РЕШЕНИЕ
№ 1663
гр. Бургас, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20212120102038 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6,
чрез адв. В.Г. - САК, със съдебен адрес: гр. С., *** против П. Н. Д., ЕГН **********, с
адрес: град Б., ***, чрез назначения особен представител адв. Б.Ч. - БАК, със съдебен адрес:
гр. Б., ***, с която се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260152/24.09.2020г. по ч.гр.д. №
5793/2020г. по описа на Бургаския районен съд, а именно сумата 213.98 лева (двеста и
тринадесет лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща договорна неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 19.09.2018г. и договор за лизинг
от 19.09.2018г., обективирана във фактура **********/25.01.2019г., от която сума 62.46 лв. -
неустойка, представляваща стойността на 3 месечни абонамента от по 20.82 лева без ДДС и
неустойка за ползване на мобилно устройство в размер на 151.52 лева, представляваща
такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент),
съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и заплатената от
ответника при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг),
съответстваща на оставащия срок на договора. Претендира разноски.
Твърди се в исковата молба, че страните са свързани с облигационно правоотношение,
като в процесния период ищецът е престирал изпълнение на задълженията си по договора.
От своя страна ответникът не е заплатил сумите, дължими за потребените мобилни услуги и
за ползването на мобилното устройство, поради което са му начислени неустойки за
1
предсрочно прекратяване на договорите. Моли се исковете да се уважат.
Правното основание на иска е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 92 от Закона за задълженията
и договорите.
Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения от съда особен
представител, в който моли за отхвърляне на исковете с подробни съображения. На първо
място оспорва да се касае за пълно неизпълнение на сумите по трите фактури, а за частично
такова, тъй като общата стойност на трите издадени от ответника фактури е 223.52 лв.
Изтъква, че ищецът не е представил счетоводни справки, от които да се установи какви
плащания са постъпвали от ответницата и как са използвани тези плащания, за да се погасят
частично дължимите суми по фактурите. Твърди, че няма представени доказателства кога са
прекратени едностранно двата договора от ищеца. Моли съда да задължи “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД да представи такива доказателства. Твърди, че претенциите на ищеца за
неустойка във вида и размера, в който се претендира, са неоснователни. Счита клаузата за
неустойка, определена в т. 11 от договора за противоречива, тъй като уговаря едновременно
неустойка в размер на всички месечни такси до края на срока на договора и едновременно с
това се поставя максимално допустим размер до три месечни такси, както и за
неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 и 19 от ЗЗП, тъй като създава прекалено
голямо обезщетение за ищцовото дружество от една страна и е неясна по съдържанието си -
от друга. Твърди, че претенцията за неустойка над размера от 62.46 лева до общия размер от
213.98 лева - 151.52 лева е необоснована и недоказана, тъй като тази сума е разликата между
стандартната цена на мобилното устройство съгласно неговата ценова листа към момента на
сключване на договора и заплатената част от цената и се урежда от сключения договор за
лизинг от 19.09.2018г. и е неоснователно ищцовото дружество да търси тази неустойка по
договора за мобилни услуги от 19.09.2018г. Прави възражение относно договора за лизинг,
че няма представени доказателства ответницата да е получила мобилното устройство, обект
на договора. В тази връзка моли съда да задължи ищеца да представи доказателства за
получаването на мобилното устройство от П.Д.. Възразява, че няма договорна клауза в
договора за лизинг, която да задължава ответницата да заплати претендираната неустойка,
формирана като разлика между стандартната цена на мобилното устройство съгласно
неговата ценова листа към момента на сключване на договора и заплатената част от цената.
Не се представят доказателства каква е била цената на мобилното устройство съгласно
действащите цени на ищеца към момента на сключване на договора, поради което искът е
необоснован по размер. Твърди, че неустойката в размер от 151.52 лева е прекомерна и моли
съда да я намали съразмерно по двата договора до не повече от 3 месечни такси съгласно
всеки от договорите. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
От представените писмени доказателства се установява, че страните са били в
договорни отношения, по силата на които ищцовото дружество се е задължило да
предоставя на ответницата мобилни услуги, при параметри и условия уговорени в договора
2
за мобилни услуги, като е предоставило за ползване при условията на лизинг на устройство
марка Huawei, модел Y6 2018 г., Dual Gold. Представените договор за мобилни услуги №
********* от 19.09.2018г. и договор за лизинг от 19.09.2018г. са надлежно подписани от
ответницата, поради което обвързват съдоговорителите. Доказва се облигационното
правоотношение между страните и се налага извод, че между тях е възникнала правна връзка
по повод предоставяне на далекосъобщителни услуги. Надлежно е подписан и договора за
лизинг, като според чл.4 от същия, с подписване на договора лизингополучателят декларира
и потвърждава, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба,
функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики и
е комплектован с цялата документация. Следователно е налице признание на ответницата, че
е получила държането на лизинговите вещи и може да ги ползва в срока на договора.
Мобилният оператор е издал общо четири процесни фактури, представени по
делото, от чието съдържание се установява какви суми и на какви основания са начислени за
плащане. Това са фактура № **********/25.09.2018г., № **********/25.10.2018г., №
**********/25.11.2018г. и № **********/25.01.2019г.
Представени са общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги.
Изготвената икономическа експертиза е дала заключение, че претендираната
неустойка участва във фактура № **********/25.01.2019г. на обща стойност 295,78 лв. и тя
е осчетоводена в счетоводството на ищеца. Експертизата пояснява, че по тази фактура
участва освен претендираната неустойка от 213,78 лв. и оставащи неизплатени 20 бр. вноски
по лизинговия договор в размер на 81,80 лв., които не се претендират с исковата молба.
Претендираната неустойка от 213,98 лв. е по двата договора, като едната сума е в размер на
62,46 лв. /3 месечни абонаментни плана/ и 151,52 лв. /разлика между стандратната цена на
устройството – 398,90 лв. и цената на лизинговия договор – 183,16 лв., изчислена
пропорционално на оставащата част от срока на договора/. От експертизата става ясно още,
че по фактурите не са отразени плащания.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно
прекратяване за мобилен номер *** е уредено в договора за мобилни услуги от 19.09.2018г.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно
прекратяване на процесния договор са уредени в буква „а“ и буква „б“ от Договор за
мобилни услуги № ********* от 19.09.2018г. Съгласно посочените клаузи, в случай на
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на
потребителя, или при нарушение на задълженията му по договора или по други документи,
свързани с него, последният дължи, според буква (а) - неустойка в размер на сумата от
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по
предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на
3
договора и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
съгласно посоченото в договора или по предходно подписан, документ, чийто срок не е
изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на
договора ценова листа и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
В съответствие с описания начин на формиране на задълженията за неустойки,
размерът на неустойката по договора за предоставяне на услуги чрез номер *** е 213,98
лева. Сумата представлява сбор от три месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС
(по 20,82 лв. всяка), а именно 62,46 лева, ведно с добавената разлика в размер на 151,52 лева
между стандартната цена на Huawei, модел Y6 2018 г., Dual Gold в брой, без абонамент,
съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и заплатената от
длъжника при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг),
съответстваща на оставащия срок на договора за мобилни услуги.
Съгласно т. 19б, б. „в“ от приложимите Общи условия доставчикът има право
едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че
потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по
индивидуалния договор, съответно по Общите условия. Неустоечните клаузи от договорите
уреждат последиците от настъпилото разваляне, а клаузата на т. 19б, б. „в“ от приложимите
Общи условия само прогласява потестативното право на кредитора да развали договора, но
не урежда ред за упражняването му, различен от предвидения в общото правило на чл. 87,
ал. 1 ЗЗД. Твърди се, че операторът е изпращал напомняне за налична неплатена фактура и
за това са изпращани смс-известявания по реда на чл. 31а от Общите условия. Не са
ангажирани доказателства от страна на ищеца до ответника да е достигнало уведомление за
прекратяването на договора. По делото липсват доказателства ответницата да е била
уведомена писмено за упражнено от страна на оператора разваляне на договорите,
съответно не става ясно как е уведомена ответницата и от кой момент се прекратява
действието на договорите. В съдебната практика трайно се поддържа становището, че
двустранен договор може да се развали и чрез връчването на исковата молба, с която се
претендират последиците от развалянето на договора, като съдът е длъжен да вземе предвид
настъпилото в хода на процеса разваляне на договора на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В
процесния случай обаче препис от исковата молба с приложенията е връчен на особения
представител на ответника на 18.06.2021г., към който момент вече е бил изтекъл
двегодишният срок на договорите от 19.09.2018г., поради което не е налице предвидената в
неустоечната клауза хипотеза на разваляне на договора преди изтичане на срока, за който е
сключен. Въз основа на изложеното съдът приема, че не са налице предпоставките за
дължимост на претендираните неустойки.
Ето защо, по изложените съображения, исковете са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени. С оглед изхода на делото, на ищеца не се дължат разноски, както в
исковото, така и в заповедното производство.
4
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от М.С., Д.К.К. и Я.К., чрез адв. В.Г. - САК, със съдебен адрес: гр. С., ***
против П. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: град Б., ***, за приемане за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 213.98 лева (двеста и тринадесет лева
и деветдесет и осем стотинки), представляваща договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 19.09.2018г. с предоставено мобилно
устройство, обективирана във фактура **********/25.01.2019г., което вземане е предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от № 260152/24.09.2020г. по ч.гр.д.
№ 5793/2020г. по описа на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от
М.С., Д.К.К. и Я.К. да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 140 лева /сто
и четиридесет лева/ - разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Вярно с оригинала: НД
Съдия при Районен съд – Бургас: __________/п/_____________
5