Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 11.07.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд, в
открито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:
Снежина Чолакова
Членове:
Росица Ц.
Бистра Бойн
при участието на секретаря Р.Хаджидимитрова
и с участие на прокурор С.Александрова
от ШОП
като разгледа докладваното
от съдия Б.Бойн КАНД № 117 по описа за 2023г. на
Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от
Началник на РУ Нови Пазар при ОД на МВР-гр.Шумен, чрез главен юрисконсулт С. против
Решение № 57/26.04.2023г., постановено по АНД № 73/2023г. по описа на Районен съд- гр.Нови Пазар, само в частта му, с която е
отменен пункт втори на Наказателно постановление № 22-0307-001037/20.12.2022год.
на Началник РУ Нови Пазар при ОД на МВР Шумен. В жалбата се твърди, че решението
е неправилно и постановено при допуснато процесуално нарушение при анализа и
преценката на доказателствената стойност на събраните по делото доказателства. От
представените такива- видеозапис на диск, който не е приет по делото, се
установявало безспорно, че водачът на автомобила, санкциониран с процесното НП
не е комуникирал с лица от другия участвал в произшествието автомобил и
съответно и твърдението на водача, че е нямало разногласия между тях е
недоказано. С оглед на тези съображения, се иска настоящата инстанция да
постанови решение, с което да отмени обжалваното решение в тази му част и да потвърди
отмененото с него наказателно постановление. В открито съдебно заседание,
редовно призован жалбоподателят изпраща процесуален представител, който
поддържа жалбата.
Ответникът по касация- К.Л.Ц. не изпраща
процесуален представител в открито съдебно заседание. Депозиран е писмен
отговор, в който се изразява становище по жалбата, намирайки я за неоснователна.
Претендира разноски.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество-
за основателна. Смята, че решението на районния съд е неправилно като
постановено при непълнота на доказателствата, предвид немотивирания отказ да
бъде приет видеозапис на произшествието, поради което предлага то да бъде отменено,
а делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата
се явява основателна. Съображенията
за това са следните:
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 22-0307-001037/20.12.2022год. на Началник РУ Нови Пазар при ОД
на МВР Шумен в частта му по пункт първи, с която на основание чл.53 от ЗАНН, на
К.Л.Ц. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20лв., на
основание чл. 183 ал.2 т.11 от ЗДвП за нарушение на чл.40 ал.2 от ЗДвП. С
решението си съдът е отменил НП в частта му по пункт втори, с която на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 50лв. /петдесет лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 месеца.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна,
че К.Л.Ц. на 07.08.2022г. в 18.32 часа, на паркинга на бензиностанция „ОМВ“ на
АМ „Хемус“, при км.358 в посока от гр. Шумен към гр. Варна, управлявала лек
автомобил „***“ модел “***“ с рег. № ***, собственост на трето лице, като при движението
си назад от реда на паркираните МПС- крайно ляво паркомясто, не наблюдава непрекъснато
пътя зад превозното средство, като причинила удар с паркиран лек автомобил „***“
с румънска регистрация № ***. От свидетелските показания на служителите на ПП се
установило, че в 18,50 ч. бил подаден телефонен сигнал за настъпило ПТП в
района на бензиностанция „ОМВ“ на АМ „Хемус“ и на място, пристигнали свидетелите,
които констатирали автомобила с румънска
регистрация, при което били направени 4 бр. снимки на автомобила, приети по
делото на диск. Съдът приел, че К.Ц. не е изпълнила задължението си по чл.40
ал.2 от ЗДвП, съгласно който по време на движението си назад, водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности
и потвърдил НП по пункт първи, с който е наложена „глоба“ в размер на 20лв. на
основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, за нарушаване правилата за движение назад.
В тази част НП е влязло в законна сила като необжалвано.
По отношение на пункт втори от НП, с което
ответникът по касация е санкционирана за това, че като участник в ПТП, при
наличие на разногласия относно обстоятелствата на ПТП, напуска
местопроизшествието и не уведомява съответната служба за контрол на МВР, от
съда било прието, въз основа на приетите по делото доказателства- снимки,
свидетелски показания на съпруга на водача и обясненията на самия водач, че сблъсък
между двете МПС е имало, но той е бил лек, предвид мястото и пространството на
придвижване и не е причинил материални щети на МПС, собственост на румънския
гражданин. Освен това не е имало разногласия между участниците в
произшествието. Съответно формалната доказателствената стойност на изготвения Протокол
за ПТП била опровергана от събраните други доказателства по делото и жалбоподателката,
макар да е причинила сблъсък между двете МПС-та, поради това, че не са
причинени материални щети на втория участник, посочен в ППТП, не притежава
правните характеристики на участник в ПТП. Оспореното НП било отменено в тази
му част.
Настоящият съдебен състав не споделя,
установената от съда фактическа обстановка по пункт втори на НП. За установяването
ѝ са били събрани относими доказателства, като са разпитани множество
свидетели. В решението си съдът е направил анализ на доказателствения материал,
като е обсъдил кои факти приема за безспорно установени и въз основа на кое
доказателство, но не е съобразил, че показанията на съпруга на водача, не могат
да се кредитират като безпристрастни, а обясненията на страната по делото
представляват защитна теза, като преценени в съвкупност с доказателствения
материал по делото, не се подкрепят от нито едно друго доказателство.
С оглед на приложените доказателства, съдът
приема за безспорно установено настъпилото ПТП, при което другият участник в
произшествието се обадил на телефон 112, от където бил изпратен патрул. При пристигането
си, полицейските служители, разпитани в хода на въззивното производство, установили,
че на мястото се намира единствено пострадалият автомобил, а впоследствие констатирали,
чия собственост е автомобилът предизвикал произшествието. Бил иззет видеоклип
от охранителна служебна камера на бензиностанцията с Протокол, като същият бил включен
като доказателство в съставения АУАН, но неприет по делото. Бил изготвен
Протокол за ПТП, приложен на стр.27 от въззивното дело, в който бил описан
графично механизма на произшествието и било посочено, че на пострадалия
автомобил са нанесени щети на предна броня, като същите са неустановени по
другия автомобил участвал в ПТП предвид напускането му на мястото. По своята
правна същност Протоколът съставлява официален документ за отразените и стоящи
извън него факти с правно значение.
По
отношение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 154254/25.10.2022г., в който било индивидуализирано по време и
място процесното ПТП с настъпили материални щети и като нарушени били посочени
разпоредбите на чл.40 ал.2 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. Водачът Ц.
подписала акта без възражение, като в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН също не било депозирано такова. Въз основа на така
съставения акт и материалите в административно-наказателната преписка било
издадено процесното Наказателно Постановление, с което водачът била
санкционирана в два пункта за всяко нарушение.
От събраните по делото доказателства се
установява също така, че след като е причинила ПТП, водачът Ц. не е останала на
място и не е потърсила водача на другото превозно средство, който се е намирал
в сградата на бензиностанцията, за да бъде проверено от същия дали има щети по
автомобила му. Законът не е предоставил на водача правото сам, без другия
участник в ПТП да преценява причинил ли е в следствие на предприетата от него маневра
щети по другия автомобил, като е въвел условието и двамата участници в
произшествието да преценят има ли вреди или няма такива. Както съгласието между
участниците в ПТП, така и разногласията между тях са правно релевантни
обстоятелства по отношение на задълженията им като участници в ПТП, но те
изискват присъствие на мястото на ПТП от всички участници в него. Само в
случай, че другият участник в ПТП се съгласи, че съприкосновението между двата
автомобила не е довело до материални щети, жалбоподателят е можел да напусне
произшествието. В случая ответникът по касация не е изчакала водача на другия
автомобил и с напускането на мястото на ПТП е нарушила неговите права,
по-конкретно правото му по чл.123 ал.2 от ЗДвП да узнае кой е причинил щети по
автомобила му и дали причинителят на щетите разполага със застраховка
"Гражданска отговорност". Като участник в ПТП, при което са причинени
материални щети, водачът е била длъжна да окаже съдействие за установяване на
щетите, съответно да изчака органите на ПП на място и след като не е направила
това, тя е нарушила разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП.
Неоснователно е и твърдението, че не
са били налице разногласия между участниците в произшествието относно обстоятелствата,
свързани с него, понеже между тях фактически не била осъществена комуникация.
Именно напускането на нарушителя на мястото на произшествие и оставането
единствено на другия участник, който е подал сигнал на телефон 112,
представлява несъгласие с обстоятелствата по нарушението. В противен случай, ако
между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те следва да преместят превозните средства, така че да не
възпрепятстват движението и да попълнят своите данни в двустранен констативен
протокол за пътнотранспортното произшествие, което е тяхното дължимо поведение по
силата на чл.123 ал.1 т.3 б.“б“ от ЗДвП.
Констатациите в Акта за установяване на
административно нарушение, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП имат
доказателствена сила до доказване на противното. В производството пред въззивна
инстанция, както и в настоящото производство, санкционираното лице не ангажира
доказателства, оборващи тази презумпция.
Поради което, касационният състав приема, че административно-наказващият
орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл.175 ал.1 т.5
от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач,
който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.
Наложените санкции– „глоба“ и лишаване от правоуправление са определени в
минимален размер, поради което съдът не следва да излага съображения дали
правилно е преценена отговорността на водача в контекста на правилото на чл.27
от ЗАНН. С оглед на изложеното, оспореното от санкционираното лице наказателно
постановление в тази част е законосъобразно и същото неправилно е отменено от
районния съд.
Обобщавайки изложеното, Шуменският
административен съд приема, че при постановяване на обжалваното съдебно
решение, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, касационното
основание по смисъла на чл.348 ал.1 т.1, във вр. с ал. 2 от НПК– не е приложен
правилно материалният закон, което е основание за неговата отмяна, респективно
за потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление.
При този изход на делото следва да
бъде отменено решението и в частта му за разноските, възложени в тежест на
касатора- ОД на МВР, като се присъдят разноски за производството пред първа
инстанция по пункт втори в полза на ОД на МВР в размер на 80.00лв. Претенцията
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на жалбоподателя за настоящата
инстанция е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63д ал.4 от ЗАНН в размер на 100 лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за
правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от
горното и на основание 63в от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 57/26.04.2023г.,
постановено по АНД № 73/2023г. по описа на Районен съд- гр.Нови Пазар в частта
му, с която е отменен пункт втори на Наказателно постановление №
22-0307-001037/20.12.2022год. на Началник РУ Нови Пазар при ОД на МВР Шумен и
ОД на МВР Шумен е осъдена да заплати на К.Л.Ц. деловодни разноски в размер на
357,14лв. и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
22-0307-001037/20.12.2022год. на Началник РУ Нови Пазар при ОД на МВР Шумен в
частта му по пункт втори, с която на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на К.Л.Ц.
за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на
50лв. /петдесет лева/ и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 месеца.
ОСЪЖДА
К.Л.Ц. с ЕГН: ********** *** да заплати
на ОД на МВР- гр.Шумен, направените по делото разноски в размер на 80/осемдесет
лева/ по АНД№ 73/2023г. на Районен съд Нови Пазар и 100 /сто лева/ лв. по
настоящото КАНД № 117/2023г. по описа на АдмС Шумен.
В останалата си част решението е
влязло в законна сила като необжалвано.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ:
1. ...................
2. .......................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 11.07.2023г.