№ 4568
гр. Варна, 03.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. И.ов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Константин Д. И.ов Въззивно гражданско дело
№ 20253100501981 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Г. Н. от гр. Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 2193/13.06.2025 год.,
постановено по гр. дело № 20233110112295 по описа на РС-Варна за 2023 год.,
в частта му, с която е отхвърлен за разликата над 500 лева до пълния
претендиран размер от 10 000 лева (т. е., е отхвърлен за сумата от 9500 лева),
предявеният от въззивника А. Г. Н. от гр. Варна срещу И. Н. П. с постоянен
адрес в гр. Варна осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в негативни емоции, стрес, дискомфорт вследствие от засягане честта и
доброто име на ищеца, настъпили в резултат на изречени от ответника
неверни, клеветнически твърдения на 23.09.2023 г. в интервю по БНР - Радио
Варна и на 24.09.2023 г. на пресконференция на ПП ГЕРБ – Варна в гр. Варна.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от
въззивника (ищец) част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в
нарушение на материалния закон (нарушен е чл. 52 ЗЗД) и при допуснати
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и
анализ на доказателствата, в резултат на което решението е и небосновано.
Оспорен е изводът на съда, че употребеният от ответника израз по адрес на
ищеца - „адвокат на пътищарите“, в контекста на „местни олигарси“ не
представлява обида и не е унизителен за ищеца. Не са отчетени и начинът на
разгласяване (чрез национални медии и онлайн платформи – „Фейсбук“) на
клеветническите твърдения и обиди спрямо ищеца, широкият и траен достъп
до публикациите, общественото положение на ищеца и професионалния му
статус на адвокат, както и реалните физиологични последици (тахикардия,
високо кръвно налягане, прилошаване и гадене), както и негативните
1
вътрешни преживявания на ищеца – унижение и страх от дългосрочно
увреждане на репутацията му.
Въз основа на изложеното въззивникът счита, че решението в
обжалваната от него част е неправилно, настоява да се отмени в тази част и да
се постанови друго, с което искът му за обезщетение за причинени
неимуществени вреди да бъде уважен в пълния предявен размер от 10 000
лева.
С жалбата са направени искания за събиране на доказателства във
въззивното производство, а именно:
I. Да бъде допусната съдебно-психологическа експертиза, с вещо лице
клиничен психолог, която да отговори на следните въпроси: 1) Изпитал ли е
ищецът А. Г. Н. обида, стрес, дискомфорт и/или емоционално преживяване в
резултат на деянията на И. П., включително медийното разгласяване на
клеветническите и обидни твърдения досежно А. Н.? 2) Възможно ли е и
влошило ли е деянието на ответника И. П., включително медийното
разгласяване на клеветническите и обидни твърдения спрямо ищеца,
качеството на живот и емоционалния баланс на А. Г. Н.?
II. Да бъдат допуснати до разпит двама свидетели в режим на довеждане
за установяване на обстоятелставата, че негативните преживявания и
отражение върху професионалната сфера на въззивника продължават
включително и понастоящем.
Искането за допускане на съдебно-псхилогична експертиза се
обосновава с допуснато от първоинстанционния съд нарушение на
процесуалните правила, в резултат на което делото не е изяснено от
фактическа страна и с постановките на т. 1 от ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на
ВКС на РБ.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответникът по
предявения иск И. П., чрез назначения му по реда и при условията на чл. 47,
ал. 6 от ГПК процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението в
атакуваната от ищеца част за правилно и настоява да бъде потвърдено в тази
част. Оспорва и направените с жалбата искания за събиране на доказателства
във въззивното производство.
По направените с жалбата доказателствени искания, настоящият състав
намира следното:
Искането за допускане на съдебно-психологична експертиза с
поставените от въззивника задачи е неоснователно, тъй като в случая не са
налице условията на чл. 266, ал. 2 и/или ал. 3 ГПК при чиято наличност е
допустимо събирането на доказателства във въззивното производство чрез
поисканото от страната доказателствено средство. Видно е от
първоинстанционното дело, че за доказване на твърдените да са претърпени
неимуществени вреди от противоправното поведение на ответника, ищецът е
поискал единствено гласни доказателствени средства и такива са му били
допуснати чрез разпита на двама свидетели. Искане за допускане на съдебно-
психологична експертиза не е било заявявано изобщо в хода на
първоинстанционното производство, поради което и подобно искане, заявено
2
с въззивната жалба е преклудирано. В случая не са приложими и
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с т.
1 от ТР № 1/2013 год. на ОНСГТК на ВКС на РБ, тъй като не се касае за
приложението на императивна материално правна норма.
Искането за допускането до разпит на свидетели за установяване, че
негативните преживявания и отражение върху професионалната сфера на
въззивника (ищец) продължават включително и понастоящем е основателно с
оглед разпоредбата на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК. На въззивника следва да бъде
допуснат до разпит един свидетел при условията на довеждане за
установяване на горните обстоятелства, при съобразяване на нормата на чл.
159, ал. 2 ГПК.
Следва да се укаже на въззивника, на основание чл. 76 ГПК, вр. чл. 47,
ал. 6 ГПК, да внесе по сметка на ОС-Варна, сумата от 400 лева (четиристотин
лева) – за възнаграждение на назначения от съда на основание чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител на ответника, в срок най-късно до съдебното
заседание и да представи доказателства за горното, в противен случай
първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца-въззивник част ще
бъде обезсилено, а исковото производство в посочената част – прекратено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от А. Г. Н. от гр. Варна чрез
процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение № 2193/13.06.2025
год., постановено по гр. дело № 20233110112295 по описа на РС-Варна за 2023
год., В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен за разликата над 500 лева до пълния
претендиран размер от 10 000 лева, предявеният от А. Г. Н. от гр. Варна срещу
И. Н. П. с постоянен адрес в гр. Варна осъдителен иск с правно основание чл.
45 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни емоции, стрес, дискомфорт вследствие от засягане
честта и доброто име на ищеца, настъпили в резултат на изречени от
ответника неверни клеветнически твърдения на 23.09.2023 г. в интервю по
БНР - Радио Варна и на 24.09.2023 г. на пресконференция на ПП ГЕРБ – Варна
в гр. Варна;
ОТХВЪРЛЯ направеното с въззивната жалба искане за допускане на
съдебно-психологична експертиза с поставените от въззивника задачи;
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ ЕДИН СВИДЕТЕЛ при условията на
довеждане от въззивника А. Г. Н. от гр. Варна, за установяване на
обстоятелствата, че негативните преживявания и отражение върху
професионалната сфера на въззивника от противоправното поведение на
ответника продължават и понастоящем, като ОТХВЪРЛЯ искането за
допускане до разпит на втори свидетел за установяване на същите
обстоятелства;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
3
27.10.2025 год. от 14, 30 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез
процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1 ГПК), ведно с връчване на
препис от настоящото определение;
ЗАДЪЛЖАВА ищеца (настоящ въззивник) А. Г. Н. от гр. Варна, на
основание чл. 76 ГПК, вр. чл. 47, ал. 6 ГПК да внесе по сметка на ОС-Варна,
сумата от 400 лева (четиристотин лева) – за възнаграждение на назначения от
съда на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника (въззиваем)
И. П., в срок най-късно до съдебното заседание и да представи доказателства
за горното, в противен случай първоинстанционното решение в
обжалваната част ще бъде обезсилено, а исковото производство в
посочената част – прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4