Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.06.2021
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
НО, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май,
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
мл.
с. КРИСТИНА ГЮРОВА
При участието на секретаря Даниела Танева в
присъствието на прокурора Деян Маринов, след като разгледа докладваното от
съдия Михайлов ВНОХД № 1141 по описа за 2021 година, намери за установено
следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 247789 от 24.10.2017 град, постановена от
СРС, НО, 105 -ти състав по НОХД № 21478/2016 г., съдът е признал подсъдимият В.В.Д. за НЕВИНОВЕН в това, че на 07.07.2015г. в гр. София, ж.к.
Младост-1, бул. „******в качеството си на длъжностно лице – изпълнителен
директор и член на Съвета на директорите на „Р.ФМ Плюс“ ЕАД, ЕИК ******,
присвоил – отказал да върне след като бил освободен от длъжност и бил поканен
за това чрез изпратено и получено електронно съобщение на 07.07.2015г. на електронна пощенска кутия ,,******@gmail.com“, чужда вещ – лек
автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц4 Еъркрос“ с рег.
№ ******, рама № VF7BUNKZ0CZ914348, на стойност 31094,58лева /тридесет и една
хиляди деветдесет и четири лева и петдесет и осем стотинки/, собственост на „Р.ФМ
Плюс“ ЕАД, ЕИК******, като автомобилът му бил връчен в това му качество да го
управлява и присвояването е в големи размери, като на 17.10.2016г. преди
приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, присвоената вещ
била върната, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдал по
внесеното и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 205, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 от НК. С оглед изхода на делото на
основание чл. 190 ал. 1 от НПК разноските по делото са останали за сметка на
държавата.
Срещу така постановената присъда е постъпил Протест от
СРП с който се иска отмяна на същата и постановяване на нова, осъдителна
такава.
Постъпило е и допълнение към протеста в което се
изразява несъгласие с мотивите на първата инстанция за несъставомерност на
деянието, доколкото подсъдимият категорично бил отказал да върне автомобила в
отговор на отправена му изрична покана. Прокурорът сочи, че фактическата
обстановка е правилно установена, но са направени неправилни правни изводи,
доколкото отказът на подсъдимия да върне автомобила не почивал на никакво
валидно правно основание. Прокурорът изразява несъгласие с мотивите на СРС, че
подсъдимият е ползвал автомобила и на друго правно основание – по силата на
договор за създаване на Гражданско дружество „Б.ФБ Р.К.“, тъй като то никога не
било извършвало дейност, а и автомобилът не бил предоставен лично на
подсъдимия, а за общо ползване на съдружниците.
В заключение отново се моли присъдата на СРС да бъде отменена, а
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на
чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че протестираната присъда е от
категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред,
поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага
разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание представителят на
държавното обвинението не поддържа подадения Протест и Допълнението към него.
Защитникът на подсъдимия – адв. Г., пред въззивния съд
оспорва подадения Протест. Заявява, че няма искания по доказателствата и не
прави отводи и на съдебния състав, секретаря и прокурора.
В хода по същество прокурорът при СГП заявява, че
първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
Защитникът на подсъдимия – адв. Г. в своята защитна
реч пледира за потвърждаване на атакуваната присъда. Застъпва становище, че
подсъдимият Д. не се е разпоредил нито фактически, нито правно с процесния
автомобил, а го е съхранявал на годно правно основание до момента на
предаването му на разследващите органи. Счита, че следва да бъдат кредитирани
обясненията на подзащитния му, от които се установявало и липса на умисъл за
своене. Подкрепя тезата си за липса на извършено престъпление и с оглед
двукратния отказ на съда в хода на досъдебното производство да разреши
процесния автомобил да бъде иззет. В заключение моли присъдата да бъде
потвърдена като правилна.
Подсъдимият В.Д. в своята лична защита потвърждава
изложеното от защитника му, допълвайки че никога не е имал умисъл за
присвояване на автомобила, а в правото си на последна дума – моли присъдата да
бъде потвърдена.
