Р Е Ш Е Н И Е
гр.Никопол, 02.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НИКОПОЛСКИЯ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно
заседание на трети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря Деница Тончева, като разгледа докладваното от председателя
НАХД № 106 по описа за 2019 год. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от Д.Н.
*** против Наказателно постановление № 19
- 0270-000804/31.12.2018г. на Началник група към ОД МВР Плевен, РУ Гулянци с
което, на осн. мл. 175 ал.3, пр.1 ЗДП му е наложено наказание глоба в
размер на 200лв. и са му бил отнети 5 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР. В жалбата се излагат съображения за
материална незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление
и бланкетни твърдения за издаването му в нарушение на процедурните
правила. Иска се неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява. Чрез упълномощен защитник поддържа жалбата по
изложените в нея съображения за материална незаконосъобразност и моли за
уважаването й от страна на съда. Излага, че липсва умисъл от страна на
жалбоподателя, при извършеното административно нарушение, т.к., същият не е
знаел, че управляваният от него автомобил е бил с прекратена регистрация.Напротив,
твърди, че управляваното от него МПС никога не е било с прекратяване
регистрация, което е било установено в последствие от служителите на РУП
Гулянци, но въпреки това било издадено ожалваното НП.
Съдът, след като обсъди по отделно
и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 15.12.2018г. около 12.07ч., полицейски служител при РУ Гулянци – св.К.В.
и В.М., спрели за проверка лек автомобил
Ауди А4 с ДК № ЕН 0256 КВ в гр.Гулянци,
на ул. Цар Симеон до дом № 6.Установили,
че водача на автомобила е жалбоподателя Д.Н.Д.,
а собственика на автомобила е Али Шафка с ЛНЧ**********. При
извършената справка със служебен таблет и ОД при РУ Никопол, свидетелите
установили, че управляваният от
жалбоподателя автомобил бил спрян от движение на 08.02.2018г. В
последствие извършили и справка със Сектор ПП гр.Плевен, за статуса на
процесното МПС, от където полицай на име Парушев, им отговорили, че същото е със редовна регистрация.Поради
противоречивата информация, св.К.В. и В.М., решили да съставят АУАН, на
жалбоподателя за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, до изясняване на фактите, който
той подписал без възражения, но обяснил на полицейските служители, че не знае автомобилът да е спиран от движение.
На 18.12.2018г., жалбоподателя
депозирал пред административнонаказвашият орган, писмено възражение, в което изложил твърдения, че
управляваният от него автомобил, не бил спрян от движение.
На 31.12.2019г., бил издадено
обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени
доказателства - свидетелски показания на
разпитаните по делото свидетели – К.В. и В.М.,
които съдът кредитира изцяло, като достоверни и непротиворечиви, административнонаказателната преписка
послужила за издаване на АУАН и НП,
както и от обясненията дадени в
с.з. от самия жалбоподател.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН от надлежно
легитимирано лице.
Разгледана по същество същата е и
основателна, поради следните съображения:
Съдът, след като извърши служебна
проверка на акта и наказателното постановление не
констатира допуснати процесуални нарушения при тяхното издаване,
които да водят до цялостната им незаконосъобразност.
От събраните в хода на съдебното
следствие доказателства не се установи изложената в акта и наказателното
постановление фактическа обстановка.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП, предвижда, че е
забранено на водачите на МПС да управляват такива, които са спрени от движение.
По делото не се
установи безспорно, че процесното МПС към датата на извършване на деянието –
15.12.2018г. да е било спряно от
движение и на какво основание. Напротив,
свидетелите на АУАН, сами опровергаха това обстоятелство, като изложиха в с.з.,
че от направената от св.К.В., справка със
Сектор ПП гр.Плевен, за статуса на процесното МПС, полицай
на име Парушев, им отговорили, че същото
е със редовна регистрация От друга страна липсват данни, да е било известно на жалбоподателя, че управляваният от него автомобил е бил
спрян от движение и основанието за това, още повече, че доколкото последния не
е собственик на автомобила, не възникнало и задължение на органите на КАТ да го
уведомяват за това обстоятелство. Нещо повече разпитаните по делото свидетели
сочат, че жалбоподателят по време на проверката е заявил, че не знае, управляваният от него автомобила да е спрян от движение, още
повече, че св.К.В. го е уведомил по телефона, че автомобилът му не е спрян от
движение. Следва да се има предвид също, че водачите нямат достъп до база данни
КАТ.
Разпоредбата на чл. 6 ЗАНН
предвижда, че административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗАНН
предвижда, че непредпазливите деяние не се наказват само в изрично предвидените
в закона случаи.
Формата на вина непредпазливост се
изразява в това, деецът да не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал
настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.
С оглед събраните по делото
доказателства не се установи по какъвто и да е начин жалбоподателят да е
знаел за това, че процесното моторно превозно средство е било спряно от
движение, както и същият да е могъл да предполага, че е било спряно, доколкото,
такава заповед не му е била връчена,
няма как да е била издадена по отношение на него, както и
моторното превозно средство не се е водело на негово име.
В действителност процесното деяние по чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП
щеше да бъде осъществено, ако по делото бяха налице някакви доказателства,
които са в подкрепа на обстоятелството, че жалбоподателя е знаел или е могъл да
предполага, че управляваният от него лек
автомобил е бил спряно от движение.
Доколкото се установи, че
вмененото на жалбоподателя нарушение, не е било на лице към момента на проверката,
а именно автомобила не е бил спрян от
движение, то издаденото НП следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. От друга страна, дори и да е било налице, това нарушение,
същото не може да се вмени във вина на
жалбоподателя, т.к. същият нито е знаел, нито е предполагал, този факт, т.к. не е собственик на
автомобила.
Изложеното по-горе
обуславя липса на осъществено от субективна страна
нарушение на чл. 177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДП, поради което наказателното
постановление като незаконосъобразно подлежи на отмяна.
Водим от изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №18-0270-000804/31.12.2019г.
на Началник група към ОД МВР Плевен, РУ Гулянци, с което за нарушение на
чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП на осн. Чл. 1777, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП на Д.Н.Д. с ЕГН ********** е наложено наказание
глоба в размер на 200лв. и са му бил отнети 5 контролни точки на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
Решението подлежи на обжалване пред
АС Плевен в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: