РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. Стара Загора, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело №
20235500900350 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.62 във вр. с чл.53 от Конвенция на
Организацията на обединените нации относно договорите за международна
продажба на стоки.
В исковата молба се посочва, че ищецът Т., еднолично търговско
дружество с ограничена отговорност, учредено в съответствие със законите на
И., е сключил на 14.01.2019 г. с ответника „О.“ ЕООД Договор за
международна продажба на стоки, наименован Споразумение за продажба на
използвано оборудване („Договора“). Предмет на Договора е следното
оборудване:
- Една тандемна линия за нанасяне на покрития, състояща се от две
покривни машини на Maber, модифицирани със система Anilox с ширина 1100
mm, две пещи с дължина 10 m (1 горелка) и 31 m (3 горелки) с 6 метра
охлаждаща площ за пещ, подавател ** и стакер;
- Една двуцевна машина за печат Crabtree Marques, състояща се от:
фидер, двойно отпечатване Crabtree Marques, UV пещ, една машина за
нанасяна на покритие Maber-1967, модифицирана със система за анилоксов
печат, една фурна-31 метра с 6 метра охлаждаща зона, една изходна маса
Inghor и машина за подреждане без спиране LTG;
1
- RTO – произведено от СТР (А.), модел Penta Therm РТ600М, 63.000
m3N/h;
- Една щанцова преса PTC 27 и
- Система Agfa Xcalibur VLF,
Техническата спецификация на оборудването е представена в
Приложение № 1 към Договора.
Посочва се, че в чл. 3 страните са уговорили, че цената за така описаното
оборудване е в размер на 350 000 (триста и петдесет хиляди) евро и ще се
плати на три вноски, както следва:
- Авансово плащане в размер на 50 000 евро, платимо в срок от 10 дни
след сключване на договора (до 24.01.2019 г.);
- Авансово плащане в размер на 150 000 евро, платимо на или преди
15.02.2019 г.;
- Сума в размер на 150 000 евро, платима не по-късно от 180 дни след
доставката на стоката.
Съгласно условията на Договора, доставката на оборудването следва да
се извърши, като същото се предостави на разположение на купувача за
получаване в завода на продавача, находящ се в Кралство И., **. Стоките са
предадени на определени от купувача превозвачи на 20.02.2019 г. и са
надлежно получени от него без възражения. На 28.02.2019 г. за общата сума от
350000 евро продавачът издал фактура № Е0190055 (Доказателство № 5), в
която са посочени вноските за плащане.
Твърди се, че авансовите плащания са дължими, считано от посочената в
Договора дата, а окончателното плащане става изискуемо след доставянето на
стоката и изтичането на уговорения 180-дневен срок (23.08.2019 г.). Посочва
се, че към датата на депозиране на исковата молба целият размер на
продажната цена е изискуем.
Ищецът твърди, че независимо от получените доставки и настъпилата
изискуемост на пълния размер на продажната цена, ответникът все още не е
изпълнил задължението си. От общата сума е погасена само първата вноска и
част в размер на 64 099 евро от втората вноска или общо е платена сума в
размер на 114 099 евро от цената от 350000 евро. Последното постъпило
плащане е в размер на 12 000 евро и е извършено на 15.10.2021 г. (повече от 2
2
години, след настъпването на падежа на последната вноска) по посочената в
Договора бА.ата сметка. След него купувачът е преустановил плащанията.
След множество безрезултатни преговори, многократни подканяния за
плащане и уверения за предстоящо изпълнение на 10.01.2022 г. страните
сключили споразумение за признаване на дълга („Споразумението").
Същото представлява установителен договор, с който купувачът
признава, че е получил стоката, че задължението на продавача е надлежно
изпълнено, както и че дължи остатъка от цената в посочения конкретен размер
(Доказателство № 7).
Според ищеца, споразумението установява, че:
- по силата на договора за продажба „О." ЕООД се е задължило да
заплати на дружеството продавач продажна цена в размер на 350 000 евро;
- за тази цена е издадена фактура Е0190055 от 28 февруари 2019 г.;
- оборудването, предмет на продажбата, е доставено от Т. и прието от
„О." ЕООД без възражения;
- от цената е заплатена сума в размер на 114 099 евро;
- остатъкът за плащане е в размер на 235 901 евро и ще бъде заплатен по
посочената в споразумението бА.а сметка.
Ищецът твърди, че споразумението представлява последен опит от
страна на ищцовото дружество да уреди доброволно отношенията си с
ответника преди да потърси правата си по съдебен ред. Независимо от това,
към датата на завеждане на настоящата искова молба ответникът все още не е
заплатил никаква част от дължимата сума. В допълнение, по време на
преговорите законният представител на ответника в устен разговор уведомил
ищцовото дружество, че вече е продал част от оборудването на трети лица.
Въпреки това, сумите от продажбите не са използвани за погасяване на
задължението по Договора. Това обстоятелство допълнително свидетелствало
за получаването на оборудването от купувача и настъпилото въпреки това
негово недобросъвестно поведение. Според ищеца всички така изложени
факти правели невъзможно извънсъдебното разрешаване на спора.
Счита, че от така изложените фактически твърдения, следва да бъдат
направени следните правни изводи:
3
На основание чл.11.А. от договора, валидността, тълкуването и
изпълнението му се уреждат от правилата на Конвенцията за международна
продажба на стоки (КМПС). Съгласно чл. 53 от КМПС, купувачът е длъжен да
плати цената на стоката и да приеме нейната доставка в съответствие с
изискванията на договора и на конвенцията. На основание чл.61 от КМПС, ако
купувачът не изпълни някое от задълженията си по договора или по
конвенцията, продавачът може да упражни правата по чл. 62 - чл. 65 от
Конвенцията. Съгласно чл. 62 от КМПС, продавачът може да поиска от
купувача да плати цената, да приеме доставката или да изпълни другите си
задължения, освен ако продавачът е прибягнал до средство за защита, което е
несъвместимо с такова искане. Горното обуславя интереса на Т. да предяви
срещу „О." ЕООД настоящия осъдителен иск за присъждане на неплатената
част от цената по продажбеното правоотношение в размер на 235 901 евро.
Счита, че за основателността на претенцията следва да се установи, че
ищецът е изпълнил надлежно своето задължение за доставка на оборудването,
както и че е налице валидно възникнало задължение за ответника да заплати
цената, което все още не е изпълнено.
Счита, че всички изложени по-горе факти са изрично признати от
ответното дружество в подписаното споразумение от 10.01.2022 г.
Освен това, признанието на дълга се установява и от приложеното
извлечение за превод от 15.10.2021 г. с основание за плащане, посочено от
наредителя ответник „Фактура 19055 частично плащане от 28.02.2019 г.".
Съгласно практиката на ВКС, когато платецът е посочил в платежния
документ основание за плащането, това е извънсъдебно признание, че
основанието съществува, (в този см. Решение № 151 от 16.04.2015 Г. по гр. д.
№ 5341/2014 г., Г. К., IV Г.О. на ВКС). В случая, предвид посочването на
издадената фактура, която обективира вземането, произтичащо от процесния
договор, несъмнено е налице признание и на съществуването на процесното
вземане, предмет на делото. Твърди, че ответникът за целия период от над 2
години никога не е оспорвал по никакъв начин доставката или качеството на
доставеното оборудване, нито е навеждал каквито и да било други
възражения.
На следващо място посочва, че обстоятелството, че ответникът е
получил оборудването се установява и от обявените в ТРРЮЛНЦ по
4
партидата на дружеството годишни финансови отчети за 2018 г. и 2019 г. В
счетоводния баланс за 2018 г., част Пасив, раздел В, т. 4 дружеството е
декларирало задължения към доставчици в размер на 9 000 лв. (всички с
падеж до 1 година), а в част Актив, раздел В, група I, т. 3 са декларирани
материални запаси (продукти и стоки) в размер на 0 лв. (Доказателство №8).
В счетоводния баланс за 2019 г., в която е сключен Договорът и е
получено оборудването, в част Пасив, раздел В, т. 4 са обявени задължения в
размер на 563 000лв. (от които 558 000лв. с падеж до 1г. и 5 000 лв. с падеж
над 1 година), а в част Актив, раздел В, група I, т. са обявени материални
запаси (продукти и стоки) в размер на 770 000 лв. (Доказателство № 9). Тези
записвания, според ищеца, отговарят на цитираните по-горе факти –
пазарната стойност на оборудването, съгласно договора е 350 000 евро или 684
540,50 лв. (по фиксирания курс на БНБ). Предвид възможните разлики между
пазарната и отчетната стойност на оборудването и вероятността през същата
година да са били закупени и други активи, е напълно логично значителната
разлика в стойността на активите да се държи именно на процесната сделка.
Аналогично, декларираните 558 000 лв. се равняват на 285 300,87 евро,
която сума също включва в себе си непогасения остатък от дълга, отчитайки
направените частични погасявания през 2019 г. От така представените данни е
видно, че промените в записите се дължат именно на доставеното оборудване
и отразяването му в счетоводството.
Счита, че в полза на Т. е възникнало валидно вземане за дължимия
остатък от продажната цена, тъй като всички предпоставки за изискуемостта
на сумата са настъпили, но независимо от това същата не е платена.
Същевременно, твърденията за извършени последващи продажби обезсмислят
развалянето на Договора, тъй като оборудването няма как да бъде върнато и
реализирано повторно, а единствено ще може да се претендира
равностойността му. Тези обстоятелства обуславят необходимостта и правният
интерес от завеждането на настоящия осъдителен иск.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „О." ЕООД, ЕИК **
със седалище и адрес на управление в гр. С.**, представлявано от П.Г.И. -
управител, да заплати на Т., еднолично дружество с ограничена отговорност,
учредено в съответствие със законите на И., данъчен № В-85800621, със
седалище и адрес на управление: И., ** сума в размер на 235 901 (двеста
5
тридесет и пет хиляди деветстотин и едно) евро, съставляваща неплатен
остатък от продажна цена, дължима съгласно Споразумение за продажба на
използвано оборудване от 14.01.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата за периода от датата на подаване на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира извършените по настоящото производство
съдебноделоводни разноски, в т.ч. и адвокатски хонорар.
В отговора на искова молба ответникът заявява, че намира
предявените искове за допустими, но разгледани по същество, счита същите
за неоснователни.
Оспорва твърдението, че „Т. е сключил на 14.01.2019г. с „О." ЕООД
Договор за международна продажба на стоки, наименован Споразумение за
продажба на използвано оборудване („Договора"), приложен към исковата
молба като Доказателство № 4.
Оспорва твърдението в исковата молба, че „Стоките са предадени на
определени от купувача превозвачи на 20.02.2019 г. и са надлежно получени от
него без възражения.“, както и че „На 28.02.2019 г. за общата сума от 350 000
евро продавачът издава фактура № ЕО 190055 (Доказателство № 5), в която са
посочени вноските за плащане.
Оспорва твърдението в исковата молба, че „След множество
безрезултатни преговори, многократни подканяния за плащане и уверения за
предстоящо изпълнение на 10.01.2022 г. страните сключиха споразумение за
признаване на дълга („Споразумението"). Същото представлява
установителен договор, с който купувачът признава, че е получил стоката, че
задължението на продавача е надлежно изпълнено, както и че дължи остатъка
от цената в посочения конкретен размер (Доказателство № 7). Съгласно чл. 3
от Споразумението, с него не се променят никакви условия по първоначалния
договор за продажба.“.
Възразява срещу правните изводи на ищеца, че твърденията му
обуславят интереса на Т. да предяви срещу „О." ЕООД настоящия осъдителен
иск за присъждане на неплатената част от цената по продажбеното
правоотношение в размер на 235 901 евро.
Счита, че необосновано се прави извод, че „в полза на Т. е възникнало
6
валидно вземане за дължимия остатък от продажната цена.“
Оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани, с оглед
на което моли съда да отхвърли предявени искове, ведно със законните
последици, в т.ч. претендира сторените в настоящото производство
съдебноделоводни разноски, в т.ч. адвокат хонорар.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа всички
съображения и доказателствени искания, подробно изложени в
първоначалната искова молба.
Посочва, че писменият отговор съдържа единствено бланкетни
оспорвания на изложените в исковата молба обстоятелства и представени
доказателства, без конкретно посочване в какво точно се състои оспорването и
каква е поддържаната от ответника теза. В тази връзка счита, че не са
изложени и никакви твърдения, които да оборват по същество наведените от
ищцовото дружество факти.
Поддържа искането си съдът да постанови решение, с което да осъди
„О." ЕООД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление в гр. С.**,
представлявано от П.Г.И. - управител, да заплати на Т., еднолично дружество с
ограничена отговорност, учредено в съответствие със законите на И., данъчен
№ **, със седалище и адрес на управление: И., ** сума в размер на 235 901
(двеста тридесет и пет хиляди деветстотин и едно) евро, съставляваща
неплатен остатък от продажна цена, дължима съгласно Споразумение за
продажба на използвано оборудване от 14.01.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените по
настоящото производство съдебноделоводни разноски, в т.ч. и адвокатски
хонорар.
В допълнителния отговор ответникът поддържа съображенията
относно основателността на предявените искове, изложени в отговора на
исковата молба, с оглед на което счита, че предявените от ищеца искове са
неоснователни и недоказани и като такива моли да бъдат отхвърлени, ведно
със законните последици.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
7
От представеното удостоверение от Търговския регистър на Мадрид се
установява, че ищецът Т. е еднолично дружество с ограничена отговорност,
регистрирано по законите на Кралство И., с данъчен идентификационен код №
**, идентификационен код на юридическо лице ***, с Единен европейски
идентификационен номер ***. Същото фигурира вписано в регистъра, том **,
фолио **, лист **, ** и е действащо.
Видно от представеното с исковата молба двустранно подписано
Споразумение за продажба на използвано оборудване от 14.01.2019 г., Т. е
продал на „О." ЕООД, подробно индивидуализирано в Техническата
спецификация на оборудването Приложение № 1 към Договора, както следва:
- тандемна линия за нанасяне на покрития, състояща се от две покривни
машини на Maber, модифицирани със система Anilox с ширина 1100 mm, две
пещи с дължина 10 m (1 горелка) и 31 m (3 горелки) с 6 метра охлаждаща
площ за пещ, подавател ** и стакер;
- двуцевна машина за печат Crabtree Marques, състояща се от: фидер,
двойно отпечатване Crabtree Marques, UV пещ, машина за нанасяне на
покритие Maber-1967, модифицирана със система за анилоксов печат, фурна-
31 метра с 6 метра охлаждаща зона, изходна маса Inghor и машина за
подреждане без спиране LTG;
- Инсинератор RTO - произведено от СТР (Австрия), модел Penta Therm
РТ600М, 63.000 m3N/h;
- щанцова преса PTC 27 и
- Система AGFA Xcalibur VLF.
Оборудването, предмет на договора, е предоставено на купувача „в
състоянието, в което е“ (чл. 1 от договора) при следните условия:
Цена (чл. 3 от договора) - 350 000 (триста и петдесет хиляди) евро
платима на три вноски както следва:
- Авансово плащане в размер на 50 000 евро, платимо в срок от 10 дни
след сключване на договора (до 24.01.2019 г.);
- Авансово плащане в размер на 150 000 евро, платимо на или преди
15.02.2019 г.;
- Сума в размер на 150 000 евро, платима не по-късно от 180 дни след
доставката на стоката.
8
Съгласно чл. 6 А от договора, оборудването се предоставя на
разположение на купувача за получаване в завода на продавача, находящ се в
Кралство И., Л. Получаването от купувача на мястото на доставка на всяко
оборудване, доставено съгласно договора, се счита за безусловно приемане и
отказ на Купувача от всякакви претенции по отношение на това Оборудване
(чл. 7 от договора).
Страните се съгласили, че споровете във връзка със споразумението от
14.01.2019 г. ще се уреждат съобразно правилата на Конвенцията на
Организацията на обединените нации за договорите за международна
продажба на стоки (CISG; Виенската конвенция).
За извършената доставка на 28.02.2019 г. ищцовото дружество издало
проформа фактура № ЕО190055 /л.28-29 от делото/.
От представената към исковата молба справка за движение по сметка №
***, с титуляр „T.“ се установява, че на 28.02.2019 г., ответното дружество
„О.“ЕООД е заплатило сума в размер на 12 000 евро.
По делото е представено двустранно подписано споразумение от
10.01.2022 г., с което Т. и „О." ЕООД се съгласяват, че по Споразумение за
покупка на употребявано оборудване от 14.01.2019 г. „О." ЕООД се е
задължило да заплати на Т. сума в размер на 350 000 евро. За сумата е
издадена фактура № ЕО190055/28.02.2019 г., като оборудването, предмет на
споразумението от 14.01.2019 г. е предадено и съответно надлежно прието от
легитимен представител на „О." ЕООД без възражения и съгласно
договорните клаузи. Също така страните се съгласяват, че до 10.01.2022 г. -
датата на подписване на споразумението от страна на „О." ЕООД е направено
частично плащане в размер на 114099 евро. Просроченото задължение на „О."
ЕООД към Т. е в размер на 235901 евро и следва да бъде заплатено по
посочената в споразумението бА.а сметка.
С оглед изясняване на делото от фактическа дтрана по делото е
назначена съдебно-счетоводната експертиза, депозирала първоначално и
допълнително заключение.
От същите се установява, че фактура № Е0190055/28.02.2019г. с описани
известия за доставката: 9776, 9778, 9781, 9794, 9786, 9789, 9790, 9791, 9792,
9793, 9794, 9795 и 9796 от февруари 2019г. за 350 000 евро, франко завода, за
9
тандемна линия за нанасяне на покрития и цветна печатна машина с нето
тегло: 165200кг., бруто тегло: 185510 кг., е осчетоводена като доставка и
задължение към доставчика по кредита на счетоводна сметка №401
„Доставчици“, аналитична сметка „T.“, за сумата в размер на 350 000 евро, с
левова равностойност 684540.50лв., срещу дебитирането на счетоводна сметка
№301. Счетоводната операция е извършена на 28.02.2019г. под номер
**********, съгласно представената аналитична хронологична ведомост.
„О.“ ЕООД е издало протокол №18/28.02.2019г. във връзка с процесната
фактура № Е0190055/28.02.2019г с доставчик ищеца по делото и
получател/съставител ответника за стоки в размер на 350 000 евро, съответно
684540,50лв.+ 136908,10лв. 20% ДДС - общо 821448,60лв. Доставените
стоки са заприходени по сметка №301 за общо 684540,50лв.
Видно от първоначалната експертиза, Протокол №18/28.02.2019г. е
включен в дневника за покупки / на ред 16/ и дневника за продажби /на ред 4/
за м. 02.2019 г., видно от уведомление за приемане на постъпили от
ответника данни от СД за ДДС, с вх. № ДДС.2400-2132126/14.03.2019г., с
приложени дневници.
Въз основа на протокола в дневника за продажби на дружеството за
периода м.02.2019г. е отразена данъчната основа по фактурата при ВОП и
начислен ДДС при ВОП и чл. 82, 2-5 от ЗДДС. Протоколът е отразен
идентично и в дневника за покупки за м.02.2019г. с право на пълен данъчен
кредит.
Експертът е посочил в заключението си, че ответното дружество не е
предоставило счетоводни документи относно наличие на плащания в полза на
ищеца в изпълнение на договора.
Според експертизата, от счетоводството на ответника е предоставена
информация за последващи разпоредителни сделки с активите, предмет на
договора, като са сключени сделки за продажба на активи, за което на експерта
са предоставени 5 бр. фактури, подробно описани в заключението /л.151 от
делото/.
Видно от допълнителното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, по данни от счетоводството на ответника, задължението по
процесната фактура №Е0190055/28.02.2019г. за 684540,50лв. /350000,00евро/ е
намалено с 215274,80лв., по дати и суми, както следва:
10
на50000евро97925,00
от б. с/ка в ПИБ 503 с/ка
лв. част.пл. инвойс 019055
19.02.2019г.
на10000евро19558,30
от б. с/ка в ПИБ 503 с/ка
лв. част.пл. инвойс 019055
02.08.2019г.
на5000евро9779,15лв. ФЕ 190055
от б. с/ка в ПИБ 503 с/ка
09.08.2019г.
на5000евро9779,15
лв. ч.пл. Е 0190055/
31.01.2020г.
от каса валута 502 с/ка28.02.2019
на10000евро19558,30
Разчети др.кредитор! 499с/ка Пламенлв. ФЕ 0190055/ 28.02.2019
20.07.2020г.
Иванов
на10000евро19558,30лв. ФЕ 0190055
от б. с/ка в ОББ 503 с/ка
11.02.2021г.
на8000евро15646,64лв. ФЕ 0190055
от б. с/ка в ОББ 503 с/ка
12.05.2021г.
на12000евро23469,96лв. ФЕ 0190055
от б. с/ка в ОББ 503 с/ка
15.10.2021г.
Общо платено/погасено по фактура та – 110 000 евро/ 215274, 80 лв. с ДДС.
Според експертизата, неплатената сума по фактурата към датата на
изготвяне на допълнителното заключение е в размер на 469265,70лв., отразено
като кредитно салдо по счетоводна сметка 401 Доставчици, ан. сметка T.
За сключени сделки за продажба на активи, доставени с процесията
фактура, от счетоводството на ответника са представени следните фактури,
издадени от „О." ЕООД:
- фактура № 26/03.01.2020 г. на стойност 3580,00 лв. без ДДС, 4296 лв. с
ДДС, получател „М.“ ЕООД, ЕИК **, продадено оборудване: Чилър - 1 бр.
- фактура № 30/03.01.2020 г. на стойност 3000 лв. без ДДС, 3600 лв. с
ДДС, получател „М.“ ЕООД, ЕИК **, продадено оборудване: Чилър - 1 бр.
- фактура № 66/30.12.2021 г. на стойност 54950 лв. без ДДС, 54950 лв. с
ДДС, след приспадане на аванс по фактура № 12/2018 г. в размер на 9 200 лв.,
с получател „М.“ ЕООД, ЕИК **, продадено оборудване: Линия за лакиране
„TANDEM“ - 1 бр. Линия за печат 2 цвята GRABTREE -1 бр.
- фактура 93/09.03.2023 г. на стойност 68154 лв. без ДДС, приспаднато
авансово плащане в размер на 68454,05 лв., по фактурата не е начислено ДДС,
с получател **, В., рег. № **, продадено оборудване: Частична доставка -
система за подаване на мателни капачки вкл.: силоз, вертикален елеватор;
хоризонтален транспортьор; пакетираща система; пакетиращ транспортьор.
11
- фактура 105/17.07.2023 г. на стойност 131040,61 лв. без ДДС,
приспаднато авансово плащане в размер на 72365,71 лв., 58674,90 лв ДДС, с
получател **, В., рег. № **, продадено оборудване: Комплаксна линия за
опаковане на тупан-оф капачти - 1 бр.
При извършения от вещото лице анализ на предоставените от
счетоводството фактури за последващи разпоредителни сделки и
съответствието на данните по последващите фактури с процесните доставки е
установено, само съответствие със стоката по фактура №66/30.12.2021 г. на
стойност 54950 лв. без ДДС, 65 940 лв. с ДДС, след приспадане на аванс по
фактура №12/2018 г. в размер на 9 200 лв., с получател „М.“ ЕООД, ЕИК **, за
продадено оборудване: Линия за лакиране „TANDEM“ - 1 бр.Линия за печат 2
цвята GRABTREE -1 бр.
Не са предоставени извлечения от счетоводната система с данни за
архивни номера на въведената информация, относно осчетоводяването на така
посочените фактури за препродажба на активи, във връзка с процесната
фактура.
Съгласно предоставената Оборотна ведомост на сметка 304, по
аналитичен признак, за периода 01.02.2019г. - 25.05.2025г. по дебита и кредита
е установено осчетоводяване на процесиите стоки, както следва:
По
По
Наличност
дебита на
По с/ка 304по с/ка 304
кредита
с/ка 304
По данни от процесната фактура /от фактура с превод
аналитичнаан.
на с/ка 304
ан.
на български език - лист 28 от делото/
партидапартида
ан.
партида
стойност
партида
стойностстойност
Линия за
Тандемна линия за нанасяне на покрития /подаващо154207,00154207,000,00
лакиране
устройство, машина за нанасяне на покрития
„TANDEM“
MABER I, пещ! от 1 Ом и 6 м охладители и 1
продадена
горелка, нова преходна система, машина за
на „М.“
нанасяне на покрития MABER 2, пещ 2 от 31 М
ЕООД, на
И 6 М охладители и 3 горелки, нова преходна
30.12.2021г.
система,стакер
Линия за284353,89284353,890,00
печат 2Цветна печатна машина GRABTREE MARQUESS /
цвята
подаващо устройство, двойно печатане GRABTREE
MARQUESS, UV пещ, покриваща машина MABER
GRABTREE
продаденапещ с дължина 27м и 6м охладители, 4 горелки,
на „М.“ново PLC управление на машината, нова верига
ЕООД, наи фитили, нова изходна маса, нова преходна
30.12.2021 г.система, нон стоп стакер LTG/=
12
ПРЕСА PTCПерфорационна преса PTC 027 със сериен №174987,010,00174987,01
*********, детектор за положението на листа,
sn309012метален контейнер/
Резервни 10936,700,0010936,70
части за
линия заНеотразено по процесната фактура с №
лакиране№Е0190055 /28.02.2019г.
РезервниНеотразено по процесната фактура с №10936,700,0010936,70
части заNqE0190055 /28.02.2019г.
линия за
печат
AGFA систем XCALIBUR VL /климатизация, директно
Система за47027,7647027,76
върху плоча/
печат на0,00
плаки AGFA
НезаведенИнсинератор RTO модел PENTA THERM
по сметкаРТ600М
стоки
682449,06438560,89243888,17
При извършения анализ, вещото лице е установило, че не всички стоки
доставени по процесната фактура са продадени, като наличността на
осчетоводените непродадените е в размер на 243888,17лв., в това число:
По с/ка 304ННаличност по с/ка
По данни от процесната фактура /от фактура с
аналитична304 ан. партида
превод на български език - лист 28 от делото/
партидастойност
174987,01
ПРЕСА PTC 027Перфорационна преса PTC 027 със сериен №
309012, детектор за положението на листа, метален
sn309012
контейнер/
10936,70
Резервни части
за линия заНеотразено по процесната фактура с №
лакиране№Е0190055 /28.02.2019г.
10936,70
Резервни части
за линия за
Неотразено по процесната фактура с №
печатN9E0190055 /28.02.2019г.
47027,76
Система за печатAGFA систем XCALIBUR VL /климатизация,
на плаки AGFAдиректно върху плоча/
Незаведен поИнсинератор ЯТО модел PENT A THERM
сметка стокиРТ600М- без посочена обособена цена
Общо243888,17
13
Съдът възприема заключението на експертизата, същото е изготвено,
компетентно и въз основа на данните по делото и счетоводните данни на
ответното дружество.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Настоящият правен спор произтича от търговски договор с
международен елемент и конкретно международна търговска продажба.
Международният характер на продажбата произтича от факта, че
договарящите страни са търговски дружества с място на дейност в различни
държави - продавачът „Т.“ е с място на дейност в Кралство И., а купувачът
„О.“ЕООД е с място на дейност в Република България.
Спорът попада в териториалния, времевия и предметен обхват на
Регламент /ЕС/ №1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от
12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела, в сила от 26.02.2015г.
/Регламента/. Доколкото ответникът не се е възползвал от привилегията по чл.
7, пар. 1, буква „б“ от Регламента, то съобразно правилото на чл. 26 от същия,
С. съд притежава международна компетентност по настоящия спор.
Поради обстоятелството, че договарящите са търговски дружества с
място на дейност в различни държави- страни по Конвенцията на ООН
относно договорите за международна продажба на стоки от 1980г.
/„Конвенцията”/ и е налице знание за това обстоятелство към момента на
възникване на облигацията, по силата на чл.1, б.”а” от Конвенцията, същата се
явява приложимо право към възникналия между продавача и купувача спор за
договорно неизпълнение. Това е приложимото право, избрано от страните със
сключеното между тях Споразумение за продажба на използвано оборудване
от 14.01.2019 г. (чл. 11 А).
С оглед изложеното, към настоящия спор следва да се приложат
разпоредбите на Конвенцията на ООН относно договорите за международна
продажба на стоки от 1980 г.
Спорният въпрос по делото е относно наличието на вземания на
продавача към купувача за неплатения остатък от цената по договор за
14
международна продажба.
Договорът за международна продажба на стоки не е обвързан с
изискване за спазване на определена форма, но сключването му е обусловено
от две предпоставки – отправено предложение до едно или повече конкретни
лица с характеристиките по чл. 14, ал. 1 от Виенската конвенция и приемане
на предложението от насрещната страна по начина и сроковете, указани в чл.
18 от Виенската конвенция.
Според чл. 18, ал. 3 от Виенската конвенция, съгласието за приемане на
предложението може да се изрази и чрез конклудентни действия като
например изпращане на стоката или плащане на цената, ако вследствие на
предложението, на установената между страните практика или на обичая
адресатът извърши съответното действие в предвидените за това срокове.
Договорът за продажба се счита сключен в момента, когато приемането
на предложението породи действие според разпоредбите на Конвенцията. В
този момент се пораждат задължения за продавача да достави стоката, да
прехвърли собствеността и да връчи отнасящите се до стоката документи (чл.
30 от Виенската конвенция) и насрещни задължения за купувача да плати
уговорената или мълчаливо определена цена и да приеме доставката ( чл. 53
от Виенската конвенция ).
Ответникът не е оспорил представените с исковата молба Споразумение
за продажба на използвано оборудване от 14.01.2019 г. и Споразумение от
10.01.2022 г. по смисъла на чл. 193 от ГПК по реда и в сроковете, установени
в тази разпоредба. Същите представляват частни диспозитивни документи,
които са подписани от страните, поради което при липсата на оспорване на
тяхната автентичност, тези споразумения обвързват подписалите ги страни с
формална доказателствена сила относно авторството и правата и
задълженията, които обективират.
Видно от писмените доказателства по делото, продавачът е изпълнил
своите задължения по чл. 30 от Виенската конвенция, като е доставил на
купувача стоката, връчил му е отнасящите се до нея документи и е прехвърлил
собствеността й на купувача. Купувачът, съобразно изискванията на чл. 60 от
Виенската конвенция, е приел доставката и съгласно разпоредбата на чл. 53 от
Виенската конвенция е длъжен да заплати цената.
По делото е безспорно установено, че купувачът е изпълнил частично
15
задължението си за плащане на цената, като е заплатил общо 215 274.80лв.
или 110 000 евро, като останалата сума от 240 000 евро е останала дължима
към продавача.
Купувачът не е изпълнил задължението, произтичащо от разпоредбата
на чл.53 от Виенската конвенция за плащане на цената, поради което дължи
реално изпълнение на основното си задължение за плащането на остатъка от
цената на продадените и получени от него стоки в предявения размер от
235 901 евро. В посочения размер искът се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен от съда.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, съдът следва да присъди на ищеца направените
по делото разноски. Ищецът е представил списък на разноските, съгласно чл.
80 ГПК, както и доказателства за заплащането им.
Видно от списъка на разноските по чл. 80 ГПК, както и от доказателствата
за заплащане на държавна такса, съответно по обезпечителното и настоящото
исково производство, както и от доказателствата за заплатените адвокатски
възнаграждения по обезпечителното и исковото производство, заплатените от
ищеца такси и разноски по производството са в общ размер на 41 795,71 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати
направените от ищеца разноски в общ размер на 41 795,71 лв., направени в
настоящото производство и в производството по допускане на обезпечение на
иска по ч.гр.д. №7502/2023 г. по описа на СГС.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „О." ЕООД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление в гр.
С.**, да заплати на Т., еднолично дружество с ограничена отговорност,
учредено в съответствие със законите на И., данъчен № В-85800621, със
седалище и адрес на управление: И., ** сума в размер на 235 901 (двеста
тридесет и пет хиляди деветстотин и едно) евро, съставляваща неплатен
остатък от продажна цена, дължима съгласно Споразумение за продажба на
използвано оборудване от 14.01.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата за периода от датата на подаване на исковата молба - 11.09.2023г.
до окончателното изплащане на сумата.
16
ОСЪЖДА „О." ЕООД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление в гр.
С.**, да заплати на Т., еднолично дружество с ограничена отговорност,
учредено в съответствие със законите на И., данъчен № В-85800621, със
седалище и адрес на управление: И., ** сума в общ размер на 41 795,71 лв.
/четиридесет и една хиляди седемстотин деветдесет и пет лв. и 71 ст./,
представляваща разноските в настоящото производство и в производството по
допускане на обезпечение на иска по ч.гр.д. №7502/2023 г. по описа на СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
17