ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1909
гр.Плевен, 2.10.2019 год.
Административен съд - гр.Плевен, V-ти състав, в
закрито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: Председател: Катя
Арабаджиева
като
разгледа докладваното от съдията административно дело №1039 по описа на Административен съд – Плевен за
2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.197 от АПК
във връзка с чл.202, т.2 от АПК във връзка с чл.54, ал.1, т.5 от АПК и чл.54,
ал.5 от АПК.
Образувано е по жалба от „Стройконсулт“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, общ.Плевен, ул „Цар Крум“ №5,
представлявано от управителя Г.С.Г., против Заповед №18-8537/18.08.2019 год. на
Началника на СГКК-Плевен, допълнена със Заповед №18-8816/26.08.2019 год. на
Началника на СГКК-Плевен. С двете оспорени заповеди е спряно
производството по подадено от
жалбоподателя Заявление вх.№01-161215/10.04.2019 год., за заличаване на сграда
с идентификатор 56722.651.356.1 в КК и КР на гр.Плевен, одобрени със Заповед
№РД-18-56/18.09.2007 год. на ИД на АГКК, до приключване на съдебното
производство по гр.дело №5161/2017 год. на РС-Плевен с влязъл в сила съдебен
акт.
В жалбата се сочи, че посоченото в
оспорените заповеди правно основание за тяхното
издаване -чл.54, ал.1, т.5 от АПК е общо и не отговаря на направеното искане. С
последното се претендира да се заличи фактически премахната сграда, като
премахването е констатирано с удостоверение от общината. Твърди се, че няма
спор по въпроса дали сградата е премахната и няма висящо производство по
нейното премахване. Представено е удостоверение, че за въпросната сграда е
предявен иск за собственост, по който няма произнасяне, но този спор не
засяга факта, че сградата е премахната и
това премахване е в изпълнение на влязла в сила заповед по чл.225а от ЗУТ, за
което пред СГКК са представени доказателства. Твърди се, че актът е издаден в
противоречие със закона, тъй като жалбоподателят като собственик на поземления имот и като
адресат на заповедта за премахване е представил данни пред СГКК за премахнатата
сграда, и задължение на СГКК е да отрази тази промяна. Твърди, че по аргумент
от §4, ал.7 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 год. не може да се издава заповед
за спиране на производството , поради което издадената заповед е нищожна. В
заключение моли съда да прогласи нищожността на оспорените заповеди, алтернативно
да ги отмени като незаконосъобразни и да задължи органа да впише извършената промяна.
Административният орган-Началникът на СГКК-Плевен е
изразил становище с вх.№4570/19.09.2019 год., че дейности по ЗКИР
административният орган следва да извърши след приключване на спора за
собственост между жалбоподателя и заинтересованата страна.
Заинтересованата страна-„Транс инвест“ ООД гр.София е
представило писмено становище с вх.№4642/24.09.2019 год. за неоснователност на
жалбата. Счита, че оспорените заповеди са валидни и законосъобразни административни актове,
постановени при наличие на предвидените в АПК предпоставки за спиране на
административното производство. Излага подробни писмени съображения за
неоснователност на жалбата.
Съдът, за да се произнесе по жалбата, намери за
установено следното от фактическа страна:
„Стройконсулт“ ЕООД гр.Плевен е подало до СГКК-Плевен
заявление с вх.№01-161215/10.04.2019 год., с което е поискано да бъде отразена
настъпила промяна в КККР за сгради,
които са премахнати, а именно сграда с идентификатор 56722.651.356.1, находяща
се в гр.Плевен, Източна индустриална зона със застроена площ от 401 кв.м. Към
заявлението са приложени: Протокол от 10.04.2019 год.от правоспособно лице, с
който е констатирано, че сграда с идентификатор 56722.651.356.1 не съществува и
подлежи на премахване; Извадка от КККР за процесната сграда; Решение
№295/4.05.2018 год. по адм.дело №28/2018 год. на Административен съд-Плевен, с
което е отхвърлена жалбата на „Транс инвест“ ООД гр.Плевен, против Заповед
№РД-12-342/18.07.2016 г., издадена от Заместник-кмет Териториално развитие на
община Плевен, с която на основание чл. 225, ал.2, т.2 и чл. 223, ал.1, т.8
от ЗУТ е
разпоредено да се премахне незаконен строеж "Промишлена сграда с
идентификатор 56722.651.356.1, находяща се в имот с идентификатор
56722.651.356, стар УПИ Х, кв.614 по плана на гр.Плевен, Източна индустриална
зона с административен адрес ул "Вит" № 3. Решението е оставено в
сила с Решение №3362/7.03.2019 год. на
ВАС по адм.дело №9182/2018 год.; Заповед №РД-12-342/18.07.2016 г., издадена от
Заместник-кмет Териториално развитие на община Плевен.
По повод подаденото заявление органът е изпратил
уведомление на л.24 по реда на чл.26,
ал.1 от АПК до заинтересованата страна „Транс инвест“ ООД за започналото
административно производство. Уведомлението се е върнало с отбелязване от
пощите „непотърсено“. Уведомлението е съобщено по реда на чл.61 от АПК- чрез
обявление на интернет страницата на органа и залепване на таблото в приемната
на органа, видно от документи на л.28-29 от делото.
На 16.08.2019 год. е издадена Заповед №18-8537 от
Началника на СГКК-Плевен. В мотивите на заповедта е посочено, че до
заинтересованата страна са изпратени два броя уведомления по реда на чл.26 от АПК, които не са достигнали до адресата си. Направен е извод, че невъзможността
да бъде уведомено вписаното като собственик в КККР лице „Транс инвест“ ООД за
започналото административно производство по заявлението на „Стройконсулт“ ЕООД
за заличаване на сграда с идентификатор 56722.651.356.1, както и наличието на
постановено решение по гр.дело №5161/2017 год. на Районен съд-Плевен, е
основание за спиране на административното производство. Последното е спряно до
приключване на производството по гр.дело №5161/2017 год. на Районен съд-Плевен
с влязъл в сила съдебен акт.
След постановяване на горната заповед, „Транс инвест“
ООД е подало молба до СГКК-Плевен с вх.№05-12388/20.08.2019 год. на л.31 от
делото, в която е посочило, че има висящи съдебни спорове между „Транс инвест“
ООД и „Стройконсулт“ ЕООД относно собствеността върху сгради с идентификатори
56722.651.356.1 и 56722.651.356.3. На
това основание е изразило становище, че докато не приключат с влязъл в сила
съдебен акт споровете за собствеността на двете сгради, не са налице основания
за вписване на промени в КККР относно собственика на последните. Към молбата са приложени; съдебно удостоверение то ВКС за образувано
гр.дело №1063/2019 год.; съдебно
решение-по гр.дело №5161/2017 год. на ПРС, с което е признато за
установено по отношение на
„Стройконсулт“ ЕООД, че „Транс инвест“ ЕООД е собственик на сгради с
идентификатори 56722.651.356.1 и 56722.651.356.3; съдебно решение по възз. гр.дело
№466/2018 год. на ПОС, с което е потвърдено решението по гр.дело №5161/2017
год. на ПРС.
Издадена е и втората оспорената в настоящото
производство Заповед №18-8816/26.08.2019 год. на Началника на СГКК-Плевен, с която
е допълнена предходно издадената Заповед №18-8537/16.08.2019 год. на Началника
на СГКК-Плевен. В мотивите на тази заповед е посочено, че по повод
уведомлението от „Транс инвест“ ЕООД за наличието на висящ спор за собственост
по отношение на процесната сграда с идентификатор 56722.651.356.1, последното обстоятелство
следва да се вземе предвид като основание за спиране на административното
производство по подаденото заявление
вх.№01-161215/10.04.2019 год. от „Стройконсулт“ ЕООД, на основание
чл.54, ал.1, т.5 от АПК.
При така установените факти, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е
подадена в установения в чл.197 от АПК преклузивен срок, от легитимирано лице, чиито права са засегнати от постановения акт, на
който жалбоподателят е адресат.
По същество жалбата е неоснователна.
Не е спорно по делото, а това се установява и от
приложените документи по делото, че има висящ съдебен спор между жалбоподателя
„Стройконсулт“ ЕООД и заинтересованата страна „Транс инвест“ ООД относно
собствеността върху сгради с иднетификатори 56722.651.356.1 и 56722.651.356.3. Видно е от приложеното
съдебно решение №447/30.03.2018 год. по
гр.дело №5161/2017 год. на ПРС, че със същото е признато за установено по отношение на „Стройконсулт“ ЕООД, че
„Транс инвест“ ЕООД е собственик на сгради с идентификатори 56722.651.356.1 и 56722.651.356.3. Цитираното съдебно решение е
потвърдено с решение № 412/26.10.2018 год. по възз. гр.дело №466/2018 год. на
ПОС. Видно от представеното съдебно удостоверение от ВКС, че против решението на ПОС по
възз.гр.дело №466/2018 год. е образувано
гр.дело №1063/2019 год. по описа на ВКС, насрочено за разглеждане в з.з.
Не е спорно още, че КККР за част от землището на
гр.Плевен, в т.ч. Промишлена зона-Плевен, са одобрени със Заповед
№РД-18-56/18.09.2007 год. на Изпълнителния директор на АК-л.32 от делото.
Не е спорно по делото още, че заявлението с
вх.№01-161215/10.04.2019 год., с което е поискано да бъде отразена настъпила
промяна в КККР за сгради, които са
премахнати, а именно сграда с идентификатор 56722.651.356.1, находяща се в
гр.Плевен, Източна индустриална зона със застроена площ от 401 кв.м., е подадено
до СГКК-Плевен от „Стройконсулт“ ЕООД
гр.Плевен.
Не се спори още, че
сграда с идентификатор 56722.651.356.1 не съществува, премахната е
реално, видно от Протокол от 19.04.2019 год., в който длъжностни лица от община
Плевен са констатирали , че сградата е премахната, въз основа на влязлата в
сила Заповед №№РД-12-342/18.07.2016 г., издадена от Заместник-кмет Териториално
развитие на община Плевен, с която на
основание чл. 225, ал.2, т.2 и чл. 223, ал.1, т.8
от ЗУТ е
разпоредено да се премахне незаконен строеж "Промишлена сграда с
идентификатор 56722.651.356.1, находяща се в имот с идентификатор
56722.651.356, стар УПИ Х, кв.614 по плана на гр.Плевен, Източна индустриална
зона с административен адрес ул "Вит" № 3.
Спори се относно законосъобразността на постановеното
спиране на административното производство.
Процесното изменение на КККР на
гр.Плевен е инициирано в процедура по изменение на КККР по реда на чл. 53а, т.3 от ЗКИР, във връзка
с чл. 51, ал.1, т.1
от ЗКИР за нанасяне
на актуални данни за обектите на КК, представляващо заличаване на премахната
(съборена) сграда с идентификатор 56722.651.356.1, находяща се в гр.Плевен,
Източна индустриална зона със застроена площ от 401 кв.м.
Двете издадени и оспорени заповеди- Заповед
№18-8537/18.08.2019 год. на Началника на СГКК-Плевен, допълнена със Заповед
№18-8816/26.08.2019 год. на Началника на СГКК-Плевен са валидни административни
актове, издадени са от компетентната за това служба по геодезия, картография и
кадастър по местонахождението на имота, съгласно чл. 51, ал.2 от ЗКИР. Неоснователно
е възражението на жалбоподателя за нищожност на издадените заповеди, тъй като
Началникът на СГКК няма правомощие да спира административното производство.
Всеки административен орган, който е сезиран с искане за издаване на
административен акт, може да спре производството по издаването му, когато е
налице някоя от предпоставките на закона затова. Последните са разписани в
чл.54 от АПК и са важими за всички административни производства, поради което
не е необходимо да бъдат преповторени и в специалните нормативни актове,
регулиращи съответните обществени отношения, в случая-ЗКИР или подзаконовите
нормативни актове по прилагането му.
Заповедите са в писмена форма и съдържат всички
необходими и изискуеми от закона реквизити, включително правно и фактическо
основание за постановеното спиране. Именно наличието на висящ съдебен спор
относно собствеността на сградата, вписване на
чието заличаване, премахване се иска с подаденото заявление, е станало
основание административният орган да спре производството по подаденото
заявление с двете оспорени заповеди, до приключване на същото с влязъл в сила
съдебен акт, който да удостовери собственика на имота. Ненамирането на
заинтересованата страна-една от спорещите в гражданското съдопроизводство с
претенции за собствеността върху имота, е другото основание за спиране на
производството пред органа. Според настоящия състав на съда ненамирането на
заинтересована от изхода на производството
страна и невръчване на
уведомление за започналото производство, не могат да послужат като основания за
спиране на производството. Защото такова основание не е сред изчерпателно
изброените в чл.54, ал.1 от АПК основания за спиране и на второ място, защото
неуведомяването на заинтересована страна за започнало производство по издаване
на административен акт се отразява на процесуалната законосъобразност на акта,
по аргумент от разпоредбата на чл.168, ал.4 и ал.5 от АПК, което налага извод,
че административното производство не може да приключи с какъвто и да е акт,
дори той да е такъв за спиране на производството, без надлежно да е уведомена
заинтересована страна за същото.
Налице е обаче другото посочено в оспорените заповеди
основание за спиране - наличието на образувано друго , в случая съдебно, производство, когато издаването на акта не
може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява
след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство,
издадено от органа, пред който то е образувано. С оглед на това основание съдът
съобрази следното:
С новоприетия член 53а от ЗКИР се създаде облекчен ред за
отразяване на промените в данните за обектите на кадастъра, като се предвиди те
да се извършват без издаване на заповед на началника на СГКК, когато това се
налага поради нови факти и обстоятелства, настъпили след издаването на акта за
одобряване на КККР, сред които е и заличаването на съществуващи сгради,
съгласно т.3 от същия текст. Същевременно с разпоредбата на чл. 51, ал.3 от ЗКИР се
регламентира, че измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се
извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в
закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община.
Следователно, независимо дали се касае за изменения в данните за обектите на
кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и
кадастралните регистри, или за непълноти или грешки, производството по
изменение на КККР може да се инициира само от посочените в чл. 51, ал.3 от ЗКИР лица.
Аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 54а, ал.2 от ЗКИР, която
казва, че собственикът, съответно възложителят, е длъжен да предостави на
службата по геодезия, картография и кадастър данни за изградените,
надстроените, пристроените сгради, за сградите под повърхността на земята, за
преустроените или премахнатите сгради, за самостоятелните обекти в сгради и в
съоръжения на техническата инфраструктура, както и за зоните на ограничения при
условия и по ред, определени с наредбата по чл. 31.
В случая няма спор, че производството по изменение на
КККР е започнало по заявление на „Стройконсулт“ ЕООД гр.Плевен, което е
собственик на земята, върху която е построена заличената сграда с идентификатор
56722.651.356.1. По отношение на самата сграда обаче е налице спор за собственост
между жалбоподателя „Стройконсулт“ ЕООД и заинтересованата страна „Транс
инвест“ ООД, който не е приключил с влязъл в сила съдебен акт. Следователно, до
приключването на този спор, не е ясно дали исканото изменение е инициирано
надлежно от лице, което притежава вещни или ограничени вещни права върху имота,
и при липса на регламентирана в закона възможност за самосезиране на
административния орган, което води до законосъобразност на извода на
административния орган, че докато не бъде разрешен този спор за собствеността
на сградата, чието заличаване се иска в КККР, административното производство по
инициираното изменение следва да бъде спряно. Аргумент в тази посока е и нормата на чл. 56,
ал.1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, според която измененията
в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват от службата по
геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота въз основа на
заявление от собственика, от друго лице, когато това е предвидено в закон, или
въз основа на служебно постъпила информация от компетентен орган.. Легалното
определение на понятието "заинтересованото лице" е дадено и в §1, т.13 от ДР на
ЗКИР и за такова
също се смята "собствениците и
носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на
предоставени права на управление - ведомствата и общините, на които са
предоставени правата", като разпоредбата на чл. чл.74, ал.1 от Наредба
№ РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри изисква задължително представяне на документ
за собственост или друго вещно право върху имота - обект на КК. Това е свързано
с факта, че дейността по поддържане на КККР в актуално състояние е дейност по
безспорна администрация и по този начин се гарантират правата на
заинтересованите лица. До приключване на спора за собственост върху имота,
чието заличаване като обект на кадастъра се иска с подаденото заявление,
жалбоподателят не може да се легитимира безспорно като собственик на заличената
сграда.
След като не може
да се легитимира като собственик на процесната сграда, то няма право да иска
отразяване на настъпилите промени, поради което правилно и законосъобразно
административният орган е спрял производството, до изясняване на въпроса
относно собствеността. И това е така, независимо от факта, че постройката с
идентификатор 56722.651.356.1 е реално премахната и не съществува на място, по който въпрос няма
спор между страните. Тази промяна може да бъде направена само от
собственика/собствениците на обектите, за които се отнасят. Определеният ред в чл. 51, ал.3 от ЗКИР не допуска
службата по геодезия, картография и кадастър служебно да нанася промените-те
могат да се инициират от друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз
основа на служебно постъпила информация от ведомство или община. Разпоредбата
на чл.51, ал.3 от ЗКИР не допуска и
всяко лице да иска промяна - такава промяна не може да бъде предприета от
собственика на терена, ако той няма вещни права върху премахнатите сгради. В
случая единственият легитимиран да иска актуализация на данните в кадастралната
карта е собственикът на премахнатата сграда и затова, докато не се изясни въпроса кой е
собственик с влязло в сила съдебно решение, установяващо този факт, е
недопустимо да се нанасят промени, макар и те да отговарят на съществуващото
положение.
Предвид изложеното, двете оспорени
заповеди се явяват законосъобразни и жалбата срещу тях следва да бъде
отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл. 200 от АПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Стройконсулт“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, общ.Плевен, ул „Цар
Крум“ №5, представлявано от управителя Г.С.Г., против Заповед
№18-8537/18.08.2019 год. на Началника на СГКК-Плевен, допълнена със Заповед
№18-8816/26.08.2019 год. на Началника на СГКК-Плевен, с които е спряно производството по подадено от жалбоподателя Заявление
вх.№01-161215/10.04.2019 год., за заличаване на сграда с идентификатор
56722.651.356.1 в КК и КР на гр.Плевен, одобрени със Заповед №РД-18-56/18.09.2007
год. на ИД на АГКК, до приключване на съдебното производство по гр.дело
№5161/2017 год. на РС-Плевен с влязъл в сила съдебен акт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се оспори с
частна жалба от страните, участващи в административното производство, в 7/седем/
дневен срок от съобщението.
ПРЕПИСИ от определението да се изпратят на страните.