РЕШЕНИЕ
№ 18189
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110135350 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от А – К И ЕООД с
искане ответникът С Е ЕАД да бъде осъден да му заплати сумата от 738 лева
– стойност на доставени стоки, ведно със законната лихва считано от
подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 82,42 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
28.02.2022 г. до 05.04.2023 г. Ищецът твърди, че с ответника били сключили
договор, Договор СЕ-22/30.01.2020г. по силата на който, ищецът се задължил
да предостави следните стоки и услуги: доставка и монтаж на контактори – 3
бр., доставка и монтаж на кабел 25 метра – 1 бр., доставка и монтаж на нова
бутониера - 1 бр. и доставка и монтаж на автоматичен прекъсвач - 1 бр.
Услугите били извършени и приети без забележки от „С Е ЕАД, за което бил
подписан Протокол между страните от 31.01.2022 г. Във връзка с
извършените услуги на 28.01.2022г. била издадена фактура от “А-К И ЕООД,
№: **********/28.01.2022г., за сумата от 738.00 лв. с ДДС, получена без
възражения от „С Ел “ ЕАД, но задължението не било изплатено. Ответникът
дължал и лихва за забава върху неизплатената част от главницата, която за
периода от 28.02.2022г. до 05.04.2023г. била в размер на 82.42 лв. Ищецът
счита, че тези суми му се дължат и моли съда да ги признае за установени.
Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба.
Взема становище за неоснователност на иска. Твърди, че изпълнил
задължението си.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Ищецът изпраща представител и поддържа исканията си,
1
ответникът не се явява и не изпраща представител. Подава писмено
становище, в което поддържа исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: по делото е представен
препис на Договор № СЕ-22 от 30.01.2020 г., (л. 8 до л. 22 от делото), от който
се установява, че ответникът, в качеството на възложител, е възложил на
ищеца да извършва действия, свързани с абонаментно поддържане на
съоръжения с повишена опасност срещу заплащане. Съгласно чл. 8 от
договора, възнаграждението се заплаща ежемесечно, след надлежно издадена
фактура от ищеца в срок до 30 дни от датата на издаване на съответната
фактура. По делото е представен и препис на фактура № 100754 от 28.01.2022
г. (л. 23 от делото), от който се установява, че ищецът е посочил процесните
доставки и монтажи на обща стойност 738 лева. От представения по делото
препис на ремонтен протокол от 31.01.2022 г. (л. 24 от делото) възложителят
е приел описаните във фактурата доставки без възражения.
По делото е изслушана и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза. Установява, че процесните фактури са били редовно
осчетоводени в счетоводството на двете дружества, по нея не е постъпвало
плащане от страна на ответника, като размерът на мораторната лихва за
периода от 28.02.2022 г. до 05.04.2023 г. е 83,95 лева.
Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните
правни изводи.
Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ, купувачът по една търговска продажба е
длъжен да заплати цената на предоставената стока. Съгласно константната и
непротиворечива съдебна практика на ВКС, когато фактурата е подписана за
получател от лице без представителна власт или не е подписана, но същата е
осчетоводена, включена в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен
кредит, се приема, че търговецът е потвърдил извършените от трети лица
действия по приемане на стоките и приложение намира презумпцията на чл.
301 ТЗ. Отразяването на фактурата в счетоводството на купувача,
включването в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на
данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС представлява недвусмислено
признание на задължението и доказва неговото съществуване – така Решение
№ 67 от 31.07.2015 г. на ВКС по т. д № 631 от 2014 г., ВКС, І т.о. и
цитираните в него решения. Нещо повече, според прието в решение №
42/2010 год., по т.д.№ 539/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС и в решение № 92/ 2011
год., по т.д.№ 478/2010 год. на ІІ т.о., дори да се счете, че издадената фактура
е неистинска или неавтентична, или е останала неподписана за „получател”,
тя може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея
задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на
конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както и е ползван
данъчен кредит. В процесния случай във фактурата достатъчно ясно е
посочен вида на услугата: доставка и монтаж на конкретни стоки. На това
основание съдът счита, че осчетоводените и послужили за ползване на
данъчен кредит от страна на ответника фактури доказват наличието на
описаните в тях вземания на ищеца към ответника. По тези съображения
съдът намира, че искът е доказан и следва да бъде уважен.
По отношение на иска за лихва съдът намира, че съгласно уговореното,
заявителят изпада в забава след изтичането на 30 дневен срок от датата на
издаване на съответната фактура. В случая фактурата е издадена на 28.01.2023
2
г., следователно ответникът е изпаднал в забава на 28.02.2023 г. Размерът на
този иск е доказан от приетата експертиза, следователно се явява също
доказан и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца. От
него са заплатени 50 лева – държавна такса в настоящото и заповедното
производство, 300 лева – депозит за експертиза и 1000 лева – адвокатско
възнаграждение в настоящото и заповедното производство. Разноските са
доказани и следва да се присъдят.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С Е ЕАД, ЕИК: със седалище
дължи на А-Ко Ин ЕООД, ЕИК 1 със съдебен адрес на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата от 738 лева – главница за доставени
услуги: доставка и монтаж на контактори – 3 броя, доставка и монтаж на
кабел 25 метра – 1 брой, доставка и монтаж на нова бутониера – 1 брой и
доставка и монтаж на автоматичен прекъсвач – 1 брой за които е издадена
фактура № 100754 от 28.01.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.04.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Столичен Електротранспорт ЕАД,
ЕИК: ********* дължи на А-К И ЕООД, ЕИК на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД сумата от 82,42 лева – лихва върху главницата за
периода от 28.02.2023 г. до 05.04.2023 г.
ОСЪЖДА С Ел ЕАД, ЕИК: да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на А-К И ЕООД, ЕИК разноските в производството, както следва: 50 лева –
държавна такса в настоящото и заповедното производство, 300 лева – депозит
за експертиза и 1000 лева – адвокатско възнаграждение в настоящото и
заповедното производство
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3