№ 914
гр. Пловдив, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330200038 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Заложна къща Паралия Голд“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***
П.В.Д.-Р., чрез адв. Я.Я. против Наказателно постановление № К-0051246 от
23.08.2021 г., издадено от Т.Д.Д. – *** (***), с което на основание чл. 36, ал. 2
от Наредба за дейността на заложните къщи (Обн. ДВ бр. 16 от 27.02.2009 г.,
изм. ДВ бр. 61 от 09.08.2011 г.) във връзка с чл. 83 от ЗАНН на
жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500
(петстотин) лева за нарушение по чл. 11, ал. 2, т. 2 от Наредба за дейността
на заложните къщи (НДЗК).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди, че в нарушение на
правилото по чл. 18 от ЗАНН за констатирани 29 броя нарушения с
наказателното постановление е наложена една имуществена санкция.
Поддържа, че всяко невъвеждане на нормативно изискуемите данни в
регистъра на извършените продажби след сключена сделка осъществява
самостоятелно състава на административното нарушение. Взема становище
да не е изяснена датата на извършване на нарушението, както и отделните
деяния да не са надлежно индивидуализирани чрез посочване на данни,
конкретизиращи всяка от отделните продажби като номер на заложен билет,
данни за залогодателя или за последващия купувач. Твърди още да липсва
описание на фактите, чрез които е осъществено административното
нарушение, да не са изяснени мястото на извършването му и датата, на която
1
не е изпълнено задължението за попълване на данни в регистъра по всяка от
процесните продажби. Счита, че по този начин са допуснати съществени
процесуални нарушения, неоправдано ограничили правото му на защита и
които да не могат да се санират по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност
претендира да е налице хипотеза на маловажен случай на административно
нарушение. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се
представлява от адв. Я.Я., който поддържа жалбата. Претендира направените
по делото разноски.
Въззиваемата страна не взема становище по допустимостта и
основателността на жалбата. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „Заложна къща Паралия Голд“ ООД, спрямо
което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от
субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 24.11.2021 г., установено от
приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 01.12.2021 г., поради което
приложимият към датата на подаване на жалбата седемдневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди изменението му с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020
г. е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят „Заложна къща Паралия Голд“ ООД осъществявал
дейност като заложна къща, като по занятие предоставял парични заеми,
обезпечени със залог върху движими вещи. Жалбоподателят стопанисвал
обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 101.
На 29.06.2021 г. свид. С.К.Г. – ***, участвала в извършването на
съвместни проверки на дейността на заложни къщи заедно с органите на ОД
на МВР-Пловдив, отдел „Икономическа полиция“. На същата дата свид. Г.
извършила проверка и на находящата се на адрес гр. Пловдив, ул. „Васил
Левски“ № 101 заложна къща, собственост на дружеството жалбоподател. В
близост до входа на заложната къща била поставена информация за
търговското дружество, фирма, седалището и адрес на управление, както и
работното време, което било от понеделник до петък от 09:30 ч. до 18:00 ч. и
в събота от 10:30 ч. до 14:30 ч. *** бил И.В.Д.. По време на проверката
заложната къща била в работен режим и се обслужвали клиенти.
На видно място в търговското помещение били поставени общите
условия на заложната дейност; методите за оценяване и условията за
2
съхранение на заложената вещ; размерите и сроковете за предоставяните
заеми; условията за удовлетворяване в случаите на непогасяване на заемите;
условията и разходите при предсрочно погасяване на заема и връщане на
заложената вещ; условията за връщане на заложената вещ в случаите по чл.22
от НДЗК; лихвите и таксите по заемите.
За приеманите в залог вещи се сключвал договор със залогодателя във
формата на заложен билет. Жалбоподателят водил регистър на сключените
сделки и регистър на извършените продажби. По време на проверката обаче
те не могли да бъдат представени, поради което свид. Г. дала нареждане в
срок до 08.07.2021 г. управителят или упълномощено от него лице да се яви в
Регионална дирекция Пловдив на КЗП, където да носи изисканите, но
непредставени по време на проверката материали. За извършената проверка
бил съставен Констативен протокол № К-2690041 от 29.06.2021 г., в който
било вписано и нареждането до жалбоподателя. Препис от протокола бил
връчен на управителя на дружеството жалбоподател. По време на тази
проверка свид. Г. не констатирала нарушения в дейността на заложната къща.
