Решение по дело №392/2018 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: 260009
Дата: 27 август 2020 г. (в сила от 16 септември 2020 г.)
Съдия: Спас Маринов Стефанов
Дело: 20183430200392
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№……..

гр. Тутракан, 27.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Тутраканският районен съд в публично заседание на трети август, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС СТЕФАНОВ

 

при секретаря Людмила Петрова, като разгледа докладваното от Председателя АНД № 392 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид  следното :

Производството е по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 19-000789 от 22.10.2018 г. Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” /Д „ИТ”/ гр. Силистра е наложил на ЗК „Изгрев-92“ с. Белица, обл. Силистра с ЕИК *********, представлявано от председателя П.Д.П., със седалище и адрес на управление с. Белица, обл. Силистра, ул. „10-ти май“ № 48, за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ/ във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ, имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок чрез адв. И.Р. ***. Твърди се, че наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила, а наложената санкция прекомерно висока, поради което моли съдът да отмени същото.

АНО, редовно призован, не се явява, вместо него се явява главен юрисконсулт И. А.. Изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление.

Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото гласни и писмени доказателства, доводите и становищата на страните, прие за установено следното:

На 14.08.2018 г. М. С. Д. – главен инспектор в Д „ИТ“ – Силистра и свидетелката Д.И.Т. – старши инспектор в Д „ИТ“ – Силистра, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в ЗК „Изгрев-92“ със седалище с. Белица, обл. Силистра, ул. „10-ти май“ № 48. В хода на проверката се установило, че в нарушение на чл. 272, ал. 1 от КТ, работодателят, без съгласието на лицето С.Х.Д., изпълнявал длъжността „счетоводител“, е удържал от трудовото му възнаграждение за месец октомври 2016 г. сумата от 250.00 лв.

Във връзка с констатираното нарушение и други  такива, бил съставен протокол № 1828267 за извършена проверка. На основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, на работодателя е било дадено задължително за изпълнение предписание под № 5 за изплащане, на С.Х.Д. сумата 250,00 лв., със срок на изпълнение 25.09.2018      г. Протоколът е бил издаден и връчен на представител на юридическото лице на 10.09.2018г.

На 25.09.2018 г. жалбоподателят  е оспорил в писмен вид предписание по протокол № 1828267 за извършена проверка на 14.08.2018 г. относно пункт 5 за изплащане сумата 250 лв. на лицето С.Х.Д..

С Решение на основание чл. 97, ал. 1 от АПК, Изп. директор на ИА „ГИТ“ отхвърля като неоснователна жалбата на ЗК „Изгрев“-92“ и потвърждава предписание № 5 от Протокол № 1828267.

Жалбоподателят е обжалвал пред Административен съд гр. Силистра предписание по Протокол № 1828267 за извършена проверка на 14.08.2018 г. относно пункт 5 за изплащане сумата 250 лв. на лицето С.Х.Д. и Решение на основание чл. 97, ал. 1 от АПК на Изп. директор на ИА „ГИТ“. С Решение № 143/08.01.2019 г. по дело № 180/2018 г., Административен съд гр. Силистра отхвърля оспорването по жалба на ЗК „Изгрев-92“ с. Белица срещу предписание № 5 от Протокол № 1828267 по проверка, започнала на 14.08.2018 г. и приключила на 10.09.2018 г. Решението е оставено в сила с Решение № 283/09.01.2020 г.  по адм. дело № 1963/2019 г. на Върховен административен съд,което е окончателно.

На 08.10.2018г. актосъставителят М.Г.М.-*** и свидетелката М.Д.Г.- старши инспектор в Д”ИТ”-Силистра,извършили последваща проверка в кооперацията за изпълнение на дадените предписания с протокол № 1828267. В хода на проверката те установили,че предписанието под № 5,а именно за изплащане на неправомерно удържаната сума от възнаграждението на С.Д.,не е изпълнено.

Актосъставителя М. приел, че с бездействието е допуснато нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ,на 15.10.2018г. поради което,в присъствието на представляващия жалбоподателя П.Д.П. и свидетелите М.Д.Г. и Д.И.Т. съставил АУАН № 19-000789.

Препис от АУАН бил връчен надлежно на законния представител на нарушителя на същата дата.

Въз основа на съставения АУАН, АНО на 22.10.2018 г. издал атакуваното НП. Той приел установената от актосъставителя фактическа обстановка и правна квалификация и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ, наложил на жалбоподателя „имуществена санкция“ в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лв. НП е било надлежно връчено на законния представител на жалбоподателя на 26.10.2018 г.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от показанията на актосъставителя и свидетелите Г. и Т., както и от приложените в административно-наказателната преписка и приети като доказателства от съда заверени копия на: копие на Решение № 143/08.01.2019 г. по описа на Административен съд гр. Силистра; з. к. на Касационна жалба от  ЗК „Изгрев - 92“ с. Белица, общ. Тутракан, чрез адв. И.Р. против Решение № 143/08.01.2019 г. по описа на Административен съд гр. Силистра; Съобщение до ЗК „Изгрев - 92“ с. Белица, общ. Тутракан, чрез адв. И.Р. по Адм. дело № 180/2018 г. з. к. на Решение на основание чл. 97, ал. 1 от АПК от ИА ГИТ изх. № 18090568/05.10.2018 г.; з. к. на Оспорване на предписание по протокол № 1828267 за извършена на 14.08.2018 г. проверка относно т. 5 от ЗК „Изгрев – 92“ с. Белица, представлявана от Председателя П.Д.П.; з. к. на АУАН № 19-000789/15.10.2018 г.; з. к. на Наказателно постановление №  19-000789 от 22.10.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Силистра; Разписка за връчено на 26.10.2018 г. НП № 19-000789 от 22.10.2018 г.; з. к. на Протокол № 1828267 за извършена проверка от 14.10.2018 г.; з. к. на Протокол № 7 от заседание на УС на ЗК „Изгрев-92“ от 30.08.2018 г.; з. к. на Протокол № ПР 1834719 за извършена проверка от 08.10.2018 г.; з. к. на  Обяснение от Председателя на ЗК „Изгрев – 92“ с. Белица по протокол № 1828267 за извършена проверка с приложено оспорване на предписанието; з. к. на препис от Протокол от 12.10.2016 г. от проведено заседание на УС на „Изгрев – 92“ с. Белица с копие на страница от пълна ведомост за заплати; з. к. на Жалба от „Изгрев – 92“ с. Белица против Протокол № 1828267/14.08.2018 г.; з. к. на Заповед № З-0035/29.01.2014 г. на Изп. директор на ИА „ГИТ“; з. к. на Заповед № 186/13.06.2008 г. на Изп. директор на ИА „ГИТ“; з. к. на Заповед № 988/01.09.2016 г. Изп. директор на ИА „ГИТ“; з. к. на Заповед № 297/28.01.2014 г. на Изп. директор на ИА „ГИТ“ и з. к. на Решение № 283/09.01.2020 г. на ВАС по Адм. дело № 1963/2019 г.

При така установената фактическа обстановка съдът направи своите правни изводи.

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от страна в производството, имаща правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна по следните съображения:

АУАН, с който е започнало административно - наказателното производство е съставен от компетентно лице,имащо съответните правомощия и притежава всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН, реквизити. Съдът не констатира особено съществени нарушения при съставянето на АУАН, обуславящи отмяната на атакуваното НП. Съдът намира, че административното нарушение е описано в АУАН с необходимата пълнота, яснота и достатъчност, щото да разбере нарушителя какво административно нарушение е допуснал и какво обвинение му е било повдигнато със съставянето на АУАН.

Атакуваното НП също притежава изискуемите от закона реквизити, визирани в чл. 57, ал. 1 и 2 от ЗАНН. Същото е издадено своевременно и от имащ съответните правомощия административно-наказващ орган. АНО правилно е квалифицирал деянието и е наложил предвиденото от закона наказание. НП е връчено на законния представител на ЮЛ нарушител.

Жалбоподателят на практика не оспорва установената фактическа обстановка.Съдът намира за необходимо да отбележи,че обжалването на принудителните административни мерки,наложени по реда на чл.404 ал. 1 от КТ,съгласно разпоредбата на чл.405 изр. 2 от КТ,не спира тяхното изпълнение от адресата.

Съдът не споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя,че случай е маловажен.Не са налице предпоставки,които да водят до извода за по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние.Налице е неизпълнение на предписание за отстраняване на допуснато от жалбоподателя нарушение на трудовото законодателство.Това неизпълнение е след констатирано допуснато нарушение,за което жалбоподателя не е бил санкциониран.

Ето защо настоящия състав на съда намира извода на актосъставителя и административно наказващия орган за допуснато от жалбоподателя административно нарушение по смисъла на чл. 415, ал. 1 от КТ и на АНО и ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя  по чл. 415, ал. 1 от КТ, за правилни и законосъобразни.

 Размерът на наложената имуществена санкция е над минималния предвиден от закона размер. АНО не се е мотивирал в атакуваното НП защо определя размер на имуществената санкция над минималния размер.Липсата на мотиви в тази насока затруднява и произнасянето на съда.Както в производството пред АНО,така и във въззивното производство,не се сочат и не са събрани доказателства за по-висока от обичайната за този вид нарушения, степен на обществена опасност на конкретното деяние, обуславящо налагане на предвиденото от закона административно наказание в  по-голям от минималния размер.Липсват например доказателства за налагани други санкции на ЮЛ за нарушения на трудовото законодателство.

Съдът не споделя становището на процесуалния представител на АНО,че санкцията е определена над минималния размер и това било мотивирано и обосновано,с оглед другите установени от контролните органи на ИТ нарушения,за които са дадени съответните предписания и са наложени съответните принудителни административни мерки.От една страна,доколкото определяне на размера на имуществената санкция е волеизявление на АНО,а не на процесуалния му представител и в атакуваното НП липсва каквото и да е мотивиране или обосноваване,то това становище е сферата на предположенията.Дори и да се допусне,че именно наличието на останалите предписания е мотивирало АНО да определи имуществената санкция в този размер,след като не е изложил в НП своите мотиви за това,той е нарушил правото на защита на жалбоподателя,тъй като го е лишил от възможността да узнае за какво точно е санкциониран и правилно и в достатъчен обем да организира своята защита.

От друга страна с АУАН не е било повдигано обвинение и с атакуваното НП жалбоподателя не е бил санкциониран за неизпълнение на останалите предписания,а само за неизпълнение на това под № 5.Останалите предписания не са предмет на административнонаказателното производство, развило се както пред АНО,така и пред съда.Броят на посочените в протокол № 1828267 предписания и техния характер не могат да се взимат под внимание при определяне на размера на имуществената санкция за неизпълнение на едно от тях.Както актосъставителя,така и АНО не са събирали доказателства /или поне не са представени такива в административнонаказателното производство/ за случилото се с останалите предписания.

Горното налага съдът да измени атакуваното НП, като като намали наложената на жалбоподателя имуществена санкция от 2500 лв. на 1500 лв.

В съдебно заседание е направено искане от процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане на основание чл. 63 ал. 3 от ЗАНН на направени разноски под формата на юристконсултско възнаграждение съгласно закона. Съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в размер на 150 лв.

 

Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът:

 

Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19 - 000789 от 22.10.2018 г.,  с което Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” /Д „ИТ”/ гр. Силистра е наложил на ЗК „Изгрев-92“ с. Белица, обл. Силистра с ЕИК *********, представлявано от Председателя П.Д.П., със седалище и адрес на управление с. Белица, обл. Силистра, ул. „10-ти май“ № 48, за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ, имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, в частта за размера на имуществената санкция,като определя такава в размер на 1500.00 (хиляда и петстотин) лева.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19 - 000789 от 22.10.2018 г. в останалата му част.

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА ЗК „Изгрев-92“ с. Белица, обл. Силистра с ЕИК *********, представлявано от Председателя П.Д.П., със седалище и адрес на управление с. Белица, обл. Силистра, ул. „10-ти май“ № 48 да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Силистра юристконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд гр. Силистра  в 14-дневен срок от датата на съобщаването му.

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:______________