№ 4318
гр. София, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:.........
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20211110131297 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от ......... срещу ИВ. Й. ЦВ. искове с правна
квалификация чл.422, ал.1 ГПК, с които се претендира признаване спрямо ищеца, че
ответникът дължи следните суми: сума в общ размер от 1016.11 лева – главница за
ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2017год. до 30.04.2019год. за топлоснабден
имот, находящ се в ........., ведно със законната лихва върху сумата за периода от
08.01.2021г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на
вземането; сума в общ размер от 22.79 лева – главница за дялово разпределение за
периода от 01.12.2017год. до 30.04.2019год., ведно със законната лихва върху сумата за
периода от 08.01.2021г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното
изплащане на вземането; сума в общ размер от 169.21лева – обезщетение за забава за
периода от 15.09.2018г. до 21.12.2020г. и сума в общ размер от 4.74 лева – обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2018г. до
21.12.2020г.
Релевират се съображения, че претендираната сума е дължима за ползвана
топлоенергия от ответникът, който съобразно ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди действащи към момента на взирания период, е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове като
неоснователни, поради следните съображения: исковете за дялово разпределение и
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение са неоснователни; не
е налице валидно облигационно правоотношение между страните по делото.
Направено е възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени.
Третото лице помагач на страната на ищеца – ......... не излага становище по
предявените искове.
1
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 1028/2021г. по описа на СРС, 34-ти
състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответникът е възразил в
законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК. Изложеното
обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване на
вземанията му. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явяват
допустими.
Предявен e иск с правна квалификация чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр.чл.150 ЗЕ.
В тежест на ищцовата страна – ......... е да установи основанието и размера на
претендираната парична сума по предявения положителен установителен иск, а
именно – валидно възникнало договорно отношение с ответника за продажба на
топлинна енергия за процесния апартамент, качеството потребител за ответника –
собственик или ползвател, изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия
за процесния период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената
услуга в посочения размер. Ответникът носи тежест за насрещно доказване по тези
факти.
Относно първите две предпоставки за уважаване на иска, а именно – валидно
възникнало договорно отношение между страните по делото за продажба на топлинна
енергия за процесния апартамент и качеството потребител за ответника – собственик,
следва да се посочи следното: видно от представения по делото договор за продажба на
държавен недвижим имот от 04.06.1990г. /л. 17-л. 18/ се установява, че ответникът е
собственик на процесния недвижим имот.
Въз основа на трайната и непротиворечива практика на ВКС, отразена в
решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ІV Г.О. на ВКС, решение №
504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС и решение № 162 от
28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ВКС, е прието, че облигационното отношение с
предмет продажбата на енергия възниква по силата на закона между предприятието-
снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта отговаря винаги
собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота. С оглед
изложеното, съдът намира, че ищецът е доказал наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответниците, поради което възражението на последните в тази
насока е изцяло несъстоятелно.
2
С оглед изложените съображения, съдът счита, че ищецът е доказал при
условията на пълно и главно доказване притежаваното от ответника качество на
собственик на процесния имот.
Относно следващите предпоставки за уважаване на иска, а именно –
изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния период, по
което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер,
следва да се посочи, че с изготвения по делото доклад /л. 57, стр. 2/ посоченото
обстоятелство е отделено като безспорно установено в отношенията между страните по
делото.
Съгласно чл.150, ал.1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия
за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни ОУ за продажба на топлинна енергия от ......... на потребители за битови
нужди, които се изготвят от предприятието и се одобряват от КЕВР към МС. Същите
влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един
местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
абонатите. По делото няма данни за заявено възражение от ответника по чл.150, ал.3
ЗЕ, поради което съдът намира приетите ОУ да са обвързващи и за ответника.
Съгласно действащите към релевантния период ОУ е предвидено, че
месечната дължима от купувача сума за топлинна енергия е дължима в 30- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася. В настоящия случай е налице
следното специфично обстоятелство: за процесния период начислените суми за ТЕ са
по прогнозно потребление като в края на отоплителния сезон се изчислява реалното
потребление на ТЕ и извършва изравняване между начислената и дължимата сума:
връщане или доплащане. След изтичането на посочения срок купувачът по договора –
потребител изпада в забава, поради което дължи обезщетение за забава съобразно
чл.86, ал.1 от ЗЗД. Задължението е срочно, така че, за да изпадне в забава длъжникът,
не е необходима покана от кредитора.
От заключението на ССчЕ /л. 73 и сл./, кредитирано от настоящия състав като
компетентно изготвено се установява, че за периода от 01.05.2017год. до 30.04.2019год.
за абонатен № ......... сумите са начислявани на база стойности на потребена ТЕ, като
дължимата сума за доставената топлинна енергия е определена на 1016.11 лева /л. 80-
А/. Дължимата сума за дялово разпределение възлиза на 22.79 лева /л. 80-А/.
В тази връзка следва да бъде обсъдено възражението за погасяване на
процесната сума по давност, направено от ответника с отговора на исковата молба, с
оглед което следва да се изложат следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от датата, на
която вземането е станало изискуемо. В отношенията между страните са се прилагали
Общите условия на оператора на топлинни услуги, като ищецът има качеството на
3
абонат и потребител на тези услуги и не се спори, че за процесния период е ползвал
услугите, като му е било начислено съответното задължение.
Задълженията за плащане на доставяните топлинни услуги представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в", пр. 3 ЗЗД и се
погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно задължителните постановки в цитираното Тълкувателно решение, понятието
„периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. „в" ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Ето защо този извод се налага от еднородния и периодичен характер на
задълженията, които независимо че имат в основанието си доставка на топлинни
услуги, се дължат на месечни вноски. Изводът следва и от характера на насрещното
задължение на ......... – задължението на това дружество е да осигури постоянно
топлоснабдяване до процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да
достави определен брой единици топлинна енергия срещу предварително определена
цена с разсрочено плащане на месечни падежи.
Доколкото в настоящия случай заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на
08.01.2021г., то погасено по давност се явява вземането за периода от 01.05.2017год. до
07.01.2018г. От приетата по делото ССчЕ се установява, че вземането за непогасеното
по давност вземане за периода от 08.01.2018г. до 30.04.2019год. възлиза на сумата от
749.55 лева /л. 79/. С оглед изложеното искът се явява основателен и доказан за сумата
от 749.55 лева и за периода от 08.01.2018г. до 30.04.2019год. като за разликата до
пълния предявен размер от 1016.11 лева и за периода от 01.05.2017год. до 07.01.2018г.
следва да се отхвърли.
По отношение на вземането за главница за дялово разпределение, следва да се
посочи, че от приетата ССчЕ се установява, че размерът на непогасената част от
вземането за периода от 08.01.2018г. до 30.04.2019год. възлиза на сумата от 21.54 лева
/л. 79/.
Следователно искът за главница за дялово разпределение следва да се уважи
сумата от 21.54 лева и за периода от 08.01.2018г. до 30.04.2019год., а за разликата до
пълния предявен размер от 22.79 лева и за периода от 01.12.2017год. до 07.01.2018г.
следва да се отхвърли като неоснователен.
Основателно е и искането за присъждане на законни лихви върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението – 08.01.2021г. до окончателното
4
изплащане на вземането.
Относно иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, вземането за законна лихва
възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение,
настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това
вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
Доколкото по делото се установи, че искът за главница за доставена топлинна
енергия следва да се отхвърли, то и вземането за обезщетение за забава върху тази
главница също следва да се отхвърли.
Съобразно приетото по делото заключение по ССчЕ размерът на
обезщетението за забава върху непогасената по давност главница за топлинна енергия
възлиза на сумата от 102.52 лева /л. 79/, поради което искът следва да се уважи за
сумата от 102.52 лева, а за разликата над сумата от 102.52 лева до пълния предявен
размер от 169.21 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
Съобразно приетото по делото заключение по ССчЕ размерът на
обезщетението за забава върху непогасената по давност главница за дялово
разпределение възлиза на сумата от 4.42 лева /л. 79/, поради което искът следва да се
уважи за сумата от 4.42 лева, а за разликата над сумата от 4.42 лева до пълния предявен
размер от 4.74 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
По отговорността за разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски възниква и за двете страни. На
основание чл.78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 314.91
лева, съразмерно с уважената част от исковете, от които 75.00 лева – държавна такса;
100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 37 ЗПП; 260.00 лева – депозит за вещо лице.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013год. на ВКС на ищеца се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 54.30 лева по гр. д. №
1028/2021г. по описа на СРС, 34 състав.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 Закон за
адвокатурата /ЗА/ и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения ......... следва да заплати на адвокат ......... от
АК – гр. София възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер
на 110.42 лева – за исковото производство и сумата от 82.82 лева – за заповедното
5
производство, доколкото са налице предпоставките по смисъла на ЗА.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД от ........., със седалище и адрес на управление ......... срещу ИВ. Й. ЦВ., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: ......... че ИВ. Й. ЦВ. дължи следните суми: сума в общ
размер от 749.55 лева – главница за ползвана топлоенергия за периода от 08.01.2018г.
до 30.04.2019год. за топлоснабден имот, находящ се в ........., ведно със законната лихва
върху сумата за периода от 08.01.2021г. /датата на депозиране на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 21.54 лева – главница за
дялово разпределение за периода от 08.01.2018г. до 30.04.2019год., ведно със законната
лихва върху сумата за периода от 08.01.2021г. /датата на депозиране на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 102.52 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2018г. до 21.12.2020г. и сума в общ размер
от 4.42 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.01.2018г. до 21.12.2020г. като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както
следва: искът за главница за доставена топлинна енергия за разликата над сумата от
749.55 лева до пълния предявен размер от 1016.11 лева и за периода от 01.05.2017год.
до 07.01.2018г.; искът за главница за дялово разпределение за разликата над сумата от
21.54 лева до пълния предявен размер от 22.79 лева и за периода от 01.12.2017год. до
07.01.2018г.; искът за обезщетението за забава върху главницата за разликата над
сумата от 102.52 лева до пълния предявен размер от 169.21лева; искът за
обезщетението за забава върху главницата за дялово разпределение за разликата над
сумата от 4.42 лева до пълния предявен размер от 4.74 лева.
ОСЪЖДА ИВ. Й. ЦВ., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ......... да заплати
на ........., със седалище и адрес на управление ......... сума в размер на 314.91 лева –
заплатени разноски за исковото производство пред СРС и сума в общ размер на 54.30
лева – разноски по гр. д. № 1028/2021г. по описа на СРС, 34 състав.
ОСЪЖДА ........., със седалище и адрес на управление ......... да заплати на
адвокат ......... от АК – гр. София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал.
1, т. 2 Закон за адвокатурата /ЗА/ и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата от 110.42 лева –
разноски по съразмерност за исковото производство и сумата от 82.82 лева – разноски
по съразмерност за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП – ..........
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7