Р Е Ш
Е Н И Е
№ 23.12.2021г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, двадесет и втори
състав в открито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Съдия:
ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията Ганчева адм. дело № 2275 по описа за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5, във вр. с
ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Делото е образувано по жалба на К.Н.З. ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0324-000205/7.09.2021 г. издадена от началник група към ОДМВР – Варна, РУ
Провадия, с която му е наложена принудителна административна мярка
по чл.171 т.1, б „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е
незаконосъобразна. Описаната в ЗППАМ фактическа обстановка не отговаря на
действителната. Сочи, че на 5.09.2021 г. в 1.45 ч. в гр. Провадия е стоял в
автомобила на улицата до кучкарника и чакал негов приятел да дойде за да отидат
за риба. До автомобила спрял полицейски патрулен автомобил, служителите му
поискали лична карта. Тъй като нямало да шофира З. не носил със себе си
документи и лична карта. По нареждане на полицаите З. слязъл, подал си ръцете
за да му сложат белезници, полицаите се опитали да го повалят на земята,
ядосали се, ударили го в слабините и го вкарали със сила в патрулния автомобил,
като му били нанесени множество травми. В последствие З. бил отведен в РПУ,
където му бил съставен протокол за личен обиск. З. сочи, че единия от полицаите
Р. му бил съсед и се познават. В полицейското управление жалбоподателя се
почувствал зле, поискал медицинска помощ, три часа по-късно пристигнал лекар.
На 7.09.2021 г. З. бил освидетелстван от лекар в Съдебна медицина. Сочи, че при
проверката е поискал да се обади на приятел, който е бил водач на МПС, но му
било отказано, проверката му била извършена в момент когато колата е паркирана,
с изгасен мотор. Твърди, че е бил провокиран от служителя М.. В с.з.
процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата. В депозирани
писмени бележки сочи, че от събраните по делото доказателства не е установено З.
да е управлявал МПС. МПС е било паркирано, но въпреки това му била извършена
проверка за алкохол. Моли да се отмени оспорения акт.
Ответникът, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата. По същество моли да се постанови решение с което да се
потвърди и ЗППАМ, като издадена от компетентен орган, при стриктно спазване на
разпоредбите на ЗДвП. Безспорно е установено нарушение, поради което е издаден
оспорения акт. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
По делото е представен акт за установяване на
административно нарушение серия GА №
470713 от 5.09.2021 г., съгласно който на 5.09.2021 г. в -------------------- Р.
управлява лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ******, собственост на В. В.,
като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабричен № ARBВ 0090, за установяване на употреба на
алкохол в кръвта. Издаден е талон за изследване № 0069457. Установено е, че
водача не носи СУМПС и контролен талон. Актосъставителя е преценил, че са
нарушени нормите на чл. 174 ал.3, предл.1 от ЗДВП – водача отказва проверка с
техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпъни
предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване за вземане на биологични проби за химично лабораторно изследване за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта, както и чл. 100 ал.1, т.1 от ЗДвП – не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към СУМПС.
Съставения АУАН е предявен на Р., същия е посочил, че има възражения, като е
отказал да подпише акта, което е удостоверено с подписа на един служител от РУ
– Провадия.
По делото е приложен талон за изследване №
0069457 от 5.09.2021 г. издаден на З., в който е отразено, че лицето отказва
проба за употреба на алкохол с техническо средство. Талона е връчен на З. на
5.09.2021 г. в 4.01 часа. На същата дата е изготвен протокол за медицинско
изследване и вземана на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества и техните аналози. Посочено е, че липсва предварителна
проба за алкохол, тъй като лицето е отказало, употребил е алкохол водка, около
400 мл., около 22 часа.
На 7.09.2021 г. е изготвен протокол за
химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта № 827, съгласно което в изпратената за изследване проба кръв
на З. е доказан етилов алкохол в количество 1.54 промила в кръвта.
На 7.09.2021 г. е изготвена докладна записка
от Р., видно от която, служителя около 1.40 ч. е бил на смяна в сградата на
бензиностанция „Петрол“ в гр. Провадия. В същото време на място е пристигнал
водач на л.а. с ДК№ ******, слязъл,
закупил напитка от бензиностанцията, като полицейския служител установил, че
лъха на алкохол. След това се качил в автомобила, като бил последван от
полицейските служители и бил спрян за проверка на ----------Водача бил спрян, при
проверката не представил документ за самоличност и за автомобила , било му
разпоредено да слезе от МПС, той не изпълнил указанията, отказал да му бъде
извършена и проверка за алкохол. Това наложило задържане на водача за
установяване на самоличността, на лицето били поставени белезници, като за това
се наложило използване на физическа сила.
На 7.09.2021 г. е издадена Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка, в която е отразено, че
5.09.2021 г. в -------------------- Р. управлява лек автомобил „Опел Вектра“ с
рег. № ******, собственост на В. В., като отказва да му бъде извършена проверка
с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARBВ 0090, за установяване на
употреба на алкохол в кръвта. Издаден е талон за изследване № 0069457. Водача
не носи СУМПС и контролен талон. Преценено е, че са извършени нарушения на чл.
174 ал.3, предл.1 от ЗДВП – водача отказва проверка с техническо средство за
установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпъни предписание за изследване
с доказателствен анализатор и за медицинско изследване за вземане на биологични
проби за химично лабораторно изследване за установяване на концентрация на
алкохол в кръвта, и чл. 100 ал.1, т.1 от ЗДвП – не носи свидетелство за
управление на МПС и контролен талон към СУМПС.
От приложена справка за нарушител е видно, че
З. има издадени 19 наказателни постановления и 13 фиша за нарушения на ЗДвП.
От приложено по делото удостоверение от
30.11.2021 г. е видно, че със Заповед рег. № 8121з-956/30.03.2015 г. В.Т. е
назначен на длъжност началник група „Охранителна полиция“ към РУ Провадия при
ОДМВР-Варна, която заема и към настоящия момент.
От жалбоподателя е представена жалба
адресирана до МВР, Главна прокуратура, РП – Варна, Омбудсмана и др. с искане да
се извърши проверка на случая от 5.09.2021 г.
Представено е медицинско удостоверение №
979/2021 г. съгласно което З. е с контузия и кръвонасядане на гръден кош,
контузия на лява рамо, лява гривнена става, кръвонасадания и ожулвания по горни
крайници. Травматичните увреждания са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
По делото е разпитан свид. Р.. Видно от
показанията му на 5.09.2021 г. полицейският служител е бил на смяна с М..
Двамата били на бензиностанция „Петрол“, когато видели, че паркира л.а. „Опел
Вектра“. В автомобила нямало други лица, водачът слязъл, влязъл в сградата на
бензиностанцията и си закупил безалкохолна напитка. Свидетеля се усъмнил, че
водача е употребил алкохол. Като се разминали на бензиностанцията свидетеля
установил, че водача лъха на алкохол.
Полицаите решили да последват водача, качили се в служебния автомобил,
пуснали звуков и светлинен сигнал, л.а.
„Опел Вектра“ се движел пред тях. В
последствие водача спрял, в близост до питомника за кучета. Р. и колегата му
слезли от служебния автомобил и започнали проверка на водача. На З. били изискани документи за самоличност
и за МПС, той заявил, че няма такива, бил поканен да напусне автомобила за
извършване на проверка за алкохол. Р. не изпълнил указанията, при проверката
апаратът отчел, че издишаният въздух е недостатъчен. В последствие
жалбоподателя бил задържан в районното управление за установяване на
самоличността, след което му бил издаден талон за медицинско изследване и бил
пуснат.
От показанията на свид. М. се установява, че
на 5.09.2021 г. бил на смяна, около 1.30 ч. се намирал в бензиностанция
„Петрол“ - гр. Провадия. Пред бензиностанцията паркирал автомобил, от него
слязъл З. и влязъл в бензиностанцията. След като си напазарил се върнал в
автомобила и потеглил. Полицейските служители го последвали, включили звуков и
светлинен сигнал на служебния автомобил, докато л.а. „Опел Вектра“ се движел с
изключени светлини. З. не спрял веднага, а по-късно, полицейските
служители поискали документи за
установяване на самоличността, водача заявил, че няма никакви. З. бил помолен
да напусне МПС за извършаване на проверка за алкохол, държал се арогантно, при
тестването апарата отчел недостатъчен обем. Водача бил задържан за установяване
на самоличността, при поставянето на белезници З. оказал съпротива, в
последствие бил отведен в районното управление.
По делото е разпитан Н. З. – син на
жалбоподателя. Видно от показанията му на 5.09.2021 г. З. имал уговорка с баща
си и А. да ходят за риба. Свидетеля носил ботуши, такъми за риба. Уговорката им
била да се видят „на тази уличка, където е била спряна колата“. Като приближили
до уговореното място за среща, З. видял полиция, дострашало го, почнал да
трепери, да му капят сълзи и се прибрал.
Макар, че мястото не било осветено, З. видял, че полицаите удрят баща му
и си тръгнал, през нощта не го потърсил. На сутринта видял баща си пребит.
Свид. А. М. сочи, че на 5.09.2021 г. имал уговорка с Н. и баща му
да ходят за риба, да тръгнат в 2 часа от Провадия от дома на К.З.. Тъй като К.З. закъснял, М. и Н. З. тръгнали
към кучкарника. Там видели паркирал патрулен автомобил. К. бил задържан,
полицаите се опитвали да го съборят на земята, ритали го в стомаха. М. хвърлил
носените въдици в реката и избягал.
Жалбоподателя З. сочи, че колата е била
паркирана, когато полицейския патрул е отишъл при него. З. бил в
бензиностанцията, купил си „Фанта“, разговарял с полицаите. Бил зачервен,
защото има високо кръвно налягане. След това З. закарал колата до кучкарника и
я спрял, около 30-40 минути стоял там, чакал сина ми и приятеля му. Докато
чакал изпил една водка. В последствие дошли полицаите и го задържали по жесток
начин, имал спукани ребра. Сочи, че не са му правили тест за алкохол, а са го
задържали за лична карта. В последствие З. отишъл да даде кръв.
Съдът кредитира показанията на свид. Р. и М.
като логични, последователни и кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал. Съдът не кредитира показанията на Н. З. и М., същите
са нелогични и противоречиви, както относно мястото на което са се уговорили,
така и по отношение на часа на срещата, а в последствие и относно видяното от
тях пред кучкарника. Показанията на последните двама свидетели противоречат и
на заявеното от К.З. в жалбата, че е имал среща с приятел. В с.з. същия сочи,
че срещата е била със сина му. След като уговорката е била сина на
жалбоподателя да управлява МПС, неясно защо К.З. не е взел Н. З. от дома му, а
са се чакали в края на града, място което е отдалечено от местоживеенето на
тримата. Заявеното от К.З. в с.з. съдът
приема за защитна теза. Съдът приема, че от събраните по делото доказателства е
установено, че З. е управлявал МПС след употреба на алкохол.
При така установените факти, настоящия
съдебен състав, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка
за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
За да е законосъобразна наложената принудителна
административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1, 2, 2А, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
ОДМВР е определена за служба за контрол, съгласно Заповед № 8121з-1524 от
09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Със заповед № 365з-2747/20.07.2017
г. директора на ОДМВР – Варна е
определил да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, вкл.
т.1 длъжностни лица – началниците на
сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР – Варна. С оглед на това се
приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и не са налице
основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорения акт е постановен в писмена форма, съдържа всички изискуеми
съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч фактическите и правни основания за
прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в
хипотезата на чл.171, т.1, б.”б” от
ЗДвП. Принудителните административни мерки по чл.171, т.1 ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22 ЗАНН.
Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при
липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от
АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните
състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно
нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с акта за
установяване на административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни
лица по реда на ЗАНН.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно
съставените актова за установяване на административни нарушение имат
доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и
официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат
обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице
изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на
основание чл.193, ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК,
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от
тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства се
установи, че на 5.09.2021 г. З. е управлявал МПС, след което е спрян за
проверка от служители на РУ – Провадия. В хода на проверката водача не е
представил документи за самоличност, свидетелство за управление на МПС и
контролен талон към СУМПС. На З. е
направена проверка с техническо средство за наличие на алкохол, по време на
тестването апарата е отчел, че издишания въздух е недостатъчен, поради което
полицейските служители уведомили З., че ще му съставят акт за отказ за
извършване на проверка. На З. бил издаден талон за изследване. От приложения по
делото протокол за химическа експертиза е видно, че З. се е възползвал от
дадения талон и е дал кръв за извършване на химическо изследване за алкохол.
При тези установявания, съдът приема, че
оспорената заповед е постановена при неправилно приложение на материалния
закон.
Според нормата, посочена като правно основание
за издаване на процесния административен акт – чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване
или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
Необходимата материалноправна предпоставка за
налагане на мярката по чл. 171 т.1 б.“б“
от ЗДвП е установен по надлежен ред отказ на водач на МПС да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или неизпълнение на предписание за
химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
Видно от показанията на полицейските
служители, първо на З. е извършена проверка с „Алкотест Дрегер 7510“, който е
отчел недостатъчно количество въздух, т.е. теста не е проведен, отделно
жалбоподателя се е възползвал от дадения му талон за медицинско изследване и е
дал кръв.
Разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДП
предвижда санкция за деец – водач на МПС, който е отказал да бъде изпробван за
алкохол с техническо средство или да не е изпълнил даденото му предписание за
медицинско изследване. Съгласно ал.4 на същия член редът по който се установява
употребата на алкохол или друго упойващо вещество, се определя от министъра на
здравеопазването, от министъра на вътрешните работи и от министъра на
правосъдието.
Съгласно чл. 1, ал.3 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се
установява чрез използване съответно на технически средства, тестове,
медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. Текста на чл. 3а
от същата наредба сочи, че установяването на концентрацията на алкохол в кръвта
се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол
в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване. Субект на
нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДП е водач на МПС, който е отказал да бъде
изпробван за алкохол и по двата посочени в наредбата начина, т.е. отказал е да
бъде изпробван за алкохол с техническо средство и не е изпълнил предписанието
за медицинско изследване.
Спорът се концентрира върху въпроса дали
спрямо него правомерно е постановена ограничителната мярка по ЗДвП след като е
изпълнил даденото предписание за химическо изследване. В ЗДвП начините за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта или друго упойващо вещество в
кръвта се установява, чрез медицинско и
химическо лабораторно изследване или с тест. Аналогична е нормата на чл.3а от
Наредба № 1/2017 г., съгласно която установяването на концентрацията на алкохол
в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието
на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с
медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични
вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато:. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство
или тест или лицето не приема показанията
на техническото средство или теста или физическото състояние на лицето не
позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. При наличието
на категорични данни по преписката за изпълнение на предписанието за медицинско изследване, както и факта, че З. е дал кръв в определения му за това срок,
отразеното в заповедта фактическо положение не съответства на
действителното. Изпълнението на
задължението за даване на кръв е бързо установимо от административния орган и не
е ясно защо не е взето предвид при постановяване на заповедта за налагане на
ПАМ. Нещо повече, законодателят предвижда, че при наличие на дадена кръвна
проба същата е определяща за стойностите на употребения алкохол или наркотични
вещества. Необходимо е било да се изчака резултата от дадената кръвна проба за
медицинско изследване и едва тогава да се налага ПАМ. Във връзка с изложеното
съдът приема, че от органа е направена неправилна правна квалификация на
поведението на З., обусловила прилагането на ПАМ при отсъствие на
материалноправните предпоставки за това, тъй като в качеството си на водач на
МПС същия е изпълнил задължението си да бъде проверен за употреба на алкохол по
един от двата алтернативно предвидени в закона начина. Това е така, тъй като
отразеното в заповедта, че водачът е отказал както да бъде тестван с техническо
средство, както и че не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен
анализатор и за медицинско изследване за вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване не се подкрепя от приетите по делото
доказателства. Видно от представените от ответника писмени доказателства,
такова изследване е било извършено - по делото е приложен и протокол за
химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта. Установения резултат предполага наличието на фактическия
състав на чл.343б, ал.3 от НК.
В тежест на ответника е докаже с всички
допустимо от закона доказателствени средства и способи, отразените в заповедта
факти и обстоятелства, обуславящи налагането на процесната ПАМ. При наличието на данни за медицинско и
химическо лабораторно изследване, то данните в него следва да бъдат съобразени.
В този смисъл е и разпоредбата на чл.6, ал.9 от Наредба №1 от 19 юли 2017
година за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози, която също следва да бъде съобразена при определяне
материално-правните предпоставки за издаване на процесната ПАМ. На базата на
фактическото положение следва да се прецени и направената от органа правна
квалификация, което е част от проверката за законосъобразност на оспорената
ПАМ. Като не е сторил това, административният орган е допуснал и съществено
процесуално нарушение, което е основание за отмяната на оспорената заповед. По
своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление /израз на държавна
принуда/ от категорията на индивидуалните административни актове и следва да
бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им,
така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност
при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка.
Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в
закона, както и при липса на всички нормативноустановени за това условия. А щом
като не е налице правопораждащ фактически състав, липсва и основание за
прилагане на правомощието на административния орган за отнемане на
свидетелството за правоуправление на това основание. В този смисъл процесната
ПАМ е наложена в нарушение на закона.
Жалбоподателя не е направил искане за
присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на К.Н.З. ***
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0324-000205/7.09.2021 г. издадена от началник група към ОДМВР – Варна, РУ
Провадия, с която му е наложена
принудителна административна мярка по чл.171 т.1, б „б“ от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП)– временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.
Решението е окончателно на основание чл. 172,
ал. 5 от Закона за движение по пътищата.
СЪДИЯ: