ПРОТОКОЛ
№ 16
гр. Пазарджик, 18.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20225200500483 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбоподателката А. Г. П. - редовно призована, не се явява. За нея се
явява пълномощникът адв. Б. Д. – редовно упълномощена.
Ответници К. М. С. и Й. А. С. - се явяват лично, редовно призовани и с
адв. Б. – редовно упълномощена да представлява ответниците К. М. С. и Й. А.
С..
АДВ. Д.: Няма процесуална пречка. Моля да дадете ход на делото.
АДВ. Б.: Не е налице процесуална пречка. Моля да дадете ход на
делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова при условията на чл. 142 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по чл. 258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С Решение № 260029/20.06.2022 г., постановено по гр.д. № 1061/2020 г.
1
по описа на РС - Велинград е отхвърлен предявения от А. Г. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. К., общ. Р., обл. П., ул. „К." №**, против К.М.С., ЕГН
********** и Й. А. С., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. К., ул. "К." №*,
ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, за признаване на установено спрямо
ответниците К.М.С. и Й. А. С., че ищцата А. Г. П. е собственик на ½ ид. част
от сграда с идентификатор 38844.503.556.4 по КККР на гр. К., общ. Р., обл. П.,
със ЗП от 51 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за
обитаване, построена в поземлен имот с идентификатор 38844.503.556 по
КККР на гр. К., общ. Р., обл. П., с адрес на поземления имот: гр. К., ул. "К."
№***, на основание приращение - чл. 92 от ЗС и за осъждане на ответниците
да предадат на ищцата владението върху процесната ½ ид. част от сградата.
Отхвърлен е предявения от А. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. К.,
общ. Р., обл. П., ул. "К" № **, против К.М.С., ЕГН ********** и Й. А. С.,
ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. К., ул. "К." № *, ревандикационен иск
по чл. 108 от ЗС, за признаване на установено спрямо ответниците К.М.С. и
Й. А. С., че ищцата А. Г. П. е собственик на ½ ид. част от сграда с
идентификатор 38844.503.556.5 по КККР на гр. К., общ. Р., обл. П., със ЗП от
55 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор
38844.503.556 по КККР на гр. К., общ. Р., обл. П., с адрес на поземления имот:
гр. К., ул. "К." №*, на основание дарение и за осъждане на ответниците да
предадат на ищцата владението върху процесната ½ ид. част от сградата.
Признато е за установено, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по
отношение на ответницата А. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. К., общ. Р.,
обл. П., ул. "К." №**, че ищецът К.М.С., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул.
"К." №*** е собственик на следния недвижим имот: сграда с идентификатор
38844.503.556.4 по КККР на гр. К., общ. Р., обл. П., със ЗП от 51 кв.м., брой
етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, построена в поземлен
имот с идентификатор 38844.503.556 по КККР на гр. К., общ. Р., обл. П., с
адрес на поземления имот: гр. К., ул. "К." №* № *-**.
Признато е за установено, на основание чл. 124 от ГПК, по отношение
на ответницата А. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. К., общ. Р., обл. П., ул.
"К." №* № **, че ищците К.М.С., ЕГН ********** и Й. А. С., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. К., ул. "К." №*, са собственици, в режим на
2
СИО, на следния недвижим имот: сграда с идентификатор 38844.503.556.5 по
КККР на гр. К., общ. Р., обл. П., със ЗП от 55 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда,
построена в поземлен имот с идентификатор 38844.503.556 по КККР на гр. К.,
общ. Р., обл. П., с адрес на поземления имот: гр. К., ул. "К." №* № *-**.
Осъдена е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А. Г. П., ЕГН **********,
с адрес: гр. К., общ. Р., обл. П., ул. "К." №* № **, да заплати на К.М.С., ЕГН
**********, с адрес: гр. К., ул. "К." №*, сумата в общ размер на 1100 лв. -
разноски по делото.
Осъдена е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А.Г.П., ЕГН **********, с
адрес: гр. К., общ. Р., обл. П., ул. "К." №* № **, да заплати на Й. А. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. К., ул. "К." №*, сумата в размер на 1000 лв. -
разноски по делото.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от А. Г. П., чрез
пълномощника й адв. Б. Д..
