Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 04.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия
Анастасова гр. дело № 8546 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 74625/22.04.2020
г., постановено по гр.д. № 5343/2019г. по описа на СРС, 31 с-в е признато за
установено по предявените обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал.1 и 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че К.Б.Ш., ЕГН ********** дължи на Е.М. ЕООД, ЕИК ******,
сумата от 3039, 73 лева, главница по договор за потребителски кредит № FL355445
от 12.02.2008 г., сключен с Ю.Б.АД
вземанията по който са прехвърлени на 18.01.2016 г., ведно със законна лихва от
17.10.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 44, 32 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 17.10.2015г. до 31.12.2015г., за
които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело
№ 66937/2018г. по описа на СРС, 31-ви състав, като е отхвърлен предявения иск
за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
4793,14 лева /за сумата 1753.41 лв./, както и иска за договорна лихва за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1099, 34 лева и за
периода от 12.02.2008г. до 16.10.2015г.
В
установения от закона срок решението е обжалвано от „Е.М.” ЕООД в частта, с
която е отхвърлен иска за главницата за сумата 1753.41 лв., което моли същото
да бъде отменено и предявения иск уважен в цялост. Поддържа се, че неправилно
съдът е приел, че погасителната давност тече от падежа на всяка месечна вноска.
Твърди се че се касае за изцяло падежирано и крайно
изискуемо вземане и погасителната давност тече от момента, в който е изтекъл
крайният срок на договора. Изложени са доводи, че приетото от районния съд е относимо само за случаите, когато се касае за кредит, който
е обявен за предсрочно изискуем и е неприложимо в настоящия спор.
Въззиваемият К.Б.Ш. е
изразил становище за неоснователност на жалбата.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред
районния съд са предявени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал.1 и 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът “Е.М.”
ЕООД, гр. София твърди, че ответникът дължи сумата от 4793,14 лв., главница по
договор за потребителски кредит № FL355445 от 12.02.2008 г., сключен с Ю.Б.АД, вземанията по който са прехвърлени на
18.01.2016 г., ведно със законна лихва от 17.10.2018г. до изплащане на
вземането, сумата от 1099,34 лв. договорна лихва за периода
12.02.2008г.-31.12.2015г, за които суми е била издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 66937/2018г. по описа на СРС, 31-ви състав.
Ищецът
твърди, че вземането му е възникнало на основание Договор за потребителски
кредит № FL 355445 от 12.02.2008г., сключен между Ю.Б.АД и К.Б.Ш., по силата на който Банката е предоставило на ответника
потребителски кредит в размер на 5000 лева. С оглед на превеждането на сумата
твърди, че Банката е изпълнило задължението си по договора, като за
кредитополучателя било възникнало задължението да върне ползвания кредит,
заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Поддържа, че
длъжникът не е правил редовни плащания съгласно погасителния план на договора
за кредит, като с оглед неизпълнението му са се формирали парични задължения,
както следва: 4793,14 лева- главница; 1099,34 лева- възнаградителна
лихва за периода от 12.02.2008г. до 31.12.2015г. Твърди, че с договор за възлагане
на вземания от 18.01.2016г. и Приложение № 4, неразделна част от него Банката е
прехвърлило на “Е.М.” ЕООД вземането си
срещу ответника. Извършената цесия била съобщена на длъжника от цедента лично.
Твърди, че съгласно чл. 19 от договора за кредит всички уведомления, изпратени
от кредитора, достигнали адреса, посочен по договора, се считат за узнати от
длъжника по кредита лично. Поддържа, че на 12.02.2018г. е настъпил крайният
срок съгласно погасителния план на договора за кредит, с което задължението е падежирало и изцяло изискуемо. Искането към съда е да уважи
предявените искове.
С отговора
на исковата молба ответникът е оспорил иска. Поддържа, че не е неизправна
страна по договора, че не е уведомена за извършената цесия, че вземането е погасено
по давност.
Изложени са
съображения, че част от претендираните суми са погасени по давност. Твърди, че
с оглед на това, че давността е прекъсната с първото извършено действие по
събиране на сумите- подаването на заявлението по чл. 410 ГПК от 17.10.2018г.-
то следвало да се приеме, че всички плащания за главница преди 17.10.2013г. са
погасени по давност. Поддържа, че не са погасени по давност вземанията за
главница, възникнали след 12.11.2013г., описани в погасителния план. Твърди, че
уведомлението за цесия, изпратено до ответника, не е действие, с което да се
прекъсне давността. Поддържа, че цялата претенция на ищеца за договорна лихва е
неоснователна поради погасяване по давност. Прави възражение, че изпратеното
уведомление за цесия произхождало от лице без представителна власт и поради
тази причина едно такова уведомяване нямало как да породи действие спрямо
ответника. Поддържа, че към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение ищецът е нямал активна процесуална легитимация, доколкото
не е изпълнил законовото си задължение да уведоми длъжника за извършената
цесия. Оспорва искането за присъждане на адвокатски хонорар, като счита същото
за недоказано и неоснователно. Искането към съда е да отхвърли предявените
искове
С доклада по
делото обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 29.01.2020 г.
съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване между страните обстоятелството, че между Ю.Б.АД и К.Б.Ш. е
сключен договор за потребителски кредит № FL 355445 от 12.02.2008г., по който
Банката е предоставила на потребителя сумата от 5000 лева. Това обстоятелство е
установено и от представения договор, извлечение от 12.02.2008г. за усвояване
на сумата по кредита, представеният запис на заповед с дата на издаване
12.02.2008г., и извлечение от сметка с титуляр К.Б.Ш..
Установява
се от представения към договора погасителен план, че кредитополучателя е
следвало да върне предоставените по кредита парични средства на 120 погасителни
вноски включващи главница и лихва, първата от които с падеж 12.03.2008 г., а
последната – 12.02.2008 г. Към момента на подаване на заявление по чл.410 ГПК
на 17.10.2018 г. срокът за плащане на всяка от посочените вноски е изтекъл.
Към
31.12.2015 г. според представеното извлечение по договора са незаплатени сумите:
4793,14 лв.- главница по договора за потребителски кредит, 1099,34 лв. -договорна
лихва за периода 12.02.2008г.-31.12.2015г, за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 66937/2018г. по описа на
СРС, 31-ви състав.
С договор за
възлагане на вземания, сключен между Ю.Б.АД и Е.М. ЕООД са прехвърлени на ищцовото дружество вземания, сред които и тези по сключения
с ответника договор- видно от Приложение № 4 към договора, намиращо се на л. 24
от делото на СРС. С пълномощно, валидно до 31.01.2021 г. Ю.Б.АД са
упълномощили Е.М. ЕООД във връзка с
Договора за прехвърляне на вземания от 18.01.2016г. да уведоми съгласно чл. 99,
ал. 3 ЗЗД физическите лица- длъжници по договори за потребителски кредити за
прехвърлянето към Дружеството на вземанията
на Банката срещу физическите лица- длъжници, произтичащи от посочените договори
за кредит- предмет на договора за прехвърляне на вземания. Установено е, че с пълномощно от 26.04.2012г.
управителят на Е.М. ЕООД е упълномощил К.Б.Д.в
качеството му на служител на фирмата да
подписва и изпраща от името на дружеството уведомления за цесия до длъжници по
цедирани към дружеството вземания съгласно чл. 99 ЗЗД, като извършва всички
правни и фактически действия за това. От своя страна Д.е упълномощил адв. И.Н. да
предприема всички необходими действия по събиране на вземания на дружеството-
ищец, включително да подписва и изпраща от името на дружеството уведомления за
цесия до длъжници относно вземания, прехвърлени в полза на дружеството по реда
на чл. 99 ЗЗД, като извършва всички правни и фактически действия нужни за това.
С
уведомление, изпратено от адв. И.Н., като представител на дружеството ищецът е
уведомил ответника за извършеното прехвърляне на вземане. Видно от
представеното известие за доставяне уведомлението е получено лично от ответника
на 26.10.2018г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск е доказан
по своето основание.
Съдът
намира, че титуляр на вземането е ищцовото дружество,
тъй като между него и Ю.Б.АД е сключен договор за цесия, който е прояви
действие по отношение на ответника. На последния е връчено уведомление за извършеното
прехвърляне на вземането.
Горните
обстоятелства не са спорни във въззивното производство.
Пред
настоящата инстанция жалбоподателят поддържа, че неправилно съдът е приложил
института на погасителната давност. Твърди се, че се касае за вземане,
произтичащо от договор, чиито краен срок на погасяване е изтекъл преди издаване
на заповедта за незабавно изпълнение и началният момент, от който е започнала
да тече погасителната давност е крайният срок на договора – 12.02.2018 г., тъй като тогава вземането е станало
изцяло изискуемо. Поддържа се, че приетото от районния съд, че погасителната
давност тече от падежа на всяка месечна вноска е относимо
в случаите, когато се касае за кредит, който е обявен за предсрочно изискуем и
е неприложимо в настоящия спор.
Въззивната
жалба е неоснователна.
Вземането за
главница произтича от сключен договор за заем, задължението, по който се
погасява с общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а
по силата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Видно
от договора, кредиторът се е съгласил да получава изпълнение на части - на
погасителни вноски всяка с конкретен размер и падеж, предвид на което и с оглед
цитираните законови разпоредби, следва извод, че с настъпването на падежа на
всяка погасителна вноска, същата става изискуема и от този момент започва да
тече погасителната давност Постигнатата уговорка за разсрочено плащане на отпуснатия кредит не е
основание да се приеме, че началният период на давността по отношение на всички
вноски е падежът на последната. От значение за началния момент на срока,
съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, е настъпила
изискуемост на вземането – на
цялото или на отделна негова част.
Във връзка с
горното, въззивният съд намира, че началният срок на давността не е падежът на
последната вноска по договора, а от уговорения срок за плащане на всяка
конкретна погасителна вноска започва да тече погасителната давност за
съответната част от вземането, предвид на което и правилно СРС е приел, че след
като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 17.10.2018
г., то и всички месечни вноски преди 16.10.2013 г. са погасени по давност и с
оглед на това е уважил иска за сумата от 3039.73 лв., представляващи сбор от
дължимите се след 17.10.2013 г. месечни вноски, а за разликата над тази сума е
отхвърлил иска, поради погасяване на вземането по давност.
По
изложените съображения обжалваното решение следва да се потвърди като правилно
и законосъобразно, а в полза на въззиваемата се
присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300 лв.
Водим от
гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 74625/22.04.2020 г., постановено по гр.д. № 5343/2019г. по описа на СРС, 31
с-в, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от Е.М. ЕООД,
ЕИК ****** срещу К.Б.Ш., ЕГН ********** иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал.1 и 2 ЗЗД за признаване за установено, че К.Б.Ш.,
ЕГН ********** дължи на Е.М. ЕООД, ЕИК ******, сумата от 1753.41 лв.- главница
по договор за потребителски кредит № FL355445 от 12.02.2008 г., сключен с Ю.Б.АД вземанията по който са прехвърлени на
18.01.2016 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 66937/2018г. по описа на СРС, 31-ви състав.
ОСЪЖДА “Е.М.”
ЕООД, ЕИК ******, ДА ЗАПЛАТИ на К.Б.Ш., ЕГН **********, сумата от 400.00 лева,
представляваща направени разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.