Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 20.03.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на осми
март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при участието на секретаря С.А. като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 57 по описа за 2016
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на С.Р.М. с ЕГН ********** ***, депозирана чрез пълномощник и процесуален
представител адв.П.Т. от АК-Варна против Заповед № КД-14-27-341/11.10.2012г. на
Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Шумен. Жалбоподателката
релевира доводи за нищожност на акта, поради допуснати сериозни нарушения,
касаещи формата на оспорената заповед, неспазване на материалния закон и
неговата цел. Сочи, че частният съдебен изпълнител в това му качество не се
явява нито собственик, нито носител на вещни права върху обектите на кадастъра.
Такъв не е и ипотекарният кредитор, поради което нито един от двамата не е сред
лицата по §1, т.13 от ДР на ЗКИР и не е активно легитимиран да поиска
изготвянето / промяната на схеми от самостоятелни обекти в сградата, независимо
от висящото изпълнително производство. Издадена в ненадлежно учредено по повод
заявление от лице извън кръга на лицата по §1, т.13 от ДР на ЗКИР, процесната
заповед се явява нищожна и като такава не поражда правни последици. Въз основа
на изложените аргументи отправя искане заповедта да бъде прогласена за нищожна.
Ответната страна - Началник
на Служба по геодезия, картография и кадастър – Шумен, оспорва жалбата. Сочи,
че производството по издаване на заповедта е образувано по искане на взискател
по образувано изпълнително дело и същата е законосъобразна.
Заинтересованите
страни «Б.0. ЕООД ***, представляван в съдебно заседание от управителя И.Р.С. и
процесуален представител адв.З.Д. и Д.Ж.З. – частен съдебен изпълнител,
представлявана от адв.Р.Б., оспорват жалбата.
К.Б.С.,
конституирана като заинтересована страна в съдебното производство, не изразява
становище по жалбата.
Съдът като съобрази
аргументите, изложени от страните, представените по делото писмени
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
С.Р.М. се
легитимира като собственик на ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор 52009.501.880.1.13, находящ се в гр.Нови пазар, съгласно
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 197, том 8, рег.№ 4933,
дело № 1143 от 2014г. В качеството си на съсобственик на посочения недвижим
имот, същата подава жалба срещу Заповед № КД-14-27-341/11.10.2012г. на
Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Шумен с твърдения за
нищожност на административния акт.
Административното
производство по издаване на заповед за изменение на КККР на гр.Нови пазар е
започнало въз основа на заявление вх. № 99-4941/30.08.2012г. на Частен съдебен
изпълнител Д.Ж.З., подадено по повод висящо изпълнително дело № 210/2012г., по
което «Банка ДСК» ЕАД – гр.София в качеството си на взискател поискала от ЧСИ
да извърши ново геодезическо заснемане на възбранения по делото имот с цел
изнасянето му на публична продан. Въз основа на подаденото заявление и
приложените към него документи, Началникът на СГКК – Шумен издал процесната
Заповед № КД-14-27-341/11.10.2012г., с която одобрява изменение в КККР на
гр.Нови пазар, състоящо се в промяна в границите на съществуващи обекти в КККР,
както следва:
-
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 52009.501.880.1.13: данни
преди промяната: площ по документ за собственост 0 кв.м., няма данни за
собственост; данни след промяната: площ по документ за собственост 0 кв.м.,
няма занни за собственост;
-
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 52009.501.880.1.14: данни
преди промяната: площ по документ за
собственост 0 кв.м., няма данни за собственост; данни след промяната: площ по
документ 100,44 кв.м., собственост на Н.С.С. въз основа на документ Нотариален
акт №133, том 14, рег.№ 3849, дело 2921 от 31.10.2006г., издаден от Служба по
вписванията – гр.Нови пазар.
Заповедта е
съобщена на Н.С.С. и В.С.Т.. Същите не са обжалвали издадения административен
акт.
От приложените към делото
доказателства се установява, че в рамките на административното производство по
издаване на заповедта за изменение на КККР не е съставян Акт за непълноти и
грешки.
В хода на съдебното
производство частният съдебен изпълнител представя Потвърждение, с което «Банка
ДСК» ЕАД – гр.София, заявява, че на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД потвърждава
извършените от ЧСИ действия, изразяващи се в подаване на заявление до СГКК –
Шумен, с което е поискано изменение на КККР на гр.Нови пазар и последиците от
правните действия, извършени от ЧСИ са възникнали направо за «Банка ДСК» ЕАД –
гр.София - заинтересовано лице по смисъла на §1, т.13 от ДР на ЗКИР, в
качеството ѝ на носител на ипотечно право върху имота, за които е
поискано изменението.
При така
установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Съдебното
производство е допустимо, доколкото жалбоподателката претендира нищожност на
заповедта, което не е ограничено със срок, съгласно чл.149, ал.5 от АПК. Същата
към датата на подаване на жалбата е собственик на имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 52009.501.880.1.13 – предмет на
процесната заповед, поради което и с оглед ТР №3/16.04.2013г. на ВАС по т.д.
№1/2012г. има непосредствен, личен и пряк интерес от оспорване.
Съдът намира жалбата
за основателна предвид следните съображения:
Обжалваната заповед
е издадена в процедура по изменение на КККР по реда на чл.53, ал.2 от ЗКИР за
нанасяне на актуални данни за обекти на КК, а именно: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 52009.501.880.1.13, собственост на Н.Т. и В.Т. и
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 52009.501.880.1.14, собственост на
Н.С.С.. Същото е извършено от компетентната за това служба по геодезия,
картография и кадастър по местонахождението на имотите, съгласно чл.51, ал.2 от ЗКИР, но
при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
В
административното производство, свързано с издаването на индивидуален
административен акт, компетентният за това орган следва да се съобразява с
установените в специалния процесуален закон - АПК правила. Съгласно
разпоредбата на чл.27, ал.2 от АПК, преди
да започне производството административният орган задължително следва да
провери за наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки за допустимост на
издаването на съответния административен акт, а именно: липса на влязъл в сила
административен акт със същия предмет и страни; липса на висящо административно
производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата
страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване; наличие на
въпрос от компетентност на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без
предварителното решаване на този въпрос; дееспособност на гражданите и
процесуална правоспособност на организациите; наличие на правен интерес на
заявителя, привлечените и встъпилите граждани и организации; наличие на други
специални изисквания, установени със закон. Условията за допустимост на
административното производство са изчерпателно изброени. Наличието на правен
интерес е абсолютна предпоставка за допустимост на производството. Понятието е
въведено с нормата на чл.15, ал.1 от АПК,
определящ страните в едно административно производство. Наличието на правен
интерес е изведено като абсолютна процесуална предпоставка за образуване на
едно административно производство и при липсата му последицата е оставяне без
разглеждане на такава жалба (молба, заявление и т.н.) и прекратяване на
образуваното по повод на такава молба производство. Правен интерес в
производството по издаване на индивидуален административен акт има всеки
гражданин или организация, за които с акта се създават права или задължения,
или на които непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси.
В настоящия случай заявлението за изменение на КК и КР по
отношение обект – сграда с идентификатор 52009.501.880.1 по кадастралната карта
на гр.Нови пазар е подадено от Частен съдебен изпълнител Д.Ж.З.. Схемата на
самостоятелни обекти в сграда представлява елемент от кадастралната карта и
липсата ѝ обуславя непълнота на кадастралната карта по смисъла на чл.53,
ал.1, т.1 от ЗКИР. Съгласно нормата на чл.53, ал.2 от ЗКИР и чл.58, ал.1, т.1
от Наредба №3 от 28.04.2005г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри (понастоящем отменена, но действала към датата на издаване на акта), измененията
в КККР се извършват по молба на заинтересованото лице или на упълномощено от
него лице. Легалното определение на понятието «заинтересовано лице» е дадено в §1, т.13 от ДР на ЗКИР и
това са «собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти,
а в случаите на предоставени права на управление - ведомствата и общините, на
които са предоставени правата», като разпоредбата на чл.58, ал.3, т.8 от
Наредба № 3/2005г. изисква задължително представяне на документ за собственост
или друго вещно право върху имота - обект на КК. Това е свързано с факта, че
дейността по поддържане на КККР в актуално състояние е дейност по безспорна
администрация и по този начин се гарантират правата на заинтересованите лица.
Очевидно частният съдебен
изпълнител в това му качество не се явява нито собственик, нито носител на
вещни права върху обектите на кадастъра, следователно не е заинтересовано лице
по смисъла на закона, поради което той не е активно легитимиран да инициира
административно производство по изменение на одобрената кадастрална карта и
кадастрални регистри при условията на чл.53 от ЗКИР. Не се явява
заинтересовано лице по смисъла на цитираната по-горе разпоредба и ипотекарният
кредитор, в каквато насока са твърденията на ответника и заинтересованите страни
«Б.0. ЕООД *** и ЧСИ. При определяне на заинтересованите лица в производството
по чл.53 от ЗКИР, се изхожда от кадастралните записвания съгласно чл.2, ал.5 от ЗКИР, а видно от приложената по делото извадка от КР към датата на издаване на
заповедта (л.129) «Банка ДСК» ЕАД – гр.София не фигурира в кадастралния
регистър.
Съдът намира за неоснователни
доводите на посочените страни, че кредиторът е сред лицата по §1, т.13 от ДР на
ЗКИР, аргументирани с вещно правния характер на ипотечното право върху
ипотекирания имот. Ипотеката безспорно освен облигационно има и вещноправно
действие, но то не съставлява ограничено вещно право, а тежест върху имота,
която е призвана да гарантира вземането на кредитора. Всички водещи в теорията
схващания сочат на вещноправен ефект на ипотеката, но не ѝ придават
качество на ограничено вещно право. Според проф. А.К. «ипотеката е вещно и
неделимо право, което обременява определен недвижим имот на длъжника или на
трето лице за обезпечение на определено вземане така, че кредиторът може да го
възбрани, в чийто и ръце да се намира той, за да се удовлетвори от цената му по
предпочитание пред другите кредитори на същия длъжник или на собственика на
вещта». Проф. П.В. също сочи, че «ипотеката е право, по силата на което едно
лице може да се удовлетвори предпочитателно за едно свое вземане от един
недвижим имот». Академик Л.В. определя ипотеката като «обезпечително вещно
право върху недвижим имот и следва тоя имот при прехвърлянето му от досегашния
собственик върху нов приобретател». Предвид изложеното ипотекарният кредитор не
е носител на ограничено вещно право, което да го легитимира като
«заинтересовано лице» по §1, т.13 от ДР на ЗКИР. В
този смисъл е константната съдебна практика - Определение №10701 от
22.08.2014г. на ВАС по адм. д. № 9802/2014г., Решение
№ 6434 от 14.05.2014г. на ВАС по адм. д. № 2203/2014г., Решение № 14582 от
06.11.2013г. на ВАС по адм. д. № 8690/2013г.
Този извод се
налага и при съобразяване на последващите изменения на законовите разпоредби,
визиращи реда за поддържане в актуално състояние на КККР. Към настоящия момент
нормата на чл.51, ал.3 от ЗКИР по категоричен начин указва, че измененията в КК
и КР се извършват по заявление на собственик, друго лице, когато това е предвидено
в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или
община. Очевидна е волята на законодателя за ограничаване на кръга от лица,
които имат право да инициират производство по изменение на КК и КР – собственик
и само в изрично предвидените от закона случаи - друго лице.
С оглед изложеното
съдът приема, че изменението на КК е допуснато при ненадлежно сезиране, от
лице, което не притежава вещни или ограничени вещни права върху имотите, и при
липса на регламентирана в закона възможност за самосезиране на административния
орган. След подаване на заявлението началникът на СГКК – гр.Шумен е следвало да
провери наличие на предпоставките за допустимостта му при условията на чл.27, ал.2 от АПК, в това
число и наличие на правен интерес на заявителя – т.5 от цитирания текст. Като
не е сторил това, административният орган е постановил оспорения административен
акт в рамките на недопустимо административно производство. Издадена в
ненадлежно учредено производство по заявление на лице извън кръга на посочените
в §1, т.13 от ДР на ЗКИР, процесната заповед се явява нищожна и не поражда
правни последици.
Изложените по-горе
съображения налагат извод за основателност на жалбата, а атакуваната в
настоящото производство заповед за изменение на кадастралната карта следва да
бъде прогласена за нищожна.
С оглед изхода на
делото претенцията на заинтересованата страна «Б.0. ЕООД *** за присъждане на
разноски не следва да бъде уважена. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК страната, за която административният акт е благоприятен има право на
разноски само когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата
оттегли жалбата. В случая съдът приема жалбата за основателна, поради което
искането на заинтересованата страна за присъждане на разноските по делото се
явява неоснователна.
Водим от горното, Шуменският административен съд
ОБЯВЯВА нищожността на Заповед № КД-14-27-341/11.10.2012г. на Началника на
Служба по геодезия, картография и кадастър - Шумен.
Разноски не се
присъждат.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по
реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: