Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Русе, 23.12.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично
заседание 26 ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при секретаря Галя
Г., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 862 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.422 ГПК.
Ищцата В.П.Т. твърди, че за периода от 25.07.2016г. до
19.04.2017г. е бил в трудово правоотношение с „Деймос шипинг" ЕООД на длъжност моряк на м/к „Симоне" при условие на 8-часово
пълно работно време, съгласно подписания между страните в настоящото производство трудов договор № 44/25.07.2016г. На 19.04.2017г. трудовото му правоотношение е прекратено на осн.чл.327, ал.
1, т.2 КТ. Вземайки предвид
обстоятелството, че
работодателя не е изпълнявал задълженията си по чл.22, ал.4 от Наредбата
за трудовите и непосредствено свързаните
с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, Т. поискал нарочна справка, която не му била издадена от работодателя. Заявява, че поради непредставяне на исканата справка не бил наясно
какво обезщетение му се дължи
от страна на работодателя по смисъла на чл.35а от цитираната Наребда, поради което се обърнал за съдействие към ИА "ГИТ", Дирекция
"Инспекция
по труда" – гр.Русе. След извършената от контролния орган проверка, жалбата му била изпратена по компетентност към Агенциа "Морска
Администрация", Дирекция „Речен надзор - Русе". При извършената от тях проверка било установено, че следва да му бъде заплатена полагащата се сума за изработването на 116 работни дни, откъдето идвала обосновката за цифровото изражение
на претенцията по подаденото по чл.410 ГПК заявление.
По реда на чл.410 от ГПК, въз основа на подадено от
него заявление, било образувано ч.гр.д. №4050/2018г. по описа на РРС срещу
длъжника и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди
още, че по делото в законоустановения срок е постъпило възражение от ответника
срещу издадената Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като с получено от
него разпореждане на 06.02.2019г., съда му е предоставил 1-месечен срок
съгласно чл.415 ГПК за предявяване на вземането си срещу ответника.
Моли съда да признае по отношение на ответника „Деймос шипинг"
ЕООД съществуването на вземането на В.П.Т.
на сумата 2425,56 лв. - главница, представляваща обезщетение по чл.35а, ал.2 от Наредбата
за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя
за изработването на 116 работни дни,
както и лихва за забава за периода от 20.04.2017г. до 07.06.2018г. в размер на 279,50 лв., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 07.06.2018г. до окончателното й изплащане. Претендира и направените разноски по делото.
Ответникът „Деймос шипинг" ЕООД в своя отговор оспорва предявения иск. Претендира и
разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск, по който
ищецът цели да установи, че ответникът му дължи сумата от 2425,56 лв. - главница,
представляваща обезщетение по чл.35а, ал.2 от Наредбата за трудовите и непосредствено свързаните
с тях отношения между членовете на екипажа
на кораба и корабопритежателя за
изработването
на 116 работни дни, лихва за забава за периода от 20.04.2017г. до 07.06.2018г. в размер на 279,50 лв., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 07.06.2018г. до окончателното й изплащане въз
основа на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Предявеният иск
е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение №2315/11.06.2018г.
по ч.гр.д. № 4050/2018г. по описа на РРС, срещу която длъжникът е подал
възражение в законоустановения срок за недължимост на сумите.
От фактическа страна:
От представения по делото трудов договор №44/25.07.2016г. е видно, че
на 25.07.2016г. между „Деймос шипинг" ЕООД и В.П.Т. е сключен трудов договор. Съгласно клаузите
на трудовия договор Т. е изпълнявал длъжността „моряк“, при условията на 8 часа
пълно работно време и основно месечно трудово възнаграждение в размер на
420.00лв. В трудовия договор не са договорени допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит. В процесният период ищецът е
изпълнявал трудовите си задължения на м/к „Симоне“, на длъжност „моряк“.
Със заповед № 45 от 19.04.2017г. на управителя на
ответното дружество, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, е прекратено
трудовото правоотношение на ищеца В.П.Т..
Вещите лица по назначените и изслушани
съдебно-икономически експертизи, след преглед на документите по делото са
посочили, че за процесния период, ответникът дължи на ищеца обезщетение по работни дни и часове за по дневно работно време общо 455:40 часа
/четиристотин петдесет и пет часа и четиридесет минути/.
В.л. Х. констатира, че работните дни и часове за
периода от 25.07.2016г. до 04.01.2017г. за компенсиране за работа над
установената нормално работно време в
почивни дни и празнични ди са, както
следва: 1. Общо дни за компенсиране на работа в почивни и празнични дни - 18 дни на обща стойност 536.59 лева; 2.
Общо часове за компенсиране над установеното нормално работно време - 271:40 , на обща стойност 793.27 лева; 3.
Общо дни за компенсиране на официални празници, съгласно чл.264 КТ са 5 дни на стойност 116.65 лв.; 4. Общо
часове за компенсиране на официални празници – 4 часа за 23.34 лева и 5.
Обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск от 5
дни на стойност 116, 65 лева. Заключава,
че общо дължими възнаграждения и обезщетения за компенсиране на извънреден труд
в дни и часове над нормалната продължителност на работното време за изплащане
на ищеца Т. е в размер на 1586.50 лева. Изчислила
е лихва за забава върху дължимата сума от 1586.50 лева за периода от
19.04.2017г. до 07.06.2018г. в размер на 182.89 лева.
Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
При разглеждане
на такъв иск, съобразно дадените указания при разпределяне на доказателствената
тежест, ищецът следва да докаже, че спорното право е възникнало, а ответникът
следва да доказва фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния случай ищецът следва да
доказва своето вземане по основание и размер, което е предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Трудовите
правоотношения между членовете на корабните екипажи, плаващи под български флаг
и корабопритежателя се уреждат от особени предвид предмета на регулиране нормативни
актове, основно значение измежду които има Наредбата за трудовите и
непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и
корабопритежателя. Съгласно т.7 от § 1 на ДР на цитираната Наредба
„работодател” е корабособственикът, т.е. отношенията между ищеца и ответника са
по своето естество трудови, но разкриват и определени специфики, в т.ч. по
отношение на работното време и почивките.
Съгласно чл. 124
от КТ задължението на работодателя по трудовото правоотношение е да заплаща
възнаграждение на работника или служителя за извършената работа, а според чл. 128
от КТ той е длъжен да прави това в установените срокове. Същото се дължи и
на основание чл.
242 от КТ, според който положеният труд по трудово правоотношение е
възмезден. Безспорно се установи наличието на трудово правоотношение между
ищеца и ответното дружество. В случая
уговорената между страните с Трудов договор № 44 от 25.07.2016 г.
продължителност на работното време, съответства на преведеното в чл. 16, ал.1
от Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между
членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя /НТНСТОМЧЕКК/ нормалната
продължителност на работното време на лицата, наети на борда на кораб, плаващ
под българско знаме, а именно 8 часа дневно при 5-дневна работна седмица.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от горепосочената наредба, извънреден е
трудът, положен от член на екипажа извън установеното за него работно време по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или
капитана на кораба.
Вещото лице Д. е отбелязало, по повод изложените по делото твърдения на
ищеца за сумарно изчисляване на работното време от страна на ответника, че по
делото не са представени документи, удостоверяващи установяването на сумарно
изчисляване на работното време по смисъла на чл.16, ал.2 от НТНСТОМЧЕКК през
процесния период, както и не са налице условията при които може да бъде
реализирана тази възможност. В съответствие с разпоредбите на чл.24, ал.3 от НТНСТОМЧЕКК,
като се вземе предвид че към датата на прекратяване на трудовия договор
компенсационните почивки не са били реално използвани, следва да се приеме, че
часовете над нормалната продължителност на работното време се считат и се заплащат като извънреден труд, изчислен
на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения
с постоянен характер.
В заключението си в.л.Д. уточнява, че състава и
квалификацията на екипажа на корабите, плаващи под българско знаме се определя
съгласно чл.87 от КТК и подзаконовите нормативни актове, като към процесния
период м/к Симоне е притежавал документ за надлежно комплектуване на кораба с
екипаж и за режим на плаване А2 /плаване не по-вече от 18 часа/ и режим В
/непрекъснато плаване за период от 24 часа/ , освен режим А1 /дневно плаване
максимум до 12 часа/ .
Ищецът има право на обезщетение
съгласно
чл. 35а от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях
отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, предвид което
исъкт му се явява основателен до сумата от 1586.50 лева, която ответникът
ще следва да бъде осъден да заплати, като претенциите до пълния претендиран
размер над тази сума до сумата от 2425.56 лева ще следва да се отхвърлят като неоснователни.
В резултат на уважаване на претенцията за заплащане на
посоченото обезщетение, на основание чл.
86, ал.1 от ЗЗД и с оглед направеното искане, следва да се присъди
законната лихва върху уважения размер на иска, считано от предявяване на заявлението по
реда на чл.4102 ГПК.
Предвид частичното
уважаване на главния иск, доказан по основание се явява и акцесорния такъв за
заплащане на обезщетение за забава. Съгласно
заключението на вещото лице размерът на дължимата лихва за забава е в общ
размер на 182.89лв.
и до тази сума претенцията ще следва да се уважи, като до
пълния претендиран размер до сумата от 279.50 лева - ще следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на
ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
В хода на заповедното производство ищецът е направил
разноски в размер на 510.00 лева, а в
исковото – 560.00 лева (възнаграждение за процесуално представителство).
Съобразно изхода на спора ответникът следва да заплати разноски в размер на 314.74
лева по ЧГД №4050/2018г. и 345.60 лева по ГД №862/2019г.
Ответникът е претендирал разноски в настоящото
производство, като доказва да са извършени такива в размер на 550 лева за адв.
възнаграждение, като следва да му се присъдят по съразмерност 214.40лева. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, държавна
такса върху уважените размери на предявените искове от 113.46 лева, както и
направените по делото разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 300.00
лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК,
че „Деймос
Шипинг" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул. „Райко
Даскалов“, №21, дължи на В.П.Т., ЕГН **********, сумата от 1586.50
лева – главница, представляваща обезщетение по чл.35а, ал.2 от Наредбата
за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя
за изработването на 116 работни дни, както и сумата от
182.89лв. - лихва за забава за периода от 20.04.2017г. до 07.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 07.06.2018г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед №2315/ 11.06.2018
г.. за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №4050/2018г. по описа
на РРС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен иска за претендирана главница за
разликата над сумата от 1586.50 лева до пълния предявен размер от 2425.56 лева
и иска за лихва за забава за разликата над сумата от 182.89 лева до пълния
предявен размер от 279.50 лева.
ОСЪЖДА „Деймос Шипинг" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.
„Райко Даскалов“, №21 да заплати на В.П.Т., ЕГН **********,***, чрез адв.К.Д. сумата 314.74 лева – разноски по
ЧГД №4050/2018г. по описа на РРС и сумата 345.60 лева – разноски по настоящото
гр.дело.
ОСЪЖДА В.П.Т., ЕГН **********,***, чрез адв.К.Д. да заплати на „Деймос
Шипинг" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Русе, ул. „Райко Даскалов“, №21 разноски по
съразмерност за адв. възнаграждение в размер на 214,40 лева по настоящото
гр.дело.
ОСЪЖДА „Деймос Шипинг" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.
„Райко Даскалов“, №21 да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на РРС сумата от 413,46 лева дължима държавна такса върху
уважените искове и депозит за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: