№ 537
гр. София, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110210351 по описа за 2023
година
Производството е образувано по жалба на Д. Н. К. против електронен
фиш серия К № 6173879, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4
вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП й е наложено административно наказание глоба
в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят посочва, че липсват
доказателства за съставянето на протокол за използване на АТСС с приложен
към него снимков материал, което води до недоказаност на нарушението
предвид неустановяване на точното местонахождение на мястото за контрол,
разположението на АТСС, пътните знаци, началото и края на работа и др.
Излага доводи за липсата на доказателства и относно техническата
изправност на АТСС. Твърди, че е заснето движението на два автомобила,
поради което не е ясно чия скорост е засечена, както и каква е точната
стойност на същата. В условията на евентуалност излага доводи за наличието
на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли електронният фиш
да бъде отменен, алтернативно – да бъде намалено наложеното наказание.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява
и не се представлява. В молба от 17.11.2023 г. излага доводи за наличието на
1
несъответствие между отразените дати в протокола за използване на АТСС и
снимка към ЕФ серия К № 6173879 от 18.07.2022 г.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител. В депозирани преди предходно насрочено открито съдебно
заседание писмени бележки излага доводи за правилност и законосъобразност
на атакувания ЕФ.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, като същата е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок (доколкото въззиваемата страна не е
представила доказателство, удостоверяващо датата на връчване на ЕФ), от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна се установява следното:
На 08.07.2022 г. в 13.04 ч. в гр. София, на бул. „Пейо Яворов“ № 36, с
посока на движение от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Черни връх“
с мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM S1“ с радар № 11743ее била
засечена скорост на движение на МПС марка и модел „Тойота Корола” с рег.
№ ..., от 81 км/ч (след отчитане на допустима грешка в полеви условия) при
ограничение на скоростта от 50 км/ч в населено място, т.е. превишение на
скоростта от 31 км/ч. Преносимата система за контрол на скоростта на МПС
„ARH CAM S1“ с радар № 11743ее е преминала техническа проверка на
17.05.2022 г. като срокът на валидност на проверката е една година.
Към 08.07.2022 г. жалбоподателят Д. Н. К. била собственик на
горепосочения автомобил. Въз основа на тези данни и предвид начина на
установяване на нарушението, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП на
18.07.2022 г. бил издаден ЕФ серия К № 6173879, с който на собственика на
МПС Д. Н. К. на основание чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП било наложено
наказание глоба в размер на 400 лева за извършено нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства - справка за собственост на МПС с рег. №
2
...; протокол за използване на АТСС рег. № 4332р-37647/11.07.2022 г.,
ежедневна форма на отчет, сертификат № AR1H01032019208, снимков
материал към ЕФ и на разположението на АТСС, протокол № 67-СГ-
ИСИС/17.05.2022 г. на отдел ИСИС към Български институт по метрология,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; справка
от АИС АНД, справка-картон на водача, заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на
министъра на вътрешните работи.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност,
тъй като същата е непротиворечива и напълно изяснява възприетата и
описана по-горе фактическа обстановка.
От приложената по делото снимка към атакувания ЕФ, заснета с
преносима система за видеоконтрол „ARH CAM S1“ с радар № 11743ее, се
установява, че на процесната дата - 08.07.2022 г. в 13:04:42 ч., с отразени
координати, е измерена скорост на движение от 84 км/ч, като са записани
датата, часа (включително и секундите), локацията и е сниман
регистрационният номер на автомобила, който съвпада напълно с този, на
който жалбоподателят е собственик.
Техническото средство - преносима система за видеоконтрол „ARH
CAM S1“ с радар № 11743ее е одобрена и вписана в регистъра на одобрените
за използване типове средства за измерване. Периодичността на
последващите проверки на тези системи е една година, като по-конкретно
радар № 11743ее е преминал проверка на 17.05.2022 г., поради което е
представлявал годно техническо средство към 08.07.2022 г. От приложения по
делото протокол № 67-СГ-ИСИС/17.05.2022 г. на отдел ИСИС към Български
институт по метрология е видно, че преносима система за видеоконтрол
„ARH CAM S1“ с радар № 11743ее отговаря на изискванията и дава
допустима грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч.
до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата
на уреда.
Видно както от отразеното в протокола за използване на АТСС и
снимковия материал, изготвен към него, в контролирания участък не е имало
поставен пътен знак за ограничение за скоростта. Жалбоподателят също не
излага твърдения за разрешена скорост в процесния участък, различна от
общовалидната за населено място.
3
Приложеният по делото протокол за използване за АТСС е надлежно
съставен, съдържа всички изискуеми реквизити и съответства на попълната
ежедневна форма на отчет. Отразените в него часове на работа на мястото на
контрол съответстват на отразените начало и край на работа на АТСС – от
12.40 ч. до 14.40 ч., в рамките на които попада и констатираното с
обжалвания ЕФ нарушение.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
ограничават правото на защита на жалбоподателя и да водят до отмяна на
обжалвания електронен фиш. От външна страна атакуваният фиш отговаря на
посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП изисквания и съответства на утвърдения
със заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г от министъра на вътрешните работи
образец. Видно от съдържанието на електронния фиш са налице всички
изискуеми от закона реквизити: посочени са териториалната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точен
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на заснетото
МПС, неговият собственик, описание на нарушението. От своя страна същите
данни са инкорпорирани и в приложения снимков материал, изготвен с
процесната радарна система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на МПС. В конкретния случай ясно е
посочено и в какво се изразява нарушението и съответстващата му правна
квалификация. От съдържанието на електронния фиш недвусмислено се
извежда ограничението на скоростта в процесния пътен участък, както и
скоростта на движение на лекия автомобил, инкорпорирано е наименованието
на техническото средство, с което същата е установена. По изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че въведените във фиша
данни са напълно достатъчни за пълното индивидуализиране на нарушението.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
извършването на процесното административно нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство „ARH CAM S1“ с радар №
11743ее, което представлява мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение. Приложен е снимков материал на
4
разположението на уреда, от който се установява, че същият не е бил
прикрепен към служебен автомобил, а е бил разположен на пътното платно.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата
за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да
използват два вида технически средства или системи - заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство. Следователно разпечатката от заснетото
превозно средство, с датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила представлява годно доказателствено
средство, изготвено по предвидения в закона ред. От доказателствената
съвкупност по делото се установява, че процесното автоматизирано
техническо средство е от одобрен и вписан в регистъра тип, нарушението е
констатирано в срока на одобряване на типа след като конкретното
техническо средство е преминало през надлежна първоначална и последваща
периодична проверка и не възниква съмнение, че посредством него е заснета
действителната дата, час и скорост на движение на автомобила. Следва да се
отбележи, че към датата на атакувания електронен фиш, нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират,
чрез издаване на електронен фиш, не само при използване на стационарни
технически средства, а и посредством мобилни автоматизирани технически
средства и системи за контрол, като за въвеждането в експлоатация, реда за
използване, начина на обозначаване на зоната за контрол и автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен
включването и изключването на мобилното техническо средство Наредбата
въвежда нарочен ред, който отговарят на изискванията залегнали
Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ОС на ВАС. С оглед на това
съдът приема, че към момента на твърдяното нарушение, не само
стационарните, но и мобилните технически средства могат да бъдат
използвани за установяване на нарушения, които да бъдат санкционирани
чрез издаване на електронен фиш. АТСС е предназначено за автоматично
фиксиране на допуснатите нарушения за скорост. Уредът измерва скоростта и
разстоянието на преминаващите МПС само в автоматичен режим от статив
(тринога) в стационарно положение. Установените данни за нарушения не
могат да бъдат променяни поради липсата на пряк достъп до тях на
оператора, като това важи и за процесите на съхранение и експорт на данни.
5
Присъствието или отсъствието на контролен орган по никакъв начин не
оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и
заснемане на нарушението, тъй като измерването и регистрирането на
скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно
автоматично.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за несъответствие между
отразените дати в протокола за използване на АТСС и снимката към ЕФ, като
безспорно се установява, че датата на извършване на нарушението е
08.07.2022 г., посочена както в атакувания ЕФ, така и в снимковия материал
към него (долен ляв ъгъл) и в протокола за използване на АТСС. Сочената от
жалбоподателя дата – 18.07.2022 г., всъщност е датата, на която е издаден
електронният фиш видно от справката от АИС АНД, както и от допълнително
отразеното от АНО над снимката, на която е заснето процесното нарушение.
Генерираните дата и час от самото автоматизирано техническо средство
(долен ляв ъгъл) напълно съответстват на вмененото на Д. К.
административно нарушение и на посочената дата на използване на АТСС в
протокола.
Следва да посочи, че към датата на нарушението задължение за
обозначението на техническо средство за регулиране на скоростта ЗДвП не
предвижда. Със ЗИД ЗДвП, обн. в ДВ. Бр. 54/2017 г. беше отменена
разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП, налагаща задължение на
контролните органи да обозначават чрез поставяне на пътни знаци,
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата
на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се
осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез
автоматизирани технически средства или системи. Също така е отменена и
разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от
16.01.2018 г.), която също създаваше задължение за обозначаване на
техническото средство. Нарушението е заснето на 08.07.2022 г. и към тази
дата посоченото в жалбата задължение за поставяне на знак Е24 на
контролните органи не е било предвидено.
Видно от представения снимков материал измерената скорост на
6
движение на автомобила, собственост на жалбоподателя, е била 84 км/ч, в
който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 км/ч, поради което
правилно във фиша е отразена скорост от 81 км/ч. В снимковия материал към
ЕФ е посочено, че измерената скорост от 84 км/ч е приблизителна поради
възможната допустима грешка при реални условия, отразена в протокола от
проверката на АТСС. Същата е отчетена при индивидуализацията на
нарушението и в ЕФ е отразена скорост, намалена с максималната допустима
грешка. Погрешно е посочено единствено, че е приспаднат толеранс от 3 %
вместо 3 км/ч, но същото не е съществено предвид еднаквия краен резултат и
при двата метода на приспадане. Именно тази коригирана скорост е била
съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената
такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на
електронния фиш е съобразен т. нар. „толеранс” и е отчетено превишение от
81 км/ч, което обстоятелство е в полза на нарушителя и именно за това
превишение същият е бил санкциониран.
Действително, на приложения снимков материал е видим и друг
автомобил в лентата за движение на приближаващите към АТСС пътни
превозни средства. За съда обаче не възникват съмнения, че е засечена
правилно скоростта именно на МПС с рег. № ... предвид специфичния метод
на работа на процесното ATCC ARH CAM S1, посочен в съпроводителното
писмо на ОПП-СДВР и в удостоверението за одобрен тип средство за
измерване, качено в общодостъпния сайт на БИМ. Въпросното средство за
измерване тип ARH CAM S1 представлява преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера, като същата измерва
скоростта посредством лазерен скоростомер. Същият работи на основата на
лазерен модул, който възпроизвежда стойност на базата на излъчен лазерен
лъч, отразен от преминаващото ПС. Системата за контрол на скоростта е с
вградено разпознаване на номера на ППС и за всяко регистрирано нарушение
устройството ARH CAM S1 прави 5 снимки, които дават възможност да се
проследи траекторията на съответното МПС. Само на снимката, направена по
време на самото измерване на скорост и приложена по делото, има данни за
измерена скорост и дистанция до измерваното МПС. Тази снимка може да
бъде използвана за еднозначно определяне на нарушителя в случай, че в
снимката е заснето повече от едно МПС. В ъглите на всяка снимка са налични
маркери, които указват положението на лазерния лъч върху полето на
7
наблюдението на камерата. Маркерите са указани със стрелки на приложената
основна снимка. Съединяване на линиите на маркерите указват с точност
местоположението на лазерния лъч върху конкретното МПС. В случая на
снимката на клипа са налични посочените маркери, съединяването на
противоположните безспорно установява, че камерата е заснела, а
устройството е отчело именно скоростта на автомобила, управляван от
жалбоподателя, а не другото видимо на пътното платно МПС. Нарушението в
този смисъл е категорично и несъмнено установено.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като е превишил ограничението на
скоростта в населено място от 50 км/ч. Движейки се на посоченото в
електронния фиш време и място със скорост от 81 км/ч., жалбоподателят е
нарушил забраната за движение със скорост до 50 км/ч, превишавайки
разрешената скорост с 31 км/ч. От субективна страна нарушението е
осъществено при форма на вина пряк умисъл, тъй като жалбоподателят като
правоспособен водач е следвало да съобрази поведението си с изискванията
на закона и да се движи с разрешената скорост за пътния участък.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с
разпоредбата на чл. 182 от ЗДВП, като за размера на конкретното превишение
от 31 км/ч в населено място законодателят в разпоредбата на ал.1, т.4 от
същия текст е предвидил глоба в размер на 400 лв., с оглед на което АНО
правилно е определил наложеното на К. наказание.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН,
доколкото констатираното превишаване на разрешената скорост е значително
и то в рамките на населено място, което е повишило опасността от
реализиране на ПТП. Ето защо обществената опасност на това формално
нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда
да приеме, че деянието представлява маловажен случай. Обстоятелството, че
К. няма други наложени наказания като водач на МПС, не може на
самостоятелно основание да обоснове наличието на маловажен случай, още
повече предвид това, че същата е правоспособен водач едва от 2019 г.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
8
на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира
основания за неговата отмяна или изменение. Поради това същият следва да
бъде потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
При този изход на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН има въззиваемата страна. Като взе предвид фактическата и
правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, както и
обстоятелството, че процесуалното представителство на институцията, издала
обжалвания акт, е осъществено само посредством депозирано писмено
становище, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна, следва да е в
минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а именно 80, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д т. 4
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 6173879, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на Д.
Н. К. е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. Н. К. с ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи сумата от 80 /осемдесет/ лв., представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9