На 08.07.2021 г. в сградата на Регионална дирекция на КЗП със седалище
гр. Пловдив се явила управителката на „Заложна къща Паралия Голд“ ООД,
която представила на свид. Г. изисканите с констативния протокол от
29.06.2021 г. документи, включително регистър на извършените от заложната
къща продажби. При прегледа на регистъра свид. Г. установила, че през
периода от 21.06.2021 г. до 29.06.2021 г. жалбоподателят бил сключил 29 на
брой сделки, за които в регистъра на извършените продажби не били
въведени данни за име, ЕГН/ЛНЧ и адресна регистрация на купувача. Вместо
това за всяка от тези 29 продажби в регистъра било попълнено следното
съдържание: „Не предоставя данни ЕГН: ********* Адрес: “. На място и на
същата дата свид. Г. съставила акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с бл. № К-0051246 против дружеството жалбоподател, в
присъствието на неговия управител и на един свидетел. Препис от акта бил
връчен на представителя на жалбоподателя.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. С.К.Г.. От тях се установяват
обстоятелствата по извършената проверка. Изяснява се, че същата е протекла
на два етапа, като при първия, представляващ проверката на място в
заложната къща, не са констатирани нарушения, но тъй като не са били
представени опис на сключените сделки и регистър на извършените
продажби, са дадени указания това да бъде изпълнено допълнително чрез
3
представянето им в Регионална дирекция на КЗП със седалище в град
Пловдив. От показанията на свид. Г. се изяснява още, че тази проверка на
място е извършена в присъствието на управителя на дружеството
жалбоподател, както и че същият се е явил, за да представи изисканите му
документи. На следващо място показанията на свид. Г. са източник на
доказателствена информация и за обстоятелствата, установени при
запознаването й със съдържанието на представените опис и регистри, като
свидетелката изяснява, че в регистъра на извършените продажби не са били
вписани данни за ЕГН или ЛНЧ и за адресна регистрация на купувача на
заложената вещ по няколко на брой сделки. Установява се и че проверката на
регистъра на извършените продажби е обхващала периода от една седмица
назад, считано от 29.06.2021 г. Показанията на свид. Г. се ползват с доверие
от съда, доколкото те се явяват проверени, а достоверността им потвърдена
при съпоставката им със събраните писмени доказателства, в които те изцяло
намират подкрепа. Показанията са и вътрешно непротиворечиви, подробни,
хронологически и логически последователни и се ценят за добросъвестно
дадени от незаинтересован по делото свидетел.
От Констативен протокол № К-2690041/29.06.2021 г. се изяснява, че
проверката е извършена в обект заложна къща „Кеш и корект“, находящ се в
гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 101 и на дата 29.06.2021 г. Изяснява се
още, че с протокола е дадено предписание до жалбоподателя да представи до
08.07.2021 г. в Регионална дирекция Пловдив на КЗП посочените в протокола
документи, сред които и регистър на извършените продажби.
От извадка от Регистър на извършените продажби за периода от
21.06.2021 г. до 29.06.2021 г. се установява, че през посочения период са
сключени 29 броя сделки, за които в регистъра в графата „Име, ЕГН/ЛНЧ и
адресна регистрация на купувача“ е вписано: „Не предоставя данни ЕГН:
********* Адрес: “. Изяснява се, че всяка от тези 29 броя продажби е с място
на извършване в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 101, но сделките са
сключени на различни дати, като от тях 10 са от дата 21.06.2021 г., една
сделка е от дата 23.06.2021 г., две сделки са от 26.06.2021 г., а останалите 16
сделки са от дата 28.06.2021 г.
От Заповед № 676/21.08.2019 г. на Председателя на Комисията за защита
на потребителите се установява, че наказателното постановление е издадено
от надлежно оправомощено лице, действало в рамките на своята материална
и териториална компетентност. Доказателство за компетентността на
актосъставителя представлява Заповед № 390 ЛС/22.04.2015 г. на
Председателя на Комисията за защита на потребителите.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят „Заложна къща Паралия Голд“ ООД осъществява дейност
като заложна къща по смисъла на чл. 3, ал. 1 от НДЗК, включително и към
интересуващия делото период от 21.06.2021 г. до 29.06.2021 г. Нормативната
4
уредба изисква от лицето, осъществяващо дейност като заложна къща, да
поддържа във всяко отделно търговско помещение регистър на извършените
продажби, който се води по образец съгласно приложение № 3 към НДЗК, и
да изготвя регистрационен опис на извършените продажби на вещи, заложени
в съответното търговско помещение. Информацията, която следва да съдържа
този регистър, е определена с разпоредбата на чл. 11, ал. 2, т.1 - т.7 от НДЗК и
включва: номер на заложния билет; име, ЕГН/ЛНЧ и адресна регистрация на
купувача; дата и място на извършване на продажбата; номер и дата на
протокола, когато вещта е продадена по реда на чл. 160 от Закона за
задълженията и договорите; продажна цена; размер на обезпеченото с
продадената вещ задължение и размер на остатъка от цената след приспадане
на обезпеченото задължение. В тази връзка доказва се по делото от обективна
страна, че жалбоподателят при извършване на дейността си води регистрите
по чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от НДЗК – регистър на сключените сделки и
регистър на извършените продажби. За периода, обхващащ процесната
проверка /21.06.2021 г. – 29.06.2021 г./, се установява, че в регистъра на
извършените продажби в графата, в която следва да бъдат вписани данни за
име, ЕГН/ЛНЧ и адресна регистрация на купувача, за 29 на брой сделки е
попълнено следното съдържание: „Не предоставя данни ЕГН: *********
Адрес:“. За нито една от тези 29 сключени сделки в регистъра не са вписани
нито имената, нито ЕГН/ЛНЧ и адресна регистрация на купувача.
Горните обстоятелства са доказани по несъмнен и категоричен начин по
делото, те не се и оспорват от жалбоподателя. Неговото основно възражение е
за издаване на наказателното постановление в противоречие с процесуалния
закон. В тази връзка преценката нарушено ли е правилото по чл. 18 от ЗАНН
изисква на първо място да бъде изяснено какво е изпълнителното деяние на
административното нарушение по чл. 32, ал. 2 вр. с чл. 11, ал. 2 от НДЗК и
кога деянието ще бъде довършено. Нарушението е формално. То е с особен
субект, каквото специално качество жалбоподателят притежава – лице,
извършващо дейност като заложна къща. От обективна страна нарушението е
довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние, без
необходимост от настъпване в причинна връзка с него на определен
вредоносен резултат. Дължимото от жалбоподателя поведение за изпълнение
на материалноправното задължение по чл. 11, ал. 2 от НДЗК е след
извършването на всяка продажба незабавно да бъде въведена нормативно
предвидената информация (по чл. 11, ал. 2, т. 1-т. 7 от НДЗК) в регистъра на
извършените продажби. Всяко поведение – действие или бездействие, което
осуетява и препятства изпълнението на това задължение, представлява годно
изпълнително деяние на административното нарушение. Така невъвеждането
на дължимата информация или въвеждането на непълна информация ще
доведе до осъществяване на състава на нарушението. Нормативната уредба
определя и момента, когато трябва да се предприеме дължимото поведение –
незабавно след извършването на всяка продажба.
Изхождайки от така изясните принципни правила по приложението на
5
материалния закон и пренесено спрямо процесния казус, съдът приема, че
въвеждането в регистъра на извършените продажби на следното съдържание:
„Не предоставя данни ЕГН: ********* Адрес: “ представлява нарушение на
задължението по чл. 11, ал. 2, т. 2 от НДЗК за вписване в регистъра на име,
ЕГН/ЛНЧ и адресна регистрация на купувача. В случая име и адресна
регистрация на купувача въобще липсват, а поредицата от девет на брой
последователно изписани единици не представлява годен нито ЕГН, нито
ЛНЧ.
Доказа се по делото, че в периода от 21.06.2021 г. до 29.06.2021 г. така
установеното съдържание „Не предоставя данни ЕГН: ********* Адрес: “ е
вписано в регистъра на извършените продажби за 29 отделни сделки. Тъй
като задължението за жалбоподателя е да въведе в регистъра информацията
за име, ЕГН/ЛНЧ и адресна регистрация на купувача незабавно след всяка
продажба, то съдът приема, че неизпълнението на това задължение спрямо
всяка сделка представлява самостоятелно изпълнително деяние на отделно и
самостоятелно административно нарушение по чл. 11, ал. 2, т. 2 от НДЗК.
Действително по правило деянието може да бъде извършено не само с
едно, но и с повече телодвижения. За да бъдат те обединени в едно деяние,
трябва да са осъществени последователно в изпълнение на едно решение,
насочено към постигането на една цел. Две или повече деяния ще има, когато
повтарянето на действията става в резултат на ново решение, взето с оглед
изменение на условията, при които се действа - така Решение № 93 от
24.02.1977 г. по н. д. № 64/1977 г., I н.о. на ВС; Решение № 202 от 04.06.2015
г. по н. д. № 290/2015 г., III н.о. на ВКС. В конкретния случай за всяко от
процесните 29 на брой въвеждания на непълната и невярна информация в
регистъра на извършените продажби се установява да е направено в резултат
на ново решение, взето с оглед новонастъпили факти в обективната
действителност – сключването на нова сделка за продажба, което поражда и
вземането на новото решение за въвеждане в регистъра на съдържанието „Не
предоставя данни ЕГН: ********* Адрес: “. Така, видно от писмените
доказателства, вписванията в регистъра са извършени на различни дати, всяко
от тях почива на издаден различен заложен билет, обективиращ сделка с
различни вещи и на различна стойност. На практика след сключването на
всяка нова сделка е възниквало задължение за въвеждане в регистъра на
данните по чл. 11, ал. 2 от НДЗК, респ. се е вземало отделно решение да се
въведе информацията с установеното по делото съдържание, а въвеждането е
било обусловено от новоосъществилия се факт на извършената нова
продажба. При тези факти доказано е, че разгледаните 29 телодвижения не
представляват едно деяние, тъй като не са осъществени в изпълнение само на
едно решение и насочени към постигането на една цел. Напротив, налице е
хипотеза на 29 отделни деяния, всяко от тях осъществяващо поотделно
състава на едно и също административно нарушение. В този смисъл е и
съдебната практика по приложението на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
НДЗК: Решение № 88 от 07.01.2019 г. по к.а.н.д. № 9979/2018 г. на
6
Административен съд – София; Решение № 121 от 01.04.2019 г. по к.а.н.д. №
72/2019 г. на Административен съд – Враца. В цитираните решение
административните съдилища приемат, че:
„всяко невписване на съответните данни непосредствено след всяка
осъществена продажба представлява и осъществява състав на самостоятелно
и отделно административно нарушение, което съгласно чл. 18 от ЗАНН
следва да бъде самостоятелно санкционирано. При липсата на информация по
чл. 11, ал. 2, т. 2 от НДЗК за няколко сделки ще са налице толкова
нарушения, колкото са сделките. В случая в нарушение на чл. 18 от ЗАНН е
наложено едно общо наказание за това, че в регистъра по чл. 11, ал. 1 от
НДЗК не са отразени данните на купувачите“.
Посочените съображения изцяло се споделят и от настоящия съдебен
състав. Щом търговецът е извършил няколко отделни административни
нарушения, съгласно изричния регламент на чл. 18 от ЗАНН е следвало за
всяко от тях да бъде наложена отделна имуществена санкция, която да бъде
отделно изпълнена. В административнонаказателния процес не съществуват
т.нар. продължавани административни нарушения, изводимо именно от
изричното правило на чл. 18 от ЗАНН. Незаконосъобразен се явява тогава
изводът на наказващия орган да наложи едно общо наказание или в случая
„имуществена санкция“ за всички еднотипни нарушения, които са били
установени в рамките на една проверка. При преценката си по същество АНО
се е ръководил не от броя на съставомерните деяния, респ. на извършените
нарушения, а от броя на проверките, при които са установени и доколкото
това е станало при една проверка, е наложил една имуществена санкция.
Подобен подход влиза в нетърпимо противоречие с действащия правен ред
поради несъблюдаване на правилото по чл. 18 от ЗАНН. Извършеното
сборуване на санкциите не е довело до отстраняване на нарушението, тъй
като наказващият орган не разполага с подобно законово регламентирано
правомощие, а именно да налага едно общо наказание за няколко отделни
нарушение. Ако наказващият орган е искал да санкционира жалбоподателя
само за едно от установените при проверката нарушения, тъй като той
разполага с такова правомощие, то в обстоятелствената част на наказателното
постановление не е трябвало да се описват 29 отделни съставомерни деяния.
По този начин остава напълно неясна волята на наказващия орган за кое
деяние се налага санкцията. Изтъкнатата неяснота препятства съда и при
осъществяване на правомощието му да отмени наказателното постановление
единствено досежно някои от посочените административни нарушения, в
случай че извършването им не е доказано. Накрая налагането на обща по
размер имуществена санкция не позволява на съда да прецени нейната
законосъобразност и справедливост досежно определения от
административнонаказващия орган размер, като същевременно поставя и
санкционираното лице в невъзможност да разбере за кое нарушение какво
наказание му се налага, което несъмнено накърнява правото му на защита.
Следва да се подчертае, че съгласно практиката на касационната инстанция
7
не може да се приеме, че в случаи като процесния НП трябва да бъде
потвърдено, по съображения че действията на администрацията са в „полза на
нарушителя“. Нормата на чл. 18 от ЗАНН е императивна, а по съдържанието
си е ясна, като процесуалният закон приема тези случаи да се разрешават по
указания в нея начин. Не може да бъде споделено и становището, че
наказателното постановление трябва да бъде потвърдено, тъй като за поне
едно от нарушенията е следвало понасяне на предвидената санкция. Съдът не
може да замества волята на административнонаказващия орган, като приеме
за кое конкретно от общо 29-те описани административни нарушения следва
да бъде санкциониран жалбоподателят и за кое – не. Съдът единствено
осъществява контрол за законосъобразност и обоснованост на наказателното
постановление. В тази връзка съдебната практика е трайна и непротиворечива
досежно обстоятелството, че допуснатото нарушение на чл. 18 от ЗАНН е
съществено, не може да бъде санирано пред въззивната инстанция и
представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление – така Решение № 2048 от 22.10.2019 г. по к.а.н.д. №
2035/2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение №
920 от 23.04.2019 г. по к.а.н.д. № 253/2019 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1103 от 17.05.2018 г. по к.а.н.д.
№ 631/2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив; Решение №
2628 от 12.12.2019 г. по к.а.н.д. № 2976/2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1028 от 10.05.2019 г. по к.а.н.д.
№ 778/2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 2199 от 23.10.2014 г. по к.а.н.д. № 2060/2014 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че основателно е и
възражението на жалбоподателя за липса на надлежно изпълнен реквизит на
наказателното постановление – дата на извършване на нарушението. В случая
е посочен единствено един общ период, в рамките на който се твърди да са
извършени множеството еднотипни нарушения, но без да става ясно нито от
съдържанието на АУАН, нито от това на НП кое нередовно въвеждане на
данни в регистъра по чл. 11, ал. 1 от НДЗК за коя конкретно сделка се отнася
и кога е осъществено. Самите сделки, по които се твърди да са извършени
порочните вписвания в регистъра, също не са индивидуализирани по никакъв
начин освен с общия си брой от 29 и едноседмичния период, през който се
твърди да са сключени. Вместо това в обстоятелствената част на акта и на
наказателното постановление са описани множество странични
обстоятелства, които макар и свързани с дейността на заложната къща и
установени по време на проверката, нямат пряко отношение към преценката
за съставомерността на конкретното деяние.
По тези съображения съдът намира жалбата за основателна, а
наказателното постановление за незаконосъобразно, поради което то трябва
да бъде отменено.
8
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на
делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на
жалбоподателя. Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Доказано е
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,
като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 10 от
делото, надлежно е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е платено
в брой.
По делото не е направено възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Отделно от това и възнаграждението е уговорено в най-ниския размер
съгласно чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а именно от 300 лева.
Поради това възнаграждението не подлежи на намаляване.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби
на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане
на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. По тези съображения разноските следва да бъдат
възложени в тежест на Комисията за защита на потребителите, която е
самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка съгласно чл. 2, ал. 2
от Устройствен правилник на Комисията за защита на потребителите.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 2 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К-0051246 от 23.08.2021 г.,
издадено от Т.Д.Д. – ***, с което на „ЗАЛОЖНА КЪЩА ПАРАЛИЯ ГОЛД“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от *** П.В.Д.-Р., ЕГН: ********** на основание чл. 36, ал. 2
от Наредба за дейността на заложните къщи във връзка с чл. 83 от ЗАНН е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 11, ал. 2, т. 2 от Наредба за дейността на заложните къщи.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
9
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10