№ 68
гр. Варна, 03.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20243000500091 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:15 часа се явиха:
При спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, изр. второ ГПК
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Въззивникът Р. В. В., редовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна Е. Е. П., редовно призована, не се явява, не се
представлява.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
СЪДЪТ докладва постъпила в съда по ел. поща на 02.04.2024 г. молба
от Р. С. П., в качеството му на пълномощник на въззиваемата страна, в която
се сочи, че на 24.03.2024 г. е пострадал при ПТП в гр. София и му е поставена
диагноза - „фрактура на лявата фибия.“ Била е направена имобилизация на
целия му крак. Дадено му било направление за операция, която да се състои в
периода от 01.04.2024г. до 07.04.2024г. Поради това е посочено, че
здравословното му състояние не позволява на пълномощника да присъства в
днешното съдебно заседание. Отправя искане делото да бъде отсрочено, а в
случай, че това не е възможно – делото да бъде разгледано в негово
отсъствие. Поддържа изцяло своята позиция, изразена в отговора на
въззивната жалба. Към молбата са представени: констативен протокол за
ПТП, лист за преглед на пациента и амбулаторен лист.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на
делото, тъй като първоинстанционното производство е образувано на
11.11.2022 г. и приложима се явява нормата на чл. 142, ал. 2 ГПК, в
редакцията й преди изменението, което е в сила от 02.02.2023г. (съобразно §
24 от ПЗР на ЗИД на ГПК, обн. в ДВ, бр. 11/02.02.23г.), а именно: „съдът
1
отлага делото ако страната и пълномощникът й не могат да се явяват поради
препятствие, което страната не може да отстрани.“
Поради липсата на доказателства самата страна да е обективно
възпрепятствана да се яви в съдебно заседание, то и не са налице
процесуални пречки, и не е необходимо отлагане на делото.
По тези съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от
разпоредително заседание № 175/29.02.2024 г.:
Производството по в.гр.д. № 91/2024г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Р. В. В., подадена чрез
адв. П.Н., против решение № 1384/23.11.2023г., постановено по гр.д. №
2390/2022г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени
исковете му срещу Е. Е. П.: за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: апартамент №7
/седем/, на IV-V ет., /четвърти и пети етажи/, представляващ мезонет - 1
/първа/ сграда на площ от 116,79 кв.м. /сто и шестнадесет цяло и 79 стотни
квадратни метра/ състоящ се от кухня, дневна, три спални, тоалет, баня,
коридор, при граници: ап. №*, aп. № *, *, *, заедно с прилежащото избено
помещение № 3 /три/ на застроена площ от 9.13 кв.м. при граници: изба № *,
изба № *, коридор, *, както и 5.8516% ид. части от общите части на сградата
и от правото на строеж в недвижим имот, находящ се в гр. В., ул. „* *“ № *,
дворно място с пространство от 485 кв. м./четиристотин осемдесет и пет
квадратни метра/, съставляващо имот пл. № 9 /девет/ в кв. 443 /четиристотин
четиридесет и три/ по плана на 1/първи/ микрорайон на гр. Варна, а по схема
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1505.224.1.7, с адрес гр.
В., р-н „О.“, ул. „* *“ № *, ет. *, ап. *, намиращ се в сграда с идентификатор
10135.1505.224.1, с предназначение жилищна сграда - многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.1505.224,
предназначение на жилищния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 2, площ по документи 116.79 кв. м., с прилежащи части: 5.8516% от
общите части на сградата и изба №3 с площ 9.13 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *, *, под обекта: *, над
обекта: няма, въз основа на осъществено от него давностно владение за
периода от 2001г. до 2019г., на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК; за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на ½ ид.ч.
от описания по-горе недвижим имот, придобита въз основа на прекратяване
на СИО /съпружеската имуществена общност/, възникнала върху обекта по
силата на законовата презумпция чрез построяване на сградата от двамата
съпрузи по време на брака, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
2
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно, поради
постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати
съществени процесуални нарушения и необоснованост, като е молил за
отмяната му, за постановяване на друго, с което предявеният главен иск бъде
уважен, а при отхвърлянето му - за уважаване на евентуалния такъв. Молил е
за присъждане на сторените по делото разноски. Изложил е, че окръжният
съд приел погрешно, че към датата на постановяване на решение №
883/12.07.2019 г., недвижимият имот вече не е бил собственост на съпругата
му Д. К. и следователно нямало как да настъпи валидно ефектът на
позоваването на давността и да се придобие от него имота на твърдяното
давностно владение, както и че исковата молба е била вписана след влизане в
сила на постановлението за възлагане на имота на Е. П.. В случая искът на Р.
В. срещу Д. К. бил предявен на 27.11.2018г., към който момент имотът бил
собственост на последната и спрямо нея ищецът се е позовал на придобивната
давност, а правните последици - придобиването на правото на собственост се
зачитали от момента на изтичане на десетгодишния давностен срок, т.е. към
2018 г. Към момента на публичната продан, имотът не бил собственост на Д.
К. и поради това постановлението за възлагане нямало вещно-транслативен
ефект и имотът не бил придобит от Е. Е. П.. Сочил е, че ненавременното
вписване на исковата молба по иска за собственост не изключва
възможността действителният собственик на имота да защити правото си на
собственост срещу трети лица, които са придобили имота, дори това
придобиване да е било вписано преди вписването на исковата молба по иска
за собственост, защото вписването на исковата молба по иск за собственост
върху недвижим имот има оповестително, но не и защитно действие. По
отношение на евентуалния иск е сочил, че апартаментът бил придобит през
време на брака и затова - в режим на СИО, като договорната ипотека върху
имота с № 006, т. 1, рег. № 159, дело № */21.01.2009г. в полза на „Т. б. Д“ АД
била учредена от Д. К. К.- В. със съгласието му като съпруг като там
съпрузите са се явили заедно и са заявили, че имотът съставлява СИО. Така
направеното изявление от страна на К. имало трансформиращ ефект по
отношение на собствеността на недвижимия имот, а фактът, че имотът е
построен от трето лице, бил ирелевантен за случая.
Въззиваемата Е. Е. П., чрез пълномощника си – съпруг Р. С. П., е подала
писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорила същата и по
съображения за правилността на обжалваното решение е молила за неговото
потвърждаване. Изложила е, че: с постановление за възлагане на недвижим
имот от 31.10.2018г. на ЧСИ № 807 Н. Д., влязло в сила на 05.04.2019г.,
процесният недвижим имот е станал собственост на Е. Е. П.; към датата на
вписване на исковата молба, както и към датата на постановеното решение №
883/12.07.2019 г. по гр.д. № 774/2019 на ВОС, недвижимият имот вече не е
бил собственост на съпругата на ищеца Д. К. К.-В.; Р. В. В. не е придобил
имота по давност, като липсвало осъществявано от него давностно владение с
намерение за своене в твърдяния период от 2001 г. до 2019 г.; през 2009 г. в
нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека ищецът Р. В. В. дал
съгласие за учредяване на ипотека върху целия имот – факт, изключващ
3
намерението му за своене.
Въззивната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от
обжалване на неизгодното за него решение, редовна е и допустима.
Страните не са заявили искания по доказателствата и не са налице
предпоставки за събирането на такива по служебен почин на съда.
В изпълнение на указанията, дадени с горното определение,
въззивникът - ищец в исковото производство, е депозирал на 22.03.2024г.
уточняваща молба, чрез адвокат П. Н., в която е посочено, че бракът между Р.
В. В. и Д. К. К. - В. не е прекратен формално. Въпреки, че бракът не е
прекратен, 3 години след сключване на брака, през * г. съпругата К.
напуснала семейното жилище и съпрузите заживели отделно. Поради това
ищецът твърди, че е собственик на имота, защото така гласи решение №
883/12.07.2019г. по гр.д. № 774/2019г. на Варненски окръжен съд, но в крайна
сметка затова е предявил два иска.
Страните не са отправили доказателствени искания, поради което и
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна
страна, и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:22
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4