Твърди се, че обжалваното съдебно решение е неправилно,
незаконосъобразно, несправедливо и немотивирано и като такова следва да
бъде отменено по следните съображения;
На първо място се визира, че неправилни са изводите на съда относно
достоверността на свидетелските показания. В този аспект се сочи, че в
решението, първоинстанционният съд е дал вяра само и единствено на
показанията на разпитаните свидетели, доведени от ответната страна, които
съвсем логично защитават тезата на ответниците. Респективно въобще не са
взети под внимание думите на свидетелите, които с доведени от страна на
ищцовата страна.
Твърди се, че в настоящия случай се касае за придобИ.е на имот по
давност, в който случай свидетелските показания са от съществено значение
за изхода на правния спор. Pайонният съд неправилно приема, че от
свидетелските показания се установява непрекъснато владение от страна на
ответниците върху процесните имоти. Неправилен е и извода на съда за
прилагане на разпоредбата на чл. 69 от ЗС, според която, владелецът държи
вещта като своя, докато се докаже, че я държи за другиго.
Сочи се, че константна е съдебната практика във връзка с придобиване
правото на собственост по давност и приложението на чл. 69 от ЗС, видно от
3
Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК на
ВКС, като се цитира същото.
Твърди се, че никога ответникът не е заявявал, че счита тези сгради за
свои и никога не е отказал достъп до имота на Г.и И.С. Последните двама са
считали тези сгради за общи и това са споделяли с околните. В този смисъл са
и свидетелските показания на разпитаните свидетели А., Б., К..
Твърди се, че обстоятелството, че Г. е ползвал необезпокоявано
работилницата, се установява и от думите на свидетеля на ответната страна
Б., която казва: „Когато братовчед ми Г. искаше да си направи нещо, той
влизаше и излизаше спокойно в работилницата и нямаше никакъв проблем за
това.“.
Счита се и се моли въззивният съд да приеме, че по делото не са
събрани доказателства, от които да е видно, че ответниците някога са
оспорили правото на собственост върху тези сгради на ищцата и нейните
наследодатели, респективно, никога не са заявявали на когото и да било от
тях, че считат тези сгради за изключителна тяхна собственост, и че владеят
същите само за себе си. През този период те са били владелци на техните
идеални части от сградите и държатели на идеални части на Г.и И.С. каквато
е трайната съдебна практика на ВКС, поради което те не са ги придобили по
давност.
Твърди се, че видно от представения Нотариален акт за дарение на
недвижим имот 22, том V, н.д. № 643/02.07.2019 г. на СВ при PC- Велинград,
Г.и И.С.са дарили на своята дъщеря А. П. притежаваната от тях общо 1/2 ид.
част от поземления имот, ведно с една от процесните сгради, а именно:
Сграда с идентификатор 38844.503.556.5, със застроена площ 55 кв.м., брой
етажи 1, предназначение: друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда. Всичко това се приема, че води до безспорния
извод, че до този момент, те са платили всички данъци и такси за имота и са
взели чисто удостоверение за данъчна оценка, за да могат да го прехвърлят.
От друга страна, ако ответниците са считали имотите за свои, те би следвало
да плащат и данъци за тях, а това обстоятелство не е било въведено от
ответниците и съответно не е установено.
Твърди се, че лишени от всякаква логика са твърденията, че приживе
ищците са считали работилницата за собственост на ответника и
4
същевременно са дарили своята идеална част от нея на дъщеря си. От това се
приема, че може да се направи извод, че още тогава, те са считали тази сграда
за съсобствена, респективно ответниците не са я владеели или поне това не е
било явно, и това владение не е стигнало да знанието на техните
съсобственици и първоначални ищци в настоящото производство, поради
което не е изпълнен фактическия състав на придобИ.ето по давност.
Счита се, че неправилен е извода на съда в тази насока, че ответниците
са демонстрирали по отношение на ищцата и нейните наследодатели
поведение на пълноправни собственици на този имот.
Моли се съдът да даде вяра на свидетелите на ищцовата страна, тъй
като техните показания кореспондират със събрания писмен доказателствен
материал и взаимно се допълват. Съвсем логично звучи, първоначалните
ищци, които считат процесните имоти за съсобствени, както твърдят
свидетелите на ищцовата страна, за да прехвърлят своята част от тях на
своята дъщеря.
Твърди се, че първоинстанционият съд е базирал своето решение на
една декларация от 11.05.1979 г. по чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ, която не е вписана в
нотариалните книги при Служба по вписванията при PC – Велинград, и за
която първоинстанционният съд сам обсъжда, че не произвежда действия по
учредяване на право на строеж щом не е вписана в имотния регистър.
Обръща се внимание на факта, че ответниците се снабдяват с
нотариален акт за делба на лятната кухня през 2019 г. В нито един момент
през всички тези години преди това, за които ответниците твърдят, че владеят
имотите, те не са предприели действия да се снабдят с констативен
нотариален акт за собственост върху процесните имоти и да бъдат признати
за собственици по съответния законов ред. Приема се, че всичко това е
индиция за тяхното възприятие за имотите, а именно, че не само те са
собственици на тези имоти, а същите са съсобствени с ищците. Тяхното
бездействие в тази насока е по-силно доказателство за намерения им и за
начина, по който те възприемат имотите, отколкото свидетелските показания
на разпитаните по делото свидетели, които са странични наблюдатели и няма
как да дадат безспорни достоверни показания относно мислите и чувствата на
ответниците.
Моли се да се приеме от въззивният съд, че по делото не е било
5
установено по един безспорен и категоричен начин упражнявано владение от
страна на ответниците, владение явно и непрекъснато в продължение на 10
години, което е годно да ги направи собственици на процесиите имоти.
Искането е да се уважи изцяло подадената въззивна жалба и се отмени
решението на PC- Велинград, като неправилно, незаконосъобразно,
немотивирано и несправедливо и да се постанови ново такова, с което се
уважат предявените от ищцата искове и респективно да отхвърлите,
предявените от ответниците такива.
Моли се за присъждане на направените пред двете съдени инстанции
разноски.
В срокът по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса - К.М.С. и Й. А. С., чрез пълномощник им адв. Б..
Твърди се в същия, че първоинстанционния съд е изпълнил
задължението си по чл. 235, ал. 2 ГПК и в мотивите си е посочил подробно и
пълно исканията и възраженията на страните, направил е обективен анализ на
събраните доказателства, фактическите констатации и правните изводи са
изцяло съответни на данните по делото.
Твърди се във въззивната жалба, че неправилно съдът, в противоречие с
нормата на чл. 69 от ЗС е приел за установено по делото, че ответниците са
придобили собствеността върху двете процесни сгради. Развити са доводи, че
не може да придобие от по давност вещ, когато съсобствеността е възникнала
по наследяване.
Сочи се, че жалбоподателката-ищца А. П. е заявила в исковата си
молба, че правото й на собственост върху процесните две сгради се следва от
разпоредбата на чл. 92 от ЗС. Според ищцата- жалбоподателка, тъй като са
съсобственици на земята при равни права, то те са съсобственици и на
построените върху него сгради предмет на иска - лятна кухня и дърводелска
работилница. Твърди се, че не е давано съгласие за тяхното построяване.
В тази насока се визира, че районният съд в Определение №
260480/02.11.2021 г. по чл. 146 от ГПК приема, че ищците твърдят „..че са
собственици на основание чл. 92 от ЗС...“ на процесните сгради и на това
основание е разгледал предявения от ищцата- жалбоподател иск.
Твърди се, че ответниците са подали писмен отговор и са заявили, че
предявените искове са неоснователни, а твърденията, че двамата братя -
6
ищецът Г.К.С. /починал в хода на процеса/ и брат му М.К.С. - починал на
29.06.1987 г. - баща на К.М.С., са строили заедно лятната кухня, а
дърводелската работилница е построена съвместно от ищеца Г.К.С. и К.М.С.,
са неверни. В писмения отговор са изложени обстоятелствата, на които
основават възраженията ответниците. В тази насока е и насрещен иск против
ищците.
Сочи се, че в първото заседание за разглеждане на делото проведено на
15.12.2021 г., ищците не са поискали по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, да се
измени основанието на предявения иск, нито пък по реда на чл. 143, ал. 1 ГПК
са пояснили и допълнили исковата си молба.
Твърди се, че Районният съд е разгледал делото и постановил
решението си по заявения иск и на посоченото основание.
При тези данни се моли да се приеме, че са неотносими въведените
доводи за неправилност на постановеното от районния съд, относно
възможността едно лице да придобие по давност собственост върху вещ,
придобита по наследство.
Сочи се, че при постановяване на решението си, съдът е обсъдил
показанията на всеки един от свидетелите и е съобразил разпоредбата на чл.
172 от ГПК. Изводът на първата инстанция, че лятната кухня е построена във
времето 1979-1980 г. от бащата на М.К.С., че той е установил владение за
себе си, а след неговата смърт - неговите наследници, съответства изцяло на
данните по делото.
Твърди се, че съдът правилно приема декларацията по чл. 56, ал. 2 от
ЗТСУ/отм/, което е индиция за намерението на М.С. - баща на К. С., да
построи сградата на себе си, както и за знанието и съгласието на неговия брат
- Г.С., брат му да построи за себе си лятната кухня.
Счита се, за законосъобразен извода на съда, че М.С., а след неговата
смърт, неговите наследници, са упражнявали фактическата власт върху
лятната кухня, като са демонстрирали намерението си да я своят само за себе
си и тези техни действия са станали достояние на другите съсобствениците,
са владели лятната кухня непрекъснато в продължение на много повече от
десет години, тъй като са я стопанисвали явно и несмущавано.
Иска се да се приеме за правилно решението на Велинградски районен
съд, с което е отхвърлил иска за собственост по чл. 108 от ЗС, предявен от
7
ищцата-жалбоподател и е уважил предявения насрещен иск на ответниците,
като ги е признал за собственици на дърводелската работилница.
Моли се за присъждане на направените пред въззивната инстанция
разноски.
С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени
искания.
АДВ. Д.: Поддържам изцяло подадената въззивна жалба. Няма да сочим
доказателства. Представям списък на разноски.
АДВ. Б.: Оспорвам въззивната жалба. Твърдя, че е неоснователна.
Поддържам съображенията в писмения си отговор. Няма да соча други
доказателства. Приложила съм адвокатските си пълномощни за двамата
доверители към въззивната жалба и сега Ви представям списък на разноски.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Д.: Уважаеми Окръжни съдии, аз поддържам изцяло всички
доводи, които подробно съм изложила в представената до съда въззивна
жалба. Ще Ви моля да ги вземете предвид. Ще Ви моля да ни присъдите
сторените по делото разноски. Изцяло за процесуална икономия, ще Ви моля
да се запознаете подробно с нея при вземане на Вашето решение.
АДВ. Б.: Уважаеми Окръжни съдии, аз ще Ви моля да премете, че
жалбата е неоснователна, а постановеното решение - правилно, поради което
да го потвърдите и присъдите на доверителите ми разноски.
В жалбата искам да акцентирам върху следното и на Тълкувателното
решение, на което се позовават. Това касае едни други правоотношения,
които възникват между съсобствениците във връзка с наследяването на
имота, но тук не се черпят правата на ищците – сега жалбоподатели - по
силата на наследствено правоприемство да е придобито. Искът е предявен и
аз съм написала, и съдът много внимателно в своя доклад е казал, че е
предявен иск по чл. 92 от Закона за собствеността (ЗС), така че сега се
подменя основанието на иска и се казва: „ами той е наследствен“. Не, не е
наследствен. Сградите, които са предмет на иска не са наследствени, а са
построени впоследствие и затова въобще не е разглеждан на това основание
8
иска, и съдът приема, че е оборена презумпцията на чл. 92 от ЗС, тъй като
това безспорно се доказва от събраните по делото доказателства.
И последно само да вметна: включително и в настоящия съдебен състав
сте постановявали преди време решения, в които приемате, че когато е
отхвърлен иск за делба на определени обекти (както в случая за
дърводелската работилница и лятната кухня е отхвърлен иска за делба и е
прието, че липсва съсобственост), тези решения са приложени, те са в
кориците на делото и Вие сте ги видели, се приема, че впоследствие искът за
собственост е недопустим.
За съжаление практиката се обърна (и аз положих доста усилия в този
смисъл) и казва: „Да, така е“, но това е така само в мотивната част, тъй като
няма в самия диспозитив на решението „ОТХВЪРЛЯ“. Ще видите, че е така.
За съжаление тук сме изправени точно пред такъв случай, тъй като искът за
делба на тези две сгради е отхвърлен, извършена е делтата и те са в дял на
доверителите ми. Положих доста усилия да потърся някаква нова практика.
Съдът също положи усилия, но се оказа, че в последно време ето така
разсъждава Върховният съд, т.е. приема, че този иск за собственост е
допустим. За мен лично е доста несъстоятелно. Аз ще Ви моля да потвърдите
решението и да присъдите на доверителите ми разноски по представения
списък.
Съдът счита делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 18.02.2023 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:52
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9