Р Е Ш Е Н И Е № ....
гр. Лом, 09
август, 2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, ГК, в публично заседание на 08.07.2021 г. /осми юли, две хиляди двадесет и първа година/, в
състав:
Районен
съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при
участието на секретаря К.Атанасова, като
разгледа докладваното от съдия Елица Орманова гражданско дело № 969 по описа за 2020 година на Ломския районен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба на И.Т.И.,
с ЕГН ********** и адрес: *** против «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 159, представлявано от К К, Л.В. и Д.С., с която е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла погасителна давност
сумата от 10511,36 лева, от които 9583,59 лева главница и 927,77 лева лихва,
претендирани до 21.07.2017г. Претендират се разноски.
Ищцата твърди, че е потребител на
електрическа енергия по договор с ответника „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД с
клиентски № 310246527490. Този клиентски номер й е предоставен въз основа на
подадено от нея заявление с № ********** от 27.05.2019г. Преди това клиентският
номер на имота е бил 300246935864, който бил на нейния съпруг и наследодател , б.ж. на гр. Лом с ЕГН **********, починал на
15.04.2002г. Ищцата твърди, че е сключила с ответника два споразумителни
протокола с № 001020110772/ 06.07.2017г. за сумата от 11 167,90 лева и друг без
номер от 06.07.2017г. за сумата от 7 226,03 лева, с които е поела да встъпи
като солидарен длъжник и поела изпълнението на непогасени за консумирана, но
неплатена електрическа енергия задължения от своя наследодател по предишния
клиентски номер 300246935864. Впоследствие сключила други два протокола с №
001023062119 от 15.06.2018г. за сумата от 11 082,67 лева и № 001023062119 от
15.06.2018г. за сумата 6806,11 лева, без да й бъде обяснено за кой период са
тези задължения. На 01.06.2020г. ищцата отново сключила споразумителен протокол
№ 001030417727 с ответника за сумата от 7 762,74 лева, но вече като дължими на
новия й клиентски номер 310246527490. След направена справка в местния клон на
ответното дружество в гр. Лом за дължими суми ищцата получила отговор, че дължи
съвсем различни суми, а именно: 10511,36 лева, от които 9583,59 лева главница и
927,77 лева лихва за периода от падежа на всяко вземане до датата на плащане,
като в тези суми са включени задължения както по стария, така и по новия й
клиентски номер. Твърди се в исковата молба, че по отношение на цитираните
вземания за главница и лихва е изтекла
погасителна давност съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД.
В отговора на исковата молба се заявява, че исковата
претенция е неоснователна и недоказана. Твърди се, че за процесната сума с
ищцата са сключени споразумителни протоколи с № 239900111567 и
239900111569, двата от 01.06.2020г. по
заявление на потребителя с № **********/01.06.2020г. В протоколите фигурира
признанието на потребителя, че дължи на дружеството доставчик цената на
изразходената електрическа енергия по клиентски номер 310246527490. В протокола
фигурират размер на вноските, както и съответните дати, на които е следвало да
се заплащат. Протоколът е подписан от потребителя и впоследствие задълженията
са погасени. В исковата молба се претендира пълният размер от договорената и
съответно заплатена сума. Въпросните споразумения са сключени предвид
обстоятелството, че ищцата е заявила пререгистрация на партидата на нейно име,
поемане на задълженията и възстановяване на захранването в обекта. Твърди се,
че споразумителните протоколи носят белезите на спогодба по чл.365, ал.1 от ЗЗД
и в този смисъл споразумителния протокол е факта, пораждащ правото на ответника
да получи и задържи платеното. Вследствие на изложеното ответникът чрез
процесуалния си представител юрисконсулт С.Т. моли да бъде отхвърлен изцяло
иска като неоснователен и недоказан. Претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер на 500 лева.
В
съдебните заседания по делото ищецът се представлява от адв. П.П. от МАК, който
поддържа иска.
В съдебните заседания ответникът се
представлява от юрисконсулт С. Т., който поддържа писмения отговор и иска
претенцията на ищеца да бъде отхвърлена изцяло.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз
основа на събраните по делото доказателства и закона, намира следното.
От фактическа страна по делото е безспорно установено обстоятелството, че ищецът е
потребител на електрическа енергия, доставяна от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД и
страните се намират в облигационни правоотношения. Този факт изрично се
признава от ищеца в исковата молба, който заявява, че е потребител на
електрическа енергия по договор с ответника с клиентски № 310246527490, който й
е предоставен въз основа на подадено от нея заявление с № ********** от
27.05.2019г., като преди това клиентският номер на имота е бил 300246935864,
който бил на нейния съпруг и наследодател , б.ж. на гр. Лом с ЕГН **********, починал на
15.04.2002г., както и че ищцата е сключила с ответника споразумителни протокола
за разсрочване на задълженията, натрупани по партидата на наследодателя й. От
изложеното може да се заключи, че към датата на сключване на споразумителните
протоколи ищецът е потребител на електрическа енергия, доставяна от „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД и страните се намират в облигационни правоотношения.
Ищецът е страна по 10 броя споразумителни
протокола, приложени като доказателства по делото, като не оспорва тяхното
съдържание, нито това, че е подписал същите. Ищецът и представител на ответното
дружество са подписали споразумителни протокола, както следва:
1.Споразумителен протокол №239900070160 по
заявление № 001018339028/20.12.2016г., с който И.Т.И. е встъпила в дълг като
солидарен длъжник и поела задължения за консумирана електрическа енергия в
размер на 11 923,52 лв.
2.Споразумителен протокол №239900070161 по
заявление № 001018339028/20.12.2016г., с който И.Т.И. е встъпила в дълг като
солидарен длъжник и поела задължения за консумирана електрическа енергия в
размер на 6835,24 лв.
3.Споразумителен протокол №239900079851 по
заявление № 001020110772/05.07.2017г., с който И.Т.И. е встъпила в дълг като
солидарен длъжник и поела задължения за консумирана електрическа енергия в
размер на 11 867,96 лв.
4.Споразумителен протокол №239900079852 по
заявление № 001020110772/05.07.2017г., с който И.Т.И. е встъпила в дълг като
солидарен длъжник и поела задължения за консумирана електрическа енергия в
размер на 7 226,03 лв.
Два
от изброените споразумителни протокола - №239900079851 и №239900079852 не са
действащи, видно от писмо на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД с вх. № 265197/30.03.2021г.,
приложено на л.182 от делото, в което е посочено че споразумението за
разсрочено плащане от 05.07.2017г. е „анулирано/дезактивирано“ на 14.06.2018г.,
при което се анулира и калкулираната неустойка в размер на 1034,37 лв.,
включена в споразумение № 239900079851/05.07.2017г.
5. Споразумителен протокол №239900091525/14.06.2018г.
по заявление № 001023062119/13.06.2018г., с който И.Т.И. е встъпила в дълг като
солидарен длъжник и поела задължения за консумирана електрическа енергия в
размер на 11082,67 лв.
6. Споразумителен протокол №239900091526/14.06.2018г.
по заявление № 001023062119/13.06.2018г., с който И.Т.И. е встъпила в дълг като
солидарен длъжник и поела задължения за консумирана електрическа енергия в
размер на 6806,11 лв.
Посочените два броя споразумителни
протокола от 14.06.2018г. нямат действие, тъй като са били анулирани от
ответното дружество, видно от писмо на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД с вх. №
265197/30.03.2021г., приложено на л.182, в което е посочено че споразуменията
за разсрочено плащане от 14.06.2018г. са „анулирани/дезактивирани“ на
28.08.2019г., при което се анулира и калкулираната неустойка в размер на 949,08
лв., включена в споразумение № №239900091525/14.06.2018г. Не става ясно по
какви причини са „анулирани“ изброените споразумителни протоколи, но е видно от
цитираното писмо на ответното дружество, че същото не претендира суми по така
изброените „анулирани“ протоколи. Поради това не следва да се обсъжда техният
характер и съдържание, предвид това, че ответникът не претендира сумите,
обективирани в същите.
7.Споразумителен протокол
№239900101075/05.06.2019г. по заявление № 001026736219/03.06.2019г., с който И.Т.И.
е признала задължения за неуточнен период за консумирана и незаплатена
електрическа енергия по клиентски номер 310246527490 в размер на 10 511,36 лв.
главница и дължимата върху тази сума лихва за периода от падежа на всяко
вземане до датата на плащане /л. 115/.
8.Споразумителен протокол
№239900101077/05.06.2019г. по заявление № 001026736219/03.06.2019г., с който И.Т.И.
е признала задължения за неуточнен период за консумирана и незаплатена
електрическа енергия по клиентски номер 310246527490 в размер на 8092,67 лв.
главница и дължимата върху тази сума лихва за периода от падежа на всяко
вземане до датата на плащане /л. 116/.
9. Споразумителен протокол №
239900111567/01.06.2020г. по заявление с вх. № 001030417727/01.06.2020г., с
който И.Т.И. е признала задължения за консумирана и незаплатена електрическа
енергия по клиентски номер 310246527490 на обща стойност 9909,07 лв., главница и
дължимата върху тази сума лихва за периода от падежа на всяко вземане до датата
на плащане /л. 176/.
10. Споразумителен протокол №
239900111569/01.06.2020г. по заявление с вх. № 001030417727/01.06.2020г., с
който И.Т.И. е признала задължения за консумирана и незаплатена електрическа
енергия по клиентски номер 310246527490 на обща стойност 7762,74 лв. главница и
дължимата върху тази сума лихва за периода от падежа на всяко вземане до датата
на плащане /л. 133- л. 175/.
Тъй като от писмо
на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД с вх. № 265197/30.03.2021г. /л.182/ става ясно, че
четири от гореизброените споразумителни протоколи са „анулирани“, а други
четири от тях – протоколи с №239900101075/05.06.2019г.,
№239900101077/05.06.2019г., №239900070160 по заявление № 001018339028/20.12.2016г. и
№239900070161 по заявление № 001018339028/20.12.2016г., не се
упоменават и не се сочи да се претендират суми по тях, съдът приема, че
ответникът има претенции за задължения на ищеца само по два споразумителни
протокола - Споразумителен протокол № 239900111567/01.06.2020г. и
Споразумителен протокол № 239900111569/01.06.2020г. Това, че претенциите на дружеството- ответник се основават само на тези
два споразумителни протокола е видно и от приложена справка за неплатени
задължения на л. 118- л. 119 от делото, както и от заключението на вещото лице
по съдебно-икономическата експертиза. Поради това предмет на обсъждане следва да
бъдат единствено Споразумителен протокол № 239900111567/01.06.2020г. на обща
стойност 9909,07 лв. и Споразумителен протокол № 239900111569/01.06.2020г. на
обща стойност 7762,74 лв.
По споразумителен протокол №
239900111567/01.06.2020г., на обща стойност 9909,07 лв., /условно наречен
„Протокол № 1“/ ищецът е признал задълженията по посочени в същия протокол
фактури с посочени конкретни номера на издаване на всяка фактура за консумирана
незаплатена електрическа енергия с настъпили падежи от 10.04.2005г. до
07.12.2016г. за клиентски номер № 310246527490, в размер на 9909,07 лв. главница
и дължимата върху тази сума лихва за
периода от падежа на всяко вземане до датата на плащане. Т.е. задължението в
размер на 9909.07 лева е посочено като главница. Ищецът се задължава да изплаща
това си задължение на ответника на равни вноски от по 50.00 лева в продължение на
11 месеца и 1 вноска от 9359,07 лв., с първа вноска на 01.06.2020г. и последна
- на 31.05.2021г.
По споразумителен протокол №
239900111569/01.06.2020г., който условно ще наречем „Протокол № 2“, ищецът е признал задълженията по посочени в същия
протокол фактури за консумирана в неуточнен период електрическа енергия за клиентски номер № 310246527490, в размер на
7762,74 лв., по фактури с падежни дати, всяка от които падежни дати фигурира
нееднократно, а се повтаря многократно, в обем на 84 страници от протокола. Задължението
в размер на 7762.74 лева е посочено като главница. Ищецът се задължава да
изплаща това си задължение на ответника на равни вноски от по 30.00 лева в
продължение на 11 месеца и 1 вноска от 7432,74 лв., с първа вноска на
01.06.2020г. и последна - на 31.05.2021г.
Ищецът не оспорва тези два споразумителни
протокола откъм тяхното съдържание, нито, че е подписал същите. Не твърди и да
има основание за тяхната недействителност. Спорът се свежда до изтекла
погасителна давност на вземанията, претендирани от ответното дружество, а видно
такива претенции ответникът има, както се посочи по-горе, по същите два споразумителни протокола и
единствено по тях. И от съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
претендираните от ответника суми се основават на споразумителни протоколи,
двата от 01.06.2020г. с № 23990111567 и № 23990111569. Сочи се в заключението,
че към датата на извършената проверка от експерта – 03.06.2021г., размерът на
всички дължими суми от ищцата към ответника е 8483,59 лева за главница и
8 308,22 лева за лихви, или общо 16 791,81 лева. В табличен вид на л.
4 от заключението вещото лице е описало тези задължения на кои фактури се
основават.
От
правна страна, съдът приема, че е предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
По делото е безспорно, че ответникът „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД е краен снабдител и притежава Лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия № А-135-11 от 29.11.2006г., като съгласно
пар.129, ал. 2 от ПЗР на Закона за енергетиката до издаване на лицензия за
краен снабдител обществените снабдители с електрическа енергия изпълняват
функциите на крайни снабдители на съответните територии, произтичащи от ЗЕ и
издадените им лицензии за обществено снабдяване с електрическа енергия,
доколкото не му противоречат. От друга страна следва да се приеме, че ищецът е
потребител с клиентски номер № 310246527490. В този смисъл ищецът е битов
клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, на който е доставяна електрическа енергия от ответното
дружество за имот на ул. „Елха“ № 3 в гр. Лом, обл. Монтана с посочения
клиентски номер. Същият има качеството на битов потребител по
смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, съгласно която "битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. По силата на чл. 97, ал. 1, т. 4 от
ЗЕ тези потребители ползват електроенергия за ползваните от тях имоти,
присъединени към електроразпределителната мрежа за ниско напрежение. Предвид на
това същите трябва да са собственици или носители на ограничено вещно право на
присъединените към мрежата имоти. Сключването на индивидуален договор
между страните за доставка на електрическа енергия не е задължителна
предпоставка, доколкото правоотношението възниква по силата на закона.
В случая ищецът е изложил твърдения, че не
дължи на ответника посочените в исковата молба суми, защото вземанията са
погасени по давност. Основният въпрос по
делото се свежда до това какъв е характерът на сключените между страните два
споразумителни протокола, които са предмет на обсъждане според изложеното
по-горе. За да се установи характерът
им, следва да бъде изведена действителната воля на страните, като следва да се
направи разграничение между периодите и задълженията, за които е сключено всяко
споразумение и след уточнението на това обстоятелство, да се пристъпи към
обсъждане характера на споразумението.
Видно
от споразумителен протокол № 239900111567/01.06.2020г., на обща стойност
9909,07 лв., /условно наречен „Протокол № 1“/ към датата на сключването му –
01.06.2020г. ищецът е бил титуляр на партидата с кл. № 310246527490 и по силата
на закона и Общите условия е имал качеството на потребител, съответно е налице
облигационна обвързаност между страните, без да е необходимо сключването на
отделен договор между тях. За този период, видно от самия Протокол № 1, са
натрупани задължения за доставяна електрическа енергия за период с падежни дати
от 10.04.2005г. до 07.12.2016г., които не са били заплатени. Със сключване на
споразумението, видно от съдържанието му, страните са уредили начина на
погасяването на тези задължения, макар
към този момент давностният срок за тях да е бил изтекъл. Подобно разсрочване
на задължението може в конкретния случай да се счете за признание на дълга и за
отказ от изтекла погасителна давност.
За
прекъсването на давността е необходимо тя да не е все още изтекла /Решение №
63/19.02.2013г. по гр.д. №1569/2011г. на 4-то ГО на ВКС/, докато за
признаването на вземането законът не поставя такова изискване. Едно вземане винаги
може да бъде признато, включително след изтичането на давностния срок. Нещо
повече - по аргумент за по-силното основание от чл. 118 ЗЗД, щом длъжникът може
да изпълни и след изтичането на давността и това да доведе до погасяване на
кредиторовото вземане, той би могъл да стори и по-малкото - да признае
вземането, т.е. своето задължение. Това признание представлява всъщност отказ от позоваване на вече изтекла
давност. След като по аргумент от чл. 113 ЗЗД е валиден само отказът от вече изтекла давност, то няма пречка признанието да бъде
направено след изтичане на давностния срок. Всъщност ако длъжникът признае
вземане, като е знаел или е могъл да
узнае, че за него вече е възникнало правото да възрази за изтекла давност,
но не се е позовал на нея, то е направил пълен отказ от цялата вече изтекла
давност, за което не съществува срок да бъде сторено. В този смисъл е съдебна
практика на ВКС, формирана с Решение № 65/03.06.2011 г. по т. д. № 600/2010 г.,
І т.о. на ВКС. Според разпоредбата на чл. 113 ЗЗД валиден отказ от правото на
погасителна давност може да се направи само след изтичането й. Относно формата
на едностранното волеизявление за отказ от субективното право на погасителна
давност, с Решение № 186/19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 927/2012 г., ІV г.о.,
е прието, че няма форма за действителност, но длъжникът, като знае същността на
правото си, трябва и да иска настъпването на правните последици от
непозоваването на погасителна давност. Прието е още, че отказът може да бъде
изричен или мълчалив, но от съдържанието му трябва да може по
несъмнен начин да се направи извод, че длъжникът не желае да се ползва от
последиците на погасителната давност – относно
цялото парично задължение или част от него, а също и че паричното задължение
следва да бъде индивидуализирано.
Изложеното
дава основание да се приеме, че процесното споразумение по протокол № 1 /за
сумата от 9909,07 лв./ има характер на признание на дълга и на отказ от изтекла
погасителна давност. Това е така, защото от самото волеизявление, тълкувайки го,
може да се стигне до извод, че страната,
направила го, е признала задължението и се е отказала от изтеклия в нейна полза
давностен срок. Споразумението индивидуализира в достатъчна степен паричното
задължение – посочена е като общ размер главница от 9909,07 лв. за консумирана
електрическа енергия, като в табличния вид падежите на фактурите са за период
10.04.2005г.- 07.12.2016г., последователно описани по дати. Може да се приеме, че паричното задължение е
индивидуализирано, тъй като от посочените падежни дати на всяка фактура с
конкретен посочен номер на фактура, е видно задълженията за какъв период са
натрупани и е ясно, че са твърде отдалечени във времето от датата на
сключването на споразумителния протокол – за около 15 години назад е най-старото
задължение, а най новото- около четири години назад. Това обстоятелство
обуславя наличие на достатъчна индивидуализация на вземането и обуславя
възможността споразумителният протокол да се цени като отказ от правото на
погасителна давност. Макар да липсва изричен отказ, обективиран в
споразумителен протокол № 1 /за сумата от 9909,07 лв./, може по несъмнен начин да се направи извод относно
кои конкретни парични задължения, а
именно за главница по конкретни фактури, с конкретизиран падеж, с посочени суми
за всяко едно вземане, длъжникът не желае да се ползва от последиците на
погасителната давност. Признанието на вземането като основание за прекъсване на давността може да бъде
направено само до изтичане на давностния срок. В разглеждания случай този срок за задълженията за доставена
електрическа енергия – тези с настъпил падеж до 07.12.2016г. /последното най-скорошно
задължение/, е изтекъл към датата на сключване на споразумението - 01.06.2020
г., така че в случая за прекъсване на давността не става въпрос, а за отказ от
вече изтекла погасителна давност, както се обоснова по-горе. Или в обобщение, в
Споразумителен протокол № 1 достатъчно детайлно са описани вземанията, от които
се формира общата сума от 9909,07 лв. – с конкретни номера на фактури, посочени
падежни дати и суми и по този начин от съдържанието му става ясно за кои точно
вземания ищецът се е съгласил да се откаже от изгодната нему изтекла
погасителна давност.
Не е такова положението при сключения споразумителен
протокол № 239900111569/01.06.2020г., който условно ще наречем „Протокол № 2“.
С него ищецът е признал задълженията по посочени в същия
протокол фактури за консумирана в неуточнен период електрическа енергия за клиентски номер № 310246527490, в размер на общо 7762,74 лв., по фактури с
падежни дати, всяка от които падежни дати фигурира нееднократно, а се повтаря
многократно, в обем на 84 страници от протокола, т.е. една и съща падежна дата,
например 30.04.2010г. се явява падежна дата на много на брой фактури с посочени
номера. Задължението в размер на 7762.74 лева е посочено като главница в
протокола, но от съдебно-счетоводната експертиза се установява, че съставлява
начислени лихви по обсъдения Протокол №1. Т.е. дължимата сума в Протокол №2 също
е именувана като „главница“, вероятно защото дружеството с подписване на
споразумението вече я счита за такава, но така ищецът при подписването на
споразумителния протокол не е могъл да разбере, че сумата е сбор от изтекли
лихви. По този начин се получава, че и в двата протокола става дума за главница
по издадени фактури, като от прочита на самите протоколи не става ясно, че
единият от тях касае главници, а другият – лихви. Без експертно заключение не може да се добие
никаква детайлна представа за дълга, който се „признава“. Ето защо не може да
се направи извод за наличие на индивидуализация на вземанията и за ясна воля на
ищеца кои задължения съзнателно признава, сключвайки Протокол № 2. В Протокол №
2 липсват и данни за периода, за който общата сума от 7762,74 лв. се дължи –
ако тя е лихва или главница, следва да се посочи и за кой период се отнася, за
да се приеме, че е налице индивидуализация на признатото вземане. Без
експертното заключение не би станало ясно, че тази сума по Протокол № 2
всъщност съставлява сбор от начислени лихви по главниците от Протокол № 1. И в
тази връзка няма как да се приеме за достатъчно индивидуализирано вземането в Протокол № 2 /за 7762,74 лв./, след като се
разкри едва посредством съдебно-счетоводната експертиза каква е връзката между
стойностите в двата протокола, а именно главница - лихва. Няма как да се
приеме, че вземанията в протокола са индивидуализирани, след като при прочита
му това не става ясно. Ето защо по отношение на задълженията, включени в протокола № 2 /за 7762,74 лв./, следва да се
направи преценка дали задълженията са погасени по давност чрез преглед на
експертното заключение и посочените в него периоди. Задължението в размер на
7762.74 лева е посочено като главница в самия протокол, като е вписано, че се дължи върху тази сума и
лихва за забава за периода от падежа на всяко вземане до датата на плащане. От
съдебно-счетоводната експертиза обаче е видно, че сумите в този Протокол № 2
всъщност съставляват начислени лихви за забава в общ размер от 7762,74 лева.
Тази сума за лихва касае издадени фактури с падежи от 10.04.2005г.-
07.12.2016г., предмет на Протокол № 1. Падежът на последното оспорено задължение
за главница е настъпил на 07.12.2016г. и то е погасено по давност до 07.12.2019г.
С погасяване на главното задължение се погасяват и акцесорните за лихви, дори
за тях давността да не е изтекла /чл. 119 ЗЗД/. Ответната страна към този
момент е имала главно вземане и акцесорно вземане. Доколкото обаче не е налице
надлежна индивидуализация на вземането в Протокол № 2, то следва да се приеме,
че няма валиден отказ от изтекла погасителна давност. Не може по несъмнен начин
да се направи извод точно относно кои парични задължения - главно или
допълнително, изцяло или отчасти за всяко едно от тях, длъжникът не желае да се
ползва от последиците на погасителната давност. Тук също следва да се приложи разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД
и постановките на тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г.
на ОСГК на ВКС, че задълженията като периодични такива се погасяват с
изтичането на три години от изискуемостта им. Доколкото по делото не се
съдържат доказателства за прекъсване или спиране на давността за тези
задължения, които обстоятелства са в тежест на ответника, то следва да се
приеме, че погасителната давност за оспорените задължения, обект на този
споразумителен протокол №2, е изтекла на 07.12.2019 г., т.е. преди предявяване
на иска и преди сключване на споразумителния протокол.
За да става ясно какви вземания обективира
този протокол № 2 би могло да се посочи в споразумението, че общата сума съставлява
сбор от начислени лихви върху изброени фактури с конкретни падежни дати, която
лихва е начислена за определен период. Подобно описание, внасящо конкретика,
липсва в протокол № 2, за да може да се приеме, че потребителят е бил наясно за
кои вземания се отказва от изтеклата погасителна давност. В обема от 84
страници с вписани хиляди редове с дължими суми от порядъка на стотинки няма
как да стане ясно за ищеца какви вземания обективира този протокол. Дори да е
презюмирал ищецът при подписването му, че въпросните стотинки, вписани на
хиляди редове, всъщност съставляват лихви за забава, то от начина, по който са
разписани те, е било невъзможно да се добие конкретна представа за коя фактура,
с каква стойност на главницата по фактурата, за какъв времеви интервал и с
каква крайна стойност на лихвата върху главницата по тази фактура става дума,
така както е сторило вещото лице в таблицата на л. 4- л.7 от заключението по
един достъпен начин.
В този смисъл отрицателният установителен
иск се явява основателен касателно претендираната от ответника на основание
споразумителен протокол № 239900111569/01.06.2020г. сума в размер на 7762,74
лева. По този споразумителен протокол обаче са били извършвани плащания, видно
от справка на л. 266 от делото, в размер на 300,00 лева. Следователно част от
общата сума по протокола в размер на 300,00 лева е погасена чрез плащане, а
останалата – 7462,74 лв. е погасена по давност. В случая в исковата молба
ищецът е изложил твърдения, че не дължи на ответника сумата общо 10 511,36
лв., защото е погасена по давност. Тези твърдения на ищеца не представляват
„основание на иска“, защото при отрицателните установителни искове, за разлика
от всички останали искове, основанието на иска не е индивидуализиращ белег –
чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК не важи за отрицателните установителни искове. Силата
на присъдено нещо при отрицателните установителни искове също има по-широки
обективни предели от силата на присъдено нещо, формирана при произнасяне по
положителни установителни искове и при другите искови претенции. Когато е
уважен отрицателен установителен иск, правото, което е било негов предмет, се
отрича, без оглед на някакво конкретно определено правопораждащо основание, а с
оглед на всички възможни до приключване на устните състезания негови основания
(разбирани като конкретни юридически факти, способни да породят това право и
които ответникът е длъжен да въведе в процеса). Тази особеност на силата на присъдено
нещо при тези искове се дължи на ирелевантността на основанието като
индивидуализиращ белег при отрицателните установителни искове. Затова няма пречка отрицателният
установителен иск да бъде уважен до размер от 7762,74 лв., като се приеме, че
част от сумата е погасена по давност, а друга – чрез плащане. Над този размер
искът е неоснователен поради аргументите изложени по-горе и следва да бъде
отхвърлен за размера над 7762,74 лв. до претендирания размер от 10511,36 лева.
Всички горепосочени задълженията имат периодичен характер, който
следва както от разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, така и от постановките на
тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС,
според които задълженията се погасяват с изтичането на три години от
изискуемостта им. Доколкото по делото не се съдържат доказателства за
прекъсване или спиране на давността за тези задължения, които обстоятелства са
в тежест на ответника, то следва да се приеме, че този срок за визираните
задължения по втория протокол е изтекъл преди датата на подаване на исковата
молба - 21.07.2020 г., поради което правото на принудително изпълнение по отношение
на събирането на тези задължения за този период е погасено по давност. За да
определи размера на задълженията, правото на принудително изпълнение за които е
погасено по давност, съдът се позова на изслушаната и приета по делото
съдебно-счетоводна експертиза, която беше необходима дотолкова, доколкото
следваше да се разграничи кои фактури са включени в споразумителните протоколи,
с какви точни дати на издаване и с какви падежи.
По отношение на разноските: Предвид изхода на делото и това,
че ищецът е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл. 83 ГПК, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът
следва да заплати по сметка на РС- Лом
държавна такса в размер на 310,51 лева, изчислена като 4% от стойността
на уважения иск. Ищецът следва да заплати държавната такса върху отхвърлената
претенция – 109,94 лева.
Депозит за вещо лице е
изплатен в размер на 200 лева - 100 лева, внесени от ответника и 100,00 лева от
бюджетната сметка на съда. С оглед изхода на спора – ищцовата претенция е
отхвърлена в размер от 26 %, то 52,00 лева за работата на вещото лице се дължат
от ищеца и 148,00 лева от ответника. Следователно в полза на РС- Лом ответникът
следва да довнесе сума в размер на 48,00
лева, а ищецът - сума от 52,00 лева в полза
бюджета на съда.
Чрез процесуалния си представител ищецът е
поискал присъждане на разноски, като по правилото на чл.78, ал.1 ГПК при този
изход на спора му се дължат - такива за адвокатското възнаграждение на адв. П.,
което ответникът следва да заплати при хипотезата на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2
от Закон за адвокатурата. Съгласно чл.7, ал.2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. за
МРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
материален интерес минималният размер на възнаграждението съобразно уважената
част на претенцията, в случая се определя на 718.14 лева при материален интерес
-
7762,74 лева.
Разноски в полза на ответника ищецът дължи
съобразно отхвърлената част от
претенцията /чл.78, ал.3 ГПК/– 2748,62 лв. Юрисконсултското
възнаграждение, претендирано от ответника, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Сългласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300
лв. С оглед на материалния интерес- общо 10511,36 лв., следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер от 300,00 лева, като същото, след определянето
му по НЗПП, следва да се определи съобразно отхвърлената част на претенцията /26
%/, или 78,00 лева се дължат за юрисконсултско възнаграждение на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 124, ал.1 от ГПК, че И.Т.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, НЕ
ДЪЛЖИ на «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, представлявано от К К, Л.В.
и Д.С., вземането за сумата от 7762,74 лева /седем хиляди седемстотин шестдесет
и два лева и седемдесет и четири стотинки/ по Споразумителен протокол №
239900111569/01.06.2020г. по заявление с № 001030417727/01.06.2020г. съставляващо задължение за клиентски номер № 310246527490, поради погасяване на вземането по давност съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД и поради извършени
плащания, като ОТХВЪРЛЯ иска за размера над 7762,74 лева /седем хиляди
седемстотин шестдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/ до предявения
размер от 10 511,36 лв. /десет хиляди петстотин и единадесет лева и
тридесет и шест стотинки/ като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.
чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата, «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ»
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 159, представлявано от Карел Карл, Л.В. и Д.С., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П.П. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 718.14 /седемстотин и осемнадесет лева и четиринадесет стотинки/.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3
ГПК И.Т.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159,
представлявано от Карел Карл, Л.В. и Д.С., разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 78.00 /седемдесет и осем лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.6 ГПК «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 159, представлявано от Карел Карл, Л.В. и Д.С., да
заплати по сметка на РС- Лом държавна
такса в размер на 310,51 лева
/триста и десет лева и петдесет и една стотинки/, както и 48,00 лева
/четиридесет и осем лева/ за платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо
лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК И.Т.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати по
сметка на РС- Лом държавна такса в размер на 109,94 лева. /сто
и девет лева и деветдесет и четири стотинки/, както и 52, 00 /петдесет и два/ лева
за възнаграждение на вещо лице, изплатено от бюджета на РС- Лом.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: