Решение по дело №16764/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 05.05.2020г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в публичното заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                  Председател: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

                                                         Членове: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ

                                                              ЕКАТЕРИНА СТОЕВА                      

 

разгледа докладваното от съдия Стоева ч.гр.д. № 16764 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производство по чл.435, ал.5 ГПК.

 

Образувано е по жалба на „А.П.” ЕООД ***, като трето за изпълнението лице, против действие по въвод във владение от 23.10.2017г. по изп.д.№ 20177830400333 по описа на ЧСИ И.Ч., с район на действие СГС, преобразувано в изп.д.№ 20189250403358 по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч., за недвижим имот-магазин с площ от 22 кв.м., находящ се в гр.София, бул.*********и съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.102.224.1.22.

Жалбоподателят твърди, че упражнява фактическа власт върху имота въз основа договор за наем от 2012г., който експлоатира като магазин с развивана търговска дейност и не познава длъжника по изпълнението. Навежда, че при извършения от ЧСИ въвод във владение на взискателите Ц.Н. и Б. К. са допуснати нарушения-не направил опит да установи в чие владение е имота, игнорирал всички данни, описани върху входната врата, отстранил охраната-СОТ на дружеството, прекъснал видеонаблюдението и залепил найлони на витрината за да се прикрие видимостта в магазина; прекъснато е захранването и тока на находящия се в магазина банкомат, разбита е вратата и сменена ключалката; не било поставено съобщение за предстоящия въвод  , а самият той бил извършен в единствения почивен ден; съдебния изпълнител не отразил явяването на представител на дружеството, както и заявените му права на наемател и собственик на движими вещи в обекта. Твърди като последица от въвода да са му били отнети движими вещи, находящи се в магазина /описани в 20 точки в жалбата/ с назначен пазач единия от взискателите Б. К., който отказал да му ги предаде. В тази връзка моли съдът да отмени обжалваното действие на ЧСИ, както да се предадат на дружеството собствените му движими вещи.

Взискателите Б. К. и Ц.Н. не са изразили становище по жалбата.

Длъжникът А.А.Ф. не е изразил становище по жалбата.

В мотивите си ЧСИ счита жалбата за допустима, но неоснователна, тъй като жалбоподателят упражнява фактическа власт върху имота въз основа договор за наем, което му придава качеството държател, а не владелец и в този смисъл правата му не са противопоставими на взискателите.

След като разгледа жалбата и прецени данните по делото съдът намира следното:

Въводът във владение по чл.522 ГПК е изпълнителен способ, чрез който се изпълняват притезания за предаване владението или държането на недвижим имот, независимо от основанието, от което произтича-вещно или облигационно правоотношение. Той се изразява в действие на съдебния изпълнител по отстраняване на длъжника от имота и фактическото му предаване на взискателя.  Предметът на изпълнението и страните по него се определят от изпълнителния лист, който удостоверява изпълняемото право и страните по него. Съдържанието на листа по отношение страните предопределя активната и пасивната легитимация в смисъл, че взискател може да бъде лицето, посочено като кредитор, а длъжник-лицето, посочено като такъв по материалното правоотношение. Затова по начало  принудителното изпълнение по въвод във владение по чл.522 ГПК може да се извърши, когато недвижимият имот се намира във владение на длъжника.

Когато при пристъпване на изпълнение по въвод във владение съдебният изпълнител намери в имота трето лице, неговото правно положение и средство за защита са поставени в зависимост от това кога е установило фактическа власт, на какво правно основание и дали притежава противопоставими на взискателя права. Съгласно разясненията дадени в т.1 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№ 3/2015г., ОСГТК на ВКС, ако е придобило владението на имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение разпоредбата на чл.523, ал.1 ГПК позволява въводът да се извърши срещу третото лице, защото законът предполага, че то е придобило владението от ответника при вече висящо исково производство, поради което е обвързано от постановеното решение по силата на чл.226, ал.3 ГПК. Ако заявява притежание на права върху имота, които изключват тези на взискателя /извън хипотезата на чл.523, ал.1 ГПК/, е налице спор за материално право, който подлежи на разрешаване по исков ред. В този случай средството за защита на третото лице е искане за спиране на изпълнението и предявяване на иск, с който да установи своите права-чл.523, ал.2 ГПК и чл.524 ГПК.

Когато третото лице е придобило владението върху имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, пред него стои правната възможност да обжалва действията по въвод във владение на съдебния изпълнител по чл.435, ал.5 ГПК. Според разрешенията дадени в посоченото тълкувателно решение за уважаването на жалбата е достатъчно да се установи само факта на владението и на придобиването му преди предявяване на иска, без необходимостта от изследване евентуалните права на третото лице върху имота. Но със защитата чрез обжалване действията на съдебния изпълнител по чл.435, ал.5 ГПК /така и в хипотезата по чл.523, ал.1 ГПК/ се ползва само трето за изпълнението лице, чиято фактическа власт върху имота е основана на владение, т.е. има качеството владелец по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС. Това следва и от самата норма, според която при пропускане срока за обжалване може да предяви владелчески иск.

В случая в полза на взискателите Ц.И.Н. и Б.И. К.  е издаден изпълнителен лист от 16.08.2017г. въз основа заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 41137/2017г. по описа на СРС, 142 състав, по силата на който длъжникът А.А.Ф. е осъден да им предаде владението върху процесния магазин с площ от 22 кв.м., находящ се в гр.София, бул.*********и съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.102.224.1.22, заедно с прилежащото му избено помещение от 7 кв.м.и заедно с 5/240 ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, в което е построена, съставляващо УПИ І-1 по плана на гр.София, местността Център. Легитимирали са се като носители на ограничено вещо право на ползване, учредено с НА № 20/2007г. Въз основа подадена от тях молба е образувано изп.№ 20177830400333 по описа на ЧСИ И.Ч., с район на действие СГС, по което е извършен въвод във владение на 23.10.2017г., обективиран в съставен от съдебния изпълнител протокол. В него е удостоверено присъствието на представител на жалбоподателя в настоящото производство, който представил договор за наем на обекта.

Към жалбата са представени доказателства, видно от които  жалбоподателят се намира в имота от 2012г. по силата на сключен с Р.Г.К./наемодател/ договор за наем, чието действие към деня на въвода във владение не е прекратено. От това следва, че жалбоподателят упражнява фактическа власт върху имота отпреди подаване на заявлението от взискателите за заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, но не в качеството на владелец, а като държател по смисъла на чл.68, ал.2 ЗС. За разлика от владението, държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Сключеният от жалбоподателя договор за наем, като основание за упражняване фактическата власт, го прави държател на имота, защото осъществява тази власт не за себе си, а за наемодателя. Като такъв не се ползва със защитата на трето за изпълнението лице по чл.435, ал.5 ГПК, поради което жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Възраженията свързани с твърденията при въвода във владение да са му били отнети движими вещи не попадат в обхвата на съдебния контрол по обжалване действия на съдебния изпълнител по чл.435, ал.5 ГПК и не подлежат на разглеждане.

Водим от горното съдът    

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „А.П.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** и съдебен адрес ***, против действие по въвод във владение от 23.10.2017г. по изп.д.№ 20177830400333 по описа на ЧСИ И.Ч., с район на действие СГС, преобразувано в изп.д.№ 20189250403358 по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч., с район на действие СГС, за недвижим имот-магазин с площ от 22 кв.м., находящ се в гр.София, бул.*********и съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.102.224.1.22.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

                     

                                                                                        2.