Съдът, като
обсъди доводите в Протеста и Допълнението към него, както и изложените в
съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на
атакуваната присъда намира следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият В.В.Д., с ЕГН **********, е роден на *** ***, българин,
българско гражданство, работи като проект мениджър в „Б.И.“ ЕООД, живущ ***.
Същият е с чисто съдебно минало, не е освобождаван и от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание, с добри характеристични данни, семейно
и трудово ангажиран.
На 24.01.2013 г.
подсъдимият В.Д. бил избран заедно със свидетелката В.С.Г.и свидетеля Ч.Н.Н.за членове на Съвета на директорите на „Р.ФМ Плюс“ ЕАД, с
ЕИК ****** с решение на едноличния собственик на капитала на дружеството. Със
същото решение подсъдимият Д. бил избран за изпълнителен директор на
горепосоченото дружество, като това обстоятелство било вписано в Търговския
регистър на 15.02.2013 г.
На 24.07.2013 г.
дружеството „Р.ФМ Плюс“ ЕАД сключило договор за покупко-продажба на моторно
превозно средство, с който придобило собствеността върху лек автомобил марка
„Ситроен“, модел „Ц4 Еъркрос“, с per. № ******,
рама № VF7BUNKZ0CZ914348. Същият бил предоставен за ползване на подсъдимия Д. във
връзка със служебните му ангажименти като член на Съвета на директорите и изпълнителен
директор на дружеството собственик.
На 01.06.2015 г. между „Р.ФМ
Плюс“ ЕАД, представлявано от подсъдимия Д. и свидетеля Н., „Плевен Плюс“ ЕАД,
представлявано от подсъдимия Д. и свидетеля Н., „И.и Ко“ ЕООД, представлявано
от подсъдимия Д. и свидетеля Н. и „А.“ ООД, представлявано от подсъдимия Д. бил
сключен договор за съвместна дейност, по силата на който се създавало
гражданско дружество „Б.ФМ Р.К.“ с цел създаване, поддържане и разпространение
на радиопрограми. Управлението на дружеството се осъществявало от Общо събрание
на съдружниците и управител – съдружника „А.“ ООД чрез неговите законни
управители. За постигане на общата цел съдружниците „Р.ФМ
Плюс“ ЕАД, „Плевен Плюс“ ЕАД, „И.и Ко“ ЕООД се задължавали да предоставят за
ползване на гражданското дружество индивидуалните си лицензни за доставяне на радиоуслуга и разрешенията си за ползване на индивидуално
определен органичен ресурс. Допълнително съгласно клаузата на чл. 9.3.5 от
договор за съвместна дейност „Р.ФМ Плюс“ ЕАД предоставяло за общо ползване на
гражданското дружество лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц4 Еъркрос“ с рег. № ******, рама № VF7BUNKZ0CZ914348.
В качеството си на
управляващ „Б.ФМ Р.К.“ подсъдимият Д. информирал регулаторните органи (СЕМ и
КРС) посредством Уведомление с вх. № JIPP-15-20-00-35/ 02.06.2015 г. на
СЕМ и с вх. № 12- 01- 1833/ 02.06.2015 г. на КРС относно създаването на
гражданското дружество „Б.ФМ Р.К.“. От своя страна регулаторът (СЕМ) уведомил
подсъдимия в качеството му на управител на гражданското дружество заедно с
копие от писмо с вх. № JIPP-15-20-00-35/ 12.06.2015 г. до „Р.ФМ Плюс“ ЕАД, „Плевен
Плюс“ ЕАД, „И.и Ко“ ЕООД, че притежаваните индивидуални лицензни за доставяните
радиоуслуги са лични и е недопустимо предоставянето
им за ползване или прехвърлянето им на други лица, независимо от
договореностите между страните. С писмо с вх. № 12-01-1833/16.07.2015 г. на КРС
регулаторният орган уведомил подсъдимия, че гражданското дружество е
неперсонифицирано сдружение и няма качеството на възможен субект за
осъществяване на радио- и телевизионна дейност.
На 30.06.2015 г. с
решение на едноличния собственик на капитала на „Р.ФМ Плюс“ ЕАД, подсъдимият Д.
бил освободен като член на Съвета на директорите на дружеството. За нов член на
управителния орган на дружеството бил избран свидетелят М.Б.Г., като посочените
обстоятелства били вписани в Търговския регистър на 06.07.2015 г.
На 07.07.2015 г.
подсъдимият Д. бил поканен от свидетеля Ч.Н. посредством електронно писмо на
електронната пощенска кутия на подсъдимия ******@gmail.som да върне
предоставения му за ползване лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц4 Еъркрос“ с рег. № ******,
предвид извършената промяна в ръководството на дружеството и нуждата от вещта с
оглед оперативната дейност на предприятието. В отговор подсъдимият напомнил на
свидетеля Н., че сключените договори между „Р.ФМ Плюс“ ЕАД, „Плевен Плюс“ ЕАД,
„И.и Ко“ ЕООД и гражданското дружество били валидни, а последните дължали на
подсъдимия възнаграждение по договорите.
С писмо от „Р.ФМ Плюс“
ЕАД, „Плевен Плюс“ ЕАД, „И.и Ко“ ЕООД, всички представлявани от свидетелите Ч.Н.
и М.Г., изпратено до „А.“ ООД, представлявано от подсъдимия Д. и от Ю.Ц.П.-Д.трите
дружества информирали адресата, че считат създаденото с договор за съвместна
дейност гражданско дружество „Б.ФМ Р.К.“ за прекратено поради обстоятелството,
че дейността, за която било създадено, била неосъществима и законово забранена.
Писмото било изпратено на 08.07.2015 г. и получено още същия ден - 08.07.2015
г. лично от подсъдимия Д..
На 17.10.2016 г. чрез
протокол подсъдимият Д. предал доброволно на разследващия орган лекия автомобил
марка „Ситроен“, модел „Ц4 Еъркрос“ с per. № ******.
Описаната
по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция прие въз основа на събраните
и анализирани в тяхната съвкупност доказателства и доказателствени средства, а
именно:
Гласни: показания
на свидетелите Ч.Н.Н., М.Б.Г., В.С.Г., С.Ц.Т.и
обясненията на подсъдимия Д..
Писмени: договор
за съвместна дейност; писмо с вх. № JIPP-15-20-00-35/ 12.06.2015 г. до „Р.ФМ
Плюс“ ЕАД, „Плевен Плюс“ ЕАД, „И.и Ко“ ЕООД; писмо с вх. №
12-01-1833/16.07.2015 г. на КРС; писмо от „Р.ФМ Плюс“ ЕАД, „Плевен Плюс“ ЕАД, „И.и
Ко“ ЕООД до „А.“ ООД относно прекратяване на дружеството „Б.ФМ Р.К.“, както и
известие за доставяне; електронно писмо от 07.07.2015 г., адресирано до
подсъдимия Д., съдържащо покана за връщане на лек автомобил; електронна
кореспонденция между Ч.Н. и подсъдимия Д.; протокол от заседание на съвета на
директорите на „Б.Б.“ ЕАД; свидетелство за
регистрация на автомобил „Ситроен“, модел „Ц4 Еъркрос“
с per. № ****** част 1; договор за покупко-продажба на „Ситроен“,
модел „Ц4 Еъркрос“ с per. № ******;
удостоверения от Агенцията по вписванията относно вписвания в Търговския
регистър и в Регистър БУЛСТАТ; писмо до Д. относно прекратяване на„Б.ФМ Р.К.“,
покана за връщане на вещи и известие за доставянето му; справка за съдимост;
протокол от извънредно заседание на Съвета на директорите на „Б.Б.“ ЕАД, едноличен собственик на „Р.ФМ-Плюс“ ЕАД и други
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Въззивният съд намери, че в настоящото производство са
събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства,
необходими за правилното изясняване на фактите от значение за разкриване на
обективната истина по делото. Събраният доказателствен материал в своята
съвкупност не съдържа съществени противоречия, напротив наличните доказателства
са намират във вътрешно-логична връзка, кореспондират помежду си и взаимно се
допълват. Доказателствената съвкупност е правилно анализирана от районния съд,
без да е допуснато процесуално нарушение при формиране на вътрешното му
убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от
тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са
допуснати логически грешки при обсъждането им. В резултат на това първата
инстанция е достигнала до законосъобразни и обосновани изводи относно
невиновността на подсъдимия Д. в повдигнатото му обвинение. Настоящият съдебен състав изцяло се
солидаризира с направения анализ на доказателствената съвкупност.
Преди да пристъпи към собствения анализ на доказателствения
материал с оглед възраженията в протеста, въззивният съд намира, че от същия
следва да бъдат извадени приобщените от досъдебното производство показания на
свидетелите С.Т., М.Г. и В.Г.., тъй като съществуват съмнения относно тяхната
достоверност. В съдебна зала свидетелят Т.заявява, че когато е давал показания
пред разследващите органи е бил заедно със свидетеля Ч.Н.. Поради тази причина
посочва, че неправилно е записано в протокола, че той е осъществявал
кореспонденция чрез имейл с подсъдимия Д.. Свидетелят Г., от своя страна, след
частично приобщаване на депозираните в предходната фаза на процеса негови
показания заявява, че за първи път чува прочетеното. Твърди, че детайли като
ЕИК на фирми не знае наизуст и не е носел по време на разпита информация за
същите. При преглед на протокола за разпит на свидетеля Г. от 15.09.2015 г. и
при сравнението му с другите протоколи за разпит от досъдебното и по-специално
с този на свидетеля Ч.Н., прави впечатление, че голяма част от показанията са
идентични и копирани вероятно на принципа „копи-пейст“.
Този извод се затвърждава от обстоятелството, че в протокола за разпит на
свидетеля Г. присъстват изречения, в които неговото име не е заменено или
премахнато, като напр. „С колегите В.С.Г.и М.Б.Г. сме вписани …“. Достоверността
на проведените в хода на досъдебното производство разпити се разколебават и от
показанията на свидетелката Г., която след приобщаване на показанията ѝ
от предходната фаза е категорична, че не всичко е разказала именно тя. Същата
заявява, че част от прочетената фактология съответства на споделената от нея
информация в ход на досъдебното производство, но е категорична, че хронологията
на изказа ѝ не е била такава. По-нататък свидетелката споделя, че
детайли, като например номера на Булстат, тя не е давала, тъй като е била
извикана ненадейно и не е ползвала бележки или документи. Твърди, че
разследващият е заявил, че тези данни ще бъдат попълнени. Според Г. част от информацията е заимствана от
предходни разпити на нейни колеги. Последното твърдение на Г. напълно се
потвърждава с оглед гореизложеното относно разпита на Г., а и при простото
сравнение на протоколите за разпит на свидетелите от досъдебното производство,
при което е очевидна идентичността им. Подобно съвпадение на стиловете на
изказ, каквото се наблюдава при протоколите за разпит от досъдебното
производство буди съмнение относно достоверността им. Въпреки че същите са
подписани от свидетелите, с оглед заявленията им в съдебно заседание и
идентичността на съдържанието, въззивният съд намира, че е имало намеса в
изявленията им, като в протоколите от досъдебното производство не е
удостоверено действителното съдържание на споделената от всеки конкретен
свидетел информация. С тези съображения въззивният съд изключи приобщените
показания от досъдебното производство, считайки гласните доказателствени
средства за недостоверни предвид намесата на разследващите органи в
съдържанието им.
Въпреки изключването на
горепосочените доказателствени средства, споделената в хода на съдебното
производство информация от свидетелите С.Т.,
Ч.Н., М.Г. и В.Г.. е достатъчно подробна и детайлна, която съпоставена с
приобщените писмени доказателства в пълнота разкрива обстоятелствата по делото,
относими към предмета на доказване. Всички посочени свидетели са категорични и
еднопосочни относно назначаването на подсъдимия ДИВИЗИВ на длъжността
изпълнителен директор на „Р.ФМ Плюс“ ЕАД; за придобиването на процесния
автомобил „Ситроен“ модел „Ц4 Еъркрос“ с рег. № ******
от дружеството „Р.ФМ-Плюс“ ЕАД и предоставянето му за ползване именно на
подсъдимия и впоследствие на новоучреденото дружество „Б.ФМ Р.К.“; относно
създаването на гражданското дружество „Б.ФМ Р.К.“ с цел създаване, поддържане и
разпространение на радиопрограми; относно изпратените уведомления до СЕМ и КРС
и получените от тях отговори, както и относно освобождаването на подсъдимия Д.
като член на Съвета на директорите на „Р.ФМ плюс“. Споделеното от свидетелите
взаимно се допълва и подкрепя, като напира опора и в писмените доказателства по
делото – в протокол от решения на едноличен собственик на капитала „Р.ФМ Плюс“
ЕАД от 24.01.2013 г.; в договор за покупко-продажба на процесния автомобил; договор
за съвместна дейност, по силата на който било създадено гражданско дружество „Б.ФМ
Р.К.“ с цел създаване, поддържане и разпространение на радиопрограми; Уведомления
с вх. № JIPP-15-20-00-35/ 02.06.2015 г. на СЕМ и с вх. № 12- 01-
1833/ 02.06.2015 г. на КРС; протокол от извънредно заседание на съвета на
директорите на „Б.Б.“ ЕАД, проведено на 30.06.2015
г., на което е взето решението за освобождаване на подсъдимия като член на
Съвета на директорите на „Р.ФМ плюс“.
Единственият спорен
момент по делото, във връзка с който са и изложените в протеста възражения, е в
кой момент е отпаднало основанието за подсъдимия Д. да държи процесния
автомобил и отказът да върне същия представлява ли фактическо разпореждане с
лекия автомобил. Свидетелите, разпитани по делото, са категорични, че
процесното МПС е било връчено на подсъдимия Д. в качеството на член на Съвета
на директорите и на изпълнителен директор на „Р.ФМ-Плюс“ ЕАД. Видно от протокол
от извънредно заседание на Съвета на директорите на „Б.Б.“
ЕАД, едноличен собственик на „Р.ФМ-Плюс“ ЕАД, на 30.06.2015 г. подсъдимият е бил освободен като
член на съвета на директорите на „Р.ФМ-Плюс“ ЕАД, което обстоятелство било
вписано в търговския регистър на 06.07.2015 г. В резултат на освобождаването му
от посочената длъжност подсъдимият дължи връщане на връчените му в това
качество вещи, поради което му е била отправена покана за връщането на лекия
автомобил. В тази връзка по делото са приобщени самите електронни писма на хартиен
носител. Същите са предявени на свидетеля Н., който потвърждава, че по този
начин е изпратил покана до подсъдимия относно връщане на процесния автомобил.
От посочените писмени доказателства и от показанията на свидетеля Н. се
установява, датата на изпращане на поканата – 07.07.2015
г., съдържанието ѝ, както и съдържанието на получения същия ден отговор,
изпратен от подсъдимия Д.. Последният е отказал връщане на автомобила,
твърдейки, че го управлява и на друго годно правно основание – договора за
гражданско дружество, по който му се дължи и изплащане на възнаграждение. Тук е
мястото въззивният съд да обсъди и обясненията на подсъдимия Д., които се
явяват годно доказателствено средство. Пред първоинстанционния съд той заявява,
че не е отказвал връщането на автомобила, а е съхранявал моторното превозно
средство поради обстоятелството, че той е бил внесен като актив в ДЗЗД „Б.ФМ Р.К.“,
за което той е отговарял лично. Споделеното от Д. намира пълна подкрепа в
договора за създаването на гражданското дружество „Б.ФМ Р.К.“, в чийто чл. 9.3.5.
е закрепено, че съдружникът „Р.ФМ-Плюс“ ЕАД предоставя за общо ползване и лек
автомобил марка „Ситроен“ модел „Ц4 Еъркрос“ с рег. №
******. В чл. 23.1. от договора за ДЗЗД е регламентирано, че дружеството се
управлява и представлява от управителя на „А.“ ООД, който към момента на
сключване на договора е бил подсъдимия Д.. Видно от справка от Агенция по
вписванията относно новосъздаденото дружество по ЗЗД като управител на същото е
бил вписан именно подсъдимия Д.. Твърдението, че е съхранявал автомобила се
подкрепят и от приобщените фактури по делото за плащане на паркомясто за
процесния автомобил, издавани на дружеството „Б.ФМ Р.К.“. Следователно
подсъдимият Д. е бил с убеждение, че се грижи за автомобила на годно правно
основание, поради което не е върнал същия на 07.07.2015
г.. Обстоятелството, че подсъдимият Д. като управител на дружеството „Б.ФМ Р.К.“
е следвало да се грижи за активите на дружеството обуславят неоснователност и
на възраженията на прокурора при СРП, че лекият автомобил е бил предоставен за
общо ползване, поради което отказът да се върне представлявал фактическо
разпореждане с инкриминираната вещ.
По-нататък се дължи
анализ, дали в действителност към 07.07.2015 г.
дружеството „Б.ФМ Р.К.“ е съществувало или е било прекратено. Дружеството по
ЗЗД възниква по силата на сключения многостранен договор между страните и в чл.
363 от ЗЗД са изброени лимитативно и императивно основанията, въз основа на
които то може да бъде прекратено. Новосъздаденото дружество е вписано не в
Търговския регистър, а в регистър БУЛСТАТ. Редът и начинът за вписването са
уредени в Закон за регистър БУЛСТАТ, като чл. 3 от ЗРБ регламентира кои
дружества подлежат на вписване /сред които е и ДЗЗД/, а в чл. 7 от същия закон
са посочени и кои обстоятелства подлежат на вписване. В Закон за регистъра
БУЛСТАТ няма разпоредба, която да придава оповестително
или правопораждащо действие на вписването, каквато се
съдържа в Закон за търговския регистър. Поради това вписването на датата на
прекратяване съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закон за регистрация на дружество
по ЗЗД, не е елемент от фактическия състав на прекратяването, като
неизпълнението на посоченото задължение се санкционира по административен път.
При прекратяване на гражданско дружество няма изисквания и първо да се пристъпи
към процедура по ликвидация. Следователно прекратяването на дружеството по ЗЗД
се реализира с настъпването на някое от основанията, закрепени в закона. В
конкретния случай дружеството „Б.ФМ Р.К.“ е било прекратено на осн. чл. 363, б. „а“, пред. 2 от ЗЗД, т.е. поради възникването
на обективната невъзможност за постигане на целта, за която е било създадено
дружеството. Това е така, тъй като в процесния договора за създаване на
дружеството „Б.ФМ Р.К.“ като основна цел е залегнало обединяване на усилията на
съдружниците за създаване, поддържане и разпространение на три радиопрограми.
За изпълнение на така поставената цел съдружниците са се споразумели съгласно
чл. 9.1. от договора да предоставят на новото дружество индивидуалните си
лицензии за доставяне на Р.услуги и разрешения за ползване на индивидуално определен
ресурс. С писмо на Съвета на електронните медии с изх. № ЛРР-15 20-00-35 от
12.06.2015 г. съдружниците са били уведомени, че е недопустимо отчуждаването
/прехвърлянето/ на трети лица на права и задължения по издадените на „Р.ФМ
Плюс“ ЕАД, „Плевен Плюс“ ЕАД и „И.и Ко“ ЕООД лицензии. Следователно заложената
цел в договора чрез прехвърляне на лицензиите от съдружниците на новоучреденото
дружество е недопустима от закона, респективно непостижима, поради което с
получаването на писмото от съдружниците дружеството следва да се счита за
прекратено, т.е. от 12.06.2015 г. Подсъдимият Д. е бил уведомен за
прекратяването на управляваното от него дружество поради невъзможността да бъде
постигната целта, за която ДЗЗД е било създадено, с писмо, получено на
08.07.2015 г. – видно от известието за доставяне. Съгласно съдържанието на
писмото подсъдимият Д. още веднъж е поканен да върне внесеното имущество като
актив на новоучреденото дружеството „Б.ФМ Р.К.“. Следователно макар и дружеството
да се счита за прекратено от 12.06.2015 г., то подсъдимият Д. дължи връщане на
лекия автомобил от датата на уведомяването му за отпадналото основание, въз
основа на което той е държал лекия автомобил, а именно – 08.07.2015 г.
С оглед гореизложеното
въззивният съд счита, че към 07.07.2015 г.
подсъдимият Д. е държал, респективно съхранявал лекия автомобил марка „Ситроен“
модел „Ц4 Еъркрос“ с рег. № ****** законосъобразно.
След електронния му отговор на поканата за връщане на автомобила, изпратена по
имейл адреса му на 07.07.2015 г., съдружниците,
подписали договора за създаване на дружеството „Б.ФМ Р.К.“, са предприели
действия по уведомяване на подсъдимия за неговото прекратяване и предявяване на
нова покана за връщане на вещите, включително и на процесния лек автомобил,
получена от подсъдимия на 08.07.2015 г..
На следващо място,
въззивният съд се довери на твърдението на подсъдимия Д., че е поискал
съставянето на протокол относно връщане на автомобила, подписан от всички
съдружници, но такъв не бил създаден. Свидетелят Т.потвърждава пред първата
инстанция, че подсъдимият обяснил необходимостта от съставянето на
приемо-предавателен протокол, за да бъде върнат автомобила. Косвено твърденията
на Д. се потвърждават и от начина, по който той е предал процесното МПС на
разследващите органи, а именно чрез протокол за доброволно предаване. След
отпадане на правните основания, въз основа на които той държал автомобила,
подсъдимият Д. в действително е дължал връщането му, но като длъжник той е имал
правото да иска съставянето на такъв протокол съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗЗД,
който да доказва, че същият е изпълнил задължението си.
В заключение и въз
основа на изложения доказателствен анализ дотук въззивната инстанция намира
възраженията на прокурора на СРП за неоснователни. От една страна, подсъдимият
към 07.07.2015 г. е държал процесния лек автомобил на
годно правно основание, а от друга – същият е имал законово право на осн. чл. 77, ал. 1 от ЗЗД да иска съставянето на
приемо-предавателен протокол, за да върне лекия автомобил.
Предвид
гореизложеното въззивният съд счита, че на база събрания по делото
доказателствен материал първоинстанционният съд е стигнал до единствено верния
извод относно липсата на осъществено престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 от НК от подсъдимия Д..
Безспорно по
делото се установява, че подсъдимият Д. като изпълнителен директор на „Р.ФМ Плюс“ ЕАД и управител на „Б.ФМ Р.К.“
е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК. Процесният лек
автомобил марка „Ситроен“ модел „Ц4 Еъркрос“ с рег. №
****** му е бил предоставен за ползване първоначално в качеството му на
изпълнителен директор на „Р.ФМ Плюс“ ЕАД, а като управител на „Б.ФМ Р.К.“ му е
било възложено задължението да се грижи за активите на ДЗЗД, в това число и за
л.а. марка „Ситроен“ модел „Ц4 Еъркрос“ с рег. № ******
От събрания
доказателствен материал обаче не се установява същият да е извършил действия на
фактическо и/или правно разпореждане с процесния автомобил в свой или чужд
интерес, което да сочи на промяна на отношението му към моторното превозно
средство. Сам по себе си отказът да бъде върната една вещ на собственика
ѝ след нейното поискване, не може да бъде третиран дефинитивно всякога
като акт на имуществено разпореждане, сочещ на присвоително действие.
Необходимо е във всеки един конкретен случай да се изследват правните
основания, въз основа на които е връчена вещта и причините, поради които се
отказва тя да бъде върната. В процесния случай отказът на подсъдимият да върне
лекия автомобил, обективиран в електронния имейл
изпратен на 07.07.2015 г. до свидетеля Н. и
инкриминиран в обвинителния акт, е продиктуван от субективната увереност на
подсъдимия Д., че той го съхранява добросъвестно в съответствие със сключените
договори и възложените му задължения по договора за създаване на „Б.ФМ Р.К.“.
От събрания доказателствен материал и изложения по-горе анализ се установява,
че същият е уведомен за прекратяване на дружеството „Б.ФМ Р.К.“ на 08.07.2015
г., както правилно е приел и първоинстанционния съд, поради което към 07.07.2015 г. подсъдимият в действителност е държал автомобила
на годно правно основание. По-нататък отказът му да върне автомобила без
протокол е негово право, изводимо от чл. 77, ал. 1 от ЗЗД, а не действие на
фактическо разпореждане с инкриминираната вещ, сочещо на присвоително
намерение. Следователно инкриминираният с обвинителния акт отказ да бъде върнат
лекия автомобил на 07.07.2015 г. не може да бъде
третиран като фактическо разпореждане с вещта, чрез което подсъдимият Д. е
целял да присвои лекия автомобил.
Правилни са
изводите на районния съд, че в процесния случай не се установява и субективната
страна на длъжностното присвояване. За да е налице интелектуалният момент на
прекия умисъл, е необходимо подсъдимият да осъзнава освен че инкриминираната
вещ му е поверена в това му качество, че същият дължи нейното връщане, тъй като
правното основание, въз основа на което е държал лекия автомобил, е отпаднало,
но той следва да предвижда, че въз основа на разпореждането с вещта,
респективно с отказа си да я върне, същата окончателно ще премине в полза на
самия него или на другиго, съзнавайки, че излиза извън предоставените му
правомощия, съобразно конкретното правно основание, като по този начин
възпрепятства и собственика да упражнява правото си на собственост. Безспорно
се доказа, че подсъдимият в нито един момент не е искал да придобие собственост
върху лекия автомобил или да прехвърли собствеността върху другиго. Както
правилно е отбелязал районният съд, целият набор от документи, необходими да се
прехвърли собствеността върху лекия автомобил, се намирали у подсъдимия.
Въпреки това същият е съхранявал автомобила на паркинг, като същият е върнат с
приемо-предавателен протокол на разследващите органи в изключително добро
състояние. Нито едно действие,
предприето от подсъдимия ДИВИЗЕВ, не сочи на промяна на отношението му към
поверения му лек автомобил с цел да свои същия.
С оглед
гореизложеното въззивният съд счита, че поведението на подсъдимия Д. не
припокрива обективните и субективни признаци на престъплението, за което е
повдигнато обвинението. По делото не бяха събрани категорични доказателства
касателно присвояване на инкриминирания автомобил предоставен за ползване на
подсъдимия. Дори напротив – налице са категорични доказателства, оборващи
обвинителната теза към инкриминираната дата 07.07.2015
г. подсъдимият Д.да е осъществил фактическо разпореждане с инкриминирания лек
автомобил. Ето защо, въззивният съд се солидаризира с изводите на първата
инстанция относно недоказаност на обвинението, поради което правилно подсъдимият
е признат за невиновен. Осъдителна присъда трябва да почива на категорични,
непротиворечиви доказателства, които без съмнение доказват осъщественото
изпълнително деяние, авторството и вината. Тежестта за доказване лежи върху
държавното обвинение, което в настоящият случай не успя да наведе убедителни
доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Липсата на такива обуславя
постановяване на оправдателна присъда.
Предвид
изхода на делото законосъобразно на основание чл. 190, ал.1 НПК разноските по
делото са възложени в тежест на държавата.
При
извършената цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда и
съобразявайки изложеното дотук, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи изменението или отмяната ѝ, поради което и протестът
на прокурора при СРП неподдържан, но неоттеглен от прокурора при СГП, следва да
бъде оставен без уважение като неоснователен и неподкрепен от възприетата от
съда доказателствена съвкупност, а първоинстанционната присъда – потвърдена като
законосъобразна и обоснована.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338
от НПК Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 247789 от 24.10.2017
град, постановена от СРС, НО, 105 -ти състав по НОХД № 21478/2016 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.