Определение по дело №2626/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2589
Дата: 1 декември 2020 г.
Съдия: Наталия Георгиева Дичева
Дело: 20207050702626
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

        /01.12.2020 год., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXIII СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на първи декември през две хиляди и двадесета година в състав :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 2626 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 166 от АПК вр. чл. 64, ал. 4 ЗОС.

Постъпило искане от В.Я.П. с ЕГН ********** и Г.П. с ЕГН ********** *** чрез адвокат В.Д.П., срещу заповед №371/12.10.2020г. на кмет на район Приморски община Варна, с която е наредено да се изземе част от общински имот, владян и държан без правно основание от жалбоподателите,  представляващ идеални части от общински терен  от поземлен имот с идентификатор 10135.2526.9573 по КККР на гр. Варна, с НТП за второстепенна улица, владяни и държани от молителите без правно основание, чрез приобщаването им към площта на техния съсобствен имот – ПИ 10135.2526.864, с помощта на ограда, строежи, обекти, градински елементи и растителност, находящи се в трасето на уличната регулация и обслужващи поземлен имот 10135.2526.864, които заемат приблизителна обща площ от ~ 200 кв.м.

Твърдят, че са съсобственици на процесния имот, изземването на който е разпоредено с издадената заповед, която подлежи на предварително изпълнение. В искането се твърди, че от изпълнението на заповедта ще бъдат причинени значителни и труднопоправими вреди, тъй като премахването на 60м. подпорна стена, кладенец и резервоар, ще намали устойчивостта на терена и сградите, построени в него. Представени са писмени доказателства – нотариален акт за собственост и Заповед №65/08.08.2014г. на Кмета на Община Варна. Молят на основание чл. 166 АПК съдът да постанови спиране на изпълнението на заповедта.

Ответната страна с придружаващо писмо е заявила, че Община Варна е собственик на ПИ 10135.2526.9573 по КККР на гр.Варна, в който попадат процесните 200 кв.м. на основание чл.2, ал1, т.2 от ЗОС, във връзка с § 7, ал1, т.4 от ЗМСМА и чл.8, ал.3 от Закона за пътищата. Собствеността е придобита въз основа на влязъл сила ПУП-ПРЗ на кв. „Свети Никола" гр.Варна, одобрен с Решение № 2405-10 по протокол № 24 от 23,24 и 30.06,2010г. на Общински съвет Варна, обнародвано в ДВ бр.65/20.08.2010г. и издадена Заповед №065/08.08.2014г. на Зам.Кмета на Община Варна за придобиване по регулация на основание чл.16, ал.5 от ЗУТ, вписана в Служба вписвания- гр.Варна под Акт №17 дом 45, дело №9291/2014г., дв.вх.рег. №17288. Възразява срещу направеното от жалбоподателите искане за спиране на допуснатото в т.VIII на обжалваната заповед предварително изпълнение, като моли съдът да остави същото без уважение. Твърди, че в искането не се съдържат основателни доводи, сочещи настъпването на значителни или трудно поправими вреди за оспорващия, нито са приложени доказателства в тази насока.

На следващо място ответната страна заявява, че при преценката на баланса между частния и обществения интерес следва да се има предвид обстоятелството, че с продължаващото владеене без правно основание на частта от имота попадаща в трасето на уличната регулация, оспорващите препятстват реализирането на влезлия сила ПУП-ПРЗ на кв.„Свети Никола" гр. Варна, както и нормалния достъп на автомобили.

От представените доказателства, съдът намира за установено следното:

Със заповед №371/12.10.2020г. на кмета на район Приморски община Варна, е наредено да се изземе част от общински имот, владян и държан без правно основание от жалбоподателите,  представляващ идеални части от общински терен  от поземлен имот с идентификатор 10135.2526.9573 по КККР на гр. Варна, с НТП за второстепенна улица, владяни и държани от молителите без правно основание, чрез приобщаването им към площта на техния съсобствен имот – ПИ 10135.2526.864, с помощта на ограда, строежи, обекти, градински елементи и растителност, находящи се в трасето на уличната регулация и обслужващи поземлен имот 10135.2526.864, които заемат приблизителна обща площ от ~ 200 кв.м.

В заповедта е посочено, че поземлен имот с идентиф. № 10135.2526.9573 по КККР на гр. Варна е със статут на публична общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС във връзка с пар. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/.

Констатирано е, че част от ПИ 10135.2526.9573 по КККР на гр.Варна е приобщена към площта на ПИ 10135.2526.864 - собственост на жалбоподателите.

От жалбоподателите са представени нотариален акт за собственост и Заповед №65/08.08.2014г. на Кмета на Община Варна.

Заповедта на кмета на район "Приморски"- община Варна е издадена на основание чл. 65 ЗОС. Съгласно чл. 65, ал. 4 ЗОС обжалването на заповедта по ал. 1 не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго.

Обжалваната заповед подлежи на предварително изпълнение и искането за спиране на изпълнението й е с правно основание чл. 166 АПК.

Въз основа на твърденията в жалбата, както и от приложените доказателства към съдът намира, че искането е неоснователно.

Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не предвижда изрична забрана за съдебен ред, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

Съгласно чл. 65, ал. 4 ЗОС законодателят е допуснал предварително изпълнение на заповедта при презумиране наличието на важни обществени интереси, които трябва да бъдат защитени.

В хипотезата на специална законова норма, допускаща предварително изпълнение на административния акт, административният орган е освободен от задължението си да обосновава някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60 от АПК – те се презюмират, като се приема, че обществения интерес е надделяващ. Законодателят е предвидил в чл. 166, ал. 2 от АПК кои са предпоставките да се иска спиране на предварителното изпълнение по издадена и обжалвана заповед – причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена вреда, което следва да е достатъчно вероятно, подкрепено с представени към жалбата доказателства. При прилагането на цитираната норма трябва да се прецени дали защитата на частния интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява, като в тежест на молителя е да докаже причинно-следствената връзка между изпълнението на обжалваният индивидуален административен акт и настъпването на значителни или трудно поправими вреди, противопоставими на обществения интерес. Спирането на изпълнението на обжалвания административен акт е вид обезпечаване на жалбата срещу него.

С оспорената заповед е наредено изземването на част от общински имот, владян и държан без правно основание от жалбоподателите.

В производството по чл. 166, ал. 2 от АПК съдът следва да установи единствено дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В случая не са ангажирани доказателства, установяващи настъпването на значителни или трудно поправими вреди за оспорващия, които ще настъпят в резултат от предварителното изпълнение на оспорения административен акт, а са направени само твърдения в тази насока.

Представените документи за собственост не са нови доказателства по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Видно от заповедта, в нея изрично е посочено, че имота, предмет на изземване се владее и държи без основание от жалбоподателите. При издаване на заповедта са съобразени, както интересите на лицето, което владее и държи имота без правно основание, така и обществения интерес. Законът изисква да са налице предпоставките за спиране на изпълнението на акта, когато изпълнението би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Доказателства, че ще бъдат причинени вреди не са представени.

В случая законодателят е предвидил изпълнение на актовете преди влизането им сила, а спирането му от съда може да стане само при наличието на предвидените в закона предпоставки. Евентуално претърпените от молителите вреди подлежат на обезщетяване в случай на отмяна на оспорената заповед.

Твърдяните вреди от молителя не могат да бъдат квалифицирани като значителни или трудно поправими, като същите не могат да се противопоставят на обществения интерес - препятстване реализирането на влезлия сила ПУП-ПРЗ на кв.„Свети Никола" гр. Варна, както и нормалния достъп на автомобили, поради което не са основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. Не са налице и нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че молбата следва да се остави без уважение, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.Я.П. с ЕГН-********** и Г.П. с ЕГН********** *** за спиране на предварителното изпълнение на заповед №371/12.10.2020г. на кмет на район Приморски община Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд.

 

СЪДИЯ: