РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Бургас, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501932 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната
жалба, подадена от „Пайонир Девелопмент“ ЕООД гр.Несебър, ЕИК *********, против
решение № 260170 от 28.07.2021 г. по гр.д.951/2020 г. по описа на Несебърски районен съд,
с което е отхвърлен предявеният от въззивното дружество иск против Е. Ю. Б., гражданка на
***, родена на *** г., код по БУЛСТАТ *********, с постоянен адрес ***, за установяване
на основание чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.286 ЗЗД, дължимостта на сумата от
3759,32 лв, представляваща такса за поддръжка за 2017 г. и 2018 г. по Договор за поддръжка
и управление на „Курортен апартаментен комплекс Emerald Resort Ravda” № ММС-S1-
PD/193-07.07 от 07.2007 г., и с което решение въззивникът е осъден да заплати на
въззиваемата Б., сумата от 1 640 лв, представляваща направени съдебни разноски, от които
200 лв. – платено възнаграждение за адвокат по заповедното производство – ч.гр.д.154/2020
г. по описа на Районен съд Несебър, 1000 лв. – платено възнаграждение за адвокат в
исковото производство и 440 лв. – платени депозити за експертиза.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно тълкуване и
прилагане на процесуалния и материалния закон. Сочи се, че съдът е обсъдил само малка
част от заявените от ищеца твърдения и възражения, като и тази малка част е обсъдена и
тълкувана превратно. Сочи се, че събраните по делото доказателства не са преценени в
1
тяхната съвкупност, като някои от тях изобщо не са обсъдени, като в същото време съдът се
е позовал на несъществуващи твърдения, както и доказателства, каквито не са налични в
кориците на делото.
По-конкретно се твърди, че са необосновани изводите на съда, че при липсата на
доказана годна облигационна връзка, която да обвързва към 2017 г. и 2018 г. ищеца и
ответницата, първият елемент от фактическия състав на предявения иск не е доказан и само
на това основание искът следва да бъде отхвърлен.
Твърди се, че с оглед разпоредбата на чл.73 ЗЗД, изводът на съда за липса на
надлежно изпълнение от ищеца към ответника не кореспондира с приетите от него факти,
както и с приложимото право. Оспорват се изводите на съда, че договорът е прекратен по
право, или, че е развален по право. Сочи се, че общото и в двата случая е невъзможност за
изпълнение и липса на виновно поведение на длъжника. Твърди се, че в случая съдът съвсем
произволно е приел, че ищецът се е лишил от възможността да изпълнява договора, след
като договорните задължения са били изпълнявани от Емералд Хоспиталити ООД по силата
на извършен апорт от въззивното дружество в Емералд Хоспиталити ООД на всички свои
собствени недвижими обекти, земя и съоръжения, служещи за поддръжка и управление на
собствеността в КАК „Емералд" с. Равда. Сочи се, че в случай на апорт, не е налице
невиновна невъзможност за изпълнение на вече сключения договор и същия не се
прекратява по право на основание на основание чл.89 ЗЗД. Отделно от това се посочва, че
разваляне на договора би могло да бъде извършено само на основание чл.87 ЗЗД, ако е
налице неизпълнение на договорни задължения, по предвидения ред, което не е сторено.
Излагат се подробни съображения за валидността на договорните клаузи и за
липсата на неравноправност.
На следващо място се твърди, че изпълнението на договорните задължения от
страна на ищеца се доказва както от заключението на вещите лица по приетата по делото
съдебна експертиза, така и от свидетелските показания на разпитания свидетел.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с
което искът се уважава. Няма искания по доказателствата.
Въззиваемата-ответник Е. Ю. Б. представя в законовия срок писмен отговор, с
който оспорва въззивната жалба като недопустима и неоснователна. Твърди се, че жалбата е
недопустима, тъй като е подадена след изтичане на срока по чл.259, ал.1 ГПК, както и
поради това, че не отговаря на изискванията на чл.260 ГПК, тъй като в нея не се сочат
пороците на обжалваното решение.
По същество се твърди, че жалбата е и неоснователна. Твърди се, че мотивите на
съда са обосновани; съдът се е позовал на относимиге материално-правни разпоредби, на
приложимия закон, и е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства. Излагат
се съображения по фактите и по представените доказателства, от които се заявява извод, че
по делото е установено, че „Емералд Хоспиталити" ООД, за когото ищецът твърди, че е
изпълнявал задълженията му по поддръжка на комплекса, всъщност е правил разходи във
2
връзка с поддържането на собствените му множество обекти в комплекса, а от м.април 2018
г. управляващото дотогава дружество Емералд Хоспиталити ООД, е уведомило
собствениците, че преустановява да поддържа и управлява комплекса. Твърди се, че това е
принудило собствениците да проведат учредително събрание и през месец май 2018 г. да
регистрират Етажна собственост в сградата, която да организира поддръжката и
управлението в комплекса.
По отношение на договора за поддръжка и управление на „Курортен
апартаментен комплекс Emerald Resort Ravda" ММС-S1-PD/193-07.07 от 07.2007 г. се
твърди, че договорът е срочен, сключен е бил за срок от 5 години, считано от момента на
въвеждане във владение на възложителя в закупения от него недвижим имот в к.к. „Емералд
Резорт Равда", съответно срокът му е изтекъл към 07.2012 г., т.е.ищецът и ответницата Б. са
били обвързани от процесния договор за поддръжка и управление до м.07.2012 г. Ето защо
се твърди, че исковата претенция на „Пайонир Девелопмент" ЕООД за вземания против
ответницата въз основа на договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен
комплекс Emerald Resort Ravda" № MMC-S1-PD/193-07.07 от …07.2007 г. само на това
основание се явява изцяло недоказана и неоснователна.
Оспорват се твърденията на въззивника, че е изпълнявал изпълнявал дейности по
поддръжка и управление на общите части в сградата лично, или чрез “Емералд
1
Хоспиталити' ООД. Посочва се, че от 2018 г. етажната собственост на сградата се
самоуправлява по силата на проведено валидно Общо събрание на собствениците,
решенията, на което са влезли в сила, а "Емералд Хоспиталити" ООД е напуснало комплекса
е оставило комплекса в неподдържано състояние, което се установява от разпитания
свидетел. На следващо място се твърди, че ищецът не е водил аналитична отчетност по
отношение на извършените разходи за всеки отделен вход, както и за общите дейности,
които се отнасят, както за „Пропърти", така и за собствени на ищеца обекти в комплекса,
като ресторант; бар и др.
На следващо място се твърди, че към датата на сключване на процесния договор
…07.2007 г. ответницата Б. не е била собственик на апартамент № Д005, поради което
договорът няма как да породи правни последици за нея.
По отношение на Договор за поддръжка и управление на „Курортен
апартаментен комплекс Emerald Resort Ravda" № MMC-S1-PD/193-07.07 от 07.2007 г.,
сключен между ЕЛ. ЮРЬ. Б., от една страна, като Възложител и „Пайонир Девелопмент"
ЕООД, от друга страна, като Мениджър, се твърди, че клаузата по т.9 от Раздел IV,
Задължения и права на мениджъра, е нищожна на основание чл. 26, an. 1 от ЗЗД, поради
противоречие с чл. 21, ал. 1 от ЗЗД и чл.11, ал.1, т.11 от ЗУЕС и чл.17, ал.3 и ал.7 от ЗУЕС и
чл.19, ал.8 от ЗУЕС.; както и е неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.2, т.9 от ЗЗП.
Излагат се подробни съображения в подкрепа на тези твърдения и се заявява извод, че
договорът, на който ищецът основава претенцията си, е прекратен с изтичане на срока му на
24.09.2012 г., поради което не е действал през процесния период.
3
Сочи се, че по делото е доказано, че въззивникът не е изпълнявал в цялост
поетите от него по договора задължения за процесния период, от което следва, че ищецът е
неизправна страна по договора, а това противоречи на основния принцип в правото, че
никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, и на въведения в
чл. 63 ЗЗД принцип за добросъвестност ори изпълнение на задълженията.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни
разноски. Също няма искания по доказателствата.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния НРС е образувано по исковата молба
на въззивника „Пайонир Девелопмент" ЕООД за приемане за установено по отношение на
ответницата ЕЛ. ЮРЬ. Б., че ответницата дължи на ищеца сумата от 3759,32 лв,
представляваща такса за поддръжка за 2017 г. И 2018 г. по Договор за поддръжка и
управление на Курортен апартаментен комплекс „Еmerald Resort Ravda” № ММС-S1-
PD/193-07.07 от 07.2007 г. Твърди се, че между страните е бил сключен посоченият договор,
по силата на който ищецът се е задължил да извършва целогодишна техническа поддръжка,
организационно и административно управление на комплекса, а ответницата се е задължила
да заплаща месечна такса в размер на 1 евро без ДДС за кв.м. площ на собствения на
ответницата имот в комплекса. Твърди се, че таксата е месечна, но е следвало да се заплаща
„погодишно“ до 15.02. на текущата година. Твърди се, че ищецът е изпълнявал задължения
си по договора, но ответницата не е заплащала дължимите от нея такси, поради което
ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение за исковите суми.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.258
ЗЗД и чл.286 ЗЗД.
Ответницата е оспорила иска. В писмения си отговор в срока по чл.131 ГПК се
излагат твърдения, че поради това, че към датата на сключване на процесния договор,
ответницата не е била собственик на имот в комплекса, „договорът няма как да породи
желаните с него правни последици“. Твърди се нищожност на клаузата т.9 от Раздел IV от
договора поради противоречие със закона – чл.21, ал.1 ЗЗД, чл.11, ал.1, т.11 ЗУЕС, чл.17,
ал.3 и ал.7 ЗУЕС и чл.19, ал.8 ЗУЕС. Сочи се още, че клаузата е и неравноправна по смисъла
на чл.143, ал.2, т.9 ЗЗП. По съображения за нищожност на клаузата за автоматично
прекратяване на договора, ответницата твърди, че договорът е преустановил действието си
след 07.2012 г., поради което никоя страна по него не е дължала изпълнение, никоя страна
не е могла да претендира права по него, съответно ответницата не дължи такса за 2017 г. и
2018 г. Заявено е и възражение за погасяване по давност на вземането за такса за 12017 г.
Твърди се още, че ищецът е неизправна страна по договора, тъй като не е изпълнявал
задълженията си по договора след 2012 г. Освен това се сочи, че през м.април 2018 г. друго
4
дружество - „Емералд Хоспиталити” ООД е уведомило собствениците на самостоятелни
обекти в комплекса, че преустановява поддръжката на комплекса, което е принудило
собствениците на имоти в комплекса да проведат учредително общо събрание и да
регистрират Етажна собственост, която да организира поддръжката и управлението на
комплекса. Твърди се, че за 2018 г. ответницата е заплатила дължимите от нея суми за
поддръжка и управление, по сметката на учредената етажна собственост.
С обжалваното решение НРС е отхвърлил предявения иск. Съдът е приел, че
поради нищожност на клаузата на т.9 от Раздел IV от договора, срокът на договора не се е
подновил автоматично след изтичането му през м.юли 2012 г., съответно страните не са
били обвързани от твърдяната облигационна връзка за процесния период 2017 г. и 2018 г.
Съдът е приел още, че ищецът не е изпълнявал задълженията си по договора, вкл.и чрез
трето лице /“Емералд хоспиталити“ ООД, каквито са били твърденията на ищеца/, тъй като
договорът, с който ищецът е прехвърлил всички свои права и задължения по договорите за
поддръжка и управление на КАК „Еmerald Resort Ravda”, е сключен преди сключването на
процесния договор между ищеца и ответницата, поради което правата и задълженията на
ищеца по договора с ответницата не са прехвърлени на “Емералд хоспиталити“ ООД.
Посочено е също, че “Емералд хоспиталити“ ООД не е встъпил в договора с ответницата,
тъй като липсва подписан такъв анекс към договора. На следващо място съдът е приел, че
поради твърдяния от ищеца и описан в тристранното споразумение между ищеца, “Емералд
хоспиталити“ ООД и “Емералд хоспиталити 2013“ ЕООД апорт на всички собствени на
ищцовото дружество недвижими обекти, земя и съоръжения, служещи за поддръжка и
управление на КАК „Еmerald Resort Ravda”, най-късно към 18.12.2012 г. ищецът е изпаднал
в невъзможност да изпълнява задълженията си по договора с ответницата, поради което
договорът се е развалил по право по смисъла на чл.89 ЗЗД. Съдът е изложил съображения
още, че дори да се приеме, че ищецът е прехвърлил на “Емералд хоспиталити“ ООД правата
и задълженията си по договора с ответницата, искът отново би бил неоснователен, тъй като
ищецът не би бил материално легитимиран да претендира сумите по договора, по който е
прехвърлил правата и задълженията си на друг субект. Съдът е изложил съображения и за
неравноправност на клаузите по т.9 от Раздел IV и т.2 от Раздел VII от договора.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Между страните не е спорно, а се установява от представените по делото
доказателства, че с нотариален акт № *** г. на нотариус Стоян Ангелов, на 14.09.2007 г.
ответницата е закупила апартамент № ***, крило Дамаск, находящ се на партерен етаж с
площ от 66,74 кв.м., находящ се в Курортен апартаментен комплекс Emerald Resort Ravda,
находящ се в с.Равда. Не е спорно, че през 07.2007 г. ответницата е сключила с ищцовото
дружество Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс
Emerald Resort Ravda“ № ММС-S1-PD/193-07.07 от 07.2007 г., по силата на който
5
ответницата, в качеството си на възложител и собственик на описания по-горе недвижим
имот, е възложила на ищеца, наречен мениджър, извършване на целогодишна техническа
поддръжка и провеждане на целогодишно организационно и административно управление
на КАК Emerald Resort Ravda. В договора е посочено, че поддръжката включва техническо
поддържане на общите части, вкл.ВиК и ел.инсталациите, климатичните,
пожароизвестителната и вентилационните инсталации, техническо поддържане на
басейните и обслужващите ги съоръжения, поддържане на асансьорите в общите части и
общодостъпните спортни съоръжения, детската площадка, зелените площи. Страните са се
договорили мениджърът да наема персонал за осъществяване на цялостна техническа
поддръжка, да организира режима на достъп и вътрешния ред, санитарно-хигиенните
услуги, единна рецепция. Съгласно раздел II, т.1 от договора, ответницата се е задължила да
заплаща на мениджъра сумата от 1 евро без ДДС на квадратен метър площ от собствения си
имот. Уговорено е възнаграждението да се заплаща авансово за текущата година – до 15.02.
Съгласно т.2 от Раздел V, договорът е сключен за срок от 5 години от момента на въвеждане
във владение. Съгласно т.9 от Раздел IV, срокът на договора автоматично се подновява на
всеки пет години и за същия период от време, освен при писмено взето решение, не по-
късно от 4 месеца преди изтичане на всеки петгодишен срок, от собствениците,
притежаващи повече от ¾ от застроената площ на комплекса за неподновяването му.
Съгласно ч.4 от Раздел VI, в случай, че прекрати договора преди изтичане на срока му,
възложителят дължи неустойка в размер на цялото дължимо възнаграждение до края на
срока на договора. Съгласно т.1 и т.2 от Раздел VII, при разпореждане с правото на
собственост възложителят не се освобождава от задълженията си по договора ако не е
осигурил подписването на договор с новия собственик. Съгласно т.18 от Раздел III,
възложителят упълномощава мениджъра да прехвърли правата по този договор на трето
лице, което в съответствие с предвиденото в него ще изпълнява задачите във връзка с
поддръжката на комплекса.
Видно от представеното по делото Тристранно споразумение от 18.12.2012 г. към
Договор за възлагане на поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс
Emerald Resort Ravda“ № ММС-PD-EН/22.06.2007 г., с цитирания договор на 22.06.2007 г.
ищецът прехвърлил всички свои права и задължения по договорите за поддръжка и
управление на „Курортен апартаментен комплекс Emerald Resort Ravda” на „Емералд
Хоспиталити“ ООД, а по силата на този договор дружеството е встъпило в правата и
задълженията на „Пайонир Девелъпмънт“ ЕООД по договорите за поддръжка и управление
с отделните собственици и е приело да ги упражнява и изпълнява като извършва
поддръжката и управлението на комплекса /т.Б от тристранното споразумение/. Съгласно
т.В от тристранното споразумение, на Общи събрания на собствениците в КАК Emerald
Resort Ravda, проведени на 18.06.2012 г., 19.06.2012 г. и 20.06.2012 г. е взето решение да
бъдат отделени от стопанската дейност на „Емералд Хоспиталити“ ООД управлението и
поддръжката на комплекса, като тези дейности се прехвърлят и възлагат на дъщерно на
„Емералд Хоспиталити“ ООД дружество. Трите дружества са се споразумели „Емералд
Хоспиталити 2013“ ЕООД да замести „Емералд Хоспиталити“ ООД като мениджър по
6
договор за възлагане на поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс
Emerald Resort Ravda“ № ММС- PD-ЕН/22.06.2007 г. /чл.1/; „Емералд Хоспиталити 2013“
ЕООД встъпва в правата и задълженията на „Пайонир Девелъпмънт“ ЕООД по всички
договори за поддръжка и управление с отделните собственици /чл.2/; във връзка с
осъществен апорт в „Емералд Хоспиталити“ ООД на всички собствени на „Пайонир
Девелъпмънт“ ЕООД недвижими обекти, земя и съоръжения, служещи за поддръжка и
управление на комплекса, „Пайонир Девелъпмънт“ ЕООД потвърждава съгласието си
„Емералд Хоспиталити“ ООД да преподпише или анексира, вече в качеството си на
инвеститор по смисъла на ЗУЕС, съществуващите договори за поддръжка и управление на
комплекса, сключени между „Пайонир Девелъпмънт“ ЕООД /чл.3.1./; „Емералд
Хоспиталити“ ООД да сключи договор с „Емералд Хоспиталити 2013“ ЕООД, с който да му
възложи поддръжката и управлението на комплекса.
Установява се от представените писмени доказателства, свидетелски показания и
от заключението по СИЕ, че в процесния период 2017-2018 г. ищцовото дружество не е
осчетоводявало разходи, извършени във връзка с поддръжката и управлението на комплекса,
не е назначавало служители на трудови договори за извършване на такава дейност в
комплекса. Заключението по СИЕ установява, че такива разходи са извършвани и
осчетоводявани от „Емералд Хоспиталити“ ООД. Установява се, че през 2018 г. за
определен период от време – няколко месеца, е имало проблем с управлението и
поддръжката на комплекса, след което положението се е нормализирало.
При така представените доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
На първо място съдът споделя извода на първоинстанционния съд, че по
сключения между ищеца и ответницата договор за поддръжка и управление на „Курортен
апартаментен комплекс Emerald Resort Ravda“ № ММС-S1-PD/193-07.07 от 07.2007 г.,
ответницата има качеството на потребител. Съдът споделя и извода на НРС, че договорът е
типов договор, който се сключва с множество собственици в комплекса, и по делото не е
доказано, клаузите на договора да са индивидуално уговорени, поради което те подлежат на
проверка за евентуална неравноправност по чл.143, ал.1 от ЗЗП. Съдът споделя извода на
първоинстанционния съд, че клаузите на раздел IV, т.9 и раздел VII, т.2 от договора са
неравноправни, тъй като и двете предвиждат възможност за прекратяване на договора от
потребителя с изтичане на срока му, но само с решение на собствениците, притежаващи ¾
от застроената площ в комплекса, т.е.възможността за прекратяване на договора от страна на
възложителя изцяло зависи от поведението на трети лица, които не са страна по договора.
Както е приел и първоинстанционния съд, това води до значително неравновесие между
търговеца и потребителя, тъй като правата и задълженията на търговеца по договора зависят
единствено от неговото поведение, а тези на потребителя зависят изцяло от волята на други
лица.
Ето защо съдът намира за неоснователни твърденията на въззивника за валидност
и за липсата на неравноправност на посочените по-горе договорни клаузи.
7
Неравноправността съотв.нищожността на клаузата по раздел IV, т.9, води до
това, че договорът между страните не се е подновил автоматично след изтичането на
петгодишния му срок за нови 5 години.
Настоящият състав обаче не споделя изводите на първоинстанционния съд, че
поради нищожността на клаузата по раздел IV, т.9, облигационната връзка между страните
се е прекратила, считано от м.юли 2012 г. и в процесния период 2017-2018 г., страните не са
били в договорни отношения.
Според настоящия състав, с изтичането на срока на договора, по аналогия с
чл.236 ЗЗД, след като страните са продължили изпълнението си по него, договорът е
продължил действието си като договор без определен срок. По делото няма доказателства, а
и твърдения, някоя от страните да е поискала прекратяването му, поради което съдът
приема, че и към процесния период 2017-2018 г., ищецът и ответницата са продължили да са
в облигационни отношения по Договор за поддръжка и управление на „Курортен
апартаментен комплекс Emerald Resort Ravda” № ММС-S1-PD/193-07.07 от 07.2007 г.
Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че поради
извършен апорт от въззивното дружество в „Емералд Хоспиталити“ ООД на всички свои
собствени недвижими обекти, земя и съоръжения, служещи за поддръжка и управление на
собствеността в КАК „Emerald Resort Ravda" с.Равда, договорът между ищеца и ответницата
е развален по право на основание чл.89 ЗЗД. Данни за такъв апорт се съдържат само в
представеното тристранно споразумение. Но дори да се приеме, че такъв апорт е осъществен
/най-късно към 18.12.2012 г./, според настоящия състав не е налице хипотезата на чл.89 ЗЗД,
тъй като ищецът не се е лишил от възможността да изпълнява договора, след като е
осигурил изпълнение на договорните си задължения чрез трето лице – „Емералд
Хоспиталити“ ООД, а след 18.12.2012 г. – и чрез „Емералд Хоспиталити 2103“ ЕООД /чл.3,
ал.2 от тристранното споразумение/.
Ето защо съдът приема за основателни оплакванията на въззивника, че са
необосновани и неправилни изводите на съда, че предявеният иск е недоказан поради
липсата на доказана годна облигационна връзка, която да обвързва към 2017 г. и 2018 г.
ищеца и ответницата.
По отношение на изпълнението на задълженията на ищеца по договора, съдът
намира, че по делото е доказано, че ищецът е изпълнявал тези задължения чрез трето лице -
„Емералд Хоспиталити“ ООД, а след 18.12.2012 г. – и чрез „Емералд Хоспиталити 2103“
ЕООД. Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че доколкото процесният
договор между ищеца и ответницата е сключен през м.юли 2007 г., ищецът не би могъл да
прехвърли на „Емералд Хоспиталити“ ООД правата и задълженията си по този договор с
договора между двете дружества от 22.06.2007 г. Това обстоятелство обаче не е пречка
ищецът да възложи на трето лице, в случая – на „Емералд Хоспиталити“ ООД, дейността по
управление и поддръжка на комплекса, като по този начин осигури изпълнение на
задълженията си по договора с ответницата, макар и чрез трето лице. Договорът между
ищеца и ответницата, макар в някои свои части да съдържа елементи на договор за поръчка,
8
не е сключен intuitu personae /с оглед личността на мениджъра/, поради което не е налице
пречка за ищеца да осигури изпълнението на задълженията му по договора чрез друго лице.
Такава възможност е изрично предвидена в раздел IV, т.11.
По изложените съображения съдът намира за основателни оплакванията на
въззивника, че с оглед разпоредбата на чл.73 ЗЗД, изводът на съда за липса на надлежно
изпълнение от ищеца към ответника е необоснован и неправилен.
При така изложените съображения съдът намира, че в процесния период страните
са били в договорни отношения, ищецът е изпълнявал, макар чрез трето лице, задълженията
си по договора, а ответницата не е изпълнила задължението си за заплащане на съответното
възнаграждение по договора.
По отношение на размера на претенцията съдът намира, че с оглед клаузата на т.1
от раздел II от договора между страните и площта на имота на ответницата, посочен в
нот.акт №*** г. – 66,74 кв.м., дължимите от ответницата суми по договора за 2017 г. и за
2018 г. са в претендирания от ищеца размер – по 1879,66 лв за всяка от двете години, или
общо – 3 759,32 лв.
Следва да се посочи, че съдът намира за неоснователно възражението на
ответницата за погасяване по давност на задължението й за 2017 г. Касае се за вземане, за
което законът предвижда 5 годишна погасителна давност, каквато от падежа на вземането –
15.02.2017 г., до подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по което е образувано
ч.гр.д.156/2020 г. - 19.02.2020 г. , не е изтекла.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен и
доказан.
Поради несъвпадането на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови уважаване на иска.
С оглед постановения резултат и представените по делото доказателства и списък
на разноските по чл.80 ГПК, въззиваемата-ответник следва да заплати на въззивника-ищец
съдебни разноски съобразно представените доказателства и списък на разноските по чл.80
ГПК, както следва: 1015,19 лв за първоинстанционното производство, 435,19 лв за
заповедното производство и 675,19 лв за въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 260170 от 28.07.2021 г. по гр.д.951/2020 г. по описа на
Несебърски районен съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Ю. Б., гражданка на ***, родена на *** г.,
код по БУЛСТАТ *********, с постоянен адрес ***, дължи на „Пайонир Девелопмент“
9
ЕООД гр.Несебър, ЕИК *********, сумата от 3759,32 лв /три хиляди седемстотин петдесет
и девет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща такса за поддръжка за 2017 г. и
2018 г. по Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс
Emerald Resort Ravda” № ММС-S1-PD/193-07.07 от 07.2007 г., за която сума е издадена
Заповед № 116 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 25.02.2020 г. по
ч.гр.д.156/2020 г. по описа на Районен съд Несебър.
ОСЪЖДА Е. Ю. Б., гражданка на ***, родена на *** г., код по БУЛСТАТ
*********, с постоянен адрес ***, да заплати на „Пайонир Девелопмент“ ЕООД гр.Несебър,
ЕИК *********, съдебни разноски, както следва: 1015,19 лв /хиляда и петнадесет лева и
деветнадесет стотинки/ за първоинстанционното производство, 435,19 лв /четиристотин
тридесет и пет лева и деветнадесет стотинки/ за заповедното производство и 675,19 лв
/шестстотин седемдесет и пет лева и деветнадесет стотинки/ за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10