Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 437 и сл. от ГПК. Жалбоподателят – „З. ЗА С.. И И.”-Е., гр.С., длъжник по изпълнението по изп. дело № 289 по описа на частен съдебен изпълнител М. М. за 2010 година – претендира отмяна на четири постановления за възлагане с дати на постановяване 09.01.2012 година и едно от 24.01.2012 година, всички по посоченото изпълнително дело, с доводи проданта на движимите вещи, предмет на възлагателните постановления, да не е извършена надлежно и вещите да не са продадени по най-високата предложена цена – основания по чл. 435, ал.3, предложение последно от ГПК. Описаните вещи имали стойност под посочената в нормата на чл. 474, ал. 5 от ГПК, а секвестирането им било извършено по реда на публичната продан. Приложимия за въпросните вещи изпълнителен способ е този по алинея първа на цитирания законов текст. Вещите не били продадени по най-високата предложена цена: възложени били на лица, предложили по-ниска цена, а не на предложилия най-висока. Не били спазени сроковете за възлагане. Ответникът по жалбата - „О. Б. Б.”-, гр.С., взискател, не изразил становище по жалбите. Съдебният изпълнител излага мотиви, по същество свеждащи се до това, че липсвали преõпоставките по чл. 474, ал. 2 и 3 от ГПК, щото да се пристъпи към продажбата на вещите в магазин или борса. За явен търг с устно наддаване страните по изпълнението не оказали необходимото съдействие. Продадените вещи били възложени на наддавачи, предложили по-ниска цена по причина, че участниците с по-високи оферти се отказали от търга или не са внесли предложената цена. Съдът, като прецени събраните доказателства, данните по делото и доводите на страните по реда на чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема: Производството по изпълнителното дело е образувано по молба на ответника по жалбата против жалбоподателя по изпълнителен лист с предмет парични вземания. Вещите, предмет на атакуваните възлагателни постановления са продавани поединично и при оценка под 5 000 лв. – стойност, посочена от закона като задължителна, движимости да се секвестират по реда на публичната продан на недвижими имоти. Нито едно от атакуваните постановления не възлага вещи на лицата, предложили най-висока цена за вещите. По отношение на постановленията от 09.01.2012 година причината е, че обявените за купувачи лица са се отказали от проданта, а за вещта по постановлението от 24.01.2012 година купувачите не са внесли предложената цена в законния едноседмичен срок по чл. 492, ал.3 от ГПК. Самото секвестиране е извършено по правилата за публична продан на недвижим имот – фактите са видни от процедурните действия на съдебния изпълнител, документите за тях и от обясненията на жалбоподателя. Жалбите са неоснователни. Съдебният изпълнител правомерно, от гледище на закона, е решил да извърши осребряване на длъжниковото имущество по реда на публичната продан на недвижим имот. Нормата на чл. 474, ал. 1 от ГПК не задължава съдебния изпълнител на процедира непременно чрез продажба в магазин, борса или чрез явен търг, щото да продаде описаните движими вещи. Изброените изпълнителни способи в нормата на чл. 474, ал. 1 от ГПК са дадени в алтернатива и сред тях фигурира и публична продан. Нормата на чл. 474, ал. 5 от ГПК няма смисъла да елиминира последния способ, а да ангажира съдебния изпълнител да продава по-стойностни движимости само и единствено чрез публична продан на недвижим имот. Съпоставителното тълкуване на чл. 474 и чл. 481 от ГПК дават опора на извод, че публичната продан дава много по-големи гаранции за сигурност и защита интересите на страните в изпълнението, отколкото останалите, приложими за движимите вещи, изпълнителни способи. Продажбата чрез магазин или борса изисква съгласие на трети, чужди на изпълнението, лица и обективна възможност осребряването да стане по този ред – чл. 474, ал. 2 и 3 от ГПК. Явният търг с устно наддаване не изисква предварителен депозит като условие за участие в наддаването, нито форма на наддавателните предложения. Затова, като е използвал изпълнителния способ публична продан на недвижим имот, съдебният изпълнител не само не е нарушил закона, а е процедирал в интерес на страните и при далеч по-високи гаранции за публичност и законосъобразност на извършените действия. Възлагането по най-високата предложена цена е мислимо в общата хипотеза. В тази, в която обявеното за купувач лице внесе предложената цена. Когато това не стане – независимо дали обявеният за купувач се е отказал от проданта или просто не е внесъл предложената цена, вещта се възлага на следващия наддавач – чл. 493 от ГПК. Без значение е неспазването на срока за обявяване на следващ купувач, щом предходният директно се е отказал от проданта. Именно по този начин е действал съдебния изпълнител и место за ревизия на атакуваните действия няма. В този смисъл възлагателните постановления, предмет на четирите жалби, са правомерни от гледище на процедурния закон, а самите жалби – неоснователни по същество. На посоченото основание следва да бъдат отхвърлени. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отхвърля, по реда на чл. 437, ал. 3 от ГПК, жалбите на З. ЗА С.К. И И.”-Е., гр.С., против „О. Б. Б.”-, гр.С., с които се претендира отмяна на четири постановления за възлагане от 09.01.2012 година и едно от 24.01.2012 година, всички по изпълнително дело № 289 по описа на частен съдебен изпълнител Мариета Михова, вписана в камарата на частните съдебни изпълнители под номер 729 за 2010 година, с които движими вещи са възложени след проведена публична продан, като неоснователни. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |