Решение по дело №6280/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4378
Дата: 2 октомври 2023 г.
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20231110206280
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4378
гр. София, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20231110206280 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от Л. С. Л., ЕГН **********, с адрес
с.***, против електронен фиш, Серия К, №5170073, издаден от СДВР-МВР, с
който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесния ел.фиш, като неправилен и
незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна.
Оспорва изцяло изложеното в ел.фиш, че е извършил нарушение на
чл.21 от ЗДвП, което счита и за недоказано по несъмнен и безспорен начин. В
тази връзка оспорва достоверността на показанията на използваното АТСС,
като твърди, че от съдържанието на ел.фиш не става ясно дали заснемащото
устройство е мобилна или стационарна камера, доколкото съгласно ТР
№1/2014 г. на ВАС, ел.фиш може да се издава само при заснемане на
нарушение със стационарно техническо средство, което е предварително
обозначено и функционира в отсъствието на контролен орган, в противен
случай е следвало да се състави АУАН и издаде НП. Навежда доводи, че ако
1
използваното АТСС е стационарно, не са представени удостоверение за
техническата му изправност и протокол за проверката му, както и протокол за
неговото използване и снимка на разположението на камерата, което счита за
самостоятелно основание за отмяната на обжалвания ел.фиш.
Твърди, че в ел.фиш не са посочени смекчаващите вината
обстоятелства, съгласно изискванията на чл.57, т.8 от ЗАНН. В тази връзка
сочи, че дори да се приеме, че е извършил вмененото му нарушение, то
същото е първо за него, от извършването му не са настъпили вредни
последици, поради което представлява маловажен случай по смисъла на чл.28
от ЗАНН. Относно приложението на посочената разпоредба, навежда доводи,
че е пенсионер с пожизнена степен на инвалидност, призната с решение на
ТЕЛК, а след неговото издаване през 2019 г. е претърпял и инсулт, за което е
издадена епикриза, които прилага към жалбата и моли съда да вземе предвид.
Моли съда да отмени процесния ел.фиш на посочените в жалбата
основания.
Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание,
съответно не взема допълнително становище по същество на делото.
Ответната страна по делото в лицето на структурата, издала процесния
ел.фиш: СДВР-МВР, не се представлява в съдебно заседание. В представени
писмени бележки по делото, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – юрк.Хр. Хр., моли съда да потвърди обжалвания ел.фиш, като
правилно и законосъобразно издаден, за което излага подробни аргументи по
същество на правния спор. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес да обжалва ел.фиш. Няма данни в приложената справка АИС-
АНД за дата на връчване на ел.фиш, поради което следва да се приеме, че
подадената жалба на 07.04.2023 г. е депозирана в законоустановения 14-
2
дневен преклузивен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, във вр. с чл.59, ал.2 от
ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъда
разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия К,
№5170073, за това, че на 30.07.2021 г., в 16:16 часа, в гр.София, бул.“История
Славянобългарска“ до №4, с посока на движение от ул.“Каменоделска“ към
бул.“Илиянци“, при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място, е
извършено нарушение за скорост с МПС – лек автомобил „Волво В 40“, с рег.
№***, установено и заснето с АТСС - ARH CAM S1, №11743f0, като
разрешената стойност на скоростта е 50 км/ч, установената стойност на
скоростта е 90 км/ч, а превишената стойност на скоростта е 40 км/ч.
За посоченото нарушение на жалбоподателя Л. С. Л., в качеството му на
регистриран собственик на процесното МПС, на основание чл.189, ал.4, във
вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 400 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният
ел.фиш, Серия К, №5170073; клип със снимков материал и един брой снимков
материал на позиционираното АТСС на процесния пътен участък;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 на БИМ;
Протокол от проверка №10-С-ИСИС/08.03.2021 г. на БИМ; Протокол за
използване на АТСС; ежедневна форма на отчет; Заповед №8121з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, ведно с утвърден
образец на ел.фиш; справка АИС-АНД; справка АИС „Първоначална
регистрация на МПС и собственици“; справка картон на водача.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е
безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Обжалваният ел.фиш е издаден от компетенетен орган и
3
съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
ел.фиш на формално основание.
В случая е налице нарушение, установено и заснето с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1, с фабричен №11743f0, за която
от приложените по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за последваща проверка, и двата на БИМ, се
установява, че използваното на 30.07.2021 г. АТСС е удостоверено като
одобрен тип на 07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2027 г., както и
последваща метрологична проверка на 08.03.2021 г., при която е установено
съответствие с одобрения тип и същото е годно за експлоатация до 08.03.2023
г., включително и към датата на установяване на нарушението. В процесния
ел.фиш, използваното АТСС е правилно индивидуализирано по тип,
доколкото същото изцяло съответства на описаното в представените
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за
последваща проверка, и двете на БИМ. Видът и фабричния номер на
използваното АТСС са посочени в съставения протокол за използване на
АТСС на 30.07.2021 г., а първата част от номера на снимковия материал на
заснетия с това техническо средство видеоклип се съдържа фабричния номер
на описаното по тип техническо средство в ел.фиш.
По делото е приложен снимков материал – заснетия клип, от който се
установява датата – 30.07.2021 г., часа – 16:16 часа, мястото на извършване на
нарушението – гр.София, бул.“История Славянобългарска“ до №4, посоката
на движение – от ул.“Каменоделска“ към бул.“Илиянци“; разпознатото от
АТСС превозно средство, извършило нарушения за скорост – лек автомобил
„Волво В 40“ с ясно различим регистрационен номер - рег.№***, измерената
скорост на движение – 93 км/ч, ограничението на скоростта на движение в
този пътен участък – 50 км/ч; номер на снимка №11743F0/0139584, съдържащ
данните за фабричния номер на използваното АТСС.
Приложен е и снимков материал на поставеното преносимо АТСС,
непосредствено до пътното платно на процесния пътен участък. Видно от
приложения по делото протокол за използване на АТТС е, че на 30.07.2021 г.
е използвано такова с фабричен №11743F0, разположено до пътното платно и
4
настроено, съгласно изискванията за обслужване от производителя и
нормативните предписания, с посочен срок на годност за експлоатация – до
08.03.2022 г., в интервал от време от 15:30 часа до 17:30 часа, броя на
установените с него нарушения, номера на първото и последното статично
изображение, при стационарен режим на измерване с място на контрол –
гр.София, бул.“История Славянобългарска“ до №4, с посока на движение на
контролираните МПС – от ул.“Каменоделска“ към бул.“Илиянци, с посока на
задействане – отдалечяващи се МПС. Съгласно отразеното в протокола,
общото ограничение на скоростта в посочения пътен участък е 50 км/ч в
населено място, което не е обозначено с поставен пътен знак, като е посочено,
че са установени 119 броя нарушения, автоматично прехвърлени чрез 3G/4G
от СПУКС. Описаната в ежедневната форма на отчет от състава на наряда от
дата 30.07.2021 г., в графа извършена дейност, касаеща установяване на
нарушения за скорост с използване на АТСС - ARH CAM S1, на посочените в
ел.фиш дата, час и място, напълно съответства на отразените данни в
съставения протокол за използване на АТСС от същия този наряд на
процесните дата, час и място.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП указва, че собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил МПС. От приложената справка „Първоначална
регистрация и собственици на МПС“ безспорно се установява, че към датата
на нарушението –30.07.2021 г., собственик на заснетия лек автомобил е
физическо лице – Л. С. Л.. Жалбоподателят не е посочил лице, на което е
предоставил собственото си МПС на посочените дата, час и място, в писмена
декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което и от гледна точка
на субекта на нарушението, ел.фиш правилно и законосъобразно е издаден на
физическото лице, което в качеството си на собственик на МПС към датата на
нарушението, дължи заплащане на глобата.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е
спазено изискването нарушението да е установено по реда на ЗАНН – чрез
съставяне на АУАН и издаване на НП в сроковете по чл.34 от ЗАНН,
доколкото нарушението е заснето с преносима мобилна система за
видеоконтрол, при наличието на контролни органи на мястото на
регистриране на нарушението. Следва да се посочи, че разпоредбите на
5
параграф 6, т.65, б.“а“ и б.“б“ от ДР на ЗДвП ясно посочват, че АТСС биват
стационарни и мобилни, като указва, че мобилните са прикрепени към
превозно средство или временно разположение на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес. Горното пояснява в какъв смисъл
нарушението се установява в присъствие на контролен орган по смисъла на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, а именно, че същият контролен орган не борави с
мобилното автоматизирано техническо средство в хода на работата на
последното, да отстои на някакво разстояние и др.подобни. Следва да се
посочи, че вероятно соченото от жалбоподателя ТР №1/2014 г. на ВАС е
загубило значение, след измененията в горния смисъл на ЗДвП с ДВ, бр.19 от
2015 г. В тази връзка, с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП се изключва
изискването за съставяне на АУАН и издаване на НП. Процедурата по
издаване на ел.фиш е различна от установената в ЗАНН, като началото на
производството е поставено със заснемане на извършеното нарушение в
присъствие или отсъствие на контролен орган, посредством техническо
средство, което от своя страна може да бъде стационарно или мобилно.
Специалният начин за установяване на административно нарушение е в
съответствие с разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, при който
съответните контролни служби имат право за установяване на нарушенията
да използват технически средства или системи, заснемащи и записващи
датата, часа на нарушението и регистрационния номер на автомобила.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП в административнонаказателното
производство са годни веществени доказателства снимките, видеозаписите и
разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид.
Жалбоподателят не ангажира никакви доказателства, които да оборват
доказателствената стойност на представените писмени доказателства от
издателя на ел.фиш и изложената в него фактическа обстановка, с оглед на
което възраженията му в горния смисъл са неоснователни.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Касае се за ангажиране на административнонаказателна
отговорност на физическото лице, собственик на процесното МПС, към
датата на деянието. Освен това, жалбоподателят не е посочил друго лице като
6
действителен водач на процесното МПС към датата на деянието, съгласно
нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП. По отношение на приложената санкционна
норма, съдът счита същата за правилно определена, като на основание чл.182,
ал.2, т.4 от ЗДвП /в редакцията й към датата на извършване на нарушението/,
наказващият орган е наложил наказание глоба в размер на 400 лева, за
превишение на скоростта от 31 до 40 км/ч, за установеното в случая
превишение от 40 км/ч, отчетено след приспадане на толеранст от 3% в полза
на водача от действително засечената скорост от 93 км/ч, на разрешената
скорост в населено място, която съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, е 50 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, в която
предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер, с оглед на което
съдът констатира, че и материалният закон е правилно приложен.
Релевираното възражение от жалбоподателя относно приложението на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, не се споделя от съда. Тук следва да се
посочи, че с разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, законодателят изрично
изключва приложението на чл.28 и 58г от ЗАНН, за нарушения на този закон.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесният ел.фиш следва
да бъде потвърден, като правилно и законосъобразно издаден.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваният ел.фиш е
правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски, които
се присъждат по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на разноски
има ответната страна по жалбата в лицето на издателя на ел.фиш: СДВР-
МВР. Присъждане на юрисконсултско възнаграждение се претендира
своевременно от ответната страна по жалбата в представените писмени
бележки по делото. Съгласно чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на
7
правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата, възнаграждението за защита
в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящото /въззивно/
производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, делото не
представлява фактическа и правна сложност, поради което справедливият
размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който
съответства на минималния предвиден размер в Наредбата. Разноските следва
да се присъдят в полза на СДВР, със седалище гр.София.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.4 от ЗАНН, ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ, Серия К,
№5170073, издаден от СДВР-МВР, с който на Л. С. Л., ЕГН **********, с
адрес с.***, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и
ЗАКОНОСЪОРАЗЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, Л. С. Л., ЕГН **********, с
адрес с.***, да заплати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ, сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляваща направени
разноски за процесуално представителство в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град, на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от Л. С. Л., ЕГН **********, с адрес
с.***, против електронен фиш, Серия К, №5170073, издаден от СДВР-МВР, с
който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесния ел.фиш, като неправилен и
незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна.
Оспорва изцяло изложеното в ел.фиш, че е извършил нарушение на
чл.21 от ЗДвП, което счита и за недоказано по несъмнен и безспорен начин. В
тази връзка оспорва достоверността на показанията на използваното АТСС,
като твърди, че от съдържанието на ел.фиш не става ясно дали заснемащото
устройство е мобилна или стационарна камера, доколкото съгласно ТР
№1/2014 г. на ВАС, ел.фиш може да се издава само при заснемане на
нарушение със стационарно техническо средство, което е предварително
обозначено и функционира в отсъствието на контролен орган, в противен
случай е следвало да се състави АУАН и издаде НП. Навежда доводи, че ако
използваното АТСС е стационарно, не са представени удостоверение за
техническата му изправност и протокол за проверката му, както и протокол за
неговото използване и снимка на разположението на камерата, което счита за
самостоятелно основание за отмяната на обжалвания ел.фиш.
Твърди, че в ел.фиш не са посочени смекчаващите вината
обстоятелства, съгласно изискванията на чл.57, т.8 от ЗАНН. В тази връзка
сочи, че дори да се приеме, че е извършил вмененото му нарушение, то
същото е първо за него, от извършването му не са настъпили вредни
последици, поради което представлява маловажен случай по смисъла на чл.28
от ЗАНН. Относно приложението на посочената разпоредба, навежда доводи,
че е пенсионер с пожизнена степен на инвалидност, призната с решение на
ТЕЛК, а след неговото издаване през 2019 г. е претърпял и инсулт, за което е
издадена епикриза, които прилага към жалбата и моли съда да вземе предвид.
Моли съда да отмени процесния ел.фиш на посочените в жалбата
основания.
Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание,
съответно не взема допълнително становище по същество на делото.
Ответната страна по делото в лицето на структурата, издала процесния
ел.фиш: СДВР-МВР, не се представлява в съдебно заседание. В представени
писмени бележки по делото, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – юрк.Хр. Хр., моли съда да потвърди обжалвания ел.фиш, като
правилно и законосъобразно издаден, за което излага подробни аргументи по
същество на правния спор. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
1
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес да обжалва ел.фиш. Няма данни в приложената справка АИС-
АНД за дата на връчване на ел.фиш, поради което следва да се приеме, че
подадената жалба на 07.04.2023 г. е депозирана в законоустановения 14-
дневен преклузивен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, във вр. с чл.59, ал.2 от
ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъда
разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия К,
№5170073, за това, че на 30.07.2021 г., в 16:16 часа, в гр.София, бул.“История
Славянобългарска“ до №4, с посока на движение от ул.“Каменоделска“ към
бул.“Илиянци“, при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място, е
извършено нарушение за скорост с МПС – лек автомобил „Волво В 40“, с рег.
№***, установено и заснето с АТСС - ARH CAM S1, №11743f0, като
разрешената стойност на скоростта е 50 км/ч, установената стойност на
скоростта е 90 км/ч, а превишената стойност на скоростта е 40 км/ч.
За посоченото нарушение на жалбоподателя Л. С. Л., в качеството му на
регистриран собственик на процесното МПС, на основание чл.189, ал.4, във
вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 400 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният
ел.фиш, Серия К, №5170073; клип със снимков материал и един брой снимков
материал на позиционираното АТСС на процесния пътен участък;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 на БИМ;
Протокол от проверка №10-С-ИСИС/08.03.2021 г. на БИМ; Протокол за
използване на АТСС; ежедневна форма на отчет; Заповед №8121з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, ведно с утвърден
образец на ел.фиш; справка АИС-АНД; справка АИС „Първоначална
регистрация на МПС и собственици“; справка картон на водача.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е
безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Обжалваният ел.фиш е издаден от компетенетен орган и
съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са
2
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
ел.фиш на формално основание.
В случая е налице нарушение, установено и заснето с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1, с фабричен №11743f0, за която
от приложените по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за последваща проверка, и двата на БИМ, се
установява, че използваното на 30.07.2021 г. АТСС е удостоверено като
одобрен тип на 07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2027 г., както и
последваща метрологична проверка на 08.03.2021 г., при която е установено
съответствие с одобрения тип и същото е годно за експлоатация до 08.03.2023
г., включително и към датата на установяване на нарушението. В процесния
ел.фиш, използваното АТСС е правилно индивидуализирано по тип,
доколкото същото изцяло съответства на описаното в представените
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за
последваща проверка, и двете на БИМ. Видът и фабричния номер на
използваното АТСС са посочени в съставения протокол за използване на
АТСС на 30.07.2021 г., а първата част от номера на снимковия материал на
заснетия с това техническо средство видеоклип се съдържа фабричния номер
на описаното по тип техническо средство в ел.фиш.
По делото е приложен снимков материал – заснетия клип, от който се
установява датата – 30.07.2021 г., часа – 16:16 часа, мястото на извършване на
нарушението – гр.София, бул.“История Славянобългарска“ до №4, посоката
на движение – от ул.“Каменоделска“ към бул.“Илиянци“; разпознатото от
АТСС превозно средство, извършило нарушения за скорост – лек автомобил
„Волво В 40“ с ясно различим регистрационен номер - рег.№***, измерената
скорост на движение – 93 км/ч, ограничението на скоростта на движение в
този пътен участък – 50 км/ч; номер на снимка №11743F0/0139584, съдържащ
данните за фабричния номер на използваното АТСС.
Приложен е и снимков материал на поставеното преносимо АТСС,
непосредствено до пътното платно на процесния пътен участък. Видно от
приложения по делото протокол за използване на АТТС е, че на 30.07.2021 г.
е използвано такова с фабричен №11743F0, разположено до пътното платно и
настроено, съгласно изискванията за обслужване от производителя и
нормативните предписания, с посочен срок на годност за експлоатация – до
08.03.2022 г., в интервал от време от 15:30 часа до 17:30 часа, броя на
установените с него нарушения, номера на първото и последното статично
изображение, при стационарен режим на измерване с място на контрол –
гр.София, бул.“История Славянобългарска“ до №4, с посока на движение на
контролираните МПС – от ул.“Каменоделска“ към бул.“Илиянци, с посока на
задействане – отдалечяващи се МПС. Съгласно отразеното в протокола,
общото ограничение на скоростта в посочения пътен участък е 50 км/ч в
населено място, което не е обозначено с поставен пътен знак, като е посочено,
3
че са установени 119 броя нарушения, автоматично прехвърлени чрез 3G/4G
от СПУКС. Описаната в ежедневната форма на отчет от състава на наряда от
дата 30.07.2021 г., в графа извършена дейност, касаеща установяване на
нарушения за скорост с използване на АТСС - ARH CAM S1, на посочените в
ел.фиш дата, час и място, напълно съответства на отразените данни в
съставения протокол за използване на АТСС от същия този наряд на
процесните дата, час и място.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП указва, че собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил МПС. От приложената справка „Първоначална
регистрация и собственици на МПС“ безспорно се установява, че към датата
на нарушението –30.07.2021 г., собственик на заснетия лек автомобил е
физическо лице – Л. С. Л.. Жалбоподателят не е посочил лице, на което е
предоставил собственото си МПС на посочените дата, час и място, в писмена
декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което и от гледна точка
на субекта на нарушението, ел.фиш правилно и законосъобразно е издаден на
физическото лице, което в качеството си на собственик на МПС към датата на
нарушението, дължи заплащане на глобата.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е
спазено изискването нарушението да е установено по реда на ЗАНН – чрез
съставяне на АУАН и издаване на НП в сроковете по чл.34 от ЗАНН,
доколкото нарушението е заснето с преносима мобилна система за
видеоконтрол, при наличието на контролни органи на мястото на
регистриране на нарушението. Следва да се посочи, че разпоредбите на
параграф 6, т.65, б.“а“ и б.“б“ от ДР на ЗДвП ясно посочват, че АТСС биват
стационарни и мобилни, като указва, че мобилните са прикрепени към
превозно средство или временно разположение на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес. Горното пояснява в какъв смисъл
нарушението се установява в присъствие на контролен орган по смисъла на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, а именно, че същият контролен орган не борави с
мобилното автоматизирано техническо средство в хода на работата на
последното, да отстои на някакво разстояние и др.подобни. Следва да се
посочи, че вероятно соченото от жалбоподателя ТР №1/2014 г. на ВАС е
загубило значение, след измененията в горния смисъл на ЗДвП с ДВ, бр.19 от
2015 г. В тази връзка, с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП се изключва
изискването за съставяне на АУАН и издаване на НП. Процедурата по
издаване на ел.фиш е различна от установената в ЗАНН, като началото на
производството е поставено със заснемане на извършеното нарушение в
присъствие или отсъствие на контролен орган, посредством техническо
средство, което от своя страна може да бъде стационарно или мобилно.
Специалният начин за установяване на административно нарушение е в
съответствие с разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, при който
съответните контролни служби имат право за установяване на нарушенията
4
да използват технически средства или системи, заснемащи и записващи
датата, часа на нарушението и регистрационния номер на автомобила.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП в административнонаказателното
производство са годни веществени доказателства снимките, видеозаписите и
разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид.
Жалбоподателят не ангажира никакви доказателства, които да оборват
доказателствената стойност на представените писмени доказателства от
издателя на ел.фиш и изложената в него фактическа обстановка, с оглед на
което възраженията му в горния смисъл са неоснователни.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Касае се за ангажиране на административнонаказателна
отговорност на физическото лице, собственик на процесното МПС, към
датата на деянието. Освен това, жалбоподателят не е посочил друго лице като
действителен водач на процесното МПС към датата на деянието, съгласно
нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП. По отношение на приложената санкционна
норма, съдът счита същата за правилно определена, като на основание чл.182,
ал.2, т.4 от ЗДвП /в редакцията й към датата на извършване на нарушението/,
наказващият орган е наложил наказание глоба в размер на 400 лева, за
превишение на скоростта от 31 до 40 км/ч, за установеното в случая
превишение от 40 км/ч, отчетено след приспадане на толеранст от 3% в полза
на водача от действително засечената скорост от 93 км/ч, на разрешената
скорост в населено място, която съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, е 50 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, в която
предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер, с оглед на което
съдът констатира, че и материалният закон е правилно приложен.
Релевираното възражение от жалбоподателя относно приложението на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, не се споделя от съда. Тук следва да се
посочи, че с разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, законодателят изрично
изключва приложението на чл.28 и 58г от ЗАНН, за нарушения на този закон.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесният ел.фиш следва
да бъде потвърден, като правилно и законосъобразно издаден.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваният ел.фиш е
правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски, които
се присъждат по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на разноски
има ответната страна по жалбата в лицето на издателя на ел.фиш: СДВР-
МВР. Присъждане на юрисконсултско възнаграждение се претендира
своевременно от ответната страна по жалбата в представените писмени
5
бележки по делото. Съгласно чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата, възнаграждението за защита
в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящото /въззивно/
производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, делото не
представлява фактическа и правна сложност, поради което справедливият
размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който
съответства на минималния предвиден размер в Наредбата. Разноските следва
да се присъдят в полза на СДВР, със седалище гр.София.
6