сума в размер на 66, 67 лева (шестдесет и шест лева и
шестдесет и седем стотинки